О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
град Стара Загора, 28.02.2019г.
Старозагорският административен съд, в закрито
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
като
разгледа адм.д. № 98 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба (наименувана „жалба“), подадена от Н.С.Ц.,
изтърпяващ наказание в Затвора гр.Стара Загора.
С исковата молба е направено искане за предоставяне на
правна помощ, поради липсата на доходи, като е приложена декларация (наименувана
молба), съдържаща изискуемата по чл.23, ал.3 от Закона за праната помощ ЗПП)
информация.
Съдът счита, че
така отправеното искане не следва да бъде уважено.
Съгласно
разпоредбата на чл. 23, ал.2 от ЗПП, системата за правна помощ обхваща и
случаите, когато заподозреният, обвиняемият, уличеният, подсъдимият или
страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със
средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на
правосъдието изискват това. Налага се изводът, че за да е основателно искането,
е необходимо кумулативно наличието на две предпоставки - липса на средства и интересите
на правосъдието да налагат предоставяне на правна помощ.
Преценката си
за предоставяне на безплатна правна помощ според чл.23, ал.3 от ЗПП съдът прави
въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи, като
вземе предвид доходите на лицето или семейството, имущественото му състояние,
удостоверено с декларация, семейното и здравословното му състояние, трудовата
заетост и възраст, както и други констатирани обстоятелства. От данните по представената декларация е видно, че Н.С.Ц.
няма доходи, няма семейство, притежава къща, страда от диабет, не работи и е на
55 годишна възраст. От представената справка от Затвора гр.Стара Загора се
установява, че Ц. не е включен в трудова дейност и не получава възнаграждение.
Същият получава записи от близки за лични нужди, като за периода 01.09.2018г. –
22.02.2019г. е получил записи в общ размер на 410 лева. Следователно следва да
се приеме, че липсва първата предпоставка за основателност на искането, а
именно – налице са данни за наличие на средства от страна на ищеца.
Дори да се приеме, че молителят
няма достатъчно средства да поеме разноските за адвокатско възнаграждение, то
не е налице второто кумулативно условие за предоставяне на правна помощ. В
случая характерът на производството пред административния съд е такова, че по
закон не предвижда задължителна адвокатска защита. Съгласно съдопроизводствените
правила по чл.284 и следващите от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража, приложими за настоящия казус, доказателствената тежест
е възложена на ответника, а административният съд може служебно да събира
доказателства. Видно от изложените фактически обстоятелства исковата молба,
казусът не разкрива правна и/или
фактическа сложност, изискващи адвокатска защита. Следователно интересите
на правосъдието не налагат предоставянето на исканата правна помощ.
По тези съображения съдът
намира, че Н.С.Ц. не е от категорията лица, които отговарят на изискванията за
предоставяне на безплатна правна помощ и такова следва да му бъде отказано.
Водим от горното и на основание чл.144 от АПК във вр. чл.95
от ГПК във вр. чл.23, ал.2 и ал.4 и чл.25, ал.1 от Закона за правната помощ,
съдът
О
П Р Е Д Е
Л И:
ОТКАЗВА предоставяне на безплатна правна помощ на Н.С.Ц.,***
за осъществяване на процесуално представителство по адм.д.№ 98/2019г. по описа
на Административен съд Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
съобщаването му пред ВАС.
СЪДИЯ: