ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 141
гр. Бургас, 31.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тридесет и
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Калина Ст. Пенева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
частно гражданско дело № 20222000500110 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е образувано по частната жалба на Д. М., гражданин на
Р. А., р. **.**.** г., чрез пълномощник адв. Г. от *АК, против определение
№213/28.01.2022 г. по гр.дело №2190/2021 г. по описа на Бургаския окръжен
съд, с което е прекратено производството по предявените от него искове
против И. Н. Р. от гр. Б. и е върната исковата молба.
Иска се отмяна на определението като неправилно, незаконосъобразно и
постановено в нарушение на процесуалните правила.
Счита, че предходната инстанция погрешно е приела, че липсва правен
интерес у ищеца за защита на правото му на собственост на основание чл.3в
ЗСПЗЗ, като по този начин е препятствала достъпа му до правосъдие за
разрешаване на правен спор в нарушение на гарантираната от правото на ЕС
свобода на движение и капитали.
Не е разгледано и мотивираното искане за отправяне на преюдициално
запитване относно противоречието между разпоредбата на чл.3в ЗСПЗЗ и
Договора за функциониране на Европейския съюз(ДФЕС). Вместо това, съдът
сам е констатирал противоречието, но не е отчел значението му за
допустимостта на производството и за правилното разрешаване на спора.
Поддържа се и пред настоящата инстанция искането за отправяне на
1
преюдициално запитване, като се сочи, че на 01.01.2014 г. е изтекъл срокът,
определен в Договора за присъединяване на Република България към ЕС,
препятстващ възможността граждани и юридически лица от държавите –
членки на ЕС да придобиват право на собственост върху земеделски земи в
България и предвидените в ЗСПЗЗ ограничения следва да бъдат премахнати.
Цитира обявеното на 18.10.2017 г. Тълкувателно съобщение на
Европейската Комисия относно придобиването на земеделска земя и правото
на ЕС, копие от което е приложено към исковата молба. Сочи, че съгласно
последователната практика на СЕС, изискването за пребиваване е особена
рестриктивна мярка, която нарушава правото на установяване и на свободен
избор на местожителство.
Излагат се доводи, че условията за придобиване на земеделска земя в
ЗСПЗЗ не съответстват на разпоредбите на Конституцията и на правото на
ЕС. Сочи се висяща наказателна процедура, по която България е поела
ангажимент пред службите на ЕК да отмени разпоредбата на чл.3в ЗСПЗЗ.
Сочи се, че макар разпоредбата на чл.345 от ДФЕС да закрепва
принципа на неутралност относно режима на собственост в държавите –
членки, той не изключва прилагането на основните правила на ДФЕС в тази
насока. Цитира се решение от 23.09.2003 г. Ospelt und Schlossle
Weissenber/С/452/0EU и се сочи, че отправянето на соченото преюдициално
запитване е наложително за правилното разрешаване на спора.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба и делото
и като съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:
Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, против
акт, подлежащ на инстанционен контрол, редовна и допустима е и следва да
бъде разгледана.
Производството по делото е образувано пред Бургаския окръжен съд по
искова молба от Д. М., гражданин на А., роден на **.**.**** г., паспорт №
******** издаден на **.**.**** г. от ** Б., чрез адв. Б. Г., срещу И. Н. Р., с
посочено правно основание чл. 26 ал.2, предл.пето от ЗЗД, вр.чл.17 ал.1 от
ЗЗД, а при условията на евентуалност -чл.60 ал.1 и чл.61 ал.2 от ЗЗД, да бъде
призната нищожността на следните договори: 1. Договор за покупко-
продажба, сключен с нотариален акт № ***, том **, рег. № ****, н.д.№
2
***/**** г. на нотариус с район на действие РС-Бургас, вписан в Службата по
вписванията – Бургас под вх.рег.№ ****, акт № ***, том ***, дело №
****/**** г., сключен между продавача А. М. и купувачите Т. Я. Ч. и Н. И. Р.,
на поземлен имот, представляващ ПОСЕВНА ПЛОЩ от 4 дка, трета
категория, находящ се в местността „К.“,съставляващ имот с пл.№ ****** по
плана на землището на кв. С., гр. Б., образуван от бивш имот с пл. № ******,
с право на преминаване през имот № ******, който имот понастоящем
представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07079.20.*** по КККР на
гр. Б., адрес: град Б., кв. С., местност Ъ., с площ 2998 кв.м, с трайно
предназначение на територията -земеделска, трета категория; 2. Договор за
покупко-продажба, сключен с нотариален акт № **, том *, рег.№ ****, н.д.№
***/**** г. на нотариус с район на действие РС-Бургас, вписан в Службата по
вписванията – Бургас под вх.рег.№ *****, акт № **, том *** ****, дело №
****/**** г., сключен между продавача Н. С. и купувачите В. Г. Б.-Г., Т. Я. Ч.
и Н. И. Р., на поземлен имот, представляващ НИВА с площ от 3,159 дка, трета
категория, находящ се в местността „К.“, съставляващ имот с пл. № ****** по
плана на землището на кв. С., гр. Б., който имот понастоящем представлява
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07079.20.*** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Б., адрес град Б., кв. С., местност Ъ. с площ
2370 кв.м, с трайно предназначение на територията земеделска, трета
категория; 3. Договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № **,
том **, рег.№ ****, н. д. № ***/**** г. на нотариус с район на действие РС-
Бургас, вписан в Службата по вписванията – Бургас под вх. рег.№ ****, акт
№ ***, том **, дело № ****/**** г., сключен между продавачите С. Р. К. и К.
Н. К. и купувачите Т. Я. Ч., Р. С. Ч. и Н. И. Р., на поземлен имот,
представляващ НИВА с площ от 3 дка, съставляващ имот с пл.№ ****** в
масив 18 по плана на местността „К.“ в землището на кв. С., гр. Б., който имот
понастоящем представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
07079.20.*** по КККР на гр. Б., адрес: град Б., кв. С., местност Ъ., с площ
2250 кв.м, с трайно предназначение на територията земеделска, трета
категория, като привидни, поради персонална симулация по отношение на
купувача Н. Р., прикриващи действителният купувач и приобретател Д. М. и
на основание чл.17 ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено,че по
описаните договори за покупко-продажба действителен купувач е Д. М. и
като такъв е действителният приобритател на следните идеални части от
3
процесните имоти:
1. От имот пл. № ******, Д. М. притежава 1333 кв.м. или 2/6 ид.части,
като вследствие на намаляване площта му за неговото регулиране, имотът
понастоящем е с идентификатор 07079.20.*** и площ 2998 кв.м, при което
ищецът притежава 2/6 ид.части или 999.33 кв.м.;
2. От имот пл. № ******, Д. М. притежава 526.5 кв.м или 2/12 ид.части,
като вследствие на намаляване площта му за неговото регулиране, имотът
понастоящем е с идентификатор 07079.20.*** и площ 2370 кв.м, при което
ищецът притежава 2/12 ид.части или 395 кв.м;
3. От имот пл. № ******, Д. М. притежава 1500 кв.м или 2/4 ид.части,
като вследствие на намаляване площта му за неговото регулиране, имотът
понастоящем е с идентификатор 07079.20.*** и площ 2250 кв.м, при което
ищецът притежава 2/4 ид.части или 1125 кв.м; както и да бъде осъден
ответника да заплати направените по делото разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба е изложено, че ищецът е
бил в приятелски отношения с бащата на ответника, починал на **.**.**** г.
Предвид личните им взаимоотношения двамата взели решение да участват в
закупуване на земеделски земи в България съвместно с други лица. С оглед
съществуващите в националното законодателство ограничения за
придобиване на земеделски земи от чужденци двамата са договорили при
сключване на договорите за покупко – продажба като купувач да фигурира Н.
Р., вместо действителния купувач и съсобственик Д. М., до отпадане на
нормативно установените пречки.
След смъртта на Н. Р. опитите на ищеца за доброволно уреждане на
споровете относно собствеността на процесните имоти с неговия наследник–
ответник по делото, са претърпели неуспех, което е породило и правния му
интерес от предявяването на исковете в настоящото производство.
Изложено е, при условията на евентуалност, искане за отправяне на
преюдициално запитване до Съда на ЕС по следните въпроси : Представлява
ли ограничение, противоречащо на членове 18 ДФЕС, 49 ДФЕС, 63 ДФЕС и
345 ДФЕС, разглежданата в настоящото главно производство правна уредба
на Република България като държава-членка, която поставя като условие за
придобиване на право на собственост върху земеделска земя в България,
4
изискването за пребиваване на територията на държавата-членка в
продължение на петгодишен период от време? В частност, представлява ли
посоченото изискване за придобиване на собственост непропорционална
мярка, която по същество нарушава забраната за дискриминация и
принципите за свободно движение на капитали и установяване на хора в
рамките на Общността, прогласени в членове 18 ДФЕС, 49 ДФЕС и 63 ДФЕС
и в член 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
С обжалваното в настоящото производство определение Бургаският
окръжен съд, съобразно твърденията в исковата молба, е намерил, че за
ищеца липсва правен интерес от предявените искове, тъй като
съществуващото към настоящия момент национално законодателство не
позволява постигането на целения от ищеца правен резултат. Цитирана е
разпоредбата на чл.3в ЗСПЗЗ и е констатирано, че ищецът не твърди, че
отговаря на условията, посочени в тази разпоредба – да е пребивавал или да е
бил установен в България повече от пет години. При така достигнатите
констатации, производството по делото е прекратено и е постановено
връщането на исковата молба.
Настоящата инстанция намира така постановеното определение за
неправилно.
Съображенията, изложени от предходната инстанция за прекратяване на
производството касаят основателността на иска, а не неговата допустимост.
Ако съдът счита, че в исковата молба не са изнесени релевантни съобразно
хипотезата на приложимата материално правна норма факти, той дължи да
даде указания на ищеца за заявяването им в срока за поправка, който законът
предвижда.
Следва да се добави също, че в случая претенцията на ищеца не е
отправена до съда в защита на субективно право, което правовият ред на Р
България не познава или отрича и което обстоятелство действително би
обосновало извод за липсата на правен интерес от воденето на делото.
Дали в конкретния казус са налице визираните в българския закон
предпоставки за възникването на твърдяното от ищеца право на собственост
върху земеделска земя на територията на страната ни, е въпрос на проверка по
съществото на спора.
5
Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено и
делото да се върне на Бургаския окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по спора, с който е сезиран.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 213/28.01.2022 г. по гр. дело №2190/2021 г. по
описа на Бургаския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Бургас за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6