Решение по ЧНД №41/2021 на Окръжен съд - Добрич

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260008

 

гр.Добрич, 09.02.2021г.

 

 

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година:

 

Председател: Калина  Димитрова,

Членове: Деница Петрова  и  Калиптен Алид,

прокурор Милена Любенова и съдебен секретар Елица Александрова,  разгледа

н.ч.д. № 41/2021г. на Окръжен съд-гр.Добрич, докладвано от съдия К.Димитрова

 

            Производството е образувано по реда на чл.32 ал.1 във вр. с чл.16 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС за разглеждане на постъпило в Окръжен съд – гр.Добрич Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на  принципа  на  взаимно  признаване  на  финансови  санкции,  издадено от  съдебните  власти  на  Полша  и  засягащо българския гражданин Д.С. – роден  на ***г. в гр.Балчик, с последен известен адрес Полша ул.“Виениецка“  № 2  ап.5, 03-634  Варшава.

От извършената служебно справка в НБД Население за данните на лицето се  установява, че  се  касае  за българския гражданин  Д.Н.С.  роден  на  ***г.  в гр.Б., с ЕГН – **********, с постоянен и настоящ адрес ***.

            Предвид  обстоятелството, че  засегнатото  лице  не  може  да  бъде  намерено, за  да  бъде  редовно  призовано  /съдът  има служебна информация, че Д.С. е задържан в Полша/, на основание чл.16 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС му бе назначен  служебен  защитник  адв.Ц.  В. Г.,***.

            В съдебно заседание представителят на ОП-гр.Добрич изразява становище за признаване  на  решението  за  налагане  на  финансовата  санкция.

В  съдебно  заседание  назначеният  служебен  защитник  заявява, че е съгласен с  представителя  на  ДОП  и  пледира  за  признаване  на  решението, поради  наличие  на  всички  предпоставки  за  това.

 

След запознаване с всички доказателства приложени по делото, Окръжен съд гр.Добрич  установи  следното:

             С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение на решение № III К 252/19 постановено от Районен съд Прага – Пулноц гр.Варшава Полша на 05.03.2020г., с което на българския гражданин Д.  С.   е наложена финансова санкция за правонарушение, извършено на територията на издаващата държава и непопадащо под юрисдикцията на българските съдилища. С цитираното решение е наложена финансова санкция – осъждане за заплащане на парична сума в размер на 6 000 полски злоти, като осъждането е за няколко престъпни деяния – 8 на брой, реализирани  на територията на Полша /издаващата държава/ които са подробно изброени в Удостоверението.    Тези деяния са квалифицирани като правонарушения, а именно кражби и поведение което нарушава разпоредбите за движението по пътищата, които се санкционират  по  реда на чл.178а параграф 1, чл.278 параграф 1, чл.284 параграф 3 от Наказателния кодекс на Полша, както и чл.64 параграф 1 от Закона от 29.07.2005г. за противодействие на наркоманията.

            Решението  на  Районен  съд  Прага – Пулноц  гр.Варшава, Полша е постановено  на  05.03.2020г.  и  е  влязло  в  законна  сила  на  13.03.2020г.

По  силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, Република България е сезирана  като  изпълняваща  държава  в  производството  по  признаване  на решение на  чуждестранен  съд  за  налагане  на  финансова  санкция.

Изпратеното в Окръжен съд – гр.Добрич удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения съдебен акт, чието признаване се иска. Касае се за решение за налагане на финансова санкция, което съгласно нормата на чл.3 ал.1 т.1 от  ЗПИИРКОРНФС е акт за налагане на задължение за плащане на глоба, имуществена санкция или всякакъв друг вид парична санкция, наложена  с  акт  на  съдебен или несъдебен орган за извършване на престъпление или административно нарушение, включително паричните санкции, наложени във връзка  с  нарушение  на  правилата  за  движение.

Деянията осъществени от засегнатото лице Д.С., попада сред изброените  в  чл.30  ал.2 т.1  и  т.6  от  ЗПИИРКОРНФС.  

             Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение № 2 към чл.4 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС/,  в писмена форма, придружено  от  превод  на  български  език, от  компетентен  орган  и отговаря на  изискванията, залегнали  в  разпоредбите  на  чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Срещу Д.С. за същото деяние в Р България или в друга държава, различна от издаващата няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на българския съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението на Районния съд не се отнася и за деяния, които по българското законодателство  се  считат  за  извършени  изцяло  или  отчасти  на  територията  на Р България  или  пък  за деяния, извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния. Наложената финансова санкция с решението  не  е  по-малко от 70 евро, респ. левовата им равностойност. Осъдителният диспозитив на решението, подлежащо на изпълнение касае парична сума в общ размер на 6 000 полски злоти /равностойни на 2 727,22лв. по курс на Българска Народна Банка към датата на постановяване на решението – 05.03.2020г./, които  са  парична  сума, наложена  с  осъждане  за извършено престъпление. Полските  съдебни  власти  са  отбелязали, че  следва  да  се  вземе  предвид, че върху  дължимата  сума  посочена  в  удостоверението  е  направена  вноска  в  размер на  200  полски  злоти.  

Решението е постановено срещу пълнолетно /съгласно българското законодателство/ лице, което може да носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянията, предмет на решението. Производството срещу Д.Н.С. не е било писмено, като същият е уведомен съгласно законодателството на издаващата държава лично. Отбелязано е, че лицето е било призовано лично на 03.02.2020г. /чрез дигитално потвърждение на приемане на призовка  от  негова  страна/  и  по  този  начин е било уведомено за определената дата и място на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, както  и, че  е  уведомено  за  възможността  за  постановяване  на  такова  решение, ако  не  се  яви  на  съдебния  процес.

            Предвид обстоятелството, че Д.Н.С. е български  гражданин,  с постоянен и настоящ адрес—*** съдът  прие, че  местоживеенето  му  се  намира  на  територията  на  Р България,  т.е налице е една от алтернативно предвидените предпоставки за признаване на решението за налагане на  финансова  санкция, съдържащи  се  в  чл.30  ал.3  от  ЗПИИРКОРНФС.

Налице  са  доказателства за частично изпълнение на наложеното наказание във  връзка  с  решението  за  налагане  на  финансова  санкция, поради  което  следва да  се  обсъжда  разпоредбата  на  чл.17  от  ЗПИИРКОРНФС.

На основание чл.16 ал.8 във вр. с чл.32 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като финансовата санкция е в злоти, съдът следва да определи равностойността й в български лева по курс на БНБ към датата на постановяване на решението за налагане на финансова санкция, или 5 800 полски злоти към 05.03.2020г. са  равностойни  на  2 636,32 лева.

            По  гореизложените  съображения  и  на  основание  чл.32  ал.1  във  вр.  с  чл.16 ал.7  т.1  от  ЗПИИРКОРНФС, Добричкият  окръжен  съд

             

Р  Е  Ш  И :

 

            ПРИЗНАВА решение № III К 252/19 постановено от Районен съд Прага – Пулноц гр.Варшава, Полша на 05.03.2020г., влязло в сила на 13.03.2020г., с което на българския гражданин Д.Н.С., роден на ***год. в гр.Б.к, Р България, с ЕГН – ********** е наложена финансова санкция общо в размер на  6 000 полски злоти, наложена с осъждане за извършено престъпление,  равностойни на 2 727,22лв. по курс на Българска Народна  Банка  към  датата  на  постановяване на  решението – 05.03.2020г.

На  основание  чл.33 във вр. с чл.17 от ЗПИИРКОРНФС признава извършеното от  Д.  Н.С.  частично плащане към издаващата държава в размер на 200 полски злоти, като след приспадането, подлежащото на събиране вземане  възлиза  на  5 800  полски  злоти, равностойно  на  2 636,32лева.

            След влизане в сила на решението, препис от същото ведно с решението, постановено  от  Районен  съд  Прага  – Пулноц  гр.Варшава, Полша  влязло  в  сила  на 13.03.2020г.  да  се  изпратят  на  органите на Националната  агенция  по приходите за  изпълнение.

След  получаване  на  решението, НАП  незабавно  да  уведоми  настоящия  съд за  предприетите  действия  по  изпълнение  на  решението  на  основание  чл.36  във вр.  с  чл.22  ал.2  от  ЗПИИРКОРНФС, като  след  приключване  на  изпълнението също  да  уведоми настоящия съд, за да се уведоми компетентния орган на издаващата  държава.

Препис  от  решението  да  се  връчи  на  засегнатото  лице.

Да  се  уведомят  компетентните  органи  на  издаващата  държава, както  и копие на уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република  България.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Варна в седмодневен  срок  от  съобщаването  му.

 

Председател:                                       Членове: 1.

 

 

                                                                               2.