№ 222
гр. Пловдив, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20255001000250 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Повод за започването му е изходяща от „Застрахователно акционерно
дружество АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, гр. София въззивна жалба против
постановеното по т. дело № 404/2024 г. по описа на Пловдивския окръжен съд
решение, рег. № 131 от 24.03.2025 г. в частта, с която „Застрахователно
акционерно дружество АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Стефан Караджа“ № 2 е осъдено да заплати на С. М. Х., ЕГН **********, гр.
******, ул. „*********“ №*** сумата 35 344, 80 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск по отношение
на термопомпа - съоръжение от специален тип, дължимо по силата на договор
за застраховка „Защитен дом“, сключен на 04.10.2023 г. като полица №
0813Х0119943, със срок на покритие от 20. 10. 2023 г. до 19. 10. 2024 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба -
02.07.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата 3 475 лв., разноски по
делото пропорционално на уважената част от иска.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поискана е отмяната
1
му и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен.
Въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на
същата.
Съдът след като се запозна с атакуваното решение и събраният при
разглеждане на спора доказателствен материал намери за установено
следното:
На 02.07.2024 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила искова молба
изходяща от С. М. Х., ЕГН **********, гр. ****** против „Застрахователно
акционерно дружество АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, гр. София.
В обстоятелствената част на същата се говори за сключен между ищеца
и ответното застрахователно дружество договор за застраховка „Защитен дом“
обективиран в полица № 0813Х0119943. Същият бил с покритие от 1 година с
начало на този период 20.10.2023 г. и край 19.10.2024 г., а имуществата
застраховано с него били - жилищна сграда в гр. ******, ул. „*********“
№*** и две съоръжения от специален тип - термопомпа за охлаждане и
отопление на сградата и соларно съоръжение. Сочи се, че застрахователната
стойност на термопомпата според въпросника към договора била 36 000 лв.
Дължимата по договор застрахователна премия в размер на 673, 08 лв. била
заплатена от ищеца на 04.10.2023 г.
По- надолу в ИМ се споменава, че на 28.02.2024 г. той установил, че
температурата в къщата пада, отишъл в помещението, където се намира
термопомпата и установил, че свети червена лампа, която сигнализирала за
проблем. Извиканите на място технически лица потвърдили, че термопомпата
е аварирала и не може да бъде поправена поради навлизане на вода във
фреоновата инсталация, довело до смесване на масло и вода и блокиране на
компресора. В тази връзка е посочено, че това съставлява риск, който е покрит
от сключената между страните по делото застраховка.
Ищецът уведомил застрахователното дружество за настъпването му и
поискал изплащане на обезщетение. То образувало преписка по щетата и
изпратило свой представител да направи оглед. След същия били съставен
констативен протокола, които потвърждавали факта, че термопомпата
неработи. Протокол установяващ повредата бил съставен от „Проклима“ ООД
и представен на ответника. Независимо от това с писмо от 02.04.2024 г. било
отказано изплащане на обезщетение поради липсата на причина от външен
2
характер за аварията, което водело до извод, че не е налице настъпил
подлежащ на обезщетяване риск.
По повод на този отказ ищецът направил възражения, но с писмо от
15.04.22024 г. отново му било отказано.
С оглед на така изложеното е направен извод, че е налице основание да
се претендира заплащане на застрахователното обезщетение по съдебен ред.
Отправено и искане за осъждането на ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 36 000 лв. ведно със законната лихва върху от датата на
завеждане на делото.
В срока за отговор застрахователят е изразил становище, че искът е
допустим, но неоснователен.
Той не оспорва факта на сключването на договор за застраховка, но
счита, че търпените от ищеца вреди не били в резултат от договорен и покрит
по полицата застрахован риск. В подкрепа на това е посочено, че покритите
рискове са тези посочени в клауза А, Б, Д, З, В от общите условия. Авариите
на водопроводни, канализационни, отоплителни и климатични инсталации
били включени в клауза Д. Вредите, които подлежат на покриване при авария
на отоплителни инсталации пък били посочени в т. 144 от ОУ като по
отношение на процесната термопомпа те не били налице. В подкрепа на това е
посочено, че повредата на същата е настъпила вследствие на пробив във
външен топлообменник /кондензатор/ и попадане на вода във фреоновата
инсталация, а не от външно въздействие, довело до намокряне на
застраховано помещение и увреждане на процесното съоръжението.
На тази база е заявено, че главният иск ведно с акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва следва да бъде отхвърлен. Наред с това е
изразено и евентуално становище, че при формиране на извод за наличие на
предпоставки за заплащане на обезщетение то търсеното такова е в завишен
размер като се споменава разпоредбата на чл. 346 КЗ.
Ищецът е подал ДИМ, в която са изложени съображения за
неоснователност на направените с отговора защитни възражения. По
отношение на разпоредбата на т. 144 от ОУ цитиран в отговора е споменато,
че ответникът се позовава на първата част от нея и пропуска да спомене, че в
следващо изречение изрично се предвижда, че застрахователят покрива
разходите по ремонт на авариралата инсталация.
3
Ответното дружество е подало отговор на ДИМ, в който като цяло се
поддържат направените първоначални защитни възражения за
неоснователността на исковата претенция.
Съответно съдът след събиране на всички поискани от страните и
относими към спора доказателства е постановил и решението предмет на
обжалване.
В него е направен извод, че между страните е налице сключен в
предвидената от КЗ форма застрахователен договор, по който има плащане на
застрахователна премия. Прието е, че термопомпата е част от застрахованото
с договора имущество, а аварирането й е покрит от полицата застрахователен
риск. На тази база е достигнато до заключение за наличие на реализирано
застрахователно събитие, което поражда в патримониума на застрахователя
задължение за заплащане на застрахователно обезщетение съгласно условията
на застрахователния договор.
Размерът на същото е определен на база приетата по делото техническа
експертиза, в която било посочено, че ремонтирането, респ. възстановяването
на увреденото имущество ще е в размер на 35 344,80 лв.
Така искът е уважен за тази сума и отхвърлен за разликата между
претендираните 36 000 лв. и същата. Обезщетението е присъдено ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата претенция.
Недоволен от решението в осъдителната му част застрахователят е
подал жалбата станала причина за започване на настоящето дело.
В нея се говори за неправилност и незаконосъобразност на решението с
оглед постановяването му в противоречие с материалния закон.
В подкрепа на това на първо место е казано, че жалбоподателят
поддържа направеното с отговора на ИМ възражение, че не може да се говори
за наличие на покрит по полицата риск. В тази връзка са преповторени
доводите за това с какво се характеризира риска по клауза Д, за който ПОС е
приел да е настъпил. Пак е цитирано и съдържанието на т. 144 от ОУ и е
достигнато до заключение, че обект на застраховане по този риск било
помещението, в което са настъпили вреди от намокряне следствие на авария
на съответна инсталация. Вреди в същото обаче не се твърдяло и не било
установено да са настъпили.
4
На второ место е посочено, че термопомпата не се явява съоръжение от
специален тип по смисъла на т.5, от раздел ІІ на ОУ, което водело до извод, че
същата не била обект на закрила по процесния застрахователен договор. В
контекста на тези разсъждения е посочено, че ако все пак се приеме, че същата
е обект на закрила по договора, то за настъпил покрит риск би могло да се
говори ако е налице събитие довело до намокряне в резултат на образувана
продължителна водна повърхност и авариране на термопомпата. В случая по
делото обаче било установено, че аварията в помпата е в следствие на пробив
на вода в тялото на кондензатора на термопомпата, което по никакъв начин не
може да се приравни на споменатото по- горе намокряне в резултат на
образувана продължителна водна повърхност.
Във връзка с жалбата ПАС първо дължи отговор за валидността и
допустимостта на обжалвания акт.
Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от
надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав т.е. от лице, което
няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно
е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от закона
писмена форма или ако е постановено от съда извън пределите на неговата
компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на
българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност
на същото не може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и, когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая съдът е сезиран с осъдителен иск. С него ищецът твърди да има
неудовлетворено притезание от страна на ответника, което сочи, че интересът
от предявяването му е безспорен, т.е. искът е допустими.
Това и факта, че съдът е постановил решението си на база изложените в
ИМ факти и обстоятелства прави и решението му допустимо.
5
Така се стига до необходимостта да се извърши преценка за
правилността на обжалваното решение, като същата следва да се ограничи до
посочените в жалбите възражения с оглед казаното в чл. 269 от ГПК и ТР № 1
от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ за плащане
на застрахователно обезщетение.
Във връзка със същия следва да се има предвид, че застраховането е
дейност по осигуряване на застрахователно покритие на рискове по силата на
договор, изразяващо се в набиране и разходване на средства, предназначени за
изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития
или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон. Застраховането,
респ. извършването на дейност по застраховане от своя страна предполага
сключване на застрахователен договор.
С договора за застраховка съгласно чл. 343, ал. 1 от КЗ застрахователят
се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при
настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно
обезщетение или сума.
Той според чл. 344, ал. 1 от КЗ се сключва в писмена форма като
застрахователна полица или друг писмен акт. Общите условия по
застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора.
Изискванията за съдържание на този писмен договор са посочени в чл. 345 КЗ.
По смисъла на КЗ, застрахован е лицето, чиито имуществени и/или
неимуществени блага са предмет на застрахователна защита по
застрахователен договор. Застраховащ е лицето, което е страна по
застрахователния договор. Застрахователен риск е обективно съществуващата
вероятност от настъпване на вредоносно събитие, възникването на която е
несигурно, неизвестно и независимо от волята на застраховащия,
застрахования или третото ползващо се лице. Застрахователно събитие е
настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното
покритие. Вреда е неблагоприятна промяна чрез засягане, накърняване или
унищожаване на човешко благо – имущество, права, телесна цялост, здраве и
психическо състояние.
В случая от представените по делото с исковата молба доказателства е
6
видно, че на 04.10.2023 г. между страните като полица № 0813Х0119943 е
сключен договор за застраховка „Защитен дом“. Този факт не се оспорва и от
ответника. Предмет на спор обаче е дали термопомпата, чието увреждане
ищецът свързва с настъпило застрахователно събитие, т.е. покрит риск по
застрахователния договор и пораждане на задължение за плащане на
обезщетение е сред застрахованото с този договор имущество.
По този повод на първо место следва да се посочи, че в цитираната по-
горе застрахователна полица като застраховани имущества са посочени
жилищни сгради и съоръжения от специален тип. Застрахователната сума на
първите е определена на 766 000 лв., а на вторите 38 500 лв. Посочени се
дължимите застрахователни премии за същите, факта, че по отношение на тях
се прави 50 % отстъпка, т.е. дължи се половината от нормалния им размер и
покритите рискове за всяко имущество- клаузи А, Б, Д, В и З. Застрахованите
съоръжения от специален тип са индивидуализирани в полицата като срещу
всяко от тях е посочена и застрахователната му сума. Едното от описаните
съоръженията е термопомпа, чиято сума е 36 000 лв. Материализирано е и
изявление на страните, че полицата, предложението за застраховане, общите
условия, на застраховка „Защитен дом“, добавъците и други придружителни
документи се явяват неразделна част от договора за застраховка.
ОУ на застрахователя са приложими в отношенията между страните по
конкретния застрахователен договор ако в него не е уговорено нещо различно
от общо предвиденото-чл. 348, ал.1, изр. последно от КЗ.
В случая в самата полица изрично сред застрахованите имущества е
посочена процесната термопомпа, която страните са охарактеризирали като
съоръжение от специален тип, което изключва нужда да се обсъжда въпроса
дали термопомпата отговора на характеристиката за този тип съоръжения
дадена в Общите условия.
В подкрепа на горното следва да се спомене и че в т. 17 от раздел VІ на
ОУ изрично е предвидено, че застрахователния договор се сключва на
основание попълнено от застраховащия предложение въпросник, в което той е
длъжен да отговори точно и изчерпателно на всички писмено зададени
въпроси.
Същото в случая е материализирано на гърба на полицата и в
сдържането му застраховащият е описал термопомпата като съоръжение от
7
специален тип и желанието си то да е сред имуществата предмет на
застраховане.
Това желание явно е прието от застрахователя с оглед включването й в
полицата и охарактеризирането й като такъв тип съоръжение го обвързва.
Така изложеното води до извод, че основателността на исковата
претенция е обусловена от това дали твърдяното от ищеца увреждане на
помпата има характер на застрахователно събитие, т.е. на настъпване на
покрит риск по застрахователния договор в периода на застрахователното
покритие на същия.
Покритите рискове видно от споменатото по- горе са упоменати в
застрахователната полица с азбучни означения. Конкретното и подробно
индивидуализация на същите, т.е. на описание на вероятните причини, които с
евентуалното настъпване би могло да доведат до увреждане на застрахованото
имущество и да се превърнат в застрахователно събитие по смисъла на КЗ е
направено в ОУ за този тип договор и по точно в т. 11 от същия.
Клауза А касае увреждания на застрахованото имущество от пожар и
последиците от гасенето му, мълния, експлозия и имплозия, удар от летателни
апарати или от падащи от тях части и предмети,
Клауза Б е за такива от буря, ураган, увреждане от падащи клони и
дървета, проливен дъжд, наводнение от природно бедствие, увреждане от
тежест при естествено натрупване на сняг или лед, действие на подпочвени
води, морски вълни, свличане и срутване на земни пластове, градушка, падане
на лавина,
Клауза В е за увреждания на същото при вандализъм, вкл. злоумишлен
пожар и злоумишлена експлозия,
Клауза Д е за увреждания от авария на водопроводни, канализационни,
отоплителни и климатични инсталации, късо съединение и токов удар, удар от
пътно превозно средство или животно, увреждане на имущество по време на
транспортирането му от един адрес на друг със собствен или нает транспорт.
Клауза З касае такива от земетресение.
Съответно в ОУ и по- точно в раздел ХХ от същите е направено
допълнително уточнение на това с какво следва се характеризира всеки едни
от рисковете, за да е покрит от процесния тип застраховка.
8
От обстоятелствената част на исковата молба е безспорно, че
увреждането на процесната термопомпа не се свързва с рискове описани в
клаузи А, Б В и З. Това от своя страна налага да се даде отговор на въпроса
дали увреждането й е породено от настъпването на покрит риск посочен в
клауза Д- авария на водопроводни, канализационни, отоплителни и
климатични инсталации, късо съединение и токов удар, удар от пътно
превозно средство или животно, увреждане на имущество по време на
транспортирането му от един адрес на друг със собствен или нает транспорт.
Допълнителните характеристики на този риск са дадени в т. 144 от ОУ. В
нея е казано, че по него се покриват вреди от намокряне, причинени от
случайна авария /повреда, спукване, избиване, пробиване или счупване/ на
тръби и съоръжения от водопроводни, канализационни, отоплителни и
климатични инсталации или на включените в тях уреди, в резултат на която се
нарушава нормалната им експлоатация и става изтичане на студени,
затоплени или мръсни води, които образуват продължителна водна
повърхност в застрахованото помещение. Споменава се и за вреди от
забравени отворени кранове и чешми при неритмично водоснабдяване.
От анализът на т. 144, изр. 1 от ОУ логично следва да се достигне до
извод, че, че покритият по клауза Д риск на първо место е свързан с увреждане
от намокряне на застрахованото имущество, което да е в следствие на
случайна авария /повреда, спукване, избиване, пробиване или счупване/ на
тръби и съоръжения от водопроводни, канализационни, отоплителни и
климатични инсталации или на включените в тях уреди. Те видно от
описаното съдържание на т. 144, изр.1 се свързват с образуване на
продължителна водна повърхност в дадено помещение, което е логично с
оглед на основния вид имущество предмет на застраховане недвижимото
такова и по- точно сгради и факта, че движимото имущество е разположено в
същите и подлежи на увреждане при това намокряне.
В случая обаче предмет на застраховане е процесната термопомпа, която
в приетата по делото СТЕ е определена като част от сградната отоплителна и
климатична инсталация. Това води до извод, че при настъпване на случайна
авария /повреда, спукване, избиване, пробиване или счупване/ на тръби и
съоръжения от същата довели до намокряне причинило увреда на това
имущество също ще сме изправени пред риск от типа описан в клауза Д на ОУ.
9
Тук за пълнота е нужно да се спомене, че съгласно т. 144, изр. 4 на ОУ
рискът покрива и разходите за ремонт на авариралите инсталации, освен ако
повредите не са от износване, корозия или фабричен дефект. В ОУ не е е
конкретизирано кога следва да се приеме, че повредата е по тези причини,
което сочи , че при преценката за наличие на същите следва да се изхожда от
наложилите се в обича критерии за същите. Така износване, изхабяване ще е
налице при промени в детайлите на съответната инсталация с оглед
продължителното й ползване. За корозия може да се говори при
компрометирането им поради ръжда, а за фабрични дефекти при повреди
причинени от монтажни грешки допуснати от производителя на изделието.
От съдържанието на този текст следва извод, че застрахователят дължи
обезщетение за покриване на разходите за ремонта на авариралата инсталация
дори и тя да не е изрично включена в имуществото предмет на застраховка
стига аварията да не е в следствие на цитираните по- горе причини.
Видно от приетата от ПОС съдебно техническа експертиза причините за
неработещото състояние на термопомпата са свързани с пробив в тялото на
кондензатора на машината довело до това, че системата на компресора на
помпата е напълнена с вода, което е причинило блокирането му и респ.
компрометирането на цялата регулираща и измервателна апаратура.
Причината за пробивът в тялото на кондензатора в заключението и
обясненията дадени от експерта при приемането му са обяснени с това, че
кондензаторът е топлообменник съставен от два броя тръби вкарани една в
друга и имащи много колена. По едната се движи фреон, а по другата вода
доставяна от Ви К оператора. Същата въпреки пречистването й от филтърна
система според експерта съдържа остатъчни песъчинки, които се натрупват в
топлообменника /кондензатора/ и го компрометират. В заключението обаче от
страна на експерта настъпване на същото не е обвързано от продължителното
ползване на термопомпата, т.е. с износването /изхабяването/ й с оглед на
същото. Не е обусловено и от корозия и фабричен дефект. По тази причина
ПАС не счита, че може да се говори за наличие на за изключенията споменати
в т. 144, изр. 4 от ОУ още повече и че твърдения за наличието им не се правят
от ответното застрахователно дружество нито в отговорите на ИМ и ДИМ,
нито във въззивната жалба.
От така изложеното следва логичен извод, че компресорът на помпата е
10
блокирал поради досега му с вода и намокрянето му, което според експерта е
довело до трайно увреждане на застрахованото имущество и нарушаване на
нормалната му експлоатация.
Това за ПАС видно от казаното до тук има характеристиките на
застрахователно събитие и поражда в патримониума на застрахователя
задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.
Тук за пълнота е нужно да се спомене, че от страна на застрахованото
лице видно от представените по делото доказателства са предприети всички
предвидени в КЗ и договора изисквания за уведомяване на застрахователя за
настъпилото събитие, но той е отказал плащане.
Видно от съдържанието на спомената експертиза стойността на ремонта
на увредената термопомпа е 35 344, 80 лв. , което води до логичен извод, че
това е стойността на причиненото на ищеца увреждане, т.е. размера на
дължимото застрахователно обезщетение. Същото ще следва да се присъди
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.
В този смисъл е и решенето на ПОС, поради което то същото ще се
потвърди, а застрахователя ще бъде осъден да заплати направените от
въззиваемата страна разходи за адвокат за производството пред ПАС в размер
на 1800 лв.
Водим от казаното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 404/2024 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд решение, рег. № 131 от 24.03.2025 г. в частта, с
която „Застрахователно акционерно дружество АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 е осъдено да заплати на С.
М. Х., ЕГН **********, гр. ******, ул. „*********“ №*** сумата 35 344, 80
лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпил
застрахователен риск по отношение на термопомпа - съоръжение от специален
тип, дължимо по силата на договор за застраховка „Защитен дом“, сключен на
04.10.2023 г. като полица № 0813Х0119943, със срок на покритие от 20. 10.
2023 г. до 19. 10. 2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаването на исковата молба - 02.07.2024 г. до окончателното плащане, както
11
и сумата 3 475 лв., разноски по делото пропорционално на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество АРМЕЕЦ“ АД,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на С. М. Х.,
ЕГН **********, гр. ******, ул. „*********“ №*** сумата от 1 800 лв.
направени разноски за адвокат за производството пред ПАС.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12