Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 05.10.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито двадесет и девети септември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Димитринка
Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 2070 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 14.11.2019 г. по гр.д. № 15936/18 г.,
СРС, І ГО, 32 с-в е осъдил ответника „Ю.“ ООД,ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да плати на ищеца Ц.Т. Ц., ЕГН **********,
с адрес: *** 129, сумата 4204,56лв -
главници по договор за аренда на земеделска земя от 03.06.2015г. за стопански
години 2015г.-2016г.; 2016г.-2017г. и за периода 01.10.2017г.-20.11.2017г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 8.3.2018г. до
плащането, като е отхвърлил
предявения иск за сумата над 4204,56лв. до предявения размер от 5895лв. и за
периода 21.11.2017г.-1.10.2018г. Осъдил е ответника „Ю.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***
да плати на ищеца Ц.Т.
Ц., ЕГН **********, с адрес: *** 129, сумата 505,95лв. - обезщетение за забава за периода от падежа на всяко
задължение до 08.03.2018г., като е отхвърлил
предявения иск за сумата над 505,95лв. до предявения размер от 709,36лв.
Отхвърлил
е възражението за съдебно прихващане, направено от „Ю.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** срещу
Ц.Т. Ц., ЕГН **********, с адрес: *** 129 със сумата 6604,36лв. на
основание договор за цесия от 15.08.2018г. Осъдил
е „Ю.“ ООД,ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да плати на Ц.Т. Ц., ЕГН **********, с
адрес: *** 129, сумата 203,27лв.
разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Осъдил е Ц.Т. Ц., ЕГН **********, с
адрес: *** 129 да плати на „Ю.“
ООД,ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 266,68лв. - разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника „Ю.“ ООД,ЕИК
******** в частта, в която съдът е осъдил
ответника „Ю.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** да
плати на ищеца Ц.Т. Ц., ЕГН **********, с адрес: *** 129, сумата 4204,56лв - главници по договор за
аренда на земеделска земя от 03.06.2015г. за стопански години 2015г.-2016г.;
2016г.-2017г. и за периода 01.10.2017г.-20.11.2017г., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба -08.03.2018г. до плащането, в частта на присъдената
мораторна лихва от 505,95лв. -
обезщетение за забава за периода от падежа на всяко задължение до 08.03.2018г.,
както и в частта, в която съдът е отхвърлил възражението за съдебно прихващане, направено от „Ю.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** срещу
Ц.Т. Ц., ЕГН **********, с адрес: *** 129 със сумата 6604,36лв. на
основание договор за цесия от 15.08.2018г. с мотиви, изложени в нея. Сочи се, че по отношение на съществуването и
дължимостта на цедираното вземане, СРС е изложил правилни съображения по
смисъла на чл.285 ЗЗД, но неправилно е отхвърлил направеното възражение за
прихващане на основание чл.103 ЗЗД. Приел е, че възражението за прихващане
произтича от претенцията по чл.285 ЗЗД в частта за възстановяване на средства
за изпълнение по договор за поръчка, което вземане против ищеца е надлежно
цедирано и противопоставимо с отговора на исковата молба посредством заявеното
възражение за прихващане. По отношение на възможността с цедираното вземане да
бъде извършено прихващане, СРС е приел, че то не е ликвидно и е спорно, поради
което не са налице изискванията за прихващане.
Счита, че процесното вземане е ликвидно, а и не е погасено по давност. Претенцията
по цесията е по чл.285 ЗЗД, при която следва да се отправи покана за изпадане
на доверителя/ищец в забава, в противен случай/ при липса на такава в рамките
на общата 5 год. давност/ следва началният ден на давността да се брои от
датите на сделките по изпълнение на поръчката. Дори и да се приеме, че е налице
погасяване по давност на вземането, то и съгласно чл.103, ал.2 ЗЗД прихващането
се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде
извършено преди изтичането на давността. Ето защо правилното произнасяне от
съда по приложението на чл.103 ЗЗД, би водело до цялостно отхвърляне на
претенцията за размерите на главница и лихва в осъдителната част. Моли съда да
отмени процесното решение в обжалваната част. Претендира присъждане на
деловодните разноски за двете инстанции.
Въззиваемият
Ц.Т. Ц., ЕГН **********, с адрес: *** 129, чрез
пълномощника АД“Л. и П.“ , представлявано от управителя адвокат А.Л.,***
оспорва въззивната жалба. Претендира разноски във вид на адвокатско
възнаграждение в размер на 960 лв. с ДДС.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
На основание чл.268 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното решение е валидно и
допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество.
От фактическа страна:
Ищецът Ц.Т. Ц., ЕГН ********** е предявил иск за сумата от общо 6604,36 лв., от
която 5895лв. - главници по договор за наем на земеделска
земя от 03.06.2015г. за стопански години 2015г.-2016г.; 2016г.-2017г.;
2017г.-2018г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба -
08.03.2018г. до плащането, и 709,36лв. - обезщетение за забава за периода от
настъпване на падежа на всяка наемна вноска до подаване на исковата молба.
Твърди, че ответника сключили договор за
аренда на общо 12 обекта, представляващи ниви и ливади, подробно
индивидуализирани в исковата молба. Била уговорена цена от 40 лева на декар или общо 1965 лева в
срок до 31.12 за всяка стопанска година. Ответникът не платил арендните
плащания за стопанска година 01.10.2015.- 1.10.2016г., за стопанската
1.10.2016г.-01.10.2017г„ за стопанската 01.10.2017г. - 01.10.2018г. Твърди се,
че за стопанската 2015-2016 г. годишната наемна цена в размер на 1965 лева е
следвало да бъде заплатена на дата 31.12.2015 г. Ответникът е изпаднал в забава
от 01.01.2016 г., като за периода 01.01.2016 г. - 08.03.2018 г. мораторната
лихва за забава е в размер на 436,45 лева. За стопанската 2016 г.-2017 г.
годишната наемна цена в размер на 1965 лева е следвало да бъде заплатена на
дата 31.12.2016 г. Ответникът е изпаднал в забава от 01.01.2017 г., като за
периода 01.01.2017 г. - 08.03.2018 г. мораторната лихва за забава е в размер на
236,27 лева. За стопанската 2017г.-2018 г. годишната наемна цена в размер на
1965 лева е следвало да бъде заплатена на дата 31.12.2017 г. Ответникът е изпаднал
в забава от 01.01.2018 г., като за
периода 01.01.2018 г.-08.03.2018
г. мораторната лихва за забава е в размер на 36,64 лева. Твърди, че с
нотариална покана от 16.11.2017 г., връчена на ответното дружество на 23.11.2017 г., ищецът е развалил
договора за наем по реда на чл.87, ал.2 ЗЗД като развалянето на договора било
вписано в Службата по вписвания гр.Козлодуй. По повод съществуване вземането на
ответника, ищецът е направил възражение за изтекла погасителна давност, която е
настъпила на 24.05.2017 г.
Ответникът „Ю.“ ООД, ЕИК ******** в срока по чл.131 ГПК е депозирал
писмен отговор, с
който е оспорил иска. Твърди се, че по отношение на стопанската година 2017/2018г. не се дължи наемна цена, тъй като договорът
бил развален от ищеца в началото на 2018г. Посочва, че мораторната лихва върху
главниците е изчислена при несъобразяване на уговорения в договора падеж. Прави
възражение за прихващане на
дължимите главница в общ размер на 5 895 лева, както и мораторната лихва в
размер на 709, 36 лева със сумата в размер на 11 054, 75 лева по договор
за цесия от 15.08.2018г. Твърди, че вземането му произтича от платени от
цедента за сметка на ищеца суми за цена за покупко-продажба по пет нотарилни
актове. Между ищеца и цедента е
съществувало правоотношение по договор за поръчка, в изпълнение на което
цедентът е представлявал ищеца и е заплатил със собствени средства цената по
пет броя нотариални актове, като сумите не били възстановени от ищеца на
цедента като с оглед договора за цесия вземанията били прехвърлени на
ответника.
По
делото е безспорно, че между ЕТ „М. А.Ю.-Ю.К.“ и Ц.Т. Ц. е
бил сключен договор за наем на земеделска земя от 03.06.2015г. за стопански
години 2015г.-2016г.; 2016г.-2017г. Представени са нотариални актове с №№
160/26.3.2012г., 58/20.1.2012г., 159/26.3.2012г., №30/20.2.2012г., в които
ищецът е посочен като купувач на различни земеделски имоти, включително
описаните в исковата молба, действащ чрез пълномощниците си- правители на
ответното дружествоЮ.М.К.или М. К.А.. Представена е нотариална покана, връчена
на ответника „Ю.“ ООД на 20.11.2017г., с която ищецът е развалил договора за
аренда. Представено е заявление до Служба по вписванията в гр. Козлодуй, с
което е поискано вписване на развалянето на договора, като същото е вписано на
11.01.2018г. Представен е договор за
продажба на търговско предприятие от 03.10.2016г., с който управителя на ЕТ
„М. А.-Ю.-Ю.К.“ е продал търговското
предприятие на „Ю.“ ООД като съвкупност от всички права, задължения и
фактически отношения. Представен е договор
за цесия от 15.08.2018г. с нотариална заверка на подписите, с който М. К.А.
е прехвърлил на „Ю.“ ООД изискуемо
вземане срещу Ц.Т. Ц. за сумата от 14
141,75лв. - платени като покупни цени за земеделска земя съгласно
пълномощно с per
№ 185 и рег.№186, т. 1, акт 6 от 13.1.2012г., които
произтичат от следните нотариални актове: №№ 451 /20.2.2012г. за сумата
11054,75лв.; 1053/24.4.2012г.; 157/26.3.3012г.; 449/20.2.2012г.; 450/20.2.2012г.,
представени с отговора на исковата молба. Приложено е уведомление от цедента до
длъжника за извършената цесия, връчено на длъжника е нотариална покана на 12.02.2019г.
Депозирано е пълномощно от 13.01.2012г. с нотариална заверка на подписа, е което Ц.Т. Ц. е упълномощил М. К.А. да купува от негово име и за негова
сметка недвижими имоти - земеделска земя на територията на РБ, при цена и
условия, каквито той прецени, както и да заплаща продажната цена, като има
право да действа съгласно чл.38 ЗЗД.
От правна страна:
Настоящата инстанция също приема, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по договор за
аренда на описаните земеделски земи, съществувало от сключването на договора на
03.06.2015г. до развалянето му на 20.11.2017г., поради което е действало в
продължение на 2 стопански години - 01.10.2015г.-01.10.2016г. и
01.10.2016г.-1.10.2017г., както и изчислената от съда цена.
Спорният
момент е дали е налице валидно извършено възражение за прихващане от страна на
ответното дружество за сумата от 11 054,75
лв., представляваща цедирано вземане за покупна цена
за земеделски земи, платена по нот. акт №
30, дело 52 от 20.02.2012 г.,
като сумата е платена от пълномощника на ищеца М. К.А., действащ от името и за сметка на
ищеца, съгласно посоченото по-горе пълномощно. Налице е валиден договор за
цесия, надлежно съобщен на длъжника, като договорът за цесия легитимира
ответното дружество „Ю.“ ООД като кредитор на ищеца за сумата 11054,75лв. Във
връзка с придобиването на земеделската земя отношенията между Ц.Т. Ц. и М. К.А.
се уреждат от неформален договор за
поръчка. Съгласно чл.285 ЗЗД доверителят е длъжен при поискване да достави
на довереника средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката, и да
му заплати направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял
във връзка с изпълнението на поръчката. Изводът е, че за доверителя възниква
задължение за възстановяване на платената по договора сума след покана от страна на довереника. Съгласно чл.114,
ал.2 ЗЗД, ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, при което и с оглед представения нот. акт от 20.02.2012 г., давността за вземането
на довереника за изпълнение на поръчката започва да тече именно от тази дата-20.02.2012 г., което се изсрочва с
общата 5-годишна погасителна давност, поради което същото се е погасило по давност на 20.02.2017 г. Исковата
молба е подадена на 08.03.2018 г., т.е.
при подаването й, вземането е било погасено по давност.
Изводът е, че от една страна вземането е погасено по давност, а от друга,
вземането е неликвидно/спорно/, въведено с процесуално възражение за прихващане
в предмета на процеса с отговора на исковата молба.
Според чл.103 ЗЗД, ал.1 Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи,
всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване
срещу задължението си, ал.2 Прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е
могло да бъде извършено преди изтичането на давността.
Ал.3 Ако длъжникът се е съгласил с
прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое
вземане към предишния кредитор.
Практиката на ВКС е единна в решение 135 от 07.06.2019 г. по гр.д. №
4273/2018 т., ГК, ІV ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, на което се
позовава въззивникът,
решение № 35 от 25.07.2017 г. по т.д. № 3164/2015
г., ТК, І ТО на ВКС, решение № 113 от 09.07.2013 г. по гр.д. № 1274/2013 г. на ВКС,
ГК, ІІ г.о. В решение № 113 от 09.07.2013 г. постановено по гр.д. № 1274/2013
г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. са разграничени хипотезите на материалноправно прихващане по чл.103, ал.1 ЗЗД и на съдебното прихващане като
насрещно възражение срещу вземането на ищеца по иска за погасяване на двете
вземания до по-малкото от тях. При материалноправното прихващане, двете
насрещни вземания трябва да са еднородни,
ликвидни и изискуеми към момента на изявлението за компенсация, от който
момент двете вземания се считат за погасени. Възражението за прихващане, заявено
в хода на висящия исков процес, е допустимо и когато вземането не е ликвидно,
нито изискуемо. Прието е в решението, че в тази хипотеза на съдебно прихващане
погасителния ефект настъпва, след като влезе в сила решението, тъй като от този
момент вземането става ликвидно и безспорно. Тълкуването на разпоредбата на чл.103, ал.2 ЗЗД е, че съдебно прихващане се допуска и след като
вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичане
на давността. По изключение,
съгласно чл.103, ал.2 ЗЗД прихващането запазва своето погасително действие, макар и това действие да
се проявява, след като насрещното вземане е покрито с давност. Ето защо, законосъобразен се явява изводът на съда, че в настоящият случай,
поради липсата на предпоставките по чл.103 ЗЗД, не може да се
извърши прихващане с активното вземане на ответника предвид погасяването му
давност и липсата на ликвидност към момента на изтичането на давността.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат На
основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалвана част. В
необжалвана, същото е влязло в сила.
При този изход на делото
и предявената претенция, въззивникът следва да заплати на възззиваемия, направените
по делото разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение
в размер на 960 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 14.11.2019 г. по
гр.дело № 15936/18г. на СРС, І ГО, 32 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Ю.“ ООД,ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на Ц.Т. Ц., ЕГН
**********, с адрес: *** 129 чрез пълномощника АД“Л. и П.“, представлявано от
управителя адвокат А.Л.,*** направените по делото разноски за настоящата инстанция
във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.