Р Е Ш
Е Н И Е
872/16.5.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно
заседание на 25.04.2018
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при
секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 58 по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.В.К. ЕГН **********, против
Електронен фиш серия К № 1818377, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП
и е било наложено адм. наказание глоба в размер на
400 лв. на основание чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде отменен
издаденият електронен фиш. Твърди се, че в същия липсвало посочено място на
нарушението. ЕФ бил незаконосъобразен, тъй като разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП била неприложима за установените с мобилни системи за контрол нарушения на
правилата за движение по пътищата. Издаденият ЕФ бил в противоречие закона. Не
е било установено лицето управлявало автомобила.
В съдебно заседание, въззивникът не се явява, се представлява от процесуален
представител които подържа жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемата страна,
редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. В придружителното писмо, с което преписката е изпратена във
ВРС, АНО ангажира становище, че ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на
Закона.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Електронен фиш серия К № 1818377 е
съставен от ОД на МВР-Варна, за това, че на 15.11.2017г. в 09.59 часа в гр.
Варна, ул. „Първи май“, посока
кв.“Галата“, че автомобил марка „Ауди”
с рег.№ *е извършил нарушение за скорост, като е управлявал със скорост 86км. в
час, при разрешена скорост от 50 км. т.е. превишението
е с 36 км. в час. Нарушението било констатирано с автоматизирано техническо
средство 0601/12.
При тези констатации и след извършени
справки за собственост на МПС-то било установено че лекия автомобил е
собственост на въз.К.. ЕФ бил издаден на собственика на автомобила въз.К..
Последният в законоустановеният 14 дневен срок от
връчване на ЕФ не е депозирал в Сектор ПП-Варна декларация по реда на чл.189,
ал.5 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства – гласни, писмени и веществени.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване
и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е
регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Съдът не споделя възражението посочено в
жалбата, че в ЕФ не било посочено мястото на нарушението. Мястото на извършване
на нарушението е детайлно отразено в ЕФ, а именно гр.Варна , ул.“Първи
май“. От така отразеното в ЕФ, може
недвусмислено да бъде определено къде е извършено нарушението, като детайлно е
посочено местото в разпечатката от джпи пи ес
системата на мобилната установка. При така посоченото място безспорно е видна
компетентността на органите на ОД на МВР-Варна да издават ЕФ, както и
компетентността на настоящия съд да се произнесе по спора.
Административнонаказателното
производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства
безспорно е установено, че извършването на процесното
административно нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство 0601/12, което представлява мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.
Както се установява от мотивите на
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС,
издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на
предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните
предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т.
6
и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без
нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при
използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено
от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези
технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за
съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към
момента на установяване на нарушението,
гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител
се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП
определя, че "Автоматизирани
технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
Съдът след като се позовава на правилата по раздел VІІІ от Инструкцията
за експлоатация на
техническото средство, посочващ
условията, на които следва да отговаря, за да приет за валиден изготвения
видеоклип намира за неоснователни
възраженията, че от приобщения към
делото снимков материал не се установява
скоростта на кое от отразените
в него превозни средства е измерена. Инструкцията изисква - т.VІІІ.1 в момента на засичане на скоростта в интервала на измерване
/кадър „Измерен +/- 0.2s т.е. +/- 2 кадъра/ на МПС-то, превишило зададеното ограничение да бъде в кадър и посоката му на движение да съвпада с посоката, указана на радара. При изпълнение
на посочените условия от направения
клип и съдържащия се в него снимков материал във вид на кадри, трябва да се избере кадър, в който ясно се вижда регистрационния номер на извършилото
нарушение МПС.
В конкретния
случай изготвеният снимков материал установява, че посоката на
движение на отразения в снимката
автомобил съвпада с посоката , указана от радара, съответно от двата последващи кадъра, съдържащи се в долния десен и ляв ъгъл на изготвения снимков
материал ясно е отразен единствено
процесният автомобил, като ясно се вижда и регистрационният му номер.
Атакуваният ЕФ съдържа всички реквизити,
установени в чл.189,ал.4 от ЗДвП.
От доказателствата по АНП се установява,
че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът
да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона
за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване
и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени
от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с представени по административната преписка Протокол от проверка
на мобилна система за видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване.
Измерената скорост на движение на автомобила
е 89 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км,
като във фиша е отразена наказуема скорост от 86 км/ч..
Съдът служебно констатира, че с
изменения на ЗДП в сила от 09.07.2017г. е отпаднало изискването на чл.165 ал.2
т.8 от ЗДП, а именно контролните органи да обозначават чрез поставяне на пътни
знаци и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет
страницата на МВР участъка от пътя, на който се осъществява контрол по
спазването на правилата за движение чрез АТСС. В посочената вече наредба обаче
тези изисквания не са отменени. Поради това , като установи съществуващото
противоречие между разпоредбите на ЗДП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. ,
съдът съобрази текста на чл.15 ал.3 от
ЗНА, съгласно който, ако постановление, правилник, наредба или инструкция
противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи
прилагат по-високия по степен акт. С оглед на това , като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че
АТСС, заснело процесното нарушение на 15.11.2017г. е
правилно експлоатирано, поради което и
производството по ангажиране на административно-наказателна отговорност
на нарушителя чрез издаването на електронен
фиш , се е развило при спазване на установените процесуални правила.
Според
чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Законната процедура предвижда възможности за
възражения във връзка с фиша, респективно анулирането му от издалия го орган
при определени обстоятелства, включително и посочването на друг извършител на
нарушението, поради което и възраженията за нарушение на чл.44 от ЗАНН са
неоснователни. ЗДвП дава възможност и за съдебно обжалване на ел.фиш. По делото
няма данни до момента пред директора на съответната структура на МВР от страна
на въззивника да са
депозирани възражения или да е декларирано друго лице като водач на
превозното средство, при управлението на което е установено и заснето
нарушението. Видно от съдържанието на ел. фиш е, че с него се налага санкция на
въззивника именно в качеството му на собственик на
лекия автомобил, поради което и възраженията за липса на изрична справка в тази
насока са неоснователни.
Управлението на ППС с превишена скорост е
санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение определено от АНО от 36 км./ч.
законодателят в разпоредбата на ал. 1, т.4 от същия текст е предвидил глоба в
размер на 600 лева в редакцията на разпоредбата
действала към момента на деянието / ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017
г./- за
превишаване за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба
400 лв. Размерът
на санкцията е фиксиран в закона и е безпредметно обсъждането на неговата
справедливост.
Съгласно чл.188 ал.1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил МПС. Съгласно ал.5 на
чл.189 ЗДвП електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188 ал.1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка, като в 14-дневен срок от получаването му
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие от свидетелството му за управление на МПС. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършено
нарушение, а първоначално издаденият ел.фиш се анулира.
Съгласно цитираните разпоредби на собственика на автомобила за констатирано нарушение се издава ел.фиш по реда на чл.189 ал.4 ЗДвП. В електронният фиш се вписват данните, посочени в цитираната разпоредба. Съгласно чл.189 ал.8 от ЗДвП информацията, свързана с местоположението на автоматизираното техническо средство, следва да се съдържа в административнонаказателна преписка, която се изпраща заедно с жалбата в съда. В случая по преписката е наличен протокол за използването на посоченото в електронния фиш АТСС, съдържащ информация както за точното му местоположение, така и за работния му режим на датата на нарушението. Приложен е и протокол от извършена проверка за съответствие на техническото средство с одобрения тип.
Електронният фиш се
връчва по реда на ал.5 на чл.189 ЗДвП, а именно с препоръчано писмо с обратна разписка,
като в 14-дневен срок от получаването му собственикът може да плати глобата или
с писмена декларация да посочи лицето, извършило нарушението.
Не
са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е
превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч. в населено място,
следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с
достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието
представлява маловажен случай.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира, че в случая производството по ангажиране на административнонаказателна
отговорност чрез издаването на електронен фиш се е развило при спазване на
установените процесуални правила, подробно разписани в издадената въз основа на
ЗДвП НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен
фиш серия *, с който на М.В.К. ЕГН **********, за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер
на 400 лв. на основание чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: