Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 13.05.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:                               

 

       Председател: Дарина Байданова

 

при секретаря Марияна Суркова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 34 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от „РЕХ" ЕООД, гр.Кърджали против  „Уърлд гейм“ ООД, гр.Кърджали, с  която се претендира заплащане на наем за отдадено помещение под наем на ответника, а именно Стая с площ от 33 кв. метра /стая № 127/, находяща се на първи етаж от хотелски комплекс „България", с административен адрес: гр. Кърджали, ***, за месец май 2017 г., за която била издадена  фактура № **********/01.05.2017г. по сключен между страните договор за наем от м.май 2015г.  Сочи, че наетата площ била предназначена за ползване като склад и през целия период на действие на договора ответникът съвестно заплащал договорения между страните наем за наетата площ. Фактурата била връчена на ответника и осчетоводена, както от дружеството на ищеца, така и от ответника. Поради неиздължаване в срок, ищецът - кредитор претендирал вземането си по реда на чл. 410 от ГПК, като е депозирал заявление с вх. peг. № 11001/22.11.2018 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. В срока за изпълнение на заповедта, ответникът е отговорил на предявената претенция с възражение и е оспорил вземането като недължимо. Моли да бъде признато по отношение ответника, че  дължи сумата в размер на 198,00 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от да датата на образуване на заповедното производство, до окончателното изплащане на дължимата сума и 30,75 лв. мораторна лихва за забава за периода от 11.05.2017 г. до датата предхождаща датата на подаване на заявлението - 21.11.2018 г. Претендира разноски в исковото и в заповедното производство. В съдебно заседание лично и чрез представител по пълномощие поддържа иска и моли съда да го уважи. Алтернативно моли при отхвърляне на иска съдът да намали заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение до законовия минимум.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който същият намира иска за допустим, но неоснователен, като не оспорва, че с ищеца са в наемни правоотношения във връзка със сключен договор за наем от 08.10.2013г., вписан в Служба по вписванията -гр.Кърджали, но оспорва да имат отношения досежно твърдения от ищеца имот - стая № 127 с площ от 33 кв. метра, поради което и заявява, че не е ползвал това помещение през м.май 2017г. и не дължи наем за твърдения от него период. Счита, че исковата претенция на ищеца е неоснователна, тъй като страните имат наемни правоотношения за друг обект. Моли, искът да бъде отхвърлен и претендира  разноски. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие поддържа отговора и възраженията ,направени в него и моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства  - писмени и гласни -  поотделно и в тяхната съвкупност и доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

С доклада по чл.140 от ГПК е признато за безспорно, че по заявление с Вх.№ 11001/22.11.2018г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.1410 от ГПК е образувано ч.гр. 1724/2018г. , по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 783/26.11.2018г. , с която е разпоредено длъжникът „УЪРЛД ГЕЙМ“ ООД, гр.Кърджали  да заплати на кредитора „Рех“ ЕООД, гр.Кърджали, сумата в размер на 198,00 лв.– главница, представляваща парично задължение за изразходвана електроенергия и вода на наето помещение по фактура № **********/01.05.2017г., както и сумата от 30,75 лв. – мораторни лихви за периода от 11.05.2017г. до 21.11.2018г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.11.2018г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 25,00 лв. – внесена дължима държавна такса за образуване на делото и 60,00 лева – адвокатско възнаграждение. Признато е и ,че в срока по чл.414 от ГПК е постъпило възражение, с което длъжникът заявява, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, като кредиторът в едномесечния срок от съобщението е предявил настоящите установителни искове.

Установява се по делото,че страните са в договорни отношения,вкл. с предмет отдаване под наем на помещения от дружеството –ищец на ответното дружество. Ищецът твърди,че по неформален договор от началото на м.май 2015г. е предоставил ползването на стая с площ от 33 кв. метра /стая № 127/, находяща се на първи етаж от хотелски комплекс „България", с административен адрес: гр. Кърджали, ***, като по делото са представени доказателства за заплащан наем за помещение от ответника в размер на 198,00 лв. в периода 14.05.2015г.-01.07.2017г.,надлежно фактуриран от ищеца, с изключение на м.май 2017г.

Ищецът издал фактура № **********/01.05.2017г., подписана от представител на ответното дружество – И.К.К., в която посочил продажбата на услуга: наем на помещение за сумата от 198,00 лв. с ДДС.

Разпитаният по делото св.Х.М. –служител в дружеството –ищец повече от 10 години и управител на хотел „България“ по трудов договор, заявява,че ищецът имал отношения с ответното дружество, което било негов наемател, като през 2013г. бил сключен договор за наем за отдаване под наем на помещения на „РЕХ“ ООД за търговска цел и по-точно като казино и 2 години по-късно през 2015г. ответникът помолил за помещение, което да се ползва като склад. Първоначално складът, който поискали от ответното дружество бил една стая над казиното, с площ около 33 кв.м. с номер на стаята 127 или 129, които две стаи били свързани. В това помещение винаги съхранявали вещи на ответника и в него бил ключът за стаята. Казиното се помещавало в бившата сладкарница „България“ и складовото помещение било над казиното. Стаи № 127 и № 129 били две съседни стаи, свързани помежду им с една врата. Второто помещение – стая №129 била наета по-късно , но то било в кухненската част на ресторант „България“,където били съхранявани от ответника и охранявани в период на няколко дни игрални автомати. Свидетелят влизал в стая № 127, в която в кашони били съхранявани столовете за игралните автомати, тапети, перилни препарати. Договорката за отдаване под наем на това помещение била направена със свидетеля без официално подписан договор с дружеството с бившия управител на казиното на име С., от който разбрал, че на ответника му трябват складови помещения, поради което се договорили за една сума от 165 лева без ДДС, с ДДС беше 198 лева. Стая № 127 била ползвана от дружеството-ответник от м.май 2015г. до  м.юли 2017г. вкл. и преди това нямало спорове за плащането на наема. От 2015г. до 2017г. вкл. и месец април 2017г. по всички наеми, които поотделно били фактурирани -   наема за игралната зала и двете складови помещения,  постъпвали плащания. За фактурирания наем през м.май 2017г. не постъпили пари по банковите сметки. За м. юни и за м.юли 2017г. също били фактурирани суми, които били заплатени по банков път. За целия период наемът бил в този размер и не бил променян. Едновременно с връчването на фактурата за наем на игрална зала, била връчена и фактурата за наем на помещение, като наемът за игралната зала за м.май 2017г. постъпил по сметките на „РЕХ“ ЕООД, а наемът на помещението  - не. Фактурата била връчена неколкократно на управителката на казиното, която отговорила,че имало запушване на тоалетната на залата, която не била обект на ищеца и заплатили 70 лева и наемът щял да бъде заплатен след плащането на сумата от 70,00 лв. от ищеца. В същото наето като склад помещение ответникът почти не ползвал ток и не били изисквани разходи за ток, а водопровод нямало. Нямало срок при уговорката, а временно им трябвало помещение за склад. Впоследствие във „Възрожденци“ открили нова зала и каквото имали в склада го прибрали и освободили склада. 

От заключението по назначената по делото ССчЕ, което не се оспорва от страните, се установява,че процесната фактура № **********/01.05.2017г. била надлежно осчетоводена от счетоводството на ищеца, данните са подадени в справка-декларация за ДДС и приети в НАП-Пловдив, дължимият ДДС бил преведен в приход на републиканския бюджет. Установено е ,че основната икономическа дейност на ответника били залагания и хазарт, поради което не се съставяли регистри по ЗДДС и не се ползвал данъчен кредит за доставките и ответникът не е осчетоводил същата. Не било налице плащане по фактурата по счетоводни записи на ищеца. Размерът на законната лихва върху сумата от 198,00 лв. за периода 11.05.2017г. до 21.11.2018г. вкл. възлизал на 30,80 лв.

Съгласно чл.232,ал.2 от ЗЗД  наемателят е длъжен да заплаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.

Не е спорно по делото, че ищецът и ответникът са били страни по наемно правоотношение от 08.10.2013г., като във връзка с ползването на наетата и действаща като казино вещ през м.май 2015г. за ответника се породила нужда от ползване на второ помещение в същата сграда за складови нужди - Стая с площ от 33 кв. метра /стая № 127/, находяща се на първи етаж от хотелски комплекс „България", с административен адрес: гр. Кърджали, ***, при което представители на страните договорили ползването ѝ. От страна на ищеца участие в договорката взел управителят на хотела  - св. Х.М. – брат на едноличния собственик на дружеството-ищец,а за ответника  - управителят на казиното по това време  на име С.. Уговорен бил размер на месечния наем и предаването на имота било осъществено. Възникналото второ облигационно правоотношение се оспорва от ответника с аргумента, че такъв договор не е бил сключван и стаята не е била ползвана. Съдът намира същия за неоснователен,тъй като по делото бе установено, че издадената фактура № **********/01.05.2017г., с която документално е оформено вземането на ищеца за наем, е била връчена на представител на ответника, който я подписал без възражения. Установено бе,че за предходните месеци и м.юни и юли 2017г. наемът е бил заплащан,а непогасено останало вземането на наемна цена единствено за м.май 2017г., поради лични съображения на ответника. Посочената фактура е надлежно осчетоводена от ищеца и дължимият ДДС е бил съответно внесен в приход на бюджета. Съдът намира,че в случая следва да кредитира показанията на разпитания свидетел, въпреки евентуалната му заинтересованост по делото, поради това, че  същите не са оборени от други приобщени по делото доказателства, логични са и вътрешно непротиворечиви, както и се подкрепят косвено от неоспорената по делото фактура № **********/01.05.2017г., връчена на представител на ответното дружество – И.К.К. и заключението на вещото лице относно редовното водене на счетоводството. В тази връзка, съдът съобрази и разпоредбата на чл.301 от ТЗ, съгласно която когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. По делото не бе установено ответникът да се е   възпротивил, напротив наемът за допълнителната стая е бил реводно заплащан. Възражението, че ако страните имали такъв договор, същият е щял да бъде в писмена форма не обосновава обратен извод, доколкото договорът за наем е неформален договор и за неговата действителност не е поставено изискване за форма /решение № 238 / 04.09.2013г. по т.д. № 123/2011г. на ВКС, II ТО/ и за наличието на договор за наем са релевантни действителните отношения между страните - уговорен ли е месечен наем и предаден ли е имотът, каквито се установяват в случая.

Доказателства за частично или пълно плащане не са представени от ответника, поради което следва да се приеме,че задължението му да заплати претендираната сума от 198,00 лв. по издадената фактура № **********/01.05.2017г. съществува, с оглед на което съществува и вземането на ищеца за обезщетение за забава за периода от 11.05.2017г. до 21.11.2018г. – денят, предхождащ подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в размер съобразно неоспореното от страните и прието по делото заключение по ССчЕ в размер на 30,75 лв., за които суми е издадена Заповед № 783/26.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК  по ч.гр.д. № 1724/2018г. на РС-Кърджали, като главницата е дължима ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението в съда - 22.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски в пълен размер, които по настоящото дело възлизат на 645,00 лв.,от която 75,00 лв. за държавна такса, 210,00 лв. за възнаграждение за вещо лице и 360,00 лв. за адвокатско възнаграждение, а в заповедното производство – на 85,00 лв., от които 25,00 лв. за внесена държавна такса и 60,00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на  „Уърлд гейм“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, че „Рех“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, има вземане от „Уърлд гейм“ ООД, с ЕИК ***, ***, за сумата в размер на 198,00 лв. по издадена фактура № **********/01.05.2017г., както и за сумата от 30,75 лв., представляващо обезщетение за забава за периода от 11.05.2017г. до 21.11.2018г., ведно със законна лихва върху главницата,  считано от постъпване на заявлението в съда - 22.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена Заповед № 783/26.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК  по ч.гр.д. № 1724/2018г. на РС-Кърджали.

ОСЪЖДА „Уърлд гейм“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати „Рех“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** направените в исковото производство разноски в размер на  645,00 лв. и разноски в заповедното производство в размер на 85,00 лв.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кърджали в двуседмичен срок от  връчването му на страните.

 

                                                             

                                                                                         Съдия: