ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 277
гр. Пловдив, 02.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503323 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.422 във вр. с
чл.417 и чл.420 ал.2 т.1 от ГПК.
Образувано е по подадени с идентично съдържание три частни
жалби-
съответно /с вх.№ 34369/23.12.2022г. по описа на ПдОС, респ. с
вх.№ 96657/29.11.2022г. по описа на ПдРС/ от М. С. М., ЕГН: **********, чрез
адвокат Р. Н. Г., вписан в АК Пловдив, съдебен адрес: гр. П., ул. 4.№28, ет. 3,
о.13,
съответно /с вх.№ 96661/29.11.2022г. по описа на ПдРС/ от З. И. Б,
ЕГН – **********, чрез адвокат Р. Н. Г., вписан в АК Пловдив, съдебен
адрес: гр. П., ул. 4.№28, ет. 3, о. 13,
съответно /с вх. №96658/29.11.2022г. по описа на ПдРС/ от С. Г.
М.- М.а, ЕГН – **********, чрез адвокат Р. Н. Г., вписан в АК Пловдив,
съдебен адрес: гр. П., ул. 4. №28, ет. 3, о. 13,
против Определение № 12605/17.11.2022г., постановено по
възз.гр.д.№ 11054/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, XX гр.с. в
частта, с която е оставено без уважение, направеното от тях с Писмения
отговор на исковата молба искане за спиране на осн. чл.420 ал.2 от ГПК
изпълнението по изп. дело № 20228250400292 по описа на ЧСИ Стефан
1
Горчев, рег.№ 825, във връзка с издадени Заповед № 5130/08.06.2021г. по
ч.гр.д.№ 9278/2021г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXI гр.с. и
изпълнителен лист с №2819/10.06.2021г. Молят да бъде отменено и вместо
това да се постанови спиране на принудителното изпълнение.
Въззиваемата страна „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК –
*********, не депозира писмен отговор по частните жалби.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба
е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и
затова следва да бъде разгледана.
Районният съд, с атакуваното определение, за да остави без
уважение молбата, излага основни съображения, че не са налице
предпоставките на чл.420, ал.2 от ГПК, тъй като не са представени писмени
доказателства по смисъла на цитирания законов текст, че вземането не се
дължи; че се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или че неправилно е изчислен размерът на вземането по договора.
Описаните в искането за спиране твърдения – за недействителност на
договора за кредит, относно размера на главницата поради твърдяно
капитализиране на вземания за лихва и такси, за погасяване по давност,
неспазен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, нищожност на клауза за неустойка – са
такива по същество на правния спор и предполагат събиране на съответни
доказателства.
С частната жалба на М. С. М., З. И. Б. и С. Г. М. са направени
доводи, че по отношение на направените възражения с Писмения отговор по
чл.131 от ГПК относно дължимостта на вземанията за неустойка, възражение
за недействителност на договора поради неспазване на ЗПК и за изтекла
погасителна давност не е необходимо събирането на допълнителни
доказателства в хода на исковото производство по чл.422 от ГПК, за да се
направи преценка за уважаване на искането по чл.420 ал.2 от ГПК. Поддържа
се, че е достатъчно да се направи правен извод за вероятна основателност на
тези възражения, още повече, че по-голямата част се отнасят до нарушаване
на императивни норми и такива, отнасящи се до изтекли срокове.
Въззивната инстанция намира, че подадените частни жалби са
неоснователни. Съгласно чл.420 ал.1 от ГПК - Възражението срещу заповедта
2
за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т.
1 - 9, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за
кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.
Когато длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от
вземането. Съгласно алинея 2 /изм. и доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г., изм., бр. 100
от 2019 г./ - Съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и
без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за
спиране, подкрепено с писмени доказателства, че: 1. вземането не се дължи;
2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор,
сключен с потребител.
С писмения отговор по чл.131 от ГПК ответниците, понастоящем
частни жалбоподатели, са направили възражения, че вземанията за неустойка
са недължими, възражения за недействителност на договора поради
неспазване на ЗПК и за изтекла погасителна давност, но не са представили
изобщо писмени доказателства, поради което, твърдяната от тях хипотеза на
чл.420 ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК не е налице, тъй като не са налице
предпоставките за приложението . Повдигнатите въпроси подлежат на
разрешаване по същество на спора. Ответниците са направили единствено
доказателствени искания за събиране на доказателства за открито съдебно
заседание. С частните жалби е цитирана съдебна практика, която е
неотносима към фактическия състав на чл.420 ал.2 във вр. ал.1 от ГПК.
Определението в обжалваната част се явява законосъобразно и
подлежи на потвърждаване.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Определение № 12605/17.11.2022г., постановено по
възз.гр.д.№ 11054/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, XX гр.с. в
частта, с която е оставено без уважение, направеното от М. С. М., ЕГН:
**********, З. И. Б., ЕГН – **********, и С. Г. М.- М.а, ЕГН – **********,
чрез адв.Р. Г., искане за спиране на осн. чл.420 ал.2 от ГПК изпълнението по
3
изп. дело № 20228250400292 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, рег.№ 825, във
връзка с издадени Заповед № 5130/08.06.2021г. по ч.гр.д.№ 9278/2021г. по
описа на Районен съд - Пловдив, XXI гр.с. и изпълнителен лист с
№2819/10.06.2021г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4