№ 1366
гр. Варна, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20253100502117 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 55068/19.06.2025г., подадена от
М. К. С., ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на
детето В. С. С., ЕГН ********** срещу решение № 1993/02.06.2025г.,
постановено по гр.д. № 9911/2024г. по описа на РС-Варна, 40 състав, в частите
му, с които:
1) е отхвърлен искът за изменение размера на определената с решение №
260041/14.08.2020 г. по гр. д. № 6917/2020 г. по описа на Районен съд- Варна
издръжка на детето В. С. С., ЕГН ********** за разликата над присъдения
размер от 600 лева до предявения такъв от 1000 лева;
2) е изменен определения с решение № 260041/14.08.2020 г. по гр. д. №
6917/2020 г. по описа на Районен съд- Варна режим на лични отношения, като
е определен режим на лични отношения на бащата С. В. С., ЕГН ********** с
детето В. С. С., ЕГН **********, както следва:
- всяка нечетна седмица от годината от петък след приключване на
занятията в училище до 18:00 часа в неделя с преспиване;
- през Коледните празници- от 12:00 ч. на 24 декември до 18:00 ч. на 27
декември всяка четна година;
1
- през Новогодишните празници- от 12:00 ч. на 30 декември до 18:00 ч.
на 2 януари всяка нечетна година;
- през Великденските празници- от 18:00 ч. на Велики петък до 18:00 ч.
на Велика събота всяка четна година, а всяка нечетна година- от 18:00 ч. на
Велика събота до 18 ч. на Великден;
- през лятната ваканция на детето- един месец в период, в който майката
не е ползва платен годишен отпуск, като за избрания от него период бащата
ще уведомява предварително майката със смс, имейл или телефонно обаждане
в срок до 15 юни всяка година;
При осъществяване на режима на лични отношения бащата ще взема
детето от дома на майката и ще го връща обратно там. В случай, че бащата е
служебно ангажиран във времето, в което трябва да вземе или върне детето,
същият може да предостави на друго пълнолетно лице тази възможност, като
уведоми за това майката предния ден писмено- чрез писмо, смс или
електронна поща.
3) е дадено разрешение, заместващо съгласието на майката М. К. С.- С.,
ЕГН **********, МВР, гр. Варна да се издаде паспорт за задгранично
пътуване на детето В. С. С., ЕГН **********, както и детето В. С. С., ЕГН
********** да пътува, придружавано от баща си С. В. С., ЕГН **********
или упълномощено от него лице, като напускат пределите на страната
неограничен брой пъти в държавите-членки на ЕС за срок от пет години,
считано от влизане в сила на съдебното решение в сила, без за това да е нужно
съгласието на майката М. К. С.- С., ЕГН **********, без ограничения на броя
на пътуванията и тяхната продължителност, но в рамките на определения
режим на лични контакти на бащата с детето и съобразно учебните
ангажименти на детето.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението в
обжалваните му части е незаконосъобразно и немотивирано. Въззивницата
счита, че съдът е неправилно е преценил необходимите средства за издръжка
на детето, като не е съобразил разходите за извънкласни дейности, уроци по
балет и специално облекло за него и посещаването на частни уроци. По
отношение на режима на лични контакти поддържа, че не е налице изменение
в обстоятелствата след предходното му определяне. Излага, че съдът не е
съобразил заключението на комплексната експертиза и неправилно е
кредитирал показанията на свидетелката – съпруга на ответника. Счита, че
съдът е следвало да съобрази желанието на детето. По отношение на
пътуването в чужбина поддържа, че бащата не е заявил изрично в кои страни
желае да води детето, по каква причина и за какъв период, както и че няма
данни детето да има образователни и медицински нужди от пътуване в
чужбина. Моли решението в обжалваните части да бъде отменено, както и да
й бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна С. В. С., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва
2
като неоснователна. Въззиваемият счита, че решението е правилно,
законосъобразно и мотивирано. Изразява съгласие с изводите на съда досежно
разходите за издръжка на детето, както и със съображенията му във връзка с
кредитирането на доказателствата. Подчертава, че нуждите на лицата от
издръжка следва да се определят съобразно с обикновените условия за живот
за тях. Сочи, че изложеното във въззивната жалба досежно режима на лични
контакти противоречи на изявленията на майката, направени пред
първоинстанционния съд. Във връзка с искането за пътуване в чужбина сочи,
че съдът дължи произнасяне при липса на съгласие между родителите,
какъвто е настоящият случай. Моли решението да бъде потвърдено, както и
да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на М. К.
С., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете В. С. С., ЕГН ********** срещу С. В. С., ЕГН **********, с
която са предявени обективно съединени искове, както следва: иск по чл.150
от СК с който се иска да бъде изменен определения с решение №
260041/14.08.2020 г. по гр. д. № 6917/2020 г. по описа на РС-Варна размер на
месечната издръжка, дължима от ответника на детето В. от 300 лева на 1000
лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, с падеж 5-то
число, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска и иск по чл.127а, ал.2 от СК за даване на разрешение, заместващо
съгласието на бащата С. В. С., ЕГН ********** за издаване на задграничен
паспорт на детето В. С. С., ЕГН **********, както и същото да напуска
пределите на Република България и да пътува до всички страни членки на ЕС,
придружавано от майка си М. К. С., ЕГН ********** за периода от 1 юли до
30 септември до навършване на пълнолетие на детето, считано от влизане на
решението в сила.
3
В исковата молба са изложени твърдения, че с решение по гр. д. №
6917/2020 г. по описа на РС-Варна е прекратен бракът между страните,
родителските права по отношение на роденото от брака дете В. са
предоставени на майката, като бащата е осъден да заплаща в полза на детето
В. месечна издръжка в размер на 300 лева, с падеж 5-то число на месеца, за
който се дължи издръжката, считано от 14.08.2022г. Посочва се, че след
определяне на издръжката и до подаване на исковата молба са настъпили
значителни промени в стандарта на живот и нуждите на детето. Твърди се, че
бащата работи като летец, командир капитан на самолет в „Уиз Еър Унгария“ –
Централен клон България и получава високо трудово възнаграждение. Излага
се още, че детето е записано във втори клас в НУИ „Добри Христов“ – гр.
Варна, както и че посещава „Образователен център Британика“ ООД, където
изучава английски език, а цената годишно възлизала на 1200-1300 лева.
Отделно детето посещавало уроци по балет, както и „Клуб по художествена
гимнастика ЧАР - ДКЦ“, за които било необходимо и специално облекло.
Детето редовно посещавало зъболекар и ортодонт. Във ръзка с културните и
образователни извънкласни занимания на детето ищцата обосновава
необходимостта от предоставянето на заместващо съгласие на ответника за
издаване на паспорт за пътуване в чужбина на детето, както и пътуването
извън границите на Република България до всички държави-членки на ЕС.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника, с който признава иска за издръжка до размер от 350 лева, а до
поискания размер от 1000 лева го оспорва като неоснователен. Излага, че
въпреки нарастване на нужди на детето от постановяване на съдебното
решение през 2020г. до момента, ответникът закупува дрехи, играчки, вещи и
други пособия за дъщеря си, като по този начин счита, че изплаща издръжка
по – висока от тази, за която е осъден. Излага, че е създал ново семейство, от
което има син – Ф. от настоящата му съпруга – Т.. Последната имала дъщеря
от предходна връзка, за която ответникът отговарял финансово като я
издържал, предвид че родният й баща бил в затвора и не помагал със средства.
Оспорва твърденията на ищцата, че към настоящия момент детето посещава
извънкласни занимания. Сочи още, че детето е здравноосигурено и има право
на безплатно дентално лечение. Счита, че липсват предпоставките на чл.127а.
ал.2 от СК, доколкото родителят следва първо да поиска съгласие на другия
родител, което не е направено, както и възможността детето да посещава
международни фестивали е основание за уважаването на иска.
В срок за отговор ответникът предявя насрещни искове, както следва:
иск по чл.59, ал.9 от СК вр. с чл.51, ал.4 от СК за изменение на определения с
решение № 260041/14.08.2020 г. по гр. д. № 6917/2020 г. по описа на Районен
съд- Варна режим на лични отношения на бащата С. В. С., ЕГН ********** с
детето В. С. С., ЕГН ********** и иск по чл.127а, ал.2 от СК за даване на
разрешение, заместващо съгласието на майката М. К. С., ЕГН ********** за
издаване на задграничен паспорт на детето В. С. С., ЕГН **********, както и
същото да пътува в чужбина, придружавано от баща си С. В. С., ЕГН
4
********** или упълномощено от него лице до държавите-членки на ЕС,
Обединено Кралство, Турция и САЩ, без ограничение броя на пътуванията,
тяхната продължителност и времето, през което се провеждат до навършване
на пълнолетие на детето. Ищецът по насрещните искове излага, че се е
съгласие с определени по споразумение между страните режим без
преспиване, тъй като детето е било малко и майката обещала като потрасне да
го дава с преспиване. Това не се случило, като дори контактите на бащата с
детето били още повече ограничавани. Детето било пускано да прекарва време
с баща си само по празници, когато получава подаръци от него, както и било
настройвано срещу него. Твърди още, че родителите не могат да постигнат
съгласие детето да пътува с баща си в чужбина. Сочи, че има желание и
възможности да води детето си извън страната, като счита, че тези пътувания
са в интерес на дъщеря му.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на насрещната
искова молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Оспорва се изцяло изложената в насрещната искова молба фактическа
обстановка.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
С решение № 260041/14.08.2020 г. по гр. д. № 6917/2020 г. по описа на
Районен съд- Варна по взаимно съгласие е прекратен брака между М. К. С. и
С. В. С. и е одобрено споразумението между страните, по силата на което
родителските права по отношение на роденото от брака дете В. С. С. са
предоставени на майката, определен е режим на лични контакти с бащата,
както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 часа до 18:00
часа в събота и от 10:00 часа до 18:00 часа в неделя без преспиване, два пъти
по 15 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск в часовете
от 10;00 часа до 20:00 часа всеки пореден ден без преспиване, всяка четна
година по време на Коледните празници от 24.12. от 10:00 часа до 18:00 часа
на 26.12, всяка нечетна година по време на Новогодишните празници – от
31.12. от 10:00 часа до 18:00 часа на 02.01., всяка четна година по време на
Великденските празници от 10:00 до 18:00 часа всеки ден от Разпети петък до
неделя на Великден, в деня на собствения си рожден ден, както и в деня на
рождения ден на детето на всяка нечетна година, а всяка четна година –
първия ден след рождения ден на детето; бащата е осъден да заплаща месечна
издръжка в полза на детето В. в размер на 300 лева, считано от постановяване
на решението, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи; предоставено
е ползването на семейното жилище в гр. Варна на съпругата.
Представен по делото е амбулаторен лист от посещение на детето В. С.
при стоматолог от 02.10.2023г. с касов бон за 121.80 лева.
Представени са още платежни нареждания за такса балет от 2022 и
2023г., две от които са за 70 лева, едно за 35 лева и едно за 200 лева
5
(включващо и годишна такса), както и квитанции за внесени суми към Клуб
по художествена гимнастика „ Чар ДКС“ с посочени месеци (без години) н
астойност от 60 до 120 лева.
Видно от удостоверение от НУИ „Добри Христов“ гр. Варна, детето В.
С. е записано като ученичка в първи клас в същото учебно заведение за
учебната 2023/2024г.
Приети по делото са 20 броя фактури, издадени в периода от 25.09.2021г.
23.10.2023г, с получател М. С. и издадетел Образов. център Британика ООД за
обучение по чужд език.
Представени са още фискални бонове за закупена храна за училище,
както и бонове за покупки на учебни принадлежности и комплект трикота и
други стоки.
Съгласно справки Сектор „ПП“ към ОД на МВР-Варна на името на М. С.
няма регистрирани МПС, а на името на С. С. има регистриран лек автомобил
„Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с дата на първа регистрация 21.12.2007г.
Съгласно приетите справки-данни за осигуряването, издадени от ТД на
НАП-Варна, М. С. в периода м.6. 2024-м.12.2024г. е осигурявана от Централно
ведомство с осигурителен доход в общ размер на периода от 8189,12 лева (или
средномесечно 1169,87 лева), а С.о С. е осигуряван от „Уиз Еър Унгария Црт. –
клон България‘ в периода м.02 2021г.- м.12.2024г., като месечният му
осигурителен доход за 2024г. е 3750 лева.
Видно от справка от Агенция по вписванията С. В. С. е придобил 2 броя
гаражи с площ от 12,500 кв.м. в гр. Бургас, 1 апартамент с площ от 66,420
кв.м. в гр. Бургас и 1 самостоятелен обект в сграда с площ от 198,740 кв.м. в
гр. Варна в съсобственост с Т. Гаджалова.
Видно от служебни бележки, издадени от ОД на МВР-Варна М. С. е
назначена за държавен служител – стажант в ОД на МВР-Варна, считано от
11.06.2024г., а от 13.02.2025г. – на длъжност „полицай“, като брутното й
трудово възнаграждение в периода м,06.2024г.-м.01.20225г. е в общ размер от
8502.66 лева (или средномесечно 1062,83 лева).
От служебна бележка, издадена от Уиз Еър Унгария Црт – клон България
КЧТ, С. В. Василев на длъжност „летец-пилот, командир/капитан на самолет“
за периода м.10.2024г.-м.03.2025г. е получил брутно трудово възнаграждение в
общ размер от 145840.63 лева (или средномесечно 24306,77 лева), съответно
нетно трудово възнаграждение в размер на 121126.05 лева (или средномесечно
20187,68 лева).
Съгласно изготвения по делото социален доклад от 27.02.2025г.
родителите на детето В. са разделени от 2020г., от когато основните грижи за
детето се полагат от майката с помощта на нейния разширен семеен кръг.
Родителите не са успели да съхранят комуникацията помежду си. Майката
живее в жилище собственост на своята баба, а бащата в собствено жилище в
луксозна жилищна кооперация, като заявява готовност за обособяване на
6
самостоятелен кът за занимания и отдих на В.. От 2022г. бащата има ново
семейство – съпруга Т. С. и син, а през м. май 2025г. очакват и второ дете.
Детето В. е силно привързано към майка си, показва привързаност и към
роднините си по майчина линия. Към баща си проявява чувство на ревност от
неговото ново семейство. Детето няма изградена емоционална връзка с новата
партньорка на баща си, както и със своя полубрат Ф.. В доклада се изразява
становище, че в интерес на детето е да му бъде издаден задграничен паспорт и
да пътува в чужбина, а по отношение на режима на лични контакти
социалните работници считат, че следва да е определен при запазен баланс
във възможностите на двамата родители да участват с преки грижи в
делничните и почивните дни.
По делото са ангажирали гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел на страната на ищцата – Д. С. (майка на ищцата) и двама
свидетел на страната на ответника – В.Г. и Т. С. (съпруга на ответника).
Съгласно показанията на св. С., тя живее с дъщеря си (ищцата) и детето
В., като помага в отглеждането и възпитанието му, включително подпомага
майката и с финансови средства. Свидетелката споделя, че детето след
конкурс на няколко етапа е прието да учи в музикалното училище, където е
много ангажирано от сутринта до 17:00-18:00 часа. Освен това в събота и
неделя има извънкласни дейности – ходи на балет и на уроци по английски,
понякога има и други уроци. Отделно от това има изяви от училище, като
концерти и др. Когато се вижда с баща си през почивните дни, детето
споделяло на баба си, че не са правили нищо (един път са били на кино),
седели на дивана и пазели тишина, не изглеждало доволно. Често В. се
прибирала изцапана и чорлава. В дома на баща й нямало самостоятелен кът за
нея, поради което не оставала да спи там, освен еднократно. Отношенията
между родителите били враждебни. Бащата се обаждал често във връзка с
необходимоста да вземе детето, като се било случвало да каже непристойни
думи и за известен период майката да го блокира. Св. С. заявява, че детето е
получавало подаръци от баща си, които ако не са били подходящи, сне са
използвани – напр. купил й е тротинетка, но тя не била удачна за възрастта й и
затова я сменили с кънки, а гривната „ПанД.“, която подарил на дъщеря си, й
била малка.
Св. Г., който е приятел на ответника, излага, че познава М. и детето В.
още преди раздялата на родителите. От С. знаел, че М. му е отказва да
прекарва време с детето, въпреки постигнатата между тях договорка. От 5-6
месеца бащата и детето започнали да се виждат по-често. Свидетелят излизал
с тях на разходка. В. първоначално било стресирана, но като прекара малко
време с баща си и семейството му, се чувствала добре. От С. знаел, че
понякога детето искало да остане по-дълго при баща си и се обаждала на
майка си да попита дали може, но тя отказвала.
Съгласно показанията на св. С., М. й се била обаждала лично няколко
пъти, като се държала странно, включително използвала обидни думи и
7
изрази, като мисли, че един път и детето ги е чуло. Когато В. била на гости у
тях, майка й звъняла много често, през час и половина-два и задавала въпроси
за това как се държи баща й с нея, като винаги го наричала по име „С.“.
Детето някак си попивало този маниер, като се било случвало също да нарича
баща си по име, вместо напр. „тати“. В. винаги идвала в дома им леко
дистанцирана, но се отпускала към втората част на деня и дори не искала да си
тръгва. Св. С. и дъщеря й, която е на 10 години, правели всичко възможност В.
да се чувства добре, , момичетата си играели заедно. С баща си В. ходела на
кино или играели на настолни игри у дома. Заедно със семейството ходели на
разходки, имали семейни обяди. В. винаги много се радвала на брат си Ф.,
макар и да е споделяла, че майка й е казал, че той не й е брат. Апартамента, в
който живеели, бил голям с три спални, от които две детски стаи. За В. нямало
самостоятелна стая, като било предвидени двете с дъщерята на свидетелката
да обитава една и съща стая, която била пригодена за две деца, а другата
детска била за по-малките деца. Холът им бил много голям с три дивна, където
В. също можела да спи, ако пожелае. Неведнъж детето искало да остане и за
вечеря, но майка му не позволявала. С преспиване В. била оставала при баща
си само веднъж за две вечери по Коледните празници и била много щастлива.
Свидетелката знае, че детето ходи всяка събота на английски език, като е
чувала и за други уроци, провеждани в дома на майката, от приятелка на
бабата по майчина линия, които не се заплащат. Заниманията по балет мисли,
че са активни, но са само в училище, не и като извънкласна дейност. По
отношение на провеждането на режима, бащата ходел да взема детето от дума
на майката, но когато бил на работа, понякога я вземала свидетелката, за което
майката била предварително уведомявана по куриер. Това се налагало, тъй
като не можел да я уведомяван по телефон, защото е бил блокиран както на
телефона на М., така и на да чаовника на детето. Св. С. не е чувала М. да иска
разрешение да изведе детето в чужбина, като счита, че С. не би имал нищо
против при нужда. Споделя, че бащата е искал веднъж да вземе В. с тях до
Дисниленд, но майка й отказала а я пусне.
При изслушването си по реда на чл.59, ал.6 от СК майката М. С. заявява,
че счита, че следва да се увеличи режима на бащата с детето В., но това време,
той да прекарвал само с нея, защото имала нужда от внимание. Споделя, че е
спокойна, когато детето е баща си. Отрича да го е блокирала, като излага, че
всъщност се случвало обратното – той да я блокира и не знаела защо го прави.
Изразява несъгласие В. да нощува при баща си, защото за нея там няма
осигурен собствен кът. Излага, че знае, че в жилището си, той отглежда като
собствено дете и дъщерята на съпругата си. Споделя, че от ответника е
получавала писма чрез ЧСИ, но не знае защо се налага такава комуникация.
При изслушването си по реда на чл.59, ал.6 от СК бащата С. С. излага,
че при развода с майката са имали уговорка да вижда детето, когато поиска,
като проблемът е бил с преспиването поради възрастта на детето.
Впоследствие М. спряла да му дава детето, затова завел дело при съдебен
изпълнител. От тогава вземал детето по график, като майката държала винаги
8
да го връща в точния час. В събота водел В. на английски за три часа, поради
което не му оставало много време с нея. М. не му позволявала да взема детето
на други празници извън събота и неделя, нито се съгласявал с други
инициативи, като да заведе детето в Дисниленд със семейството си. Преди да
започне изпълнителното дело, постоянно бил блокиран, както на телефона на
майката, така и на часовника на детето. Не отрича, че се е случвало и той да
блокира майката, но това било в момента, когато е на работа или трябва да
почива, като тя имала възможност да му пише по „Вайбър“.
От заключението на допуснатата по делото комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, неоспорено от страните, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
детето В. е с правилно нервно-психично развитие, съответно на възрастта му.
Липсват данни за повишена тревожност у детето. Темата за отношенията
между родителите й е емоционална доминанта, натоварена с негативни
преживявания - тъга, страдание, ситуативно безпокойство от отношенията им,
с които е запозната. Заредените с негативизъм отношения между тях и
взаимните обвинения, се отразяват негативно върху психиката й,
емоционалната й стабилност и чувство за принадлежност към различни
семейни общности. Двамата родители са цялостно ориентирани,
комуникативни, емоционално и когнитивно съответни. Не се установява
наличие на психопатологични симптоми или наличие на актуално психично
разстройство.
Проблемните отношения между родителите, липсата на отворена,
свободна комуникация по теми, свързани с израстването и развитието на
детето пречат на сътрудничеството им. Към момента на изследването двамата
родители изразяват готовност за сътрудничество по теми за цялостното
развитие и израстване на детето, като от страна на майката нагласите са под
условие.
От психологична гледна точка между детето и майка му има данни за
изградена и съхранена устойчива топла емоционална връзка на доверие и
сигурност. Възприета е като най-близък член на семейството му, фигура на
първична привързаност. В. казва и показва радост от непосредствено
общуване и времето, в което е с нея. В представите й тя удовлетворява
базисните й потребности, естествената за възрастта й любознателност,
подкрепа и внимание като създава в нея чувство, че е особено ценна. От
психологична гледна точка в представите на детето фигурата на бащата е
разпознаваема, изградена на базата на взаимодействия и приети родителски
грижи по време на общите им срещи. Към момента на изследването
резултатите насочват към създадена, но нарушена емоционална връзка с
амбивалентно отношение на В. към баща й: в общуването между двамата се
наблюдава близост, но и лека дистанцираност на детето; бащата е в
актуалното й психично поле (емоционална реалност) като родител, с когото
общува, но поставя условие да има лични активности само с него. Наблюдава
се динамика във възприемането на личността му: по време на първата среща
9
посочва позитивна представа за баща си /“добър“/, при посещение с майка си
отказва да го опише, при разговор с психиатъра посочва, че е „лош“.
По време на психиатричното изследване, докато е в кабинета заедно с
баща си, детето е дискретно, не инициира разговор, отговаря кратко на
въпросите. При разговор насаме при детето не се забелязва притеснение да
изразява свободно мислите си по отношение срещите с баща си, извън
наблюдавания защитен механизъм – отказ, забавяне, отклоняване на отговор
за личността му. Детето показва разбиране за необходимостта от срещи с баща
си и прекарването на време заедно. Същевременно го приема по-скоро като
задължение, споделя и за негативни преживявания от липсата на майка й./
„защото мама я няма“/.
Към момента на изследването липсват данни за насаждане на родителско
отчуждение спрямо някого от родителите. Наблюдава се изграждащ се
конфликт на лоялност.
Въпреки индивидуалните личностни особености, всеки от родителите
притежава качества и опит, за да полага адекватни грижи за детето, както и да
взема адекватни решения за отглеждането и възпитанието му към настоящия
момент. Към датата на изследването и двамата родители казват и показват
положително отношение към детето си, споделят за обич към В., говорят
топло и подкрепящо за нея. Липсват данни за рисково поведение на майката
или бащата спрямо детето им. И двамата родители показват възгледи в
авторитетен родителски стил, различен опит и умения да се грижат
пълноценно за детето си, за удовлетворяване на неговите нужди и развитие.
Налице е изградена емоционална връзка на детето В. и с двамата й родители, с
различен характер. Майката осъществява непосредствени грижи по
отглеждане и възпитание на дъщеря си, изградила е топла и сигурна
доверителна връзка, познава я много добре, удовлетворява ежедневните й
нужди, подкрепя интересите, любопитството й, насърчава творческите й и
артистични наклонност. Възприета е от детето за член на семейството му и
най-близък човек; във всички ситуации на избор предпочита присъствието на
майка си до себе си. Данни за възгледи и нагласи в авторитетен родителски
стил. Посоченото ориентира за развит и добър родителски капацитет. Не се
установява актуално психично разстройство или такова в миналото. Тя е
способна да полага адекватни грижи за детето В., както и да полага адекватна
грижа за детето. Бащата осъществява непосредствени грижи и комуникация с
дъщеря си регулярно, в рамките на постановените мерки, проявява
настойчивост и борбеност за взаимодействие с нея в разширен режим на
лични отношения. Старае се да намери подходящ родителски подход, да
удовлетвори неговите нужди и изразени желания на дъщеря му. Въпреки
споделеното безпокойство относно дистантните отношения на В. към новото
му семейство, се старае да приобщи В. към детската група в новото му
семейство, да има свободно време само за нея и общи занимания. Посоченото
може да бъде дефинирано като добър родителски капацитет. Бащата е без
данни за минало и /или настоящо психично заболяване. Той е способен да
10
полага адекватни грижи за детето В., както и да полага адекватна грижа за
детето.
Детето има изградено мнение, относно авторитета на всеки един от
родителите. Майката е безусловен авторитет за детето, то изпитва респект и
доверие към нея като личност и родител, идентифицира бъдещето си с
нейната първа професия – стюардеса. Мнението на детето за бащата е
противоречиво. Реалната и символната фигура на бащата е представена в
психиката на детето и тя има връзка с вътрешния си образ на баща. Това е
важна предпоставка, правеща възможен един постепенен процес на
съотнасяне на вътрешния образ с външния и изграждане на авторитет
/значимост, уважение и респект/ при наличие на достатъчно спокойно,
устойчиво и откликващо на потребностите й бащино присъствие. Регулярни и
предвидими срещи с бащата биха могли да подкрепят този процес.
Локусът на контрол (склонност да се приписват резултати от избори,
действия на външни или вътрешни фактори) е външен, зависим от авторитети:
„мама“, баба ми, художничка и прабаба“, „госпожа“.
При майката не се установяват психологични или психиатрични
психотравматични маркери свързани с раздялата на родителите. Същата е с
нормално интелектуално и паметово функциониране. Психично здрава към
момента на изследването. Психичното състояние позволява да осъзнава
последиците от поведението си и да го ръководи, в състояние е да осъзнава
последиците от поведението си, вкл. и по отношение на детето. Не се
установява синдром на зависимост към лекарства, алкохол или наркотични
вещества.
Водещ проблем е силно нарушената комуникация между двамата
родители, вкл. и по теми свързани с детето, което се отразява и върху
приемането на мнението на другия по отношение на отглеждането и
възпитанието на детето.
При изслушването си в съдебно заседание вещите лица са обърнали
внимание на това, че у детето е налице зараждащ се конфликт на лоялност.
Подчертали са, че регулярните и предвидими срещи с бащата са много важни,
но по отношение на преспиването при него е необходимо първо връзката с
бащата да се подобри и да стане по-устойчивост. За тази цел е подходящо
психологическо консултиране по разглеждане на взаимоотношенията баща-
дете, като процесът трябва да бъде подкрепен от майката.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл.150 от СК, чл.51, ал.4 от
СК и чл.127а, ал.2 от СК и са процесуално допустими.
По иска по чл.150 от СК, предявен от М. К. С.- С., ЕГН **********,
Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест
ищецът носи доказателствената тежест да установи размера на предходно
11
определената издръжка, променените обстоятелства от предходното
определяне на издръжката, нуждите на детето от издръжка в претендирания
размер и възможността на ответника да я дава.
Установи се, че по силата на решение № 260041/14.08.2020 г. по гр. д. №
6917/2020 г. по описа на РС – Варна, ответникът е осъден да заплаща на детето
В. месечна издръжка в размер на 300 лева. От този момент до датата на
подаване на исковата молба за увеличение на издръжката е изминал период от
около 4 години. Към същия следва да се прибави и изминалия период до
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, предвид че
съгласно чл.235, ал.3 от ГПК съдът е длъжен да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Следователно общият период е около 5 години и четири месеца.
Ноторно известно е, че за изтеклия период от време са се променили
социално-икономическите условия в страната – напр. минималната работна
заплата за 2020г. е била в размер на 610 лева, за 2025г. е в размер на 1077 лева,
а за предстоящата 2026г. е определена в размер на 1213 лева /ПМС № 243 от
13.11.2025г./. Безспорно нараснали са и нуждите на детето, което при
предходното определяне на издръжката е било на 4 години, а понастоящем е
на 8 години, като вече е ученичка, предвид което има и нужда от закупуване
на учебни помагала и други разходи, свързани с училище, както и от средства
за извънкласни занимания. Установено по делото е, че детето В. е учи в
Музикално училище, като посещава и извънкласни часове по балет. Макар и
представените преводни нареждания за такса балет да са от 2022 и 2023г., за
обстоятелсвтото, че детето продължава тези уроци свидетелства и св. С., като
сочи че са около веднъж седмично и се заплаща на ръка около 20 лева.
Представените квитанции за платени суми към клуб по художествена
гимнастика не са датирани по години, поради което не може да се приеме, че
понастоящем детето посещава такива занимания. Самата св. С. също не
споменава този спорт. Така или иначе установено е, че детето се обучава по
изкуства и има изяви, за които се налагат допълнителни разходи извън тези за
училище, като напр. специално облекло. Не е спорно и че допълнително всяка
събота детето посещава курсове по английски език за около три часа. Не е
ясно точно каква сума се заплаща към момента (представените фактури от
„Британика“ са за периода от 09.2021 – 01.2024г.). Видно от фактурите, а и
ноторно известно е, че такъв тип курсове са скъпоструващи занимания. По
отношение на посещенията при зъболекар и ортодонт, доказателства са
представени само за един преглед от зъболекар през 2022г., на който са
заплатени допълнителни средства. Напълно естествено е детето да посещава
зъболекар регулярно с цел профилактика, което е част от обичайните му
нужди. Специфични такива не са установени. Ортодонтските услуги не са
безплатни и обикновено изискват значителни средства, но няма доказателства
по делото детето да ползва такива.
По отношение на податните възможности на бащата липсват данни към
предходното определяне на издръжка, доколкото между страните е постигнато
12
споразумение. С оглед горепосоченото изменение в социално-икономическата
обстановка и повишаването на заплатите като цяло, доколкото бащата
продължава да упражнява същата професия (пилот на самолет), следва да се
приеме, че трудовите му доходи са се увеличили. Установи се по делото, че
същите са в значителни за страната размери – средно месечно нетно
възнаграждение от около 20200 лева. В допълнение се установява и
намаляване на податните му възможности след предходното съдебно решение,
предвид че бащата понастоящем има алиментни задължения към още две
малолетни деца.
Въпреки високите податни възможности на бащата като трудов доход
следва да се съобрази основнотo правило на чл.142, ал.1 от СК, че размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Следва да се посочи
още, че в настоящият случай родителите са се разделили, когато детето още е
било малко (на 3-4 години) и не може да се приеме, че е свикнало на висок
житейски стандарт при отглеждане в семейството, който не е в негов интерес
да бъде нарушаван при раздялата.
При такава установените нужди на детето, а именно обичайните за
неговата възраст и специфичните такива от регулярни посещения на балет
/други подобни занимания/, участия по събития и интензивни курсове по
английски език съдът счита, че необходимата му издръжка е около 900 лева
месечно. При отчитане на обстоятелството, че майката полага
непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето и че нейните
доходи са към минималните за страната, както и високите доходи на бащата,
съдът намира, че бащата следва да заплаща издръжка в размер на 600 лева.
С оглед на изложеното въззивният състав споделя изводите на
първоинстанционния съд, че искът следва да бъде отхвърлен за разликата над
тази сума до заявения размер от 900 лева.
По иска по чл.51, ал.4 от СК, предявен от С. В. С., ЕГН **********
срещу М. К. С.- С., ЕГН **********,
Въпросът, който подлежи на разглеждане по този иск и който е предмет
и на въззивното обжалване, е дали след предходното решение са настъпили
такива съществени обстоятелства, които съобразно интереса на детето налагат
промяна в режима на лични контакти между бащата и детето.
Доказателствената тежест за доказване наличието на такива обстоятелства е за
ищеца.
Установи се по делото, че страните са бивши съпрузи и родители на
детето В.. Бракът им е прекратен с развод по взаимно съгласие. С решение №
260041/14.08.2020 г. по гр. д. № 6917/2020 г. по описа на Районен съд- Варна, е
одобрено постигнато между страните споразумение, като родителските права
по отношение на роденото от брака дете В., са предоставени на майката, а на
бащата е определен режим на лични контакти, без преспиване, с изключение
на дните по Коледните, Новогодишните и Великденските празници, когато е
13
предвидено преспиване. Към този момент детето е било на 4 години.
Твърденията на ищеца са, че се е съгласил на този режим, предвид ниската
възраст на детето и обещанието от страна на майката, че когато детето
поотрасне, ще може да преспива при баща си. Доказателства за подобна
уговорка между страните не са ангажирани, а и същата не би билс
обвързваща. Релевантен за преценката дали на бащата следва да бъде
определен по-широк режим на лични контакти, включващ и преспиване в
дома му, е единствено интересът на детето.
Действително от предходното решение е изминал период от около 5
години, детето е пораснало и на 9 години вече принципно следва да е
достатъчно зряло да се отдели от майката и да прекарва повече време със своя
баща. В конкретната ситуация, взаимоотношенията между страните са доста
усложнени, което има значение при определяне на режима на лични контакти
между бащата и детето. Установи се, че след раздялата с М. С.-Събева С. В. С.
е започнал връзка с друга жена, която понастоящем е негова съпруга – Т. С..
Двамата живеят в едно жилище, като отглеждат заедно дъщерята на Т. С., а
вече имат и още две деца (едното родено в хода на процеса). От свидетелските
показания и социалния доклад става ясно, че бащата С. С. е бил затруднен да
вижда дъщеря си В., но след като е образувал изпълнително дело от 5-6
месеца осъществява регулярни срещи с нея съобразно определения с
предходното решение режим на лични контакти. В. е посещавала баща си в
негови дом, където е пребивавала със семейството му, но е оставала с
преспиване еднократно миналата година по Коледните празници за две нощи.
Установено както от социалния доклад, така и от заключението на КСППЕ е,
че детето изпитва притеснения от престоя в дома на баща си, както поради
отсъствието на майка си, така и поради известната „ревност“ към новото му
семейство, като предпочита да се среща само с баща си. Налице е формирана
емоционална връзка баща-дете, но същата е нарушена, като дори е
констатиран зараждащ се конфликт на лоялност у В.. Вещите лица са
категорични, че за стабилизиране на връзката са необходими регулярни и
предвидими срещи с бащата. По отношение на прехода към преспиването в
дома му обаче изразяват становище, че следва да е поетапен. Експертите
подчертават, че първо е необходимо да се подобри връзката с бащата, като
препоръчват консултативна практика по този въпрос, която да способства да
не се развива вътрешният конфликт у детето. Излагат, че задължително
процесът трябва да е подкрепен от майката. При изричните им констатации и
при съобразяване на обстоятелството, че в рамките на повече от пет години,
детето е прекарало само две нощи в дома на баща си, настоящият съдебен
състав намира, че действително са налице предпоставките за определяне на
разширен режим на бащата с преспиване, но същият следва да се разгърне
поетапно. В допълнение се констатира, че по настоящем детето няма обособен
кът в дома на баща си, който да го предразполага в процеса на приобщаване и
стимулиране на желанието му да остава по често при баща си с преспиване.
Следва да се има предвид, че В. е дете, което е отраснало само с майка си и
14
внезапното общуване в широк семеен кръг с още три деца, едното от които е
бебе, без обособено лично пространство, резонно ще съставлява дискомфорт
за нея. Установи се, че бащата живее в голям апартамент с площ от около 200
кв.м., в който има две детски стаи, една родителска спалня и просторен хол.
Изявленията на св. С., че в едната детска стая има обособено пространство за
В., не се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал. Така или
иначе, бащата е изразил готовност да осигури кът за дъщеря си, като
принципно няма пречка той да е в стаята на дъщерята на Т. С., стига да е
видно, че двете момичета разполагат с еднакво пространство и оборудване, за
да се чувстват равнопоставени. Дори и в този случай на В. ще е нужно време
да свикне с новата обстановка.
По всички гореизложени съображения съдебният състав счита, че са
налице нови обстоятелства, които налагат изменение на постановения режим
на лични контакти в посока на разширяването му, а именно израстването на
детето и необходимостта от формиране на стабилна емоционална връзка с
баща си, а също и със своя по-малък брат и новороденото дете. Оплакванията
във въззивната жалба по отношение на принципното преспиване в дома на
бащата съдът намира за неоснователни. Както се посочи, бащата живее в
достатъчно голямо жилище, за да обособи кът за дъщеря си, дори и на този
етап да не го е направил. Обстоятелството, че в семейството има новородено
бебе, не следва да се счита, че съставлява пречка за детето да остава при баща
си през уикендите, защото не е задължително и двамата родители
едновременно да обгрижват бебето, а и В. е вече на 9 години и няма нужда от
непрекъснато наблюдение и контрол. За да се приспособи към дома на баща
си, тя трябва да свикне да живее и контактува със семейството му, което
трудно би могло да се случи, ако остава само по няколко часа с тях през
уикенда. Следва да се има предвид, че в дома на бащата живее и детето на
съпругата му – момиче на 10 години, т.е. на почти същата възраст като В. и
двете биха могли да общуват, включително да учат самостоятелно предвид
възрастта им. По отношение на искането на бащата за предвиждане на
възможност детето да се взема и връща от дома на майката от трето лице,
следва да се подчертае, че той изрично е заявил, че това ще се случва, когато е
служебно ангажиран за конкретния час, и не означава, че той няма да се
възползва от режима си, т.е. не е налице делегиране на правото му на
настоящата му съпруга, която естествено и трудно би се справила сама с 4
деца, едно от които е новородено. В този смисъл съдът намира, че не е налице
пречка да се предвиди такава възможност, която ще осигури предвидимост на
вземането и връщането на детето в конкретно определените дни и часове.
Въззивният съд не споделя изводите на първоинстанционния съд по
отношение на конкретния изменен режим на лични контакти. С оглед данните
за необходимост от постепенно приобщаване на детето към дома и
семейството на баща му и Д.звиване на емоционалната връзка с бащата, по
възможност след проведени консултации със специалисти, съдът счита за
подходящ следния режим на лични контакти:
15
- през първите три месеца след влизане на решението в сила всяка
нечетна седмица от годината в събота от 10:00 часа до 18:00 часа в неделя, с
преспиване, а след изтичане на период от три месеца след влизане на
решението в сила и осъществени поне 4 преспивания в дома на бащата: всяка
нечетна седмица от годината от петък след приключване на занятията в
училище до 18:00 часа в неделя с преспиване;
- през Коледните празници- от 12:00 ч. на 24 декември до 18:00 ч. на 27
декември всяка четна година;
- през Новогодишните празници- от 12:00 ч. на 30 декември до 18:00 ч.
на 2 януари всяка нечетна година;
- през Великденските празници- от 18:00 ч. на Велики петък до 18:00 ч.
на Велика събота всяка четна година, а всяка нечетна година- от 18:00 ч. на
Велика събота до 18 ч. на Великден;
- през лятната ваканция в рамките на първата година след влизане на
решението в сила – на два пъти по 15 дни в период, в който майката не е
ползва платен годишен отпуск, а след изтичане на период от една година от
влизане на решението в сила: един месец, в който майката не е ползва платен
годишен отпуск, като за избрания от него период бащата ще уведомява
предварително майката със смс, имейл или телефонно обаждане в срок до 15
юни всяка година.
Настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че двамата
родители следва да подобрят комуникацията помежду си касателно детето В.,
да се постараят да преодолеят личните си конфликти и да положат взаимни
усилия в насока най-добрия интерес на детето, като работят по стабилизиране
на връзката баща-дете, препоръчително с подкрепата на специалисти.
По иска по чл.127, ал.2 от СК, предявен от С. В. С., ЕГН **********
срещу М. К. С.- С., ЕГН **********,
Съгласно чл. 127а, ал.1 от Семейния кодекс въпросите, свързани с
пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за
това, се решават по общо съгласие на родителите, а съгласно ал.2, когато
такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето.
За уважаване на депозираната молба с посоченото правно основание, в
производството, имащо характер на спорна съдебна администрация, следва да
се установи по делото, че страните са родители на детето, които не са
постигнали съгласие относно издаването на международен паспорт на детето,
както и че заместването на съгласието на родителя, който не дава
разрешението си, е в интерес на детето. Целта на цитираната по-горе
нормативна уредба е от една страна да защити в максимална степен децата,
така и да охрани от друга страна техните права, като не се ограничава
излишно възможността им да пътуват, когато това е в техен интерес.
По искането за даване на заместващо съгласие на родител за пътуване на
16
детето в чужбина и издаване на необходимия за това документ съдът следва да
вземе предвид всички конкретни обстоятелства, свързани със самото искане –
държавите, до които ще се пътува, причините за пътуване, условията и
средата, в които ще пребива, както и възрастта на детето, степента на неговото
развитие, отношенията между двамата родители, привързаността на детето
към всеки от тях, кой полага непосредствените грижи за него и други
обстоятелства, като при преценката си се ръководи от най-добрия интерес на
детето.
В настоящия случай искането за пътуване на детето в чужбина е
обосновано с възможността то да посети различни държави с цел разширяване
на мирогледа му и общата му култура.
С въззивната жалба майката не е изложила аргументи срещу
разрешението за издаване на необходимия за пътуване в чужбина паспорт, а
само по отношение разрешението за пътуване. Следва да се има предвид, че
самата майка е поискала разрешение за издаване на паспорт, което означава,
че тя не се противопоставя на идеята детето да има такъв. Изложените във
въззивната жалба оплаквания са, че бащата не е заявил до кои държави желае
да води детето, по каква причина и за какъв период, както и че не са налице
данни за образователни и медицински нужди на детето от пътуване. Първото
оплакване е несъстоятелно, предвид, че още в насрещния иск са посочени
държавите, за които се иска издаване на разрешение, като съдът е дал такова
само за държавите-членки на ЕС. Също така в отговора са наведени твърдения
за интереса на детето от пътуване в чужбина, без да се твърдят конкретни
образователни и медицински нужди, което не е и необходимо в
производството по чл.127а, ал.2 от СК. При липса на такива твърдения,
резонно не са ангажирани и конкретни доказателства. В настоящия случай
доказването е общо спрямо интереса на детето от опознаване на чужди
държави и разширяване на мирогледа и познанията му.
Детето В. е на 9 години и следователно е на възраст, в която е от особено
значение да възприема новости, да формира представи, да събира впечатления
от нови и различни места. В случай, че родителите имат възможности да водят
детето в чужбина, безспорно в негов интерес е то да посещава различни
държави, да се запознава с културата, забележителностите, постиженията и
начина на живот на други народи. В случая бащата има широки финансови
възможности и често пътува в чужбина. Той има и семейство, в което
отглежда още три деца и има желание да води всички в чужбина. Установи се
от показанията на св. С., че семейството е ходило до Дисниленд в Париж, като
са предложили и В. да дойде с тях, но майка й е отказала. Следва да се има
предвид, че в такива ситуации освен да посети някаква забележителност в
чужбина, детето ще има възможност по един различен и по-емоционален
начин да надгражда връзката с баща си, брат си и по-малкото дете,
включително и със съпругата на баща си и нейна дъщеря, което ще спомогне
тя да се чувства по-спокойна при осъществяване на режима на личен контакт.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде дадено исканото
17
разрешение за издаване на международен паспорт и за пътуване в чужбина.
Основният спор между страните е по отношение на срока и режима,
при който се иска да бъде дадено заместващото съгласие, т.е. без ограничения
в броя на пътуванията и тяхната продължителност.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/2016г. на ОСГК на
ВКС съдът не бива да допуска разрешението за пътуване да води до промяна в
местоживеенето на детето, ако искането за разрешение не е съпроводено и с
искане за промяна в местоживеенето на детето. Понастоящем няма никакви
конкретни данни бащата да възнамерява да живее в чужбина, съответно да
промени и местоживеенето на детето. В този смисъл съдът намира, че
поисканият срок на разрешението от 5 години не се явява твърде дълъг, а и
същият ще способства за ограничаване на бъдещи спорове между страните по
същите въпроси. По отношение на периодите и броя на пътуванията е дадено
конкретно ограничение, което принципно следва и от закона – в рамките на
режима на лични контакти на бащата. Нито са наведени твърдения, нито са
ангажирани доказателства за необходимост от друг вид ограничения, щом
бащата спазва постановения режим на лични контакти.
По гореизложените съображения съдът намира, че искането за издаване
на разрешение, заместващо съгласието на бащата детето да пътува до
държавите-членки на ЕС, придружено от баща си или упълномощено от него
лице, следва да бъде уважено за поискания срок от 5 години, но само в
рамките на определения режим на лични отношения на бащата с детето.
Поради частично несъвпадане на изводите на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта за
изменението на издръжката и пътуването на детето в чужбина и да отменено в
частта за режима на лични контакти и вместо него да бъде постановено друго,
с което да се определи гореописания режим на лични контакти на бащата с
детето.
По разноските
С въззивната жалба въззивницата е направила искане за присъждане на
разноски, но не е представила доказателства за извършване на такива.
Въззиваемият също е направил искане за присъждане на разноски с
отговора на въззивната жалба, като едва с писмените бележки адв. Л. Д. е
уточнила, че е предоставила безплатна правна помощ. Липсват доказателства
по делото за сключен договор между адв. Д. и представляваното от нея лице, в
който да е отразено предоставянето на безплатна правна помощ, с оглед на
което не следва да й бъде присъждано адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1993/02.06.2025г., постановено по гр.д. №
18
9911/2024г. по описа на РС-Варна, 40 състав, в частта, с която е изменен
определения с решение № 260041/14.08.2020 г. по гр. д. № 6917/2020 г. по
описа на Районен съд- Варна режим на лични отношения, като е определен
режим на лични отношения на бащата С. В. С., ЕГН ********** с детето В. С.
С., ЕГН **********, както следва:
- всяка нечетна седмица от годината от петък след приключване на
занятията в училище до 18:00 часа в неделя с преспиване;
- през Коледните празници- от 12:00 ч. на 24 декември до 18:00 ч. на 27
декември всяка четна година;
- през Новогодишните празници- от 12:00 ч. на 30 декември до 18:00 ч.
на 2 януари всяка нечетна година;
- през Великденските празници- от 18:00 ч. на Велики петък до 18:00 ч.
на Велика събота всяка четна година, а всяка нечетна година- от 18:00 ч. на
Велика събота до 18 ч. на Великден;
- през лятната ваканция на детето- един месец в период, в който майката
не е ползва платен годишен отпуск, като за избрания от него период бащата
ще уведомява предварително майката със смс, имейл или телефонно обаждане
в срок до 15 юни всяка година;
При осъществяване на режима на лични отношения бащата ще взема
детето от дома на майката и ще го връща обратно там. В случай, че бащата е
служебно ангажиран във времето, в което трябва да вземе или върне детето,
същият може да предостави на друго пълнолетно лице тази възможност, като
уведоми за това майката предния ден писмено- чрез писмо, смс или
електронна поща, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ определения с решение № 260041/14.08.2020 г. по гр. д. №
6917/2020 г. по описа на Районен съд- Варна режим на лични отношения,
между бащата С. В. С., ЕГН ********** и детето В. С. С., ЕГН **********, на
основание чл.51, ал.4 от СК, както следва:
- през първите три месеца след влизане на решението в сила – всяка
нечетна седмица от годината в събота от 10:00 часа до 18:00 часа в неделя, с
преспиване, а след изтичане на период от три месеца след влизане на
решението в сила и осъществени поне 4 преспивания в дома на бащата – всяка
нечетна седмица от годината от петък след приключване на занятията в
училище до 18:00 часа в неделя, с преспиване;
- през Коледните празници – от 12:00 ч. на 24 декември до 18:00 ч. на 27
декември всяка четна година;
- през Новогодишните празници – от 12:00 ч. на 30 декември до 18:00 ч.
на 2 януари всяка нечетна година;
- през Великденските празници – от 18:00 ч. на Велики петък до 18:00 ч.
на Велика събота всяка четна година, а всяка нечетна година – от 18:00 ч. на
Велика събота до 18 ч. на Великден;
19
- през лятната ваканция в рамките на първата година след влизане на
решението в сила – на два пъти по 15 дни в период, в който майката не е
ползва платен годишен отпуск, а след изтичане на период от една година от
влизане на решението в сила – един месец, в който майката не е ползва платен
годишен отпуск, като за избрания от него период бащата уведомява
предварително майката със смс, имейл или телефонно обаждане в срок до 15
юни всяка година;
При осъществяване на режима на лични отношения бащата ще взема
детето от дома на майката и ще го връща обратно там. В случай, че бащата е
служебно ангажиран във времето, в което трябва да вземе или върне детето,
същият може да предостави на друго пълнолетно лице тази възможност, като
уведоми за това майката предния ден писмено – чрез писмо, смс или
електронна поща.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1993/02.06.2025г., постановено по гр.д. №
9911/2024г. по описа на РС-Варна, 40 състав, в частта, с която е отхвърлен
искът за изменение размера на определената с решение № 260041/14.08.2020 г.
по гр. д. № 6917/2020 г. по описа на Районен съд- Варна издръжка на детето В.
С. С., ЕГН ********** за разликата над присъдения размер от 600 лева до
предявения такъв от 1000 лева, и в частта, с която е дадено разрешение,
заместващо съгласието на майката М. К. С.- С., ЕГН **********, МВР, гр.
Варна да се издаде паспорт за задгранично пътуване на детето В. С. С., ЕГН
**********, както и детето В. С. С., ЕГН ********** да пътува,
придружавано от баща си С. В. С., ЕГН ********** или упълномощено от
него лице, като напускат пределите на страната неограничен брой пъти в
държавите-членки на ЕС за срок от пет години, считано от влизане в сила на
съдебното решение в сила, без за това да е нужно съгласието на майката М. К.
С.- С., ЕГН **********, без ограничения на броя на пътуванията и тяхната
продължителност, но в рамките на определения режим на лични контакти на
бащата с детето и съобразно учебните ангажименти на детето.
В останалите му части решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
РЕШЕНИЕТО в частта за режима на лични контакти подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от получаване
на съобщението от страните, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20