№ 15550
гр. София, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20241110156044 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 14.09.2020г. е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение против А. Г. С. за сумата 504,46 лева, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена в обект, намиращ се в ***********************, за периода от месец май 2016г.
до месец април 2019г., сумата 81,75 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за цена на топлинната енергия за периода 15.09.2017г.- 08.09.2020г., сумата 7,38
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2017г. до
30.04.2019г., сумата 1,53 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2017г.-
08.09.2020г.; Й. Н. А. за сумата 504,46 лева, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена в обект, намиращ се в ***********************, за периода от месец май 2016г.
до месец април 2019г., сумата 81,75 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за цената на топлинната енергия за периода 15.09.2017г.- 08.09.2020г., сумата 7,38
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2017г. до
30.04.2019г., сумата 1,53 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2017г.-
08.09.2020г.
Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд било образувано ч.гр.
дело № 44213/ 2020г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, в хода на което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. След постъпили
възражения по реда на чл. 414 ГПК от ответниците са предявени установителни искове за
1
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа,
че съгласно тези ОУ през периода м. май 2016г.- м. април 2019г. е доставил на ответниците
топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в
***********************, като купувачите не заплатили дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като
ответниците не изпълнили задължението си да платят цената на доставената топлинна
енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се
намира имотът на ответниците, сключили договор за извършване на услугата за дялово
разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение. Според чл. 155,
ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че А. Г. С. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 504,46 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в
***********************, за периода от м. май 2016г. до м. април 2019г., сумата 81,75 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цената на топлинната енергия за
периода 15.09.2017г.08.09.2020г., сумата 7,38 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.08.2017г. до 30.04.2019г., сумата 1,53 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение за периода 01.10.2017г.- 08.09.2020г.; Й. Н. А. сумата 504,46 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в
***********************, за периода от м. май 2016г. до м. април 2019г., сумата 81,75 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цената на топлинната енергия за
периода 15.09.2017г.- 08.09.2020г., сумата 7,38 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.08.2017г. до 30.04.2019г., сумата 1,53 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение за периода 01.10.2017г.- 08.09.2020г., за които вземания в полза на
„Т.С.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.12.2020г. по ч.гр. дело №
44213/ 2020г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.
2
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът А. Г. С. е подал отговор на исковата молба.
Излага доводи, че процесното жилище е собственост на трето лице- Георги Венков, както и
че към датата на извършената продажба на имота всички парични задължения към ищцовото
дружество, касаещи процесния имот, били погасени.
В депозираното възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК ответникът А. Г. С. е релевирал възражение за изтекла погасителна давност.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът Й. Н. А. не е подал отговор на исковата
молба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че ответниците са носители на правото на собственост на по 1/4
ид.ч. от недвижим имот. Следва да се посочи, че видно от представения н.а. № 189/
24.11.2020г., т. V, рег. № 7787, дело № 755/ 2020г. (л. 38 от ч.гр. дело № 44213/ 2020г. по
описа на Софийски районен съд), ответниците са се разпоредили с притежаваната от тях
идеална част от процесния недвижим имот, с адрес: *********************** чрез правна
сделка- продажба.
На 15.08.2002г. е сключен договор между етажните собственици в етажна собственост,
намираща се на адрес: ггр. София, ж.к. „Свобода“, бл. 3, вх. „А“ и “*************” ЕООД,
по силата на който етажните собственици са възложили на посоченото дружество
извършването на услугата дялово разпределение в процесния имот. Договорът е сключен въз
основа на решение на Общото събрание на етажните собственици от 26.07.2002г.
Между страните не е спорно обстоятелството, че през процесния период в имота е
доставено количество топлинна енергия, съответстващо на претендираната цена.
Видно от представената фактура № **********/ 31.07.2017г. за периода 01.05.2016г.-
30.04.2017г. е начислена топлинна енергия на стойност 438,09 лева. Съгласно фактура №
**********/ 31.07.2018г., за отчетен период 01.05.2017г.- 30.04.2018г. за имота е начислена
топлинна енергия на стойност 551,62 лева. Видно от фактура № **********/ 31.07.2019г. за
отчетен период 01.05.2018г.- 30.04.2019г. за имота е начислена топлинна енергия на стойност
765,87 лева.
Съгласно заключението на съдебно- икономическата експертиза (СИЕ), за периода
01.05.2016г.- 30.04.2019г. за процесния недвижим имот е начислена топлинна енергия на
стойност 2017,83 лева. Обезщетението за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия е в размер на сумата 327,03 лева. Цената на услугата дялово разпределение за
периода 01.08.2017г.- 30.04.2019г. е в размер на сумата 29,53 лева. Обезщетението за забава
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение е в размер на сумата 6,11 лева.
След подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
платена сумата 1275,35 лева, както следва: на 15.11.2021г. е платена сумата 619,52 лева, на
04.07.2024г. е платена сумата 60,71 лева, на 31.10.2024г. е платена сумата 595,12 лева. След
отчитане на извършените плащания, неплатена е останала главница за цена на топлинна
3
енергия е размер на сумата 1241,81 лева, обезшетение за забава в размер на законната лихва
в размер на сумагта 166,57 лева и законна лихва в размер на сумата 478,19 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в
притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на
претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже
правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността
на претендираното вземане.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти. Правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от
писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а
форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при
публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия
за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият
клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54
от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
4
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение № от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г.,
ОСГК, т.1. В конкретния случай, видно от представения н.а. № 189/ 24.11.2020г., т. V, рег. №
7787, дело № 755/ 2020г. (л. 38 от ч.гр. дело № 44213/ 2020г. по описа на Софийски районен
съд), ответниците са се разпоредили с притежаваната от тях идеална част от процесния
недвижим имот, с адрес: *********************** чрез правна сделка- продажба. При
подписване на нотариален акт, оформящ правна сделка, нотариусът извършва нотариално
удостоверяване на правото на собственост, съгласно чл. 586, ал. 1 ГПК. Удостоверителната
функция на нотариуса по сделката е да установи, дали прехвърлителят (ответницата в
първоинстанционното производство) е собственик на прехвърленото. Изложеното обуславя
извод, че ответниците са носители на правото на собственост върху имота за процесния
период. По делото няма твърдения, нито са събрани доказателства, същите да са се
разпоредили с правото на собственост с имота в по- ранен момент от датата на
разпореждането- 24.11.2020г. Следователно, те се явяват клиенти на топлинна енергия за
битови нужди в имота през процесния период, доколкото по делото е установено, че всеки
от ответниците е бил носител на правото на собственост върху 1/4 ид.ч. от имота.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
наследодателят на ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите
условия. Поради изложеното, съдът приема, че между е възникнало облигационни
правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия, за периода м. 05.2016г.- м. 04.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
5
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице- помагач “*************” ООД.
В сличая не е спорно, че през процесния период в имота е доставено количество топлинна
енергия, съответстващо на претендираната цена.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице- помагач.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на топлинна енергия
в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална
месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действащата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1,
т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски (равни или
прогнозни) не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това “изравнително” вземане е самостоятелно и
6
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски (равни или
прогнозни), а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Към посочената по-горе сума следва да се добави съответна част от дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл.
22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/ 06.04.2007г. за топлоснабдяването и
на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда-
етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
В съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС отговорността на съсобствениците за
заплащане на разноските за общата вещ е разделна и се разпределя съобразно квотите им в
съсобствеността. Ето защо, предвид установените дялове на всеки от съсобствениците на
имота, следва да се приеме, че всяка от ответниците следва да отговаря за заплащане на по ½
ид.ч. от стойността на потребената топлинна енергия и цената на услугата дялово
разпределение.
Доколкото претенциите са основателни, следва да се разгледа наведеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт– договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и
лихвите за забава.
В конкретния случай се претендира цена на топлинна енергия за периода м. май 2016г.- м.
април 2019г. Искът е предявен на 14.09.2020г., съгласно препращащата норма на чл. 415
ГПК, към която дата давността се счита прекъсната- чл. 116, б. “б” ЗЗД, като в периода
13.03.2020г.- 20.05.2020г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № 0У-1/ 27.06.2016г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Не е погасено вземането за цена
на топлинна енергия за периода м. май 2017г.- м. 2019г. Задължението за м. май 2017г. е
станало изискуемо през м. юли 2017г., като тригодишната погасителната давност за него,
7
започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД (с добавяне на два месеца и 7
дни в периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г., през които давността е спряла да тече), и е изтекла
през м. септември 2020г.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава- уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да плащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни по аргумент на чл.
84, ал. 1 ЗЗД, от което следва извода че не е нужно кредиторът да отправя покана за
изпълнение до длъжника, тъй като длъжникът изпада в забава с изтичане на срока за
изпълнение (срокът кани). Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Видно от фактура № **********/ 31.07.2017г. падежът на
вземанията за отчетен период 01.05.2016г.- 30.04.2017г. е настъпил на 14.09.2017г.,
задълженията по фактура № **********/ 31.07.2018г., за отчетен период 01.05.2017г. –
30.04.2018г. са станали изискуеми, считано от 14.09.2018г.; задълженията по фактура №
**********/ 31.07.2019г., за отчетен период 01.05.2018г. – 30.04.2019г. са станали изискуеми,
считано от 14.09.2019г.
По отношение на претендираната от ищеца мораторна лихва върху стойността на
главницата за извършеното дялово разпределение, следва че доколкото по делото не беше
установено наличието на главно изискуемо вземане за извършеното дялово разпределение,
то неоснователно се явява и искането за плащане на акцесорното вземане.
След предявяване на исковете отв. Й. Н. А. е погасил задъжлението си чрез плащане
(съгласно изявлението на ищеца в молба от 26.03.2025г.). По общото правило на чл.235, ал.3
ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са
фактите, настъпили след предявяване на иска– от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството
по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК- в т.см. ТР № 4/ 2013 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/
2013г. на ОСГТК. т. 9.
Размерът на задължението за цена на топлинна енергия за периода м. май 2017г.- м. април
2019г., съответстващо на притежаваната от отв. А. Г. С. идеална част от имота, е в размер на
сумата 310,45 лева.
Относно разноските по делото:
8
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В случая отв. Й. Н. А. е погасил задължението си след предявяване на исковете, което
обуславя извод, че същият е задължен за разноски.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
47,61 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 50 лева,
съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна
помощ. Съобразно дяловете на ответниците в имота, в тежест на всеки от тях следва да
бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на сумата 24,40 лева (11,90
лева+ 12,50 лева).
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 25
лева, депозит за възнаграждението на вещо лице в размер на 400 лева и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя същото в размер на 100 лева, съгласно правилата на
чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащането на правна помощ. Съобразно
дяловете на ответниците в имота, в тежест на всеки от тях следва да бъдат присъдени
разноски в заповедното производство в размер на сумата 262,50 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Г. С., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК *************, за сумата 310,45 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, находящ се в
*********************, за който е открит аб. № 240455, през периода м. май 2019г.- м.
април 2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска-
29.06.2022г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ
вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 346,71 лева, представляваща цена на топлинна енергия,
9
доставена в обект, намиращ се в ***********************, за периода от месец май 2017г.
до месец април 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 14.09.2020г., до окончателното плащане
на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата
81,75 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинната
енергия за периода 15.09.2017г.- 08.09.2020г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК ч.гр. дело №
44213/ 2020г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т.С.” ЕАД, с ЕИК *************, против А. Г. С., с ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени искове за установяване вземането на "Т.С."
ЕАД за цена на топлинна енергия над сумата 310,45 лева до сумата 504,46 лева и за периода
от месец май 2016г. до месец април 2017г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр.
чл. 149 ЗЕ вр. чл. 7 ЗЗД, цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2017г. до
30.04.2019г. за сумата 7,38 лева, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение за периода 01.10.2017г.- 08.09.2020г. за сумата 1,53 лева, с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т.С.” ЕАД, с ЕИК *************, против Й. Н. А., с ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени искове за установяване вземането на
"Т.С.'ЕАД за сумата 504,46 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в
обект, намиращ се в ***********************, за периода от месец май 2016г. до месец
април 2019г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД,
сумата 81,75 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цената на
топлинната енергия за периода 15.09.2017г.- 08.09.2020г., с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79 ЗЗД, сумата 7,38 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.08.2017г. до 30.04.2019г., сумата 1,53 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата дялово
разпределение за периода 01.10.2017г.- 08.09.2020г., с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
ч.гр. дело № 44213/ 2020г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, като
неоснователни.
ОСЪЖДА А. Г. С., с ЕГН **********, да плати на "Т.С.” ЕАД, с ЕИК *************,
сумата 24,40 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр. дело № 44213/ 2020г.
по описа на Софийски районен съд, 170 състав, и сумата 262,50 лева, представляваща
разноски в първоинстанционното исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Й. Н. А., с ЕГН **********, да плати на "Т.С.” ЕАД, с ЕИК *************,
сумата 24,40 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр. дело № 44213/ 2020г.
по описа на Софийски районен съд, 170 състав, и сумата 262,50 лева, представляваща
разноски в първоинстанционното исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на “*************” ЕООД като трето лице
10
помагач на страната на ищеца “Т.С.” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Софийски
градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11