Решение по дело №356/2021 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 21.02.2022 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали  в открито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора  година в състав:

                                         СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 356 по описа за 2021 г. на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от Х.Б.О. от ***, подадена чрез пълномощник, против Решение №2153-08-311/02.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане №2113-08-1013#9/18.10.2021 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Кърджали за отказ да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в противоречие с материалния закон. Счита, че неправилно административния орган не е зачел за действителен осигурителен стаж, времето на отбиване на наборната му военна служба, в периода 30.09.1974 г. – 30.10.1976 г., както и периода на незаконната репресия от 21.11.1985 г. до 18.01.1991 г., през което изтърпявал наказание лишаване от свобода. Излага подробни съображения за наличие на предпоставките за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като горните два периода представляват действителен осигурителен стаж. Иска отмяна на оспореното решение и претендира деловодни разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения.

Ответникът – Директор на ТП НОИ - Кърджали, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на оспореното решение. Счита, че в случая не са налице условията на чл.68, ал.3 от КСО, защото времето на наборна военна служба, както и това на репресията, не следва да се зачитат за действителен стаж, по смисъла на §1, т.12 от ДР на КСО. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и иска намаляването му до размера, определен в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. 

След като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,  настоящият съд прие за установено следното:

Административното производство е започнало по заявление на жалбоподателя с вх.№ 2113-08-1013/28.07.2021 г., с което е поискано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, както и на добавка по чл.9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/. Към горното заявление са приложени трудова книжка и удостоверения, установяващи осигурителния стаж на лицето, в т.ч: удостоверение №***/*** г. от Дирекция “Държавен военноисторически архив“, ***, според което, в периода 14.09.1973 г. – 01.11.1975 г., жалбоподателят е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия; удостоверение №***/*** г. и служебна бележка №***/*** г., издадени *** за обстоятелството, че в периода *** – *** г., при зачетен арест от *** г., жалбоподателят е бил в задържан в ***, в изпълнение на присъда №**/*** г. по нохд №**/** г. ***.  

С разпореждане №2113-08-1013#9/18.10.2021 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, на жалбоподателя е  отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, респ. на добавката по чл.9 от ЗПГРРЛ, поради това, че няма 15 години действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. Посочено е, че към датата на подаване на заявлението, лицето има навършена възраст 66 год. 08 м. 03 дни. Прието е, че  общият му осигурителен стаж възлиза на 18 год. 08 м. и 02 дни, а действителния осигурителен стаж е 10 год. 11 м. 17 дни, тъй като периодът на наборна военна служба, както и периодът на репресия, с обща продължителност 07 год.  03 мес. и 15 дни, въпреки че се зачитат за осигурителен стаж, не следва да се зачитат за действителен такъв, по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.  

Във връзка с подадената срещу разпореждането жалба, директорът на ТП на НОИ - Кърджали се е произнесъл с процесното Решение №2153-08-311/02.12.2021 г., с което отхвърлил жалбата, като възприел изцяло и доразвил  мотивите, изложени в проверяваното разпореждане. Решението е съобщено  на 07.12.2021 г. на изрично упълномощено лице  и е оспорено на 10.12.2021 г., чрез административния орган.

Видно от приложените по делото Свидетелство за съдимост №**/*** г., издадено от РС-*** и Сведение №**/***г. изд. ***, в изпълнение на присъда №**/*** г. по нахд№**/** г. ***, жалбоподателят е бил задържан ***, като е бил освободен на *** г. въз основа на Закона за амнистия /обн.ДВ бр.99/22.12.1989 г./. 

Според представеното писмо изх.№94-00-7297-1/05.11.2021 г. изд. от ТД на НАП-офис Кърджали, за претърпяната репресия „лишаване от свобода“ за периода *** г. - *** г. жалбоподателят е получил еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ, в размер на *** лв. 

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

При извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма, както и на  административнопроизводствените правила. Съдът констатира обаче, че процесното решение противоречи на материалния закон, поради следното:

Съгласно чл.68, ал.3 КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по   ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

Безспорно е по делото, че към датата на подаване на заявлението жалбоподателят е навършил необходимата възраст по чл.68, ал.3 КСО, както и че общият му осигурителен стаж, възлиза на 18 год. 08 м. и 02 дни. Няма спор също така, че в периода 14.09.1973 г. – 01.11.1975 г. /2 год. 1 м. 18 дни/, жалбоподателят е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия, както и че в периода от 21.11.1985 г. до 18.01.1991 г. /5 г. 01 м. и 27 дни/ е бил незаконно репресиран, поради което му е било изплатено и обезщетение по ЗПГРРЛ.

Спорен е въпросът, дали периодите на наборната военна служба и незаконната репресия /общо 07 год. и 3 мес./, признати от административния орган за осигурителен стаж, представляват действителен осигурителен стаж по чл.68, ал.3 КСО.

С чл. 9, ал. 7 от КСО (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) е предвидена възможност, за осигурителен стаж при пенсиониране да се зачита и периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. Според разпоредбата на чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), горния стаж се определя като такъв от трета категория. Съответно, разпоредбата  на чл. 81 (Доп. - ДВ, бр. 10 от 1966 г., изм., бр. 102 от 1967 г., бр. 40 от 1991 г., бр. 76 от 1996 г.) от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите предвижда, изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие, да се зачита за трудов стаж от III категория.

Съгласно чл. 1, т.1 от ЗПГРРЛ, обявява се политическа и гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически и религиозни убеждения през периода от 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. и ако са осъдени по наказателни дела с изключение на осъдените от Народния съд 1944 - 1945 г. Както беше посочено по-горе, по делото няма спор, че за времето от *** г. до *** г. лицето е било незаконно репресирано, като горният период е зачетен за осигурителен стаж.  

Според чл. 7, т. 1 от ЗПГРРЛ, за трудов стаж се признава времето, през което лицата по чл. 1, т. 1 и 2 са били в затвори, трудововъзпитателни общежития, лагери и места за задържане. В чл. 1 от Постановление № 139 на МС от 21.07.1992 г. за прилагане на чл. 7 от ЗПГРРЛ е посочено, че времето, признато за трудов стаж по реда на чл. 7, т. 1 от ЗПГРРЛ се зачита за трудов стаж от I категория при пенсиониране.

Наред с горното, съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

Установи се по делото, че жалбоподателят реално е изслужил наборната си военна служба в периода 14.09.1973 г. – 01.11.1975 г., както и че незаконната репресия, изразяваща се в реално изтърпяване на наказание ***, обхваща периода от *** г. до *** г., т.е., преди 31.12.1999 г. При така установеното и по силата на чл. 81 от ППЗП/отм./ и чл. 7, т. 1 от ЗПГРРЛ, горните периоди се зачитат за действителен трудов стаж, поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, периодът на наборната военна служба, както и този на незаконната репресия следва да се зачетат и за действителен стаж по чл.68, ал.3 от КСО /в този смисъл и Решение № 6611/ 02.06.2021 г., постановено по адм. д. № 4442/2021 г. по описа на ВАС; Решение № 14517/24.11.2020 г. по адм.д. № 6444/2020 г. на ВАС; Решение №15736/17.12.2018 г. постановено по  по адм. д. № 2410/2018 г. по описа на ВАС и др./.

При така установеното следва да се приеме, че действителния осигурителен стаж на лицето възлиза на 18 год. 08 мес. и 02 дни, поради което и при навършена възраст 66 год. 08 м. 03 дни, при подаване на заявлението през 2021 г., за заявителя са били налице условията за пенсиониране по реда на чл.68, ал.3 от КСО.

Ето защо, оспореното решение, с което е отхвърлена жалбата на Х.Б.О. против разпореждане №2113-08-1013#9/18.10.2021 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Кърджали, следва да бъде отменено, като противоречащо на материалния закон. Тъй като съгласно разпоредбата на чл.98, ал.1 КСО,  компетентен да се произнесе по заявлението за отпускане на пенсия е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявление с вх.№ 2113-08-1013/28.07.2021 г., на Х.Б.О. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 КСО, при зачитане на периодите на наборната военна служба  и на незаконната репресия за действителен осигурителен стаж по чл.68, ал.3 от КСО. В тази връзка, при  новото разглеждане на преписката пенсионния орган следва да се произнесе и по искането за отпускане на добавката по чл.9 от ЗПГРРЛ.

При този изход на делото и своевременно направеното искане, в полза на жалбоподателя се следват деловодни разноски в размер на 500 лв., договорено и изплатено, съгласно приложения ДПЗС №85/09.12.2021 г. Настоящия спор се отличава от подобен вид дела, с по-високата си фактическа и правна сложност, поради което съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

                                          Р     Е     Ш     И  :

ОТМЕНЯ Решение №2153-08-311/02.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Х.Б.О. срещу разпореждане №2113-08-1013#9/18.10.2021 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Кърджали и ВРЪЩА  преписката на административния орган за ново произнасяне, в законоустановения срок, по заявление с вх.№ 2113-08-1013/28.07.2021 г., на Х.Б.О., съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени мотивите.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - Кърджали  да заплати на Х.Б.О. от ***, ЕГН **********, разноски по делото в размер на 500 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

Препис от решението, на основание чл. 138 от АПК, да се изпрати на страните.

 

 

                                       С Ъ Д И Я: