Р Е Ш Е Н И Е
№ 3454/ 20.7.2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
шести юни, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 567 по описа на
Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба вх. № 2770/ 12.01.2018 год. от Е. А. Е.,
ЕГН: **********, с адрес *** срещу „Д.з.“ АД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, с искане до съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6543.90
лева, представляваща част от претенция, цялата в размер на 8103.26 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на лек автомобил „*,
рег. № *, настъпили в резултат на ПТП, осъществено в гр. С. на 13.11.2017 год.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба –
12.01.2018 год. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и
разноски.
В
исковата молба се излага, че на 14.09.2017 год. между страните е сключен
договор за застраховка „Каско на МПС“, клауза „Пълно“, с период на валидност
14.09.2017 г.- 13.09.2018 г. На 13.11.2017 год. е настъпило застрахователно
събитие, в резултат на което по застрахованото МПС са настъпили вреди, като са
увредени предна броня, преден ляв фар, преден ляв калник, преден капак, челна
решетка, лайсна в лява броня, лайсна в дясна броня, щифт за избутване на капак,
греда, греда на ляв фар, греда над десен фар, преден ляв фар за мъгла, решетка
за ляв фар за мъгла, никел лайсна решетка, дюза за ляв фар, стойка за ляв
калник и дифузьор. Щетите са описани от ответника, представена му е проформа
фактура, а след това и оригинална фактура. Твърди се още, че за ремонта на
автомобила ищецът е заплатил 15693.36 лв., но изплатеното от застрахователя
обезщетение възлиза на 7590.10 лева.
Ответникът
– „Д.з.“ АД, депозира писмен отговор, в срок по чл. 131 ГПК, в който излага
съображения за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че
дружеството коректно е изпълнило задълженията по застрахователния договор, като
се позовава на т. 54.3 от ОУ на договора. Сочи, че волята на ищеца е за
определяне на застрахователно обезщетение „по фактури, предварително съгласувани
със застрахователя“, като оспорва твърдението, за съгласуване на фактурите за
ремонт. Възразява, че описаният във фактурата фар, е ремонтиран, а не е
подменен. Намира, че изплатеното обезщетение отговаря на този, за който щетата
би се отстранила при доверен сервиз на застрахователя. Отправя искане за
отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Съдът,
след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От представената на л. 4
по делото застрахователна полица, се установява наличие на застрахователно
правоотношение по силата на договор за застраховки „Каско на МПС“ между
Е.А.Е. и "Д.З."
АД по отношение на МПС ДК № *, за периода 14.09.2017 год.
– 13.09.2018 год. В полицата е
посочено, че са извършени оглед и заснимане, за което е издаден протокол за
оглед, с право на доверен сервиз.
Видно от Протокол
за ПТП № 1689947/ 14.11.2017 год., на посочената дата е осъществено ПТП в гр. С.,
участници – МПС с рег. № * и *, като управление на водача на първото МПС с
несъобразена скорост със състоянието на пътната настилка – мокър асвалт, блъска
движещия се пред него лек автомобил. В резултат на удара, са увредени и двата
автомобила – първият в предната част, втория – в задната. Протоколът е съставен
след посещение на местопроизшествието на полицейските служители.
Застрахователят е уведомен за
причинените вреди, като на 15.11.2017 год., след извършен оглед, е съставен
опис – заключение на щетите по лекия автомобил на ищеца.
Видно от фактура №
491/ 13.12.2017 год. и касов бон (л. 8), на 13.12.2017 год. ищецът е заплатил
сумата от 1541.40 лв. – стойност на ремонт на лек автомобил *.
Видно от фактура № 492/ 13.12.2017 год. и касов бон (л. 9), на 13.12.2017
год. ищецът е заплатил сумата от 9782.42 лв. – стойност на авточасти за лек
автомобил *.
Видно от фактура № 493/ 13.12.2017 год. и касов бон (л. 10), на 13.12.2017
год. ищецът е заплатил сумата от 4369.54 лв. – стойност на авточасти за лек
автомобил *.
На 20.12.2017 год., от страна на
застрахователя е изготвена калкулация – ремонт (л. 24 – 27) и рекапитулация №
*********, видно от която е определена стойност на ремонта в доверен сервиз на
застрахователя в размер на 7590.10 лева.
Определеното застрахователно
обезщетение е изплатено изцяло на застрахованото лице на 28.12.2017 год., видно
от представеното на л. 23 преводно нареждане.
От заключението на вещото лице по
изготвената в хода на процеса САТЕ, което се кредитира от съда като обективно,
всестранно и компетентно изготвено, се установява следното: налице е причинно –
следствена връзка между описания в Протокола за ПТП механизъм и констатираните увреждания
по застрахования автомобил; установените след оглед при застрахователя щети са
следните: предна броня с облицовка (за подмяна на детайла с нов), лява
облицовка на предна броня (за подмяна на детайла с нов), лява декоративна
лайсна на предна броня (за подмяна на детайла с нов), дясна декоративна лайсна
на предна броня (за подмяна на детайла с нов), предна лява декоративна бленда
(за подмяна на детайла с нов), решетка на радиатор – комплект (за подмяна на
детайла с нов), преден капак (за подмяна на детайла с нов), горна лява ключалка
(за подмяна на детайла с нов), горна дясна ключалка (за подмяна на детайла с
нов), разпределитена дюза на ляв фар (за подмяна на детайла с нов), преден ляв
фар за мъгла (за подмяна на детайла с нов), преден ляв калник (за подмяна на
детайла с нов), преден долен напречен носач (за подмяна на детайла с нов),
рамка на ляв фар (за подмяна на детайла с нов), рамка на десен фар (за подмяна
на детайла с нов), предна лява горна напречна греда (за подмяна на детайла с
нов), радиатор на долен въздухопровод (за подмяна на детайла с нов), преден ляв
фар (за подмяна на детайла с нов); стойността на разходите за отстраняване на
описаните щети (труд + материали) възлиза на 14134.00 лева, като при определяне
на тази стойност е отчетена средна пазарна цена на труда в сервизи, притежаващи
сертификат за качество ISO 9001:2008:, а също
и стойността на оригинални резервни части; стойността на разходите за
отстраняване на описаните щети (труд + материали), по методика на
застрахователя, възлиза на 10489.83 лв, като при определяне на тази стойност е
отчетена стойността на алтернативни резервни части.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 386,
ал. 1, вр. с чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да запплати
в уговорения срок застрахователно
обезщетение.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията
на пълно и главно доказване, предпоставките визирани в хипотезата на правната
норма, а именно: наличие на валидна облигационна връзка между страните по
силата на договор за застраховка ”Каско, по който е изправна страна; настъпване
на застрахователно събитие; вида и размера на причинените вреди; причинно-следствена
връзка между събитието и вредоносния резултат.
В тежест на
ответника е да установи положителните факти, на които основава възраженията си.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че в към датата на
настъпване на процесното събитие – кражба,
между страните е съществувала облигационна връзка по силата на
договор за застраховка „Каско”.
На следващо място – факта на настъпване
на застрахователно събитие на твърдяната от ищеца дата, съдът приема за
установен въз основа на представения по
делото протокол за ПТП а и също така предвид поведението на ответника -
извършеното от негова страна плащане на
застрахователно обезщетение съставлява признание относно
факта на настъпване на застрахователното събитие.
Основният спорен
момент в производството е въпросът относно
размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок.
По смисъла на
чл. 386, ал. 2 КЗ (идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./)
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество,
в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/ 02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009
г., I т. о.; решение № 235/ 27.12.2013
г. по т. д. № 1586/ 2013 г. на ВКС,
II т. о.; решение № 115/ 09.07.2009
г. по т. д. № 627/ 2008 г. на ВКС,
II т. о., решение № 209/ 30.01.2012
г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение №
156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при
действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай.
В конкретната хипотеза, са представени доказателства (3
бр. фактури, ведно с касови бонове) за извършен ремонт на лекия автомобил в
специализиран сервиз, чиято обща стойност възлиза на 15693.36 лв. При това
положение, застрахователят не може да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства, при положение, че те не
надхвърлят уговорената застрахователна сума (в случая – 46000 лв.). В случая,
обаче, представените документи не са достатъчно информативни, за да се обоснове
извод, че предприетия ремонт (вложените труд и резервни части) са във връзка с
поправяне на вредите, настъпили в резултата от процесното ПТП.
От друга страна, съгласно
заключението на вещото лице, което не е оспорено от
страните, стойността на разходите, необходими за поправка на увредения
автомобил (труд и резервни части), възлиза на 14134.00 лева. След като увредените части са
оригинални, като същите следва да бъдат подменени с такива от същия вид и
качество.
От тази стойност следва да бъде
приспаднати изплатените от ответника 7590.10 лв., т. е.
дължимата от ответника сума възлиза на 6543.90 лева (14134 – 7590.10).
По възражението на ответника на наличие
на изрична уговорка за „доверен сервиз“ следва да бъде отбелязано, че
естеството на понятието „доверен сервиз“ предполага реалното отремонтиране на
увреденото имущество в сервиз, с който застрахователното дружество има сключен
договор, като същото не предполага изплащане на каквито и да е суми на
застрахования, включително и равностойността на ремонта, който доверения сервиз
би извършил.
По
изложените съображения, се налага извода, че предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен съобразно заявения размер, а именно 6543.90 лв., представляваща част от дължимо обезщетение, цялото в размер на
8103.26 лв., претендирано за причинени на ищеца имуществени вреди, настъпили в
резултат на кражба на МПС № *., на основание чл. 386, ал. 1, вр. с.
чл. 405, ал. 1 КЗ.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
основателна е и акцесорната претенция за присъждане законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба – 12.01.2018 год. до окончателното изплащане на
задължението.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 1351.76 лева, представляваща извършени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.з.“АД, ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на Е.
А. Е., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 6543.90 лв. (шест хиляди петстотин четиридесет и три лева и
деветдесет стотинки), представляваща част от претенция,
цялата в размер на 8103.26 лв. (осем хиляди сто и три лева
и двадесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди на лек автомобил „*, рег. № *, настъпили в
резултат на ПТП, осъществено в гр. С. на 13.11.2017 год., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 12.01.2018 год. до
окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 386,
ал. 1, вр. с чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА
„Д.з.“АД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Е.
А. Е., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 1351.76 (хиляда триста петдесет и
един лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща извършени по
делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: