Решение по дело №9239/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264139
Дата: 22 юни 2021 г. (в сила от 2 август 2021 г.)
Съдия: Богдана Николова Желявска
Дело: 20201100109239
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

София, 22.06.2021 г.

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на  двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 9239/2020 г., за да се произнесе взе пред вид:

Предявен е иск от „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, София, чрез ю.к. И.К.,*** против С.А.Н., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД  за заплащане на сумата 37 951,37 лв. - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 26.07.2019 г. ведно със законната лихва, считано от 29.05.2020 г. до окончателното изплащане

Претендира разноски, съобразно по представен списък.

В исковата молба се твърди, че, на 26.07.2019 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и С.А.Н. е сключен Договор за кредит за текущо потребление за сумата 38 118 лв. със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 25 - то число на всеки месец. Съгласно договора, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора, е в размер 13, 410 % годишно. Кредитът е усвоен на 26.07.2019 г.

На 25.09.2019 г. кредитополучателят по договора за кредит за текущо потребление не е заплатил изцяло дължимата месечна погасителна вноска. След тази дата окончателно е преустановено заплащането на месечните вноски и по заема не са извършвани никакви погашения. На основание чл. 18, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление за „Банка ДСК“ ЕАД, частта от всяка падежирала и непогасена вноска, представляваща главница, започва да се олихвява със санкционираща лихва, равняваща се на договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размера на 10 процентни пункта.

Към 21.05.2020 г. непогасените изцяло дължими месечни вноски по кредита са 9.

По-нататък ищецът твърди, че, поради наличие на забава в плащанията над 90 дни и на основание чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление за „Банка ДСК“ ЕАД е възникнало правото на банката да  обяви кредита за предсрочно изискуем в размер на пълния му остатък.

На 06.01.2020 г. „Банка ДСК“ ЕАД е изпратила чрез частен съдебен изпълнител с peг. № 898 покана - уведомление до кредитополучателя, която се счита връчена на 07.01.2020 г. и с която той е известен, че Банката упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.

На 21.05.2020 г., въз основа на допуснатата забава в плащанията и изпратеното уведомление „Банка ДСК“ ЕАД трансформирала кредита в предсрочно изискуем в размер на пълния му остатък.

Ищецът е представил писмени доказателства, поискал е ангажиране на съдебно – счетоводна експертиза, която, пред вид процесуалното поведение на ответника, не бе назначена.

В хода по същество моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан. Претендира разноски – д.т. и ю.к. възнаграждение.

        

Ответникът С.А.Н. лично признава иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и отчете направеното признание на иска от ответника, намира, че следва да се приложи нормата на чл. 237 ГПК, като съобрази мотивите си с ал. 2 на цитираната разпоредба

 

Съдът счита, че в случая са налице всички кумулативно предвидени в чл. 237, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на решение при признание на иска. Отсъстват пречките за постановяване на такова, предвидени в чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и с това право ответницата може да се разпорежда.

 

С оглед на това и на основание чл. 237, ал. 2 ГПК съдът е освободен от задължението да излага мотиви, като е достатъчно да се отбележи, че ищцовата претенция се уважава – с разноски – държавна такса за производството пред СГС в размер 1 518,30 лв. и  ю.к. възнаграждение 1 788,20 лв., и решението се основава на признанието на иска.

 

 

Водим от горното, съдът      

                                        Р Е Ш И :

ОСЪЖДА С.А.Н., ЕГН **********,***, да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, чрез ю.к. И.К.,***, на основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД сумата 37 951,37 лв. - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 26.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 29.05.2020 г. до окончателното изплащане и сторените разноски, както следва: д. т. за производството пред СГС в размер 1 518,30 лв. и ю.к. възнаграждение 1 788,20 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.

.

                                                                 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: