№ 1496
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Станимира И.
Членове:Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. П.а
като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело №
20241100505076 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 3711/29.02.2024г.п по гр.д. № 46488 по описа за 2022г. на
Софийски районен съд, 159-ти състав П. И. П., ЕГН ********** е осъден да
заплати на П. С. Н., ЕГН ********** на основание на чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД
сумата от 9000лв., ведно със законната лихва от 18.08.2021г. до изплащането
й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
следствие на виновно противоправно поведение на ответника, който на
18.08.2021г. в гр. София, ж.к. *******6 му нанесъл удари с юмруци в лявата
част на главата и лявата раменна става, като му причинил травматични отоци,
кръвонасядания и болка на левия среден лицев етаж и на лявата мишница и
прилежащите й области; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от
1310лв. представляващи съдебни разноски, като неоснователни са
отхвърлени исковете за горницата над 9000лв. до предявения размер от
15 000лв., както и иска за сумата от 3000лв., ведно със законната лихва от
18.08.2021г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди-пропуснати ползи, изразяващи се в пропуснат доход в
периода от 18.08.2021г. до 18.08.2022г. поради невъзможност да вдига
предмети по-тежки от 1 кг и невъзможност да управлява МПС в следствие на
виновно противоправно поведение на ответника, който на 18.08.2021г. в гр.
София, ж.к. *******6 му нанесъл удари с юмруци в лявата част на главата и
лявата раменна става, като му причинил травматични увреждания, като П. С.
Н., ЕГН ********** е осъден да заплати на П. И. П., ЕГН ********** на
1
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1625лв. представляващи
съдебни разноски.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. №
96373/25.03.2024г. по регистъра на СРС от ответника по исковете П. И. П.,
ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил
е, че районният съд обсъдил доказателствата по делото частично, неправилно
не бил допуснат втория поискан от него свидетел. Конфликтът между
страните от 18.08.2021г. бил по-скоро вербален, отколкото физически, ищецът
бил сприхав човек, съседите не желаели да влизат в конфликт с него .
Заключението по медицинската експертиза установили, че измененията в
раменната става на ищеца вероятно се дължат на възрастови изменения, че
описаното в медицинското удостоверение може да се дължи и на друг
механизъм – например падане. Така не било установено че травмите на ищеца
са получени в резултат на поведение на ответника. Неправилно били
кредитирани показанията на св. Н.а и св. С. , а не тези на св. А.. Свидетелката
Н.а била съпруга на ищеца и показанията й били резултат от разкази на ищеца,
тези показания били и непоследователни-сочела, че ищецът бил блъснат в
ребрата, че автомобилът бил стар и предаден за скрап, не давала конкретно
описание на състоянието на ищеца, а повтаряла твърденията по исковата
молба. Свидетелят С. не бил очевидец на събитието, показанията му били с
оглед на процеса, нямало доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца,
че имал среща със свидетеля, твърденията на този свидетел за момент на
събитието не съответствало на установената дата на същото. Св. С. не видял и
да има удари в рамото, а твърденията на ищеца били че там били основно
ударите, този свидетел и сочел като място ул. Вардар, която нямала нищо
общо с бл. *******. Районният съд изобщо не коментирал показанията на св.
А., а той бил очевидец на събитието, показанията му били последователни,
логични, подкрепени от останалите събрани доказателства Тези показания
установявали, че не е имало удари, а само бутане и конфликт бил по-скоро
вербален, че конфликт бил предизвикан от ищеца. Присъденият размер на
обезщетението бил прекомерен , не съответствал на справедливостта, с
писмената защита е посочил, че ако се приемело, че основание на иска е
доказано, то размер не следвало да е по-високо от 2000лв. Посочил е, че
разпитания пред въззивната инстанция –св. С., установил с показанията си, че
ищецът провокирал спора, че не е имало удари, нито обиди. Претендирал е
разноски.
Въззиваемият - ищец П. С. Н., ЕГН ********** е оспорил жалбата.
Посочил е, че решението е правилно. Събраните писмени и гласни
доказателства установявали, че конфликтът не е бил само вербален, но и на
ищеца са нанесени удари от ответника. Нежелание на съседи да дават
сведения било житейски обяснимо с нежеланието им да се смразяват със
съседите си. Доведеният от ищеца свидетел бил очевидец на събитието и
2
установявал същото. Събитието било късно вечерта и о обяснимо било че
медицинското удостоверение било издадено на следващия ден, констатациите
на лекаря били верни. Заключението на вещото лице по медицинската
експертиза сочело възможните механизми за настъпване на уврежданията,
посочило че нямало данни ищецът да е паднал, което означавало , че се
изключва този механизъм. Свидетелят Н.а не присъствала на случилото се
между страните, но тя имала преки впечатления от състоянието на ищеца,
соченото от нея, че ищецът е бил удрян в ребрата било неин спомен за
разказаното от ищеца преди 3 години и не можело да обоснове извод, че не
следва да се кредитират показанията й. Без значение било дали автомобилът
бил предаден за скрап или имало намерение да бъде продаден, важното било
че ищецът не можел да го управлява след инцидента. Свидетелят С. бил на
разстояние от страните на 18.08.2021г., ищецът не го бил видял, защото се
предпазвал от ударите, а след това бил ангажиран с физическото си състояние
и с РПУ, свидетелят С. заявил, че като видял какво се случва избягал. Нямало
изявление на св. С., че събитието било на ул. Вардар, а само посочване , че
паркинга, на който бил спрял не е на тази улица, а около нея. Присъдения
размер на обезщетението бил справедлив. Бил подложен на тормоз от
ответника след постановяване на решението на СРС, ответникът подал жалби
с твърдения, че ищецът разбил стъкла на автомобил на жената, с която
ответникът живеел на съпружески начала; било образувано и производство
срещу св. С.. Свидетелят С., доведен пред въззивната инстанция от ответника
подал жалба срещу ищеца в СРП. По време на събитието жилището, в което
този свидетел живеел бил отдаден под наем. Не било възможно от ет. 7
свидетелят да чуе репликите между страните. Свидетелят посочил, че е в една
компания с ответника и показанията му били с цел оневиняване на ответника.
Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
179259/29.08.2022г. по регистъра на СРС на П. С. Н., ЕГН ********** срещу
П. И. П., ЕГН ********** с която е поискал от съда с.да осъди ответника да
му заплати на основание на чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 15 000лв., ведно
със законната лихва от 18.08.2021г. до изплащането й, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на виновно
противоправно поведение на ответника, който на 18.08.2021г. в гр. София, ж.к.
*******6 му нанесъл удари с юмруци в лявата част на главата и лявата
раменна става, като му причинил травматични отоци, кръвонасядания и болка
на левия среден лицев етаж и на лявата мишница и прилежащите й области,
преживян страх, унижение и срам пред съседите от преживяното; сумата от
3000лв., ведно със законната лихва от 18.08.2021г. до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди-пропуснати
ползи, изразяващи се в пропуснат доход в периода от 18.08.2021г. до
18.08.2022г. поради невъзможност да вдига предмети по-тежки от 1 кг и
3
невъзможност да управлява МПС в следствие на виновно противоправно
поведение на ответника, който на 18.08.2021г. в гр. София, ж.к. *******6 му
нанесъл удари с юмруци в лявата част на главата и лявата раменна става, като
му причинил травматични увреждания. Навел е твърдения, че на 18.08.2021г.
около 19 ч. прибирайки се в къщи с торби, пълни с покупки и багаж,
транзистор в едната ръка достигнал до блока в който живее, искал да остави на
една от пейките пред блока транзистора и торбите, но и двете пейки били
заети-на едната били седнали трима от живущите в блока, а на другата бил
ответникът с бира в ръка. Ищецът се приближил до една от пейките и помолил
да му направят място, за да си остави багажа, но ответникът без причина
станал, насочил се към ищеца, започнал да удря транзистора, както и на висок
глас да псува и обижда ищеца, след молба на ищеца да не се занимава с него
ответникът се афектирал и започнал да го налага с юмруци, нанесъл му поне
6-7 силни удара в областта на лявата част на главата-ляво око и ляво
слепоочие, както и лява раменна става, независимо от виковете на останалите
да спре ответникът продължил с агресията си и казвал наред с нецензурните
думи и че „щял да нокаутира” ищеца, насочил се към свободната пейка, за да
издърпа дъска, с която да продължи да удря ищеца. Ответникът спрял след
виковете на присъстващите трима съседи, виковете на съседа Велинов, който
бил на терасата си в този момент и на случайни минувачи. Незабавно след
това ищецът се обадил на тел. 112, дошли полицаи, единият напикал нещо в
документ, след това ищецът се прибрал, изпитвал силни болки в раменна
става, ляво око и слепоочие, на следващия ден посетил лекар и му било
издадено медицинско свидетелство за получените травм, приложил
предписаното лечение, но болките не стихвали, лявото ухо шумяло, лявото
око сълзяло, кръвното му налягане варирало, приближавал опасно двете
граници, стигнало се до почти пълна невъзможност да движи раменна става,
да вдига по-тежки от 1кг предмети и до момента заради болка с раменна става
бил принуден да спи по гръб и на дясна страна, не можел да шофира и да
работи, загубил дохода си от работата по продажби на инструменти по
пазарите. При прегледите се установило, че не може да повдига ръката до
хоризонтално положение, че са започнали да се образуват кистични
осветлявания в резултат на травмата от побоя, артроза. Нанесеният побой,
псувните и нецензурните реплики то поставили в стрес, изпитал страх, уплах,
унижение и срам пред съседите, изтрива силни болки за около 3-4 месеца по
цялото тяло, най-силни в главата и раменната става, не можел да стисне и носи
по-тежко от 1-2 кг, да извършва всички движения с лявата ръка.
Справедливото обезщетение на претърпените неимуществени вреди бил
15000лв. Претендирал е разноски.
Ответникът П. И. П., ЕГН ********** е оспорил исковете. Посочил е, че
действително на 18.08.2021г. около 19ч. в ж.к. ******* срещу вх. Б в гр.
София имало вербален конфликт между страните . Причината за този
конфликт , започнат от ищеца, била че ответникът седял на пейка срещу входа,
в който живеел ищецът и към която ищецът имал силно развито
4
собственическо отношение. Прибирайки се ищецът започнал да крещи на
ответника „Ти пак ли си седнал тука ? Ходи си пред твоя вход .Нямаш работа
тука. Това не е твоя вход”. Ответникът му казал, че пейките са общи и няма
причина да напусне, тогава ищецът тръгнал агресивно към ответника и
последният , за да се предпази, станал от пейката и протегнал ръце напред, за
да не приближава ищецът. Единият от присъстващите съседи застанал между
страните, след което ответникът се отдръпнал и отишъл пред вх. В, за да не се
задълбочава конфликт. Пристигнали полицаи малко след това по сигнал на
ищеца, и ответникът отишъл в ЛПУ, където дал обяснения. Не бил нанесъл
побой, ни е бил обиждал и псувал ищеца. Претендирал е разноски.
По делото е прието съдебно-медицинско удостоверение № 530/2021г.
издадено от д-р Г. от Клиника по Съдебна медицина и деонтология на УМБАЛ
„Александровска” ЕАД, съгласно което ищецът е бил прегледан на
19.08.2021г. в 9,00 ч. и е установено, че има контузии на левия среден лицев
етаж и лява мишница и прилежащите й области, изразени с травматични
отоци, кръвонасядания и болка, които се дължат на ударни въздействия на
твърди тъпи предмети, каквито характеристики може да има ръката, свита в
юмрук, други части на тялото, както и други предмети, могат да се получат
при посочен от пациента начин - на 18.08.2021г. около 18,40ч. получил силен
удар с юмрук в областта на лявата скула и окото ; удар в лява мишница, като
било посочено и че през цялото време бил псуван от мъжа, нанасящ му удари,
който се опитал и да изкърти част от облегалка на пейка, за да го удря, но не
успял.като обективно състояние на ищеца е описано следното: в областта на
лява скула и лява орбита има набелязан разлят оток, оформящ леко видима
лицева асиметрия; на фона на този оток в областта на скулата и външната
половина на долния клепач има дифузно синкаво мораво кръвонасядане около
4 см./3 см., като мястото е болезнено при палпация; предно външно в долната
половина на лявата подмишница има интензивно мораво синкаво дифузно
петнисто кръвонасядане на кръгловата площ с диаметър около 8 см. , съчетано
с добре изразен локален оток, като мястото е силно болезнено при докосване;
палпаторна болка по цялата лява предмишница, лакътна област и горна част
на предмишница; видимо болезнени и щадящи движения на лява раменна и
лява лакътна става.
Приет е амбулаторен лист от 05.10.2021г. , рецепти, съгласно който при
преглед на ищеца е установено, че има подчертана шийна и поясна лордоза;
отслабен коленен рефлекс и ахилови рефлекси двустнарнно, оплаквал се от
болки в мишница лява и невъзможност да вдига ръката до хоризонтално
положение, предписано е лечение с медикаменти.
Прието е изследване – графия от 05.10.2021г. съгласно което по лява
раменна става има отлагане на калциеви соли в областта на инсерциите на
мускулите, залавящи се за туберкулум майюс ет минус като указание за
дегенеративни изменения; кистични просветлявания с размер на грахово
зърно в зоната на туберкулум майюс ет минус , което също е указание за
дегенеративни изменения в лява раменна кост.
5
Приет е амбулаторен лист от 19.07.2022г. съгласно който при преглед на
ищеца е установено, че има шийна лордоза, шиен вертебрален сондром в ляво,
палпаторна болезненост в лява раменна става, невъзможност да вдига лява
ръка до хоризонтално положение, хипестезия по С5, С6, С 7 и С8 дерматоми
вляво; оплаквал се от болки в ляво рамо и невъзможност да вдига предмети с
лява ръка от една година.
Приети са книжа по пр.пр. № 32832/2021г. по описа на СРП, съгласно които
на 18.08.2021г. около 18ч. бил получен сигнал за скандал, прераснал в
саморазправа в гр. София, ж.к. *******, посетили адреса и установили двете
лица, между които възникнал скандала -П. И. П. и П. С. Н., , като двамата
заявили, че влезли в спор, прераснал в саморазправа, като взаимно се
обвинявали, съставени са протоколи и на двете страни за предупреждение да
не нарушават обществения ред, да спазват законите и да не се саморазправят
един с друг. На 23.08.2021г. ищецът е подал жалба сочеща, че на 18.08.2021г.
прибирайки се в вкъщи видял че ответникът се разположил на пейката пред
блока и няма място да си остави багажа, ответникът започнал да го псува ,
разкъсал пазарските торби на ищеца,, започнал да удря ищеца където намери,
намесил се съсед, тогава ответникът се опитал да откърти облегалка на
пейката с думите , че ще го убие, продължил да го псува, брал голям срам,
защото всички съседи били по прозорците. На 09.09.2021г. П. П. е дал
сведение, сочещо че на 18.08.2021г. ищецът хвърлил торбата си на пейката
пред входа на блока, там седял ответникът и така торбата била колкото върху
пейката, толкова върху ответника, не знаел какво има в нея и я бутнал, а
ищецът започнал да му крещи „какво прави на пейката и неговия вход”, че го
даде на прокурор и ще вземе пари. Не бил псувал и удрял ищеца. За да не го
дразни се преместил пред другия вход. На 10.09.2021г. П. П. в сведение е
посочил, че на 18.08.2021г. раздразнението му се дължало на това, че с
идването си П. поставил почти върху него и пейката плик, обяснявайки че не
може да стои пред неговия вход, не спазил дистанция от 1,5м. и не носел
маска, така по някакъв начин ищецът заразил ответника с Ковид 19. Със
сведение от 01.09.2021г. ищецът е посочил, че на 18.08.2021г. П. се бил
разположил на пейката пред входа , направил забележка от П. Н. че няма къде
да си остави багажа , все пак успял да остави багажа си на края на пейката, П.
хванал торбата и я изсипал на земята в храстите , бутвал ръката на ищеца и
той изпуснал радиото, което държал, П. започна да го удря и псува, казвал че
ще го нокаутира. Едно момче станало от другата пейка и започнало да ги
разтървава, на три пъти П. се опитал да откърти дъска от пейката, за да го
удари с нея. С постановление от 05.11.2021г. на СРП е отказано да се образува
наказателно производство по жалбата на ищеца, нямало данни за
престъпление от общ характер. Посочено е, че съседи отказали да дадат
данни, защото тъжителят бил сприхав и заядлив човек, не искат да имат
неприятности.
Прието е Постановление от 16.10.2024г. на СРП съгласно което е отказано
да се образува досъдебно производство по жалба на П. С. Н. за това, че на
6
24.07.2024г. е посетен от А.Е. , искащ обяснение за това че Н. бил нападнал
чистачката на входа, държал крак на входна врата и сякаш искал да влезе в
дома му, обиждал го и го заплашвал, като бутал вратата и няколко пъти
заявил, че Н. нямало да спечели делото срещу П. от вх. Б за побоя.
Разпитан по делото св. С. И.-Н.а е заявил,че е съпруга на ищеца, той й
казал, че с П. се скарали на пейката и П. го ударил в лявата страна по ръката
и по скулата, ищецът имал синина до окото на скулата. Окото му течало
известно време. Ищецът бил унизен , треперел като й обяснявал тези работи,
бил вдигнал кръвното налягане. Забелязала, че ищецът изпускал неща, усещал
слабост в нея, бил обиден, не можел да спи нощем, бил неспокоен, спрял да
работи, защото работата му била да разпродава части по пазарите, на които
ходел с кола, а вече не можел да управлява автомобила, бил разстроен, че ще
се пребие някъде, стоял вкъщи след инцидента. Принудил се да продаде
колата, махнал я за скрап. Не присъствала на инцидента, ищецът й казал, че
причината за него е че той си оставил багаж на пейката отстрани, ответникът
се развикал. Преди 1-2 месеца ответникът дошъл в дома им, ищецът си
помислил, че идва да се извинява и свидетелката чула как ответникът казва
„Добре, като съм псувал на майка, да дойда на гроба на майка ти и да се
извиня”.
Разпитан по делото св. С. А. е заявил, че със страните са съседи и ги
познава. Пиели бира пред входа на бл. *******” и П. дошъл и казал на П.
„Защо си тук на пейката пред входа, нямаш ли си вход?” , двамата се скарали,
започнали да се бутат, свидетелят и другите ги разтървали. Повече било
каране, имало и бутане, после дошла и полиция, тогава те вече били минали
към градинката пред другия вход. Чувал от казано от други съседи, че ищецът
имал скандали с други за паркиране на автомобили пред неговия вход. П.
седял на скамейката, до бутането се стигнало след като П. го питал защо седи
на пейката-П. станал и двамата се сбутали, двамата се бутали и залитали, не
помнел кой пръв бутнал другия. Не бил видял да си удрят юмруци, не знаел
дали е имало съседи на терасата , които да видели конфликта. Имало две
скамейки на около 3м.-4м. една от друга, П. бил на едната от тях , а свидетелят
и другите – на другата пейка. Доколкото помнел нямало кой знае колко
обидни реплики, свидетелят току-що бил дошъл когато станал конфликта, не
знаел какво е пиел П..
Разпитан по делото св. А. С. е заявил, че познава ищеца от пазара Кирков,
не познавал ответника. През лятото на 2023г. – 2022г. – към края на август,
около 17ч. но не помнел точно трябвало да вземе инструмент от П. , стягали
колата тогава за море. До блока имало два паркинга, свидетелят бил с
братовчед си и с колата, отишъл до блока и чул ругатни и псувни, видял П. че
си е вдигнал ръцете и се пазел, а другият го налагал с тупаници-удрял го в
лицето, замахвал с дясна ръка и удрял П. в лявата страна. П. бил ударен
няколко пъти като другият мъж казвам „сега ще те нокаутирам”. Свидетелят
се стресирал, не искал да го разкарват като свидетел и си тръгнал. Видял, че
П. тръгнал да се прибира и затова и свидетелят си тръгнал. Бил на 10-15м. от
7
тях, чул някой да вика „защо биеш човека”. Не видял П. да пада на земята, П.
си бил вдигнал двете ръце, за да се предпази, не отвръщал на ударите.
Другият мъж бил по-висок от П. , на зряла възраст. С П. се познавали от около
5 години, не били приятели, но се познавали, купували и си давали разни
неща. След инцидента около 1 година не бил виждал П.. Видели се скоро
случайно. Уточнил е, че случаят е от август 2021. Колата паркирали на
паркинга на ул. Вардар, видели свободно място и там паркирали. Този паркинг
не бил на самата ул. Вардар, а около нея. П. живеел в *******, били се
разбрали пред входа да се чакат, там имало пейки. Не отишъл да види как е П.
защото се уплашил и бил стресиран. Опасявал се, че пак може да го викат за
свидетел, веднъж понесъл това и не искал да се повтаря. Имал проблеми със
семейството си и това щяло да му дойде в повече.
Разпитан по делото св. А.Е. С. е заявил, че живее в ******* на ж.к.
*******, познава страните. С ответника П. и други съседи се събирали пред
блока, но не били приятели. Ищецът П. познавал от дълги години, той бил
кръстник на бащата на свидетеля не знаел сега какви са им отношенията. П.
живеел на ет. 8 в същия вход, след инцидента спрял да поздравява свидетеля,
преди това само свидетелят поздравявал ищеца. На 18.08.2021г. бил в дома си,
топло било и прозорците били отворени, чул че навън има разправия на висок
тон, погледнал през прозореца и видял долу пред входа седели П., П. и други
хора от входа, включително С.. П. и П. били един срещу друг, но на
разстояние и помежду им бил С., П. питал П. „какво искаш от мен, кой си ти
да ми казваш къде да стоя ” и това било, не чул да има псувни, всичко било за
около минута. Свидетелят разпознал гласа на П.. Свидетелят не чул какво
казва П.. Преди да чуе думите на П. чул П. да му прави забележка защо седи
на пейката пред входа ида си ходи пред неговия вход. Не чул обидни думи да
казва някой от тях. като погледнал отгоре първо чул думите на П., а след това
– тези на П.. След 15-20 минути свидетелят слязъл пред входа и С. му казал ,
че П. направил забележка на П. да се разкара след като си оставил торбичката
на пейката, сдърпали се. С. му казал, че не е имало удари. Когато свидетелят
слязъл долу не видял нито П. нито П., там били само С. и съседите Коце и
Славе. В този момент свидетелят си правел ремонт на апартамента, няколко
дни след случая ищецът дошъл при свидетеля да го моли да му стане
свидетел, тогава свидетелят излъгал ищеца че не видял и не чул нищо.
Свидетелят си мислел че нищо не се е случило, защото нямало нито бой, нито
каквото и да е сериозно нещо, заради което да се завежда дело. Уточнил е, че
не бил чул реплики на П., те били на по-нисък тон, след като слязъл пред
входа С. му казал какво е казал П..Съседи от целия вход, а и от съседните
знаел, че имат разправии с П. Н..
С прието по делото заключение по съдебно-медицинската експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото и преглед на ищеца на
07.11.2023г. е посочило, че при прегледа е установил обективно, че при ищеца
има ограничен обем на движение на лява раменна става при повдигане на
ръката настрани от 70 градуса при норма 180 градуса. Причината за този
8
ограничен обем били дегенеративни промени, което се установявало от
разчитането на рентгеновата снимка, прието по делото. възможно било част
от ограничения обем да се дължи на получени травми в областта на лявата
раменна става, но не било възможно да се посочи каква част точно се дължи
на тях. Не се установило при прегледа при ищеца да има функционален
дефицит в областта на лява гривнена става и ръката. Затруднения при
извършване на някои дейности с тази ръка били от ограничения обем на
движението в раменната става и от неврологичен характер. Описаните в
медицинското удостоверение увреди при ищеца можело да настъпят от
човешки юмруци. Те обаче били с неспецифичен характер, поради което
можело да настъпят и от контакт с твърди тъпи предмети, например при
падане.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 45 вр. с чл. 52 и чл. 53 и чл. 86
от ЗЗД - претенции за обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, причинени от виновно противоправно поведение на ответника, ведно с
обезщетение за забава.
При този иск в тежест на ищеца е да установи противоправно поведение на
ответника, в причинна връзка от което да са настъпили вредите,
обстоятелства, които да обосноват извод, че справедлив размер на
обезщетението за вредите е претендирания.
Съдът приема за установено по делото, че на 19.08.2021г. в 9,00ч.
състоянието на ищеца е било следното: в областта на лява скула и лява орбита
има набелязан разлят оток, оформящ леко видима лицева асиметрия; на фона
на този оток в областта на скулата и външната половина на долния клепач има
дифузно синкаво мораво кръвонасядане около 4 см./3 см., като мястото е
болезнено при палпация; предно външно в долната половина на лявата
подмишница има интензивно мораво синкаво дифузно петнисто
кръвонасядане на кръгловата площ с диаметър около 8 см. , съчетано с добре
изразен локален оток, като мястото е силно болезнено при докосване;
палпаторна болка по цялата лява предмишница, лакътна област и горна част
на предмишница; видимо болезнени и щадящи движения на лява раменна и
лява лакътна става. Това се установява от приетото по делото съдебно-
медицинско удостоверение № 530/2021г. , което не е оспорено от страните.
Съдът приема за установено по делото, че това състояние на ищеца може
9
да се причини от удари с юмруци. Това обстоятелство се установява от
приетото по делото съдебно-медицинско удостоверение, както и от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, което в тази част като
неопровергано от останалите доказателства по делото съдът кредитира.
Спорен въпрос по делото е дали това състояние на ищеца е причинено на
18.08.2021г. от юмручни удари, нанесени от ответника .
Съдът приема за установено по делото, че на 18.08.2021г. около 18ч. в гр.
София, ж.к. Илинден, пред ******* , прибирайки се в дома си видял
ответника да седи на пейката пред вход Б, ищецът си оставил багаж на пейката
като отправил реплики към ответника , с които изразил недоволство и
несъгласие със седенето на ответника на тази пейка, а ответникът му
отговорил , че ищецът не може да му казва къде да седи. Тези обстоятелства
не са спорни по делото, а и се установяват от събраните по делото
доказателства. Установява се от показанията на св. А., че след тази размяна на
реплики ответникът станал от пейката и се приближил към ищеца, като го
доближил до степен да осъществи физически контакт с него – да го достигне с
ръце. В тази част съдът кредитира показанията на свидетеля като резултат от
личните му впечатления и неопровергани от останалите събрани по делото
доказателства. Съдът приема за установено от показанията на св. С., че след
това ответникът е нанесъл няколко удара на ищеца - в лицето и в лявата част,
като е казвал „сега ще те нокаутирам”, че ищецът бил с вдигнати ръце,
опитвайки се да се предпази. Този свидетел не е заинтересован от изхода на
делото, той е бил очевидец на събитието, показанията му са последователни,
достатъчно подробни, наблюдавал е ситуацията от сравнително близко
разстояние в ясно време през август 2021г. в светлата част на деня.
Действително, свидетелят е посочил че събитието е в края на август и 17,00ч.,
но това не е основание да не се кредитират показанията му, защото той е
разпитан 2,5 години след това и е оправдано да се помни точна дата и час на
събитието. Посоченото от свидетеля че е паркирал автомобила на паркинг
около ул. Вардар не е от естество да внесе съмнение за място на което са
събитията, които е наблюдава. Свидетелят е посочил, че имал уговорена
среща пред входа на ******* , в който живеел ищеца и пред който имали
пейки, което съдът приема, че достатъчно точно обозначава събитията, които
св. С. е наблюдавал , които е установено по делото от останалите
доказателства, че са се осъществили на това място. Показанията на този
свидетел не са опровергани от останалите събрани доказателства по делото.
Те са подкрепени от съдебно-медицинското удостоверение, установяващо
телесни увреждания на ищеца, които съответстват на фактите, посочени от
свидетеля като механизъм на настъпване на уврежданията. Не е установено
преди процесното събитие, или след това, но преди прегледа на 19.08.2021г. в
9,00ч. ищецът да е участвал в други събития, които да са от естество да
причинят състоянието му, закрепено при този преглед. Посоченото както в
това медицинско удостоверение, така и в заключението по съдебно-
медицинската експертиза друг възможен механизъм за настъпването им е
10
само вероятност, за осъществяването на която не са ангажирани доказателства
по делото. Към горното следва да се добави, че посочената от св. С. негова
реакция на възприетото -„тръгнал си , защото бил стресиран и уплашен, че
ще го разпитват за случилото се като свидетел”, обосновава извод, че
възприетото от него като събитие е имало потенциал за причина за образуване
на съдебни дела, тоест то не е било само вербален конфликт, както твърди
ответникът, съответно само „сбутване“, както сочи св. А.. Следва да се
посочи, че разпитана по делото св. Н.а е посочила, че този ден ищецът се
прибрал в дома им със синина на лявата скула до окото, което е нейно
обективно наблюдение, съответства на описаните в медицинското
удостоверение увреждания на ищеца. Съдът приема, че независимо че този
свидетел е съпруга на ищеца, тези й показания следва да се кредитират. Те са
в подкрепа на показанията на св. С., поради което и последните съдът
кредитира и на това основание. Установеното по делото поведение на ищеца,
проведено след инцидента още на 18.08.2021г. и непосредствено след това
подкрепят извода на съда, че механизма на настъпването на уврежданията му
е този, който е посочил св. С.. Същото описание на настъпването на вредите
ищецът е посочил пред лекаря на 19.08.2021г. в 9,00ч. сутринта, както и в
жалбата до СРП от 23.08.2021г. , както и в сведението по прокурорската
преписка от септември същата година, а още на 18.08.2021г. се е обадил на
тел. 112 . Житейски неоправдано би било при липса на доказателства в тази
насока да се приеме, че поведението на ищеца е било злоупотреба с право.
Това описание ищецът е дал и пред св. Н.а непосредствено след инцидента.
Действително, свидетелят е посочила, че освен за удари в ръката ищецът й бил
казал и за удари в ребрата, което не е установено по делото. При установени от
медицинското удостоверение обаче отоци, кръвонасядания и болки по
мишница, болки не само в тази област, но и по предмишница, съдът приема,
че не може да се очаква от ищеца, а и от св. Н.а да уточнят с прецизност на
лекари точното място нанасяне на ударите. Това място съдът приема, че е
житейски оправдано да се възпроизведе от св. Н.а като такова, в областта на
което ищецът е изпитвал болки. Отделно, отдалечеността на събитието от
момента на разпита на свидетелят предпоставят извод, че допусната неточност
не следва да се приема като основание да не се кредитират показанията на
този свидетел. Съдът не кредитира показанията на св. А. в частта, сочеща че
между страните е имало само „сбутване“, като и двамата са се бутали и
залитали. При установени конкретни увреждания на ищеца, при липса на
установена друга причина за уврежданията на ищеца, то да се приеме, че
същите могат да бъдат причинени само от сбутване не съответства на
събраните по делото доказателства. Заключението по медицинската
експертиза, приетото по делото съдебно медицинско удостоверение
установяват, че тези увреждания могат да се получат само при удар. Така
съдът приема, че показанията на този свидетел, че удари не е имало, са
опровергани от писмените доказателства и не следва да се кредитират.
Отделно , те са опровергани и от показанията на св. Н.а и св. С., което е
11
допълнително основание да не се кредитират. Съдът приема, че показанията
на св. А.Е. С. не установяват , че ответникът не е нанесъл юмручни удари на
ищеца на 18.08.2021г. Този свидетел съдът приема, че не е бил очевидец на
събитието в частта, в която е имало физическо съприкосновение между
страните. Заявеното от св. А. С., е че той е бил в дома си на ет. 7, че е чул
караница и погледнал през прозореца, като видял страните на разстояние
един от друг и съседа С. помежду им, като всичко приключило след минута.
Така посоченото от този свидетел обосновава извод, че той е възприел
събитията след като конфликтът между страните вече е бил в заключителната
си фаза, при която вече не е имало физически контакт между тях. За
осъществяването на физическо съприкосновение се установява дори от
показанията на св. А., заявил, че страните са се „сбутали“. При съобразяване
на показанията на св. А., посочил, че останалите присъстващи съседи са
разтървали страните / в тази част съдът ги кредитира като неопровергани от
останалите доказателства/ , то съдът приема за установено, че в момента, в
който страните вече са били разделени от друг съсед, събитието е било в
заключителната си фаза. Едва в този момент св. А. С. е посочил, че е
погледнал през прозореца, поради което и съдът приема, че показанията на
този свидетел в частта дали е имало удари от ответника към ищеца на
18.08.2021г. не са пълни, защото не е възприел събитието в неговата цялост. За
началото и за развитието на събитието в кулминационната му фаза този
свидетел преразказва посоченото му от съседа С.. В тази част показанията му
не са резултат от личните му възприятия, а и не се подкрепят от останалите
доказателства по делото, поради което съдът приема, че не установяват
твърдените от ответника обстоятелства.
С оглед гореизложеното съдът приема за установено по делото
противоправно поведение на ответника от 18.08.2021г. в резултат на което
ищецът е претърпял уврежданията, посочени в медицинското удостоверение
от 19.08.2021г., презумпцията за вина не е опровергана, поради което
отговорността на ответника пред ищеца за обезщетяване на вредите от това
поведение може да се ангажира.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, които съдът приема за
приложими в случая и досежно размера на обезщетението, на обезщетение
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неправомерното поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл.
52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В случаите на увреждане
пострадалият понася страдания, които пораждат за него правото да търси
обезщетение за неимуществени вреди. При причиняване на смърт на
пострадалия, неговите най-близки по пряка линия и по съпружеска линия,
съответно лица, с които е изградил такива отношения, понасят неимуществени
вреди. Справедливия размер на обезщетението за такива вреди от значение са
възрастта на увредения, общественото му положение, отношения между него
12
и близкия, търсещ обезщетение за тези вреди, действителното съдържание на
съществуващите между тях житейски отношения. Обезщетението следва да
репарира претърпените болки, страдания, накърнените личните права и
интереси, към момента на възникването на правото, но и съобразявайки
новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени обществено-
икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на
обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги
компенсира. Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за
абстрактни, а за конкретно претърпени физически и психически болки и
страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. При определянето на размер на
обезщетението се вземат предвид социално-икономическите условия в
страната към момента на претърпяването на вредите.
В конкретния случай установено по делото, че на възраст от 74г. ищецът е
претърпял контузии на левия среден лицев етаж и лява мишница и
прилежащите й области, изразени с травматични отоци, кръвонасядания и
болка, че има ограничен обем на движението на лява раменна става до 70
градуса при норма от 180 градуса и част от този ограничен обем се дължи на
претърпените травми, че в резултат на този ограничен обем има затруднения
при извършване на някои дейности с лявата ръка във връзка с хватателния
рефлекс, треперел при връщането си вкъщи след инцидента, не можел да спи
нощем, вдигал високо кръвно налягане, бил неспокоен и изпитвал болки.
Срещу тези изводи на районния съд за фактите във въззивното производство
не са въведени оплаквания, при обосноваване на изводите си районният съд
не е допуснал нарушение на императивна правна норма. Тези обстоятелства
се установяват и от приетите по делото писмени доказателства, заключение по
съдебно-медицинската експертиза, която съдът кредитира като неопровергана
от останалите събрани по делото доказателства. Заявеното от св. Н.а в частта
за състоянието на ищеца е резултат от нейните лични впечатления, които са
непрекъснати, те съответстват на характера на уврежданията, и няма
основание те да не се кредитират. Тя е посочила и че на ищеца окото му течало
известно време и съдът приема за установено това обстоятелство по
горепосочените причини. Действително, св. Н.а е съпруга на ищеца, но
житейски оправдано е най-близките хора на ищеца да имат преки впечатления
от състоянието му, поради което и доколкото показанията не са опровергани
от останалите събрани доказателства, то съдът приема, че на същите следва
да се даде вяра. По същите съображения съдът приема, че тези показания
следва да се кредитират и в частта, сочещи, че ищецът се чувствал унизен,
разстроен и обиден. Вярно е , че показанията в тази част несочат конкретно
поведенческо проявление , но с оглед на спецификата на настъпването на
вредите, мястото и времето на настъпването им – в светла част на деня, лятно
време, пред жилищния блок на ищеца пред множество съседи и отворени
прозорци на жилищата, установените физически страдания и увреждания, то
13
това състояние на ищеца съдът приема, че е обичайно за такъв тип травми и
механизъм на настъпването им и следва да се приеме, че са претърпени от
ищеца. При така възприетото съдът приема, че справедливия размер на
обезщетението е в размер на 6000лв. При определяне на този размер съдът
съобрази напредналата възраст на ищеца при претърпяването на вредите,
отражението на общото му здравословно състояние и допринасяне за по-
голямо ограничение на движението на раменната става, че ударите са били в
няколко области – в главата и по раменна става, че отоци и кръвонасядания е
имало в няколко области, че събитието е било пред съседи, което е увеличило
стресогенен фактор при осъществяването му, който сам по себе си също е
висок – удари с юмруци по главата и в областта на ляво рамо , социално
икономическите условия в страната за 2021г. Същевременно съдът съобрази
краткия период на отшумяването на силните болки, краткия период на
възстановяването от същите, както и че физическите увреждания са само
кръвонасядания и отоци, представляват лека телесна повреда, че не е
установено период на възстановяване да е бил по-продължителен от
обичайното.
При така възпирето съдът пирема, че решението на СРС в частта, в която
е присъдил обезщетение в размер на горница над 6000лв. до 9000лв. е
неправилно и следва да се отмени, в останалата част решението следва да се
потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноски следва да се поставят в
тежест на страните съборазно уважената част от исковете.
Решението на СРС в частта, в която в тежест на ответника са поставени
разноснки от 436,67лв. следва да се отмени.
На ответника по исковете за поризводство пред СРС следва да се присъдят
разноски от още 541,77лв.
За производство пред СГС на ищеца се следват разноски за възнаграждение
за адвокат в размер на 1000лв.
За производство пред СГС на ответника по исковете се следват разноски за
възнаграждение за адвокат в размер на 433,29лв. и разноски за държавна такса
в размер на 60лв.
Различно съотношение между уважена и отхвърлена част от исковете за
производство пред СРС и СГС се дължи на различния размер на вземането,
предмет на двете производства.
Такса за преписи на искани от въззивника книжа от делото не са разноски
по смисъла на чл. 78 от ГПК които да се съобразят при разпределяне на
отговорността за разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
14
ОТМЕНЯ Решение № 3711/29.02.2024г.п по гр.д. № 46488 по описа за
2022г. на Софийски районен съд, 159-ти състав в частта, с която П. И. П.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на П. С. Н., ЕГН ********** на
основание на чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 3000лв., ведно със законната
лихва от 18.08.2021г. до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в следствие на виновно противоправно
поведение на ответника, който на 18.08.2021г. в гр. София, ж.к. *******6 му
нанесъл удари с юмруци в лявата част на главата и лявата раменна става, като
му причинил травматични отоци, кръвонасядания и болка на левия среден
лицев етаж и на лявата мишница и прилежащите й области; на основание на
чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 436,67лв. представляващи съдебни разноски, и
вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен с искова молба вх. № 179259/29.08.2022г. по
регистъра на СРС на П. С. Н., ЕГН ********** срещу П. И. П., ЕГН
********** с която е поискал от съда с.да осъди ответника да му заплати на
основание на чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 3 000лв ., ведно със законната
лихва от 18.08.2021г. до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в следствие на виновно противоправно
поведение на ответника, проведено на 18.08.2021г. в гр. София, ж.к. *******6
, представляващо нанасяне на удари с юмруци в лявата част на главата и
лявата раменна става, като му причинил травматични отоци, кръвонасядания
и болка на левия среден лицев етаж и на лявата мишница и прилежащите й
области, стрес, страх, унижение и срам от преживяното.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3711/29.02.2024г.п по гр.д. № 46488 по
описа за 2022г. на Софийски районен съд, 159-ти състав в останалата
обжалваната част.
ОСЪЖДА П. И. П., ЕГН ********** да заплати на П. С. Н., ЕГН
********** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1000лв./хиляда
лева/ , представляващи съдебни разноски за производство пред СГС.
ОСЪЖДА П. С. Н., ЕГН ********** да заплати на П. И. П., ЕГН
********** на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 1035,06лв. /хиляда
тридесет и пет лева и 0,06лв/, представляващи съдебни разноски за
производство пред СРС и СГС.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15