№ 7563
гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110166773 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от „А. срещу Л. В. Х. обективно кумулативно съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл.
342, ал. 2 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от 120,66 лв., представляваща неплатени
лизингови вноски по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността № . от 11.10.2018г. за периода от 01.05.2020г. до 14.10.2020г., с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 342, ал. 2 ТЗ за сумата от 851,13 лв., представляваща
неплатена възнаградителна лихва за периода от 01.06.2020г. до 14.10.2020г., с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1,92 лв., представляваща
неустойка за забава съгласно чл. 15.1 от ОУ към договора за периода от 01.05.2020г. до
14.10.2020г., с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от
535,77 лв., представляваща неустойка при разваляне на договора за лизинг, дължима на
основание чл. 15.5 от ОУ към договора за лизинг и с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 162,85 лв., представляваща разходи за
данъчни задължения за процесния автомобил „М.“, с рег. № . за 2020г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 68994/2021г. на СРС, 26 състав.
Ищецът „А. твърди, че сключил с ответника Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността № . от 11.10.2018г., по силата на който ищецът
като лизингодател придобил посочения от ответника като лизингополучател лек автомобил
„М.“, модел „.“, идентификационен номер на рамата ., рег. № . и предоставил ползването му
1
на лизингополучателя, за което бил съставен приемо-предавателен протокол от 11.10.2018г.
Твърди, че размерът на финансирането бил 4900,25 лв., а срокът на договора – 84 месеца и
изтичал на 01.10.2025г. Договорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 41,16 %.
Твърди, че всички съществени условия на договора били описани в него и приетите от
клиента Общи условия и приложения – неразделна част от договора. Ответникът
преустановил плащанията на месечните лизингови вноски по погасителен план след
последно извършено плащане на 05.08.2020г., което предвид по-ранни допуснати просрочия
послужило за частично погасяване на лизинговите вноски с падеж на 01.04.2020г.
(частично) и на 01.05.2020г. (частично). Твърди, че към 14.10.2020г. неплатени били част от
вноска № 19 с падеж на 01.05.2020г. до вноска № 24 с падеж на 01.10.2020г. Предвид
допуснатото неизпълнение ищецът отправил до ответника изявление за разваляне на
договора на лизинг, което било връчено на ответника. Лизинговият актив бил ползван от
ответника до 14.10.2020г., когато бил върнат на лизингодателя. След разваляне на договора
ответникът останал задължен за заплащане на лизингови вноски съгласно чл. 8.1 от
договора за периода от 01.05.2020г. до 14.10.2020г. в размер на 120,66 лв. – главница, както
и за сумата от 851,33 лв. – договорна лихва за периода от 01.06.2020г. до 14.10.2020г.
Отделно от това ответникът дължал неустойка за забава, начислена на основание чл.15.1 от
договора, в размер на 1,92 лв. за периода от 01.05.2020г. до 14.10.2020г., както и за
неустойка, дължима при разваляне на договора на основание чл. 15.5 от договора за сумата
от 535,77 лв. – трикратният размер на договорената месечна вноска. Твърди и че ответникът
му дължи сумата от 162,85 лв., представляваща разходи за данъчни задължения за
процесното МПС за 2020г. Сочи, че за посочените суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 68994/2021г. на СРС, 26 състав, срещу която длъжникът възразил в
срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, с оглед на което ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията по заповедта. Претендира се законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.12.2021г. до окончателното
изплащане на главницата, както и разноски за производството.
Ответникът Л. В. Х. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
и не се е явил в проведеното на 18.04.2024г. съдебно заседание, за което е бил редовно
призован, без да сочи уважителни причини за това и без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, въпреки че с разпореждане от 16.02.2023г. и с
определението по чл. 140 ГПК от 12.03.2024г. са му съобщени последиците от тези
процесуални бездействия.
Съдът като взе предвид посочените обстоятелства и като съобрази изричното искане
на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, както и че от
представените с исковата молба доказателства се установява вероятната основателност на
предявените искове, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239
ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски за
заповедното производство в размер на 33,45 лв. – държавна такса (съразмерно на
2
вземанията, за които ищецът е предявил установителен иск) и 33,45 лв. – държавна такса за
исковото производство. И в двете производства ищецът е бил защитаван от юрисконсулт и е
претендирал заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред, ДВ, бр. 8/2017г.) съобразно фактическата и правна сложност на
делото и извършените процесуални действия по него, на сумата от 50 лв. за заповедното
производство на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП и на сумата от 100 лв. за исковото
производство на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП. Или разноските на ищеца за
заповедното производство са в общ размер от 83,45 лв., а за исковото – в размер на 133,45
лв., които следва да се присъдят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 238 ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК, Софийски
районен съд
Р Е Ш И
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „А.,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. Б. срещу Л. В. Х., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., че Л. В. Х., ЕГН ********** дължи на „А., ЕИК ., на основание чл. 345, ал. 1 ТЗ вр.
чл. 342, ал. 2 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД сумата от 120,66 лв., представляваща неплатени
лизингови вноски по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността № . от 11.10.2018г. за периода от 01.05.2020г. до 14.10.2020г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 02.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 342, ал. 2 ТЗ
сумата от 851,13 лв., представляваща неплатена възнаградителна лихва за периода от
01.06.2020г. до 14.10.2020г., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 1,92 лв.,
представляваща неустойка за забава съгласно чл. 15.1 от ОУ към договора за периода от
01.05.2020г. до 14.10.2020г., на основани чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 535,77 лв.,
представляваща неустойка при разваляне на договора за лизинг, дължима на основание чл.
15.5 от ОУ към договора за лизинг и на основание чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
сумата от 162,85 лв., представляваща разходи за данъчни задължения за процесния
автомобил „М.“, с рег. № . за 2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 68994/2021г. на СРС, 26 състав.
ОСЪЖДА Л. В. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С., да заплати на А., ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. Б., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
83,45 лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 133,45 лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4