№ 2948
гр. Варна , 19.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Тони Кръстев
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20213100502040 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 121 от ГПК.
Образувано e по частна жалба вх. № 17990/06.07.2021 г. на „Райфайзен Лизинг
България“ ЕООД срещу Определение № 2327 от 11.06.2021 г., постановено по гр.д. №
3292/2021 г., по описа на Районен съд – Варна, с което е оставено без уважение искането на
ответника „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД за прекратяване на производството по
делото и изпращането му по подсъдност на Районен съд – гр. София.
Жалбоподателят счита че определението е постановено при противоречие в
мотивите, необоснованост и неправилно приложение на процесуалните норми. Сочи, че не е
налице първата предпоставка, необходима за прилагането на чл. 108 ал. 1 изр. 2 от ГПК, а
именно възникването на преки отношения между ищеца и клон на ответното дружество.
Съдът единствено установил и констатирал, че дружеството ответник има регистриран клон
във Варна, без да изследва дали между ищеца и клона на ответното дружество са възникнали
„преки отношения" по смисъла на чл. 108 ал. 1 изр. 2 от ГПК. Изтъква, че ищецът нито
твърди, нито е представил каквито и да било доказателства, които да доказват наличието на
фактически или правни отношения, възникнали между него и клона на ответното дружество
в гр. Варна. Поддържа, че всички отношения между страните, които са и предмет на делото,
са между ищеца и принципала, като клонът на дружеството в гр. Варна няма качеството на
страна по тях. Съдът неправилно е приел обстоятелството, че ответното дружество има
регистриран клон в гр. Варна, за достатъчно с оглед приложението на нормата за специална
местна подсъдност. Моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно, да
1
бъде уважено възражението за местна подсъдност и делото да бъде изпратено на
компетентния по седалището на ответника съд – Софийски районен съд.
Ответникът по частната жалба е подал отговор, с който оспорва жалбата. Счита, че
същата е неоснователна. Позовава се на безспорните обстоятелства, че процесният договор
за лизинг е сключен на 30.08.2006 г. в гр. Варна и че към момента на подписването му
ответното дружество има регистриран клон във Варна. Моли за отхвърляне на жалбата.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице при
спазване на изискванията на процесуалния закон за редовност. Същата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Производството по гр.д. № 3292/2021 г., по описа на Районен съд – Варна е
образувано по искова молба от Г. СТ. СТ. срещу „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД, с
която са предявени установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК и чл. 45 от ЗЗД
във връзка изпълнителни листи и заповеди за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на
документ – запис на заповед от 30.08.2006 г., издаден от „Ауто фейс“ ООД за обезпечаване
вземанията на ответника по договор за финансов лизинг № 2834-10306-1517, сключен
между „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД със седалище в гр.София и „Ауто фейс“ ООД
със седалище в гр.Варна и авалиран от ищеца.
С отговора на исковата молба ответникът „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД е
направил възражение за местна неподсъдност на делото на Варненски районен съд, тъй като
седалището на ответника е в гр. София.
За да отхвърли възражението, ВРС е приел, че ищецът не притежава качеството
"потребител" – едно от твърдяните в исковата молба основания за отнасяне на спора към
ВРС, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл.108, ал. 1 изр. 2 от
ГПК, предвиждаща местна подсъдност за предявяване на искове, възникнали от преки
отношения с клонове на юридически лица, по тяхното местонахождение. С оглед на
обстоятелствата, че договорът за финансов лизинг е сключен в гр.Варна и „Райфайзен
Лизинг България“ ЕООД има регистриран клон в гр.Варна по смисъла на чл. 17 от ТЗ съдът
е приел, че спорът следва да се разгледа от съда по местонахождението на клона, а именно
ВРС.
Варненският окръжен съд, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка
с изложените оплаквания и като провери данните по делото, намира от фактическа и правна
страна следното:
Не е спорно, а и от представените по делото извлечения от търговския регистър се
установява, че „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД е дружество със седалище в гр. София и
че същото към момента на сключване на договора за лизинг и към настоящия момент има
регистриран клон в гр.Варна.
2
Видно от представения от ищеца договор за финансов лизинг № 2834-10306-1517,
същият е сключен в гр. Варна между „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД със седалище в
гр.София и „Ауто фейс“ ООД със седалище в гр.Варна, представлявано от ищеца Г. СТ. СТ..
В т. 7 от договора е предвидено „Ауто фейс“ ООД да издаде в полза на „Райфайзен Лизинг
България“ ЕООД запис на заповед за обезпечаване на задълженията му като
лизингополучател и записът на заповед да бъде авалиран от Г. СТ. СТ..
Договорът е подписан за лизингодателя от Димитър Михайлов и Камен Колев, които
са се легитимирали с нотариално заверени пълномощни. Същите нямат качеството
управители на „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД – клон Варна към момента на
сключване на договора.
Договорът е подпечатан с печат на „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД – гр. София.
Като адрес за кореспонденция е посочен адрес на „Райфайзен Лизинг България“
ЕООД в гр. София.
Като доставчик по договора за лизинг е посочено „Мавро – МВ“ ЕООД, гр. варна.
Видно от изложеното, от една страна, по делото липсват каквито и да било
доказателства, че договорът за лизинг е сключен чрез клона на ответното дружество в гр.
Варна. От друга страна, правният спор е за недължимост на суми по издадени от ищеца
записи на заповед и е основан на факти, възникнали след приключване на производството
по издаване на процесните изпълнителните основания, в частност изтекли давностни
срокове и извършен деликт. Така заявените като основание на исковата претенция факти не
са свързани със самите търговски сделки и обективно нямат връзка с „преки отношения“ с
клон на дружеството по смисъла на чл. 108, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и следва да бъде
отменено, като образуваното производство пред ВРС се прекрати и делото се изпрати по
подсъдност на СРС, на основание чл. 119 във вр. чл. 108, ал. 1, изр.1 ГПК.
Жалбоподателят не е направил искане за присъждане на разноски в настоящото
производство.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2327 от 11.06.2021 г., постановено по гр.д. № 3292/2021 г.,
по описа на Районен съд – Варна, с което е оставено без уважение възражението на
ответника по делото за местна неподсъдност на делото, на осн. чл.119, ал. 4 вр. чл.108, ал. 1
3
ГПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3292/2021 г. по описа на Районен съд –
гр. Варна, поради неподсъдност на спора, образуван по искова молба вх. № 1366/05.03.2021
г., и
ИЗПРАЩА делото на местно компетентния Софийски районен съд, на основание
чл. 118, ал. 2 вр. чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване (чл. 274, ал. 4 от ГПК).
ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на Районен съд – Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4