№ 159
гр. Панагюрище, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на осми юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20245230100368 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 500, ал. 1, т.1 КЗ
Производството по делото е образувано по повод предявен от “Застрахователно
акционерно дружество ОЗК- Застраховане” АД срещу С. Д. Т. иск с правно основание чл.
500, ал. 1, т. 1 КЗ, с който се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца 10 894,41 лв.,
представляваща регресна претенция за изплатеното от „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД на П Д
Ц застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени
вреди, по застраховка „Гражданска отговорност“, по щета № 0411-400-0009-2018, вследствие
на ПТП, настъпило на 14.07.2018 г., на път ПП I-6, в района на км. 140, ведно със законна
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
14.07.2018 г., около 07:50 часа, по път ПП I-6, в района на км. 140, в землището на с.
Григорево, в посока от гр. София към гр. Пирдоп се движило МПС марка „БМВ“, модел
„320И“, с per. № ** **** **, управлявано от С. Д. Т.. Твърди се, че поради недостатъчен
контрол над управлението и вследствие употребата на алкохол, водачът на МПС марка
„БМВ“, модел „320И“, с per. № ** **** **, навлязъл в лентата за насрещно движение и с
предната си лява част блъснал в предна лява част правомерно движещото се в насрещната
пътна лента МПС марка „БМВ“, модел „3 ЕР Рейхе“, с per. № ** **** **, управлявано от П
Д Ц. Вследствие на удара МПС марка „БМВ“, модел „320И“, с per. № ** **** **, се обръща
на дясната си страна, а МПС марка „БМВ“, модел „3 ЕР Рейхе“, с per. № ** **** **, се
завърта надясно по часовниковата стрелка и излиза извън пътното платно вдясно, където
преустановява движението си. В резултат на настъпилото ПТП е пострадал водачът на МПС
марка „БМВ“, модел „3 ЕР Рейхе“, с per. № ** **** ** - П Д Ц. Сочи се, че за инцидента е
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 6/14.07.2018 г., по описа на РУ
1
- Елин Пелин, от който е видно, че действията на водача на МПС марка „БМВ“, модел „320
И“, с per. № ** **** ** - С. Т. са станали причина за настъпване на процесното ПТП. По
случая е образувано ДП № 208/2018 г., по описа на РУ - Елин Пелин, съотв. пр, пр. №
705/2018 г., по описа на РП - Елин Пелин. Видно от изготвения в хода на досъдебното
производство Протокол за химическо изследване, С. Д. Т. е управлявал автомобила под
въздействие на алкохол, с концентрация на алкохола в кръвта - 1,45 на хиляда. Твърди се, че
във връзка с инцидента П Д Ц е претърпял имуществени и неимуществени вреди, които са
били обезщетени, чрез заплащане от ищеца на сума в размер на - 10 000 лв. - главница,
856,41 лв. - законна лихва начислена върху сумата от 10 000 лв. за периода от 26.10.2018 г.
до 30.08.2019 г.; 35 лв. - главница и 3 лв. - законна лихва начислена върху главницата от 35
лв., за периода от 26.10.2018 г. до 30.08.2019 г. видно от платежно нареждане с бордеро №
534692/30.08.2019 г. „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД. Твърди се, че съгласно разпоредбата на
чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач
при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие
на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Видно от
приложения Протокол за химическо изследване, изготвен по ДП № 208/2018 г., по описа на
РУ - Елин Пелин, съотв. пр. пр. № 705/2018 г., по описа на РП - Елин Пелин, С. Д. Т. е
управлявал автомобила под въздействие на алкохол, с концентрация на алкохола в кръвта -
1,45 на хиляда. Сочи се, че пробите кръв на водача са взети при приема му в УМБАЛ
„Царица Йоанна“ ИСУЛ от д-р И Д., непосредствено след настъпване на произшествието.
Въз основа на същите, в хода на досъдебното производство е извършено и химическото
изследване от М. В. М. - началник лаборатория към Специализирана химическа лаборатория
при УМБАЛ „Света Анна“ София, като в съставения протокол химикът е отбелязал, че
пробите не съответстват на изискванията на Наредба № 1/2017 г. на Министерство на
здравеопазването, предвид липсата на стикери, но същите са били облепени с лейкопласт и
парафинирани, като по този начин е гарантирана целостта на пробите от момента на
вземането на кръвта до постъпването й в лабораторията. Твърди се, че липсата на поставени
стикери не би могла да се отрази нито на химическия анализ, нито на резултата от
изследването. Излага се, че на ответника е изпратена покана за доброволно изпълнение на
задължението, но видно от приложеното известие за доставяне, същата не е получена и е
върната като непотърсена. Моли се за уважаване на исковата претенция. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се посочва, че
предявеният иск е допустим, но неоснователен. Не се оспорва изложената в исковата молба
фактическа обстановка по отношение мястото, времето и начина на настъпване на
процесното ПТП. Не се оспорва, че в резултат на същото е пострадал както ответникът, така
и другият водач. Излагат се доводи, че вследствие удара ответникът е бил откаран в
“УМБАЛ Царица Йоанна- Исул” ЕАД, където е бил съставен протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол, наркотични вещества
2
или техни аналози, но не е била взета кръв от ответника, като не се изяснява по каква
причина М. е посочила, че кръвта, която е изследвала е взета от ответника. Моли се да се
отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.
С оглед събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбата на чл. 235 ГПК,
съдът констатира следното от фактическа страна:
На 14.07.2018 г., около 07:50 часа, по път ПП I-6, в района на км. 140, в землището на с.
Григорево, в посока от гр. София към гр. Пирдоп се движило МПС марка „БМВ“, модел
„320И“, с per. № ** **** **, управлявано от С. Д. Т.. Поради недостатъчен контрол над
управлението и вследствие употребата на алкохол, водачът на МПС марка „БМВ“, модел
„320И“, с per. № ** **** **, навлязъл в лентата за насрещно движение и с предната си лява
част блъснал в предна лява част правомерно движещото се в насрещната пътна лента МПС
марка „БМВ“, модел „3 ЕР Рейхе“, с per. № ** **** **, управлявано от П Д Ц. Вследствие на
удара МПС марка „БМВ“, модел „320И“, с peг. № ** **** **, се обръща на дясната си
страна, а МПС марка „БМВ“, модел „3 ЕР Рейхе“, с per. № ** **** **, се завърта надясно по
часовниковата стрелка и излиза извън пътното платно вдясно, където преустановява
движението си. В резултат на настъпилото ПТП е пострадал водачът на МПС марка „БМВ“,
модел „3 ЕР Рейхе“, с per. № ** **** ** - П Д Ц. За инцидента е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 6/14.07.2018 г., по описа на РУ - Елин Пелин, от който
е видно, че действията на водача на МПС марка „БМВ“, модел „320 И“, с per. № ** **** ** -
С. Т. са станали причина за настъпване на процесното ПТП. МПС марка „БМВ“, модел
„320И“, с peг. № ** **** ** към дата на процесното ПТП е имало валидно сключена
застраховка гражданска отговорност при “ЗАД ОЗК-Застраховане” АД. Претърпените от П
Ц имуществени и неимуществени вреди са в общ размер на 10 000 лева - неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 26.10.2018 г. до 30.08.2019 г. в размер на 856,41 лева, 35
лева - обезщетение за имуществени вреди и 3 лева законна лихва за периода от 26.10.2018 г.
до 30.08.2019, които били заплатени от застрахователя - ищец по настоящото дело на П Ц -
пострадало лице.
Посочената фактическа обстановка не се оспорва от ответника- С Т., като се установява и
от приетите по делото писмени доказателства - Констативен протокол за ПТП №
6/14.07.2018 г. по описа на РУ- Елин Пелин, Протокол за оглед на ПТП от 14.07.2018 г.
изготвен по ДП № 208/2018г. по описа на РУ- Елин Пелин, албум от оглед на
местопроизшествие, застрахователна полица гражданска отговорност №
BG/23/1180001094585 валидна от 11.04.2018 г. до 10.04.2019 г., претенция за заплащане на
обезщетение, уведомление изх. № ЦУ99-5471/29.10.2018 г., Решение № 100 от 16.07.2019 г.
постановено по т.д. № 226/2018г. по описа на Софийски окръжен съд, покана за доброволно
изпълнение на ЧСИ С С, платежно нареждане с бордеро № 534692/30.08.2019 г., които
писмени доказателства съдът изцяло кредитира и не са оспорени от страните по делото.
Единственият спорен по делото факт е това дали към момента на ПТП - ответникът С. Т е
управлявал автомобила под въздействие на алкохол в кръвта с концентрация 1,45 промила
на хиляда.
За установяване на този факт са събрани следните доказателства:
3
По делото като писмено доказателство е приет протокол за медицински изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози изготвен от И Д. - лекар при УМБАЛ “Царица Йонна” Исул. В същия е посочено, че
от лицето С Т. с ЕГН и номер на лична карта на 14.07.2018 г. в 09:00 часа е взета кръв, като е
посочено, че е наличен мирис на алкохол. Последната страница от същия обаче е подписана
единствено от лекаря провел изследването, като липсва подпис на на изследваното лице - С.
Т..
По делото е приложен протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на
алкохол в кръвта № 716 от 16.07.2018 г., от което се установява, че в изпратените за
изследване проби кръв взети от лицето С. Т. се доказа етилов алкохол в количество 1,45 на
хиляда. На съставения от свидел М. протокол е посочено, че пробата е взета в 2 броя
вакумни епруветки без стикери, облепени с лейкопласт и парафинирани.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля М. М.,
извършен чрез видеоконференция по реда на чл. 156а ГПК. При разпита си свидел М.
посочва, че подписът на протокола за химическо изследване за определяне концентрацията
на алкохол в кръвта № 716 от 16.07.2018х. е нейн, като сочи, че в конкретния случай
опаковането на епруветките няма отношение към извършване на химическия анализ и
резултата от него. Сочи се, че пробите са придружени от талон за медицинско изследване и
протокол за медицинско изследване, като са вписани трите имена на лицето, от което е взета
кръвта. Свидетелят подчертава, че върху самите епруветки са написани трите имена на
лицето, от което е взета кръвната проба и датата на взимане. Свидетелят посочва, че в
протокола за химическо изследване записва имената на лицето, от което е взета кръвната
проба, като тази информация черпи от надписа, който е поставен върху епруветките с взета
кръв и придружаващите ги документи. Ценени по реда на чл. 172 ГПК съдът изцяло дава
вяра на показанията на свидетел М., доколкото същите са последователни, житейски
логични, като свидетеля подробно обясни процеса, в който е участвала.
По делото е приета съдебно-медицинска експертиза изготвена от вещото лице проф. д-р
Я. И., в заключението на която е посочено, че липсата на стикери и талон за изследване
издадено от органите на МВР не опорочават резултатът от пробата, а представляват правен
проблем. Посочено е, че пробата е взета 1час и 10 мин след настъпване на ПТП, поради
което с оглед формулата на Видмарк и теглото на ответника следва да се приеме, че към
момент на ПТП Т. е имал концентрация на алкохол в кръвта 1,66 на хиляда, което
представлява средна степен на алкохолно опИе. Вещото лице при изслушването си в о.с.з.
посочва, че пропуските в документацията в конкретния случай не засягат годността на
пробата или резултатът от химическото й изследване, а представляват правен проблем.
Ценена съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът изцяло дава вяра на фактическите изводи,
до които е достигнало вещото лице, доколкото същите са обосновани, като в съдебно
заседание вещото лице отговори на всички поставени от страните въпроси.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът констатира следното от
правна страна:
Застрахователят има право да получи от застрахования платеното застрахователно
4
обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътно-транспортното
произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с
концентрация в кръвта над допустимата по закон норма. Следователно, за да възникне
регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните положителни
предпоставки: договор за застраховка "Гражданска отговорност", осъществен деликт от
застрахованото лице, управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. В тази хипотеза се касае за
освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования, тъй като първият
никога не отговаря за умишлено причиняване на риска от застрахования или при такова
негово поведение, което увеличава риска в степен, в която той не носи отговорност. В
изрично предвидени в закона хипотези, разписани в нормата на чл. 500 КЗ, застрахователят
се освобождава от отговорност по застрахователния договор с деликвента, но не се
освобождава от задължението си да престира на увреденото лице.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и предвид липсата на
наведени, в срока по чл. 131 ГПК възражения по отношение механизма на ПТП съдът
намира, че са доказани безспорно всички материално правни предпоставки за уважаване на
претенцията. В константната съдебна практика се приема, че протоколът за ПТП, съставен
от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения представлява официален
документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, ползващ се с обвързваща формална доказателствена
сила относно авторството на материализираното в него изявление, както и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверително изявление. Протоколът за ПТП е
съставен след посещение на мястото на произшествието от служител при РУ- Елин Пелин.
От същия се установява, че към датата на ПТП е налице валидно действащо застрахователно
правоотношение между делинквента и застрахователя, настоящ ищец, както и че ПТП е
приченено от ответника.
Съдът намира за доказан спорния по делото въпрос, а именно, че ответникът Т. при
осъществяване на процесното ПТП е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в
кръвта 1,45 промила, като по отношение на този факт от ищеца е извършено пълно
доказване.
Пълното доказване е онова, което води до несъмнен извод дали се осъществил или не
даден релевантен за спора факт; такова доказване е необходимо при главното и обратно
доказване, за да постигнат те своята цел. Приема се, че пълното доказване може да бъде
осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства
пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт.
Косвените доказателства установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с
другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства
се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства,
непосредствено свързани с основния факт. Обобщено, пълното доказване може да се
осъществи и само с косвени доказателства, стига те да са несъмнено установени, достоверни
и да са в такава връзка помежду си и с другите обстоятелства, че да установяват без
5
съмнение главния факт. В този смисъл са Решение № 31 от 09.03.2012г. по гр.д. №
502/2011г. на III г.о. и Решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. по гр.д. №
921/2010г. на IV г.о., Решение № 223/16.11.2016 г. по гр.д. № 1626/2016 г. на ВКС, I г.о.,
Решение № 63 от 20.07.2018г. по гр.д. № 1781/2017г. на І г.о., Решение № 50109/12.10.2023 г.
по гр.д. № 1140/2022 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 60197/23.11.2021 г. по гр.д. № 636/2021 г.
на ВКС, III г.о.
В конкретния случай действително в протокола за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотици и техните аналози (л.27 от
делото) липсва подпис на лицето, от което е взета пробата, но от същия документ следва да
се направи извод, че изследваната от свидетел М. кръвна проба е взета именно от ответника
Т.. На първо място в посочения протокол са записани три имена, егн, номер на лична карта
на ответника Т., от което следва да се направи извод, че лекарят изготвил протокола д-р И Д.
се е запознал със съдържанието на личната карта на ответника, респ. Т. е бил обработен от д-
р Д. в спешно отделение на УМБАЛ “Царица Йоанна -Исул”, освен това името на ответника
е изписано и върху епруветките, в който е съхранена кръвта от взетата от ответника проба.
Действително поради липсата на подпис на изследваното лице Т. този документ не
представлява годен образец по Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване на употребата
на алкохол или наркотични вещества и техни аналози, респ. наказателната отговорност на
ответника би могла да се реализира само в случай, че бъдат спазени формалните изисквания
на Наредба № 1 от 2017 г., но гражданската отговорност на ответника не е предпоставена от
изпълнение на формалните изисквания на Наредбата. В гражданския процес употребата на
алкохол следва да бъде установена с всякакви доказателствени средства, като не е налице
специфична забрана по реда на чл. 164 ГПК, респ. изисквания за форма на доказване. В този
ред на мисли изложеното от процесуалния представител на ответника в устните състезания
и направената аналогия със сключване на договора за ипотека, за който има изрично
законодателно изискване за форма е неотносима, тъй като забрана за доказване на
концентрацията на алкохол в кръвта в гражданскоправния процес чрез всички
доказателствени средства няма. В Решение № 551 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
64/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б Б изрично е посочено, че употребата на алкохол
може да се доказва с всички доказателствени средства в т. ч. признания и свидетелски
показания. ГПК урежда доказването на фактите и обстоятелствата, които пораждат,
променят или прекратяват граждански субективни права чрез различни доказателствени
средства. Такива са свидетелските показания, обясненията на страните, писмените
доказателства, заключенията на вещи лица, огледът и освидетелстването. Ограничения в
начина на доказване са уредени единствено по отношение на свидетелските показания.
Употребата на алкохол и степента на повлияване могат да се доказват в гражданския процес
с всички доказателствени средства, в т. ч. признания на страните и свидетелски показания.
Дори и процесния протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотици и техните аналози да не представлява годен образец по
посочената наредба, то същият представлява документ с посочен автор, подписан от същия,
в който са описани извършените от лекаря - длъжностно лице действия, като липсата на
6
подпис на лицето Т. в този документ не опорочават същият и констатациите направени в
него, както и волеизявлението лекар И Д., който изрично на първа страница от документа е
посочил, че от лицето Т. е взето именно кръв (в случай, че този документ носеше подпис на
ответника Т. то това би представлявало признание на неизгоден за страната факт). Както от
показанията на свидетел М., така и от приетата съдебно-медицинска експертиза се
установява, че пробите са били запечатани, по начин по който са били годни за изследване,
респ. резултатът от извършения химичен анализ не е опорочен.
С оглед всичко гореизложеното следва да се приеме, че от съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства, а именно административната преписка се установява, както и че
ответникът, при осъществяване на процесното ПТП, е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта с 1,45 промила. В тази връзка приложимата в случая е и нормата на чл. 5,
ал. 3 от ЗДвП, в редакцията действаща към датата на ПТП е посочено, че на водача на пътно
превозно средство е забранено: 1. да управлява пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Следва изводът, че е забранено управлението на МПС с концентрация в кръвта над
0.5 на хиляда, а в процесния случай се установява, че същата е 1,45 промила на хиляда,
видно от доказателствата събрани по делото.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че ищцовото застрахователно дружество е изплатило по банков път на
увреденото лице сума в размер на лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по заведената щета в размер на 10894,41 лева в какъвто размер е и регресната
претенция по настоящото дело.
Следователно налице е доказване на всички елементи от фактическия състав на заявената
осъдителна главна искова претенция, поради което същата се явява доказана по основание и
размер и следва да бъде уважена.
По отношение на разноските:
Поискано е присъждане на сторените в производството разноски от страна на ищеца,
който претендира заплащането на държавна такса в размер на 435,78 лева, депозит за разпит
на свидетел - 50 лева, депозит за изготвяне на СМЕ - 500 лева и адвокатско възнаграждение
в размер на 1680 лева с ДДС, Предвид уважаване на исковата претенция в цялост, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, искането за присъждане на сторените в производството
разноски се явява основателно, доколкото са представени доказателства, че разноските са
реално сторени. С оглед гореизложените мотиви в тежест на ответника следва да се
възложат разноски в общ размер на 2662,78 лева. В полза на ищеца, на основание т. 5 от
тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 на ОСГТК, ВКС,
следва да се присъдят и сторените в обезпечителното производство разноски в обш размер
на 760 лева, от които 40 лева - държавна такса и 720 лева - адвокатско възнаграждение с
ДДС.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА, на основание чл. 500 КЗ, С. Д. Т. ЕГН: ********** с адрес: гр. Панагюрище,
ул. “***” № 4 да заплати на “Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане “
АД, ЕИК *********, с адрес: град София, ул. „св. София“ № 7, ет. 5 сумата от 10894,41 лева,
представляваща регресна претенция по повод изплатено от ЗАД ОЗК-Застраховане” АД по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/23/118001094585 от
04.06.2019 г., валидна към 14.07.2018 г. обезщетение във връзка с настъпило ПТП на
14.07.2018 г., в резултат на което са настъпили неимуществени и имуществени вреди на П Д
Ц управлявал л.а. с рег. № ** **** **, причинени от управлявания от С. Д. Т. лек автомобил
с рег. № ** **** **, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда- 09.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Д. Т. ЕГН: ********** с адрес: гр.
Панагюрище, ул. “***” № 4 да заплати на “Застрахователно акционерно дружество ОЗК-
Застраховане “ АД, ЕИК *********, с адрес: град София, ул. „св. София“ № 7, ет. 5 сумата от
2662,78 лева, представляващи сторени по делото разноски, както и 760 лева - разноски
сторени в обезпечителното производство.
УКАЗВА С. Д. Т. ЕГН: **********, че може да заплати присъдените в полза на
Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане “ АД, суми по тяхна банкова
сметка в Общинска Банка АД IBAN BG 52 SOMB 9130 1032 5939 09.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
8