№ 33
гр. Търговище, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. П.
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20233500500043 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Й. Н. Й. от гр.Търговище,
действащ чрез особения си процесуален представител адв.С. П. от АК-
Търговище против решение №9/09.01.2023г., постановено по гр.д.№309/2022г.
на Районен съд-Търговище, с което на осн.чл.422, ал.1 от ГПК е установено
съществуването на задълженията на ответника спрямо ищеца „Й.....” ЕАД-
гр.София, ЕИК ********* за сума в общ размер на 2 917.55 лв.,
представляваща неизплатени суми по договор за мобилни услуги №
********* от 06.10.2016г., договор за мобилни услуги №********* и договор
за лизинг от 17.11. 2017г., допълнително споразумение №********* към
договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг от 30.10.2018г.,
допълнително споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани
услуги и договор за лизинг от 08.11.2018г., договор за мобилни услуги №
********* и договор за лизинг от 30.05.2019г., за което са съставени фактури
№**********/ 15.06.2019г.; №**********/15.07.2019г., №**********/15.08.
2019г., №**********/15.09.2019г. и №**********/15.10.2019 год., ведно със
законната лихва, считано от 25.06.2021 г., до изплащане на задължението, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение № 462/28.06.2021г. по ч.гр.д.
1
№ 924/2021г. на РС-Търговище, като на ищеца са присъдени направените в
заповедното производство разноски в размер на 456.88 лв. и направените в
исковото производство разноски в размер на 997.43 лв.С доводи за
нарушения на закона и за необоснованост, тъй като предсрочната
изискуемост на вземанията не е надлежно съобщена на длъжника,
въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на
предявените искове.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата
страна оспорва основателността на въззивната жалба и моли за
потвърждаване на решението.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд
констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Жалбата е допустима, но неоснователна.
Предявените искове по чл.422 от ГПК за установяване на вземания в
общ размер на в общ размер на 2 917.55 лв., представляваща неизплатени
суми по договор за мобилни услуги № ********* от 06.10.2016г., договор за
мобилни услуги №********* и договор за лизинг от 17.11. 2017г.,
допълнително споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани
услуги и договор за лизинг от 30.10.2018г., допълнително споразумение
№********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за лизинг
от 08.11.2018г., договор за мобилни услуги № ********* и договор за лизинг
от 30.05.2019г., за което са съставени фактури №**********/ 15.06.2019г.;
№**********/15.07.2019г., №**********/15.08. 2019г.,
№**********/15.09.2019г. и №**********/15.10.2019 год., ведно със
законната лихва, считано от 25.06.2021 г., до изплащане на задължението, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение № 462/28.06.2021г. по ч.гр.д.
№ 924/2021г. на РС-Търговище, са обосновани с неизпълнение от страна на
ответника, довело до предсрочно прекратяване на договорните отношения и
възникване на посочените задължения.
Особеният представител на ответника оспорва иска с възражения за
недължимост на посочените суми.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
2
С договор за мобилни услуги №*********/06.10.2016г на ответника е
предоставен мобилен номер **********, а с договор за мобилни услуги №
********* и договор за лизинг от 17.11.2017г.- мобилен телефонен номер
**********, (със стандартна месечна абонаментна такса 15.99 лв. с вкл. ДДС
или 13.32 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена
промоционална месечна абонаментна такса в размер на 13.99 лв. с вкл. ДДС
или 11.65 лв. без вкл. ДДС), а по договора за лизинг било предоставено
мобилно устройство HUAWEI MediaPad Т2 7 4G, като съгласно договора
общата цена на лизинговата вещ е 128.57 лв. с вкл. ДДС, вносима на двадесет
и три месечни лизингови вноски в размер на 5.59 лв., с вкл. ДДС всяка, като е
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Относно задълженията
ищецът е издал крайна фактура № *********/15.10.2019 год., а именно:
504.79 лв. - за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на
договорни абонаменти, 1 764.65 лв. - за незаплатени лизингови вноски по
договорите за лизинг и 648.11 лв.- за незаплатени месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги, или общо сума в размер на 2 917.55 лв.,
потвърдено от заключението на назначената съдебна счетоводна експертиза,
като доказателства за плащане не са представени, не е изтекла и предвидената
3-годишна погасителна давност до датата на подаване на заявлението в съда
25.06.2021 год. Към посочената дата са изтекли и крайните срокове от по 23
месеца по посочените договори, т.е. преди предявяване на установителния
иск, поради което е без значение дали е обявена предсрочна изискуемост на
лизинговите вноски и месечните абонаментни такси.
Надлежното уведомяване за предсрочната изискуемост има значение за
договорната неустойка в размер на 504.79 лв.
В договора за мобилни услуги ответникът е посочил своя постоянен
адрес, който следва да се счита за адрес за кореспонденция, без да е уведомил
контрахента за неговата евентуална промяна-чл.16 от ОУД с мобилния
оператор, поради което и не може да се позовава за невъзможност за
получаване на съобщения на същия адрес-чл.19 е от Общите условия, а при
липсата на уговорка как ще бъде обявено предсрочното прекратяване, то
съответният способ е по избор на кредитора.В случая, предупредителното
писмо е доставено от лицензиран куриер в пощенската кутия на ответника на
26.09.2019г., който способ е в съответствие с чл. 36, ал. 2 от Закона за
пощенските услуги и чл.3 от Общите правила, приети с решение № 581/
27.10.10г. от Комисията за регулиране на съобщенията, на постоянния адрес
на ответника, посочен от самия него в договора за мобилни услуги и след
като писмото не е препоръчано, то връчването е редовно. Още повече,
ответникът не е открит и за нуждите на съдебното производство нито на
постоянния, нито на настоящия му адрес, нито по последната му месторабота
в страната.При тези обстоятелства, следва да се приеме, че ищецът е положил
изискуемата дължима грижа и добросъвестност изявлението му да стигне до
знанието на ответника, предсрочното прекратяване е произвело своя ефект,
3
както и задължението за неустойка като негова последица.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е постановено
в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде
потвърдено, като на ищеца се присъдят направените по делото във въззивната
инстанция разноски в размер на 218 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №9/09.01.2023г., постано-вено по гр.д.
№309/2022г. на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Й. Н. Й. от гр.Търговище, ЕГН:********** да заплати на
“Й.....“ ЕАД-гр.София, ЕИК ********* направените по делото във въззивната
инстанция разноски в размер на 218 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4