№ 4550
гр. Варна, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20253110107911 по описа за 2025 година
Предявен е иск от К. Х., гражданин на Турция, роден на ****. в Турция, ЛНЧ
********** с адрес гр.В. срещу К. Б. Х., ЕГН ********** с адрес гр.В. с правно основание
чл.59, ал.9 СК, за изменение режима на лични отношения по отношение на детето Е. Х.,
ЕГН **********, определен с решение по гр.д. № 9421 по описа за 2023г. на РС - Варна.
Предявен е иск от К. Х., гражданин на Турция, роден на ****. в Турция, ЛНЧ
********** с адрес гр.В. срещу К. Б. Х., ЕГН ********** с адрес гр.В. на основание чл.127
а от СК, за даване разрешение заместващо съгласието на майката детето Е. Х., ЕГН
********** да пътува с баща си в Република Турция от Република България до Република
Турция, както и до всички държави в континента Европа, в това число, но не само
Република Франция, Република Румъния, Република Сърбия, Република Холандия,
Република Белгия, Република Норвегия, Република Португалия, Република Италия,
Република Испания, Обединеното кралство Великобритания, Република Турция за срок от 1
/един/ месец годишно.
Ищецът твърди, че с решение по гр.д. № 9421 по описа за 2023 г. на РС - Варна е
прекратен брака му с ответницата, като по отношение на роденото от брака дете К. Х.
родителските права са предоставени на майката, а на бащата определен режим на лични
отношения.
Ищецът излага, че определения с решението за развод режим на лични отношения е
крайно ограничаващ за него и същият е във вреда на детето Е., което има топли и любящи
отношения с баща си, желае срещите с баща си, както и желае окончателно и трайно да
живее в дома на баща си. Твърди се, че малолетният Е. всяка седмица моли баща си да го
вземе да живее при себе си. Жената, с която живее бащата, В., споделя, че Е. буквално
ежедневно я моли, „В., моля те вземете ме да живея при вас!“ Между Е. и В., която е
изключително грижовен и осъзнат човек, има отношения на топлина и взаимна любов, което
не се харесва на майката. В. се грижи за Е. дни наред, когато Е. е в дома на бащата. От
вторник 10 юни, т.г, за 10 дни Е. е отново в дома на баща си. С., бабата на Е. по майчина
линия, се е обадила на бащата „Вземи го за 10 дни,, и бащата веднага взема детето при себе
си. Детето посещава дома на бащата по 5 - 7 дни и се чувства много добре там, където за
1
него се грижат бащата, В. и майката на В. госпожа Т.Н., която също има чудесно отношение
към детето. Е. играе и общува много добре с дъщерята на В. К. А., която е на 16 години. В
дома на бащата детето получава много любов и внимание, приобщено е към приятелската
среда на бащата, която е позитивна и добра за момчето. В дома на бащата за детето се готви
харесвана от детето храна.
Ищецът сочи, че майката не се грижи добре за сина им Е., удря го, съжителстващият
с нея мъж не се разбира с детето, оставят Е. често сам в дома.
В молбата се излага, че детето, което е с турски произход, е напълно откъснато от
семейството на бащата, което живее в Л., на турски К., непосредствено до границата.
Поради което, детето не може да се види с най-близките си роднини по линия, от които е
насила отчуждено. Бабата и дядото на детето не са го виждали от повече от 4 години, за тях
е трудно да пътуват до България, и не могат да видят внука си, защото Е. не може да напуска
пределите на години без за това да има решение по чл. 127 а, ал.2 от СК.
В срока за отговор майката изразява становище за неоснователност на иска.
Ответницата оспорва фактическите твърдения на ищеца. Сочи, че с бащата на детето
са във влошени отношения. Категорично оспорва иска за даване разрешение по чл.127а от
СК, тъй като бащата без съгласието на майката го е отвел в Р Турция.
Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Варна, в заключителната част на изготвения
социален доклад е изразено становище, че толерира връзката на Е. с неговия баща, и считам,
че в интерес на детето е да се определи режим даващ му възможност за пълноценен контакт.
По отношение на комуникацията на детето с роднините по бащина линия и пътуването му
извън България, счита че ако са налице основателни обстоятелства в контекста на страховете
на майката, детето може да общува с тях онлайн, да пътува в Турция заедно със своята майка
и след определена възраст, когато стане самостоятелен и по-зрял, осъзнаващ
обстоятелствата, да има право да пътува в Република Турция със своя баща.
Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за
установено следното:
Не се спори по делото, че родители на детето Е. Х. са К. Б. Х. и К. Х..
С решение постановено по гр. д. № 9421 по описа за 2023г. на РС-Варна
упражняването на родителските права по отношение на детето Е. Х. са предоставени на
майката и е определен е режим на личен контакт с баща с детето Е. Х., както следва : всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00ч. до 16:00ч., като срещите ще се
осъществяват в присъствието на бабата на детето по майчина линия С. Р. М.. След изтичане
на срока на ограничителната заповед по гр.д. №2223/2023г. по описа на Районен съд-Варна
режимът на лични отношения на бащата с детето се запазва същия, без да е необходимо
присъствието на бабата на детето С. Р. М.; Бащата К. Х., гражданин на Турция, роден на
****. в Турция, ЛНЧ : ********** се съгласява, че няма да извежда детето Е. Х., ЕГН:
********** извън пределите на Република България без изричното разрешение на майката
К. Б. Х., ЕГН: **********.
По делото са представени Удостоверение за адресна регистрация и други адресни
данни на А. Х. от **** г. в превод от турски език, лична карта на А. Х. в превод от турски
език, Удостоверение за адресна регистрация и други адресни данни на Ф. Х. от **** г. в
превод от турски език и лична карта на Ф. Х. в превод от турски език.
С решение Решение № 1626/15.05.2023 г. по гр.д.№2223/23г на ВРС, са постановени
мерки за защита, сред които и определен режим на личен контакт на бащата К. Х.,
гражданин на Турция, роден на **** г. в Турция, с детето Е. Х., както следва: бащата има
право да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времете от 10:00 до
16:00 часа, като срещите ще се осъществяват в присъствието на бабата на детето по майчина
линия С. Р. М. в жилището, находящо се в гр. В., като така определеният режим на лични
2
контакти е за срок от 18 месеца, считано от датата на постановяване на настоящото решение
– 15.05.2023 г. К. Х., гражданин на Турция, роден на **** г. в Турция, ЛНЧ **********,
няма право да извежда детето Е. Х., ЕГН **********, извън пределите на Република
България, без изричното писмено разрешение на майката К. Б. Х., ЕГН **********.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по
молба на единия от родителите може да измени постановените по-рано мерки. Изменение на
обстоятелства, налагащо промяна, може да бъде както възможността за осигуряване на по-
добър социален и битов живот от единия родител, неговите възпитателски качества и грижи,
така и настъпила промяна във възможностите на родителя и отношенията родител-дете, т. е.
наличие на новосъздадена обстановка, при която интересите на детето да изискват ревизия
на постановените мерки, като съдът във всички случаи следва да изхожда само и единствено
от интересите на детето. От значение са също качества на родителите, техния морален
облик, полаганите грижи и отношение към детето, привързаността на детето към
родителите, полът и възрастта на детето, възможността трети лица да оказват помощ при
отглеждането и възпитанието и отношението на детето към тях. Съгласно разясненията в
ППВС № 1/1974 г., под "интереси на децата" следва да се разбират всестранните интереси на
децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и
дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете
като съзнателен гражданин. При това, изменение на обстоятелствата по смисъла на закона е
наличието както на нови обстоятелства, които влошават положението на детето, така и на
обстоятелства, с които би се подобрило положението му при евентуално ново разрешение
или такива, засягащи ефикасността на взетите по-рано мерки.
В случая по делото не е спорно, че страните са родители на малолетния Е. Х. роден
на ****., както и че с решение по гр. дело № 9421/2023 г. на Варненски районен съд
родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, при която е
определено и неговото местоживеене, а за бащата е определен режим на лични отношения и
последният е осъден да заплаща месечна издръжка.
След като родителските права по отношение на детето Е. Х. се упражняват от
майката, бащата следва да има определен режим на лични отношения. С решение по гр.
дело № 9421/2023 г. на Варненски районен съд е определен такъв режим.
С предявеният иск К. Х. прави искане за определяне на режим на лични отношения,
детето Е. да посещава дома на баща си вторник след училище до сряда сутринта с
преспиване, както и от петък вечер, след училище до събота 20ч вечерта, с преспиване в
петък и в събота. Желае бащата на взема Е. за цялата зимно/Коледна ваканция в четна
година, цялата пролетна/ Великденска ваканция в нечетна година, както и всеки рожден ден
на бащата с преспиване и рождения ден на Е. в нечетна година , всеки Великден с
преспиване поне единия от празничните дни в дома на бащата, всеки един Байрам/шести
юни/ в нечетна година и всеки един Рамазан курбан в четна година,както и всяка година по
един от летните месеци юли или август, когато майката не е в платен годишен отпуск.
След анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
настоящият състав намира, че изложените в исковата молба твърдения за изменение режима
на лични отношения между бащата и детето са основателни.
Както бе посочено по-горе следва да се съблюдава както настъпило изменение в
обстоятелствата, така и най-вече интереса на детето. Съдът приема, че от постановения
режим на лични отношения между бащата и детето е изминал продължителен период от
време, детето е пораснало и ответната страна, не оспорва твърденията на ищеца, че детето
прекарва по-няколко дни с преспиване при бащата.
Действащият към момента режим на лични отношения между ищеца и сина му е
3
крайно стеснителен, без приспиване. Ограничаването на контактите между детето и бащата
не е в интерес на детето и би могло да рефлектира негативно върху пълноценното
израстване, здравословното емоционално развитие и възприятието на малолетния за
значимостта на ролята на бащата в семейството, а с времето да провокира постепенна
дистанцираност помежду им. Поради което в интерес на детето е да се прилага обичаен
режим на лични отношения.
Съобразно интересите на детето да има пълноценно общуване с другия родител и
предложения от ищеца режим, то следва да се определи обичаен режим на лични
отношения, както следва: всяка първа и трета събота от месеца, от 09. 00ч. в събота до 18.
00ч. в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск.
По предявения иск по чл.127а от СК: По предявения иск по чл.127 а от СК, то
интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай
съобразно установените по делото обстоятелства. Съдът взема решението си въз основа на
задълбочен анализ на конкретните факти, установени в хода на производството“. Съгласно
Тълкувателно решение №1/2016г. на ВКС,ГК „съдът може да разреши по реда на чл. 127а
СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия
родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ.
държави, чийто кръг е определяем“. Като съдът следва да се ръководи единствено от
интереса на детето.
Когато родител се противопоставя на пътуването на детето в чужбина, съдът трябва
да подложи на преценка действителните мотиви на този родител и дали те са свързани с
интересите на детето, или произтичат от нагласите му към другия родител или от конфликти
между двамата.
В конкретния случай, съобразявайки изложеното от страните и събрания
доказателствен материал се установи, че до момента бащата е имал стеснителен режим на
лични отношения, без приспиване, до 15.05.25г., в присъствието на бабата по майчина
линия. Действала е и изрична забрана детето да напуска страната с баща си. От което следва,
че тепърва при прилаган обичаен режим на лични отношения между родител-дете ще се
изграждат по-задълбочени, здрави и доверени отношения между ищеца К. Х. и детето Е..
Поради което не би могло да се приеме, че е в интерес на детето Е. да напуска РБългария,
без родителя който упражнява родителските права, а единствено с бащата. Ирелевантно в
случая е, че бабата и дядото по бащина линия не могли да виждат внука си. Същите биха
могли да пътуват до България и да видят както внука си така и сина си. Водещ е интересът
на детето, а не на родителите и останалите роднини. Същевременно липсва определен и
конкретен режим на лични отношения между детето и неговите баба и дядо по бащина
линия, не на последно място ищецът твърди, че детето е турски гражданин и като такъв то
би могло свободно да пътува до Турция.
Следва да се отбележи, че по този начин не се ограничава възможността на детето Е.
да опознава света, като пътува и опознава други страни и култури, тъй като това би могло да
е в присъствието на упражняващия родителските права родител.
С оглед гореизложеното следва да се отхвърли искът за даване разрешение
заместващо съгласието на майката детето Е. Х. да напуска пределите на Република България
и пътува с баща си в Република Турция от Република България до Република Турция, както
и до всички държави в континента Европа, в това число, но не само Република Франция,
Република Румъния, Република Сърбия, Република Холандия, Република Белгия, Република
Норвегия, Република Португалия, Република Италия, Република Испания, Обединеното
кралство Великобритания, Република Турция за срок от 1 /един/ месец годишно.
По разноските: Разноски по исковете по чл.59,ал.9 от СК и чл.127а от СК, съдът не
следва да присъжда, същите остават за сметка на всяка от страните такива, каквито са
4
направени, тъй като производството представлява такова на спорна съдебна администрация,
имащо охранителен за интересите на детето характер, съобразно изхода на спора и
постановеното в Тълкувателно решение №3/2023г. на ВКС, ОСГК от 13.06.2024г.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определения по гр.дело № 9421/2023 г. на РС-Варна режим на лични
отношения на бащата К. Х., гражданин на Турция, роден на ****. в Турция, ЛНЧ
********** с адрес гр.В. с детето Е. Х., ЕГН **********, както определя следния режим
на лични отношения: всяка първа и трета събота от месеца, от 09. 00ч. в събота до 18. 00ч.
в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск, на основание чл.59, ал.9 СК.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Х., гражданин на Турция, роден на ****. в Турция,
ЛНЧ ********** с адрес гр.В. срещу К. Б. Х., ЕГН ********** с адрес гр.В., иск за даване
разрешение заместващо съгласието на майката детето Е. Х., ЕГН ********** да напуска
пределите на Република България и пътува с баща си в Република Турция от Република
България до Република Турция, както и до всички държави в континента Европа, в това
число, но не само Република Франция, Република Румъния, Република Сърбия, Република
Холандия, Република Белгия, Република Норвегия, Република Португалия, Република
Италия, Република Испания, Обединеното кралство Великобритания, Република Турция за
срок от 1 /един/ месец годишно, на осн.чл.127а от СК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5