Решение по дело №385/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 975
Дата: 8 август 2022 г.
Съдия: Цветанка Бенина
Дело: 20221100900385
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 975
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветанка Бенина
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20221100900385 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.
В молбата си „С.М.“ЕООД излага доводи, че се намира в състояние на трайна
невъзможност да изпълни свои парични задължения към кредитори, в това число
задължения за изплащане на работни заплати към работници и служители, задължения
към търговски партньори и други контрагенти. Сочи, че задълженията на дружеството
обхващат и публичноправни такива към НАП, които към 18.02.2022 г. възлизат на
98 141.87 лв. Молителят излага твърдения, че това състояние на дружеството е
свързано с преустановяване ползване на услугите му при упражняване на търговската
му дейност от основния му клиент С.Р., който се явява и негов най-голям кредитор,
реализирайки повече от 90 % от оборота на дружеството. Сочи, че С.Р. е
осъществявало месечни заявки в определен обем, което е позволявало на дружеството
молител да разполага с достатъчно ликвидни средства, за да заплаща своевременно
задълженията си и да прави своите бизнес планове за 2021 г. и 2022 г. В края на 2021г.
заявените услуги били в значително по-малък обем, с което автоматично били
намалени оборотните средства на дружеството. Сочи, че в края на м. 01.2022 г.
приходите, които дружеството генерира от своите клиенти се оказали недостатъчни за
покриване на изискуемите му задължения. Според изложеното от молителя, първите
непогасени вземания са вноските за социално осигуряване и ДОД на служителите му,
които са станали изискуеми на 25.01.2022 г. Моли да бъде обявена неговата
неплатежоспособност с начална дата – 25.01.2022 г. Моли, на основание чл. 630 ТЗ,
спрямо него да бъде открито производство по несъстоятелност при постановяване на
решение с последиците от това.
Предявена е молба с правно основание чл. 625 ТЗ от длъжника „С.М.“ЕООД.
Съдът, като взе предвид изложеното от молителя и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
1
Видно от приложената по делото Справка за задълженията към 14.03.2022г. на
НАП, на името на молителя С.М. ЕООД са начислени непогасени публични
задължения в размер на 97 759.53 лв. – главница и в размер на 930.67 лв. – лихва.
От изисканата справка от СДВР при МВР – Отдел „Пътна полиция“ е видно, че
не са налице данни за регистрирани на името на С.М. ЕООД моторни превозни
средства.
Не са налице извършени вписвания и в Агенция по вписванията, Имотен
регистър относно притежавани вещни права от ответното дружество върху недвижими
имоти.
По делото е изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза,
заключението по която не е било оспорено от страните и което съдът кредитира като
пълно и компетентно, в отговор по поставените задачи. Така, от заключението се
установява, че сумата на актива в баланса на С.М. ЕООД към 31.12.2020 г. възлиза
на 1 842 000 лв., с относителен дял на дълготрайните активи, възлизащ на 0,06, в т.ч.
програмен продукт и машини за оборудване; към 31.12.2021г. възлиза на 2 820 000 лв.,
с относителен дял на дълготрайните активи от 0.49, а на текущите активи – 0.18 /от
които вземания и парични средства – блокирани/; към 28.02.2022 г. възлиза на 2 442
000 лв. с относителен дял на дълготрайните активи, възлизащ на 0.55 и относителен
дял на текущите активи от 0.09 към актива на баланса/от които вземания и парични
средства – блокирани/. Към края на 2020 г. собственият капитал на дружеството е
отрицателна величина с относителен дял /-0.91/ при общ размер на задълженията от
2 966 277.37 лв. Към края на 2021 г. собственият капитал на дружеството е отрицателна
величина с относителен дял /-1.36/ при общ размер на задълженията от 6 050 016.19
лв. Към края на 02.2022 г. собственият капитал на дружеството е отрицателна
величина с относителен дял /-1.85/ при общ размер на задълженията от 6 380 864.41
лв. Към края на м. 03.2022 г. собственият капитал на дружеството е отрицателна
величина с относителен дял /-3.36/ при общ размер на задълженията от 5 472 997.46
лв. Според експертизата, за анализирания период стойността на коефициента на обща
ликвидност е под единица, което показва , че дружеството не е в състояние да погаси
текущите си задължения с отчетените текущи активи, като стойността на коефициента
към края на 2020 г. е 0.13; към края на 2021г. е 0.13, към 28.02.2022г. е 0.058, към
31.03.2022 г. е 0.16 и към 09.07.2022г. е 0.14. В заключението се сочи, че според
стойностите на коефициента на бърза ликвидност, които са равни на тези на
коефициента обща ликвидност, дружеството не разполага с материални запаси. Според
стойностите на коефициента на незабавна ликвидност за анализирания период
дружеството не е в състояние да погаси текущите си задължения с отчетените
вземания и парични средства, като същите са под стойността на препоръчителните
граници или нула. Посочено е, че препоръчителните граници на коефициента са от 0,3
до 0,4, като към края на 2020 и на 2021г. коефициентът възлиза на 0,04, към
2
28.02.2022г. – на 0.01, към 31.08.2022г. – 0.00. Според експертизата, стойностите на
коефициента на абсолютна ликвидност са с равни такива на стойностите на
коефициента за незабавна ликвидност, което сочи, че дружеството не разполага с
краткосрочни инвестиции. Стойността на коефициента на финансова автономност
за целия анализиран период е отрицателна величина, което сочи на извода, че
дружеството е декапитализирано и е изцяло зависимо от кредиторите си. Отрицателни
са стойностите и на коефициента на задлъжнялост, което показва, че дружеството
има задлъжнялост, която надхвърля стойността на активите му, като капиталът му е
отрицателна величина. В заключението на вещото лице се сочи, че към 24.02.2022 г.
задълженията на дружеството възлизат на 6 975 215.60 лв., сред които такива към
доставчици, към клиенти по аванси, данъчни и осигурителни задължения, задължения
по лихви, от които с ненастъпил падеж са задължения по дългосрочни заеми във
валута в размер на 2 933 745 лв. Посочено е, че задълженията са отразени съобразно
приложимите счетоводни стандарти. Според вещото лице, анализът на финансовото
състояние на С.М. ЕООД сочи, че дружеството е в тенденция да не може да обслужва
краткосрочните си задължения по търговски сделки. Дружеството е декапитализирано
и не е в състояние да обслужва задълженията си, като е в зависимост от кредиторите
си. Задълженията на търговеца от 1 363 492.42 лв. към края на 2020 г. са нараснали на 4
776 058.38 лв. към края на 2022 г. Според отразеното от вещото лице, последното
плащане в размер на 173.63 лв. е от 05.04.2022 г.
Изслушана е СФИЕ по допълнително поставени задачи от молителя, като от
заключението се установява, че при анализиране на данните от допълнително
представени писмени доказателства за договорни отношения на дружеството през
периода и начислени и незаплатени задължения по тях, се констатира промяна в
стойностите на активите – в този смисъл част от текущите активи са причислени към
дълготрайните активи, което от своя страна води до промяна в стойностите на
коефициентите за ликвидност, но които продължават да бъдат извън референтните
стойности, поради което не се констатира промяна в състоянието на дружеството,
съобразно посоченото в основното заключение. В заключението е посочено, че
предвид осчетоводените задължения и плащанията по тях, към 2020 г. същите към
служители и доставчици са били погасявани; през 2021 г. няма неплатени нетни
възнаграждения към служители. Предвид относително ниския размер на
необслужваните задължения към доставчици с настъпил падеж през 2021 г., част от
които са с падеж края на 2021 г., е прието, че същите са обслужвани редовно. Към
25.01.2022 г. няма неплатени нетни възнаграждения на служители. Според
експертизата, дружеството трайно спира плащанията на текущи задължения след
извършените плащания по разплащателната сметка от 02.02.2022 г. до 04.02.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
3
Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от легитимиран за това правен субект,
доколкото според твърденията на молителя, същият се явява длъжник по публично
правни вземания към НАП в общ размер над 98 141.87 лв.
Безспорно е качеството на „С.М.“ ЕООД на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1
ТЗ като юридическо лице, извършващо по занятие търговска дейност и възникване на
задълженията му във връзка с упражняваната от него търговска дейност, поради което
същият се явява активно легитимиран да сезира съда с искане по чл. 625 ТЗ.
Съобразно разпоредбата на чл. 626 ТЗ, в задължение на длъжника е вменено да
поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност, което следва да бъде
сторено в 30-дневен срок от изпадането му в неплатежоспособност.
За да бъде признато от съда това състояние, следва да бъде установено, че то е
трайно, касаещо системно задлъжняване към кредитор/и на дружеството – длъжник,
т.е. че не се касае за изпадането му в забава при единично неплащане на задължение
при настъпване на неговата изискуемост.
Състоянието неплатежоспособност като финансово – икономическо такова на
търговеца е установено в чл. 608 ТЗ и съгласно текста на законовата разпоредба, за да
бъде прието, че е налице такова, е необходимо да бъде установено, че търговецът не е в
състояние да плати изискуемо парично вземане на кредитор по търговска сделка – ал.
1, т. 1, а според ал. 3, необходимо е да бъде установено спиране на плащанията, като
такова е налице и при частично погасяване на задълженията на търговеца спрямо
някои от кредиторите му. Установяване спиране на плащанията само по себе си не
може да бъде прието като основание за неплатежоспособност, като необходимо е да
бъде установена причината за това, а именно че се дължи на обективни пречки,
изразяващи се в липсата на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност и
които да са достатъчни за покриване на краткосрочните му /текущи/ задължения.
Според една от предвидените възможности в нормата на чл. 607а ТЗ,
производство по несъстоятелност се открива спрямо търговец, който е
неплатежоспособен, като на изследване подлежат предпоставките за възникване на
това състояние като трайно константно икономическо такова.
Основанието, на което се е позовал молителят за откриване на производство по
несъстоятелност е именно неплатежоспособността на длъжника и за установяване на
което по делото е изслушана СФИЕ. От заключението по експертизата се установи, че
молителят не разполага с краткотрайни активи, които да са съответни на стойност на
краткосрочните му задължения. Краткосрочните задължения са тези с настъпила
изискуемост към момента на завеждане на молбата, като следва да бъдат свързани с
търговската му дейност и длъжникът да е спрял плащанията им. От значение е
актуалното към момента икономическо състояние на дружеството, съобразно което
съдът намира, че молителят не е в състояние да изпълни задълженията към
кредиторите си и което състояние е съответно на дадената дефиниция за
неплатежоспособност в чл. 608, ал. 1 ТЗ.
От приетата по делото и неоспорена експертиза се установи финансово –
икономическото състояние на молителя за периода 2020 г.; 2021г. и към първото
полугодие на 2022 г., като през целия анализиран период се наблюдават стойности на
показателите за ликвидност, непопадащи в установените референтни граници и което
сочи на обективна невъзможност на дружеството да погаси текущите си задължения с
отчетените му текущи активи. От постъпилите справки за регистрирани МПС и вещни
права върху недвижими имоти на името на дружеството, се установи, че същото не
4
притежава в собственост такива. От постъпилата справка от НАП се установи
значителният размер на начислени и непогасени публични задължения на дружеството
молител, възлизащ в общ размер на 98 690.20 лв. Установява се, че дружеството не
разполага с текущи инвестиции, както и с налични разполагаеми текущи активи, като
начислените такива са от вземания и блокирани парични средства. С оглед
спецификата на упражняваната от дружеството дейност, а именно създаване, развиване
и продаване на определен програмен продукт, за развиването й и достигането до етап
реализиране на печалба, е необходимо първоначалното финансиране на дружеството,
за което са били предоставени в заем парични средства в значителен размер и които са
конвертирани в капитала и оборота на предприятието. Проектът е дългосрочен и е
необходимо време за придобиване на печалба от него. Не е установено, обаче,
встъпване в правоотношения със съконтрахенти по сделки с такъв предмет
/продажбата, предоставяне ползването на правата върху продукта и др./ с действие към
момента на подаването на молбата по чл. 625 ТЗ и изготвяне на експертизата. От друга
страна, установи се покриването на задълженията на молителя към служители и
доставчици за целия анализиран период, като не са налице доходи за текущи активи за
погасяване на публичните задължения – за данъци и осигуровки, като тази
невъзможност е обективна и е свързана с финансовото състояние на дружеството през
периода на всяка от финансовите години. Така възприетата фактическа обстановка
съдът приема от заключението по експертизата, допълнено в устното изложение на
вещото лице в о.с.з. от 14.07.2022г. Капиталът на дружеството е отрицателна
величина, което го поставя в пълна зависимост от кредиторите му. Задълженията на
„С.М.“ ЕООД значително надвишават като съотношение имуществото, с което
разполага, което води до извод за невъзможност да ги погаси. Не се установява
дружеството да развива дейност, от която да реализира печалба, като напротив – през
последните години от периода се забелязва тенденция на отчитане на загуби от
дейността му в значителен размер, което утежнява положението и възможността му за
стабилизиране. Това състояние на търговеца е трайно, като съществува като такова
през целия анализиран период и е в тенденция на влошаване на показателите за
икономическото му състояние към края на периода. От заключението по експертизата
се установи лошото финансово състояние, което съществува през всяка от годините в
периода и показател, за което са стойностите на коефициентите на ликвидност –
всички под референтните граници. Това е показателно за невъзможността му да погаси
текущите си задължения с текущите си активи, както и че не разполага с материални
запаси и краткосрочни инвестиции и което сочи на затрудненото му финансово
състояние.
При това положение упражняването на търговска дейност от дружеството
длъжник би се оказало застрашаващо интересите на неговите кредитори, с оглед
невъзможността му да погаси текущите си задължения към тях. В подкрепа на това е и
установеното състояние на дружеството при приложение на показателя - коефициент
на финансова автономност – възможността на дружеството да посреща дългосрочните
си задължения и да предоставя сигурни гаранции на кредиторите си, който като
стойност представлява съотношение между собствения и привлечения капитал
/задълженията/ по данни на баланса за съответната година. Стойностите на показателя
за целия период са отрицателни, което сочи на извода, че дружеството е
декапитализирано и изцяло в зависимост от кредиторите си.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че са налице всички
предпоставки за откриване производство по несъстоятелност по смисъла на чл. 608, ал.
5
1 ТЗ, тъй като длъжникът не е в състояние да плати изискуеми парични задължения по
търговски сделки и възникнали във връзка с упражняване на търговската му дейност,
установени като дължими такива, каквито в случая са задълженията му към Държавата.
Началната дата на неплатежоспособност следва да се определи, като се съобрази
общото икономическо състояние на длъжника, съобразно изведените критерии, и
момента на спиране на обслужване на задълженията, като от значение е не само най-
старото непогасено задължение, а общото икономическо състояние на длъжника и
момента, когато е спрял плащанията си към кредиторите си, а не към отделен
кредитор. В случая, предвид показателите за икономическото състояние на
дружеството и отчетените загуби при дейността и ръст в непогасените задължения
/включително и в съотношение към активите/, налице е тенденция в състоянието му
през целия анализиран период. Според експертизата, последните осчетоводени
плащания са от началото на м. 02.2022 г., като в периода преди това задълженията на
дружеството са били обслужвани. Видно от справката на НАП, начислените
публичните задължения са за м. 12.2021 г., с падеж на плащане – 25.01.2022 г., които
са просрочени и е начислена лихва за забава. Трайното преустановяване на плащанията
на дружеството са след извършените такива от разплащателната сметка на 02-ри и
04.02.2022 г. При това положение и с оглед краткия период между датата на падежа на
публичните вземания и последно извършените плащания от молителя, съдебният
състав приема за начална дата на неплатежоспособността – 05.02.2022 г. – следваща
датата на последното разпореждане със средства.
С оглед установената в заключението по СФИЕ липса на налични краткотрайни
активи в имуществото на търговеца, които са необходими за покриване началните
разноски в производството по несъстоятелността, с определение на съда от о.с.з. от
14.07.2021 г. са определени на основание чл. 629б ТЗ начални разноски и е указана
възможността на кредиторите за тяхното привнасяне в 14-дневен срок. Определението
е вписано в книгата по чл. 634в ТЗ на 15.07.2022 г., като в указания срок и към
настоящия момент никой от кредиторите не е привнесъл разноски. При това
положение, налице са предпоставките за постановяване на решение по реда на чл. 632,
ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „С.М.“ ЕООД, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 05.02.2022 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на
„С.М.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„*******
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „С.М.“ ЕООД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******
ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да прави добавка “в несъстоятелност”.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на „С.М.“ ЕООД, ЕИК:
*******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието „С.М.“ ЕООД,
6
ЕИК: *******.
СПИРА производството по т.д. № 385/2022 г. по описа на СГС, VІ-5 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на
решението по ал. 1 по молба на длъжника или на кредитора, ако молителят
удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за
предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено, дружеството ще бъде
прекратено и ще се постанови заличаването на длъжника.

Решението подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.


Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7