№ 1552
гр. Пловдив, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330205103 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия Г, № 0024313, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Д. А. П. е наложена глоба в размер на 250 лева.
Жалбоподателят излага конкретни съображения за незаконосъобразност
на ЕФ и моли за неговата отмяна, като сочи че :
-е наказан два пъти за едно и също нарушение;
-в ЕФ не са посочени начина и срока за обжалване.
С приложено писмено становище по делото въззиваемата страна излага
съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ЕФ.
Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че от
приложената по делото разписка се установява, че процесният ЕФ е връчен
1
лично на жалбоподателя на дата 07.07.2021г., жалбата е входирана на
16.07.2021г. поради което 14-дневния преклузивен срок по смисъла на чл.
189, ал.5 ЗДвП се явява спазен.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Електронният фиш е издаден за това, че на 28.11.2020 г. в 12:18 часа на
републикански път I-8, км. 232+200, посока изток, Д. А. П. като физическо
лице, което притежава МПС, регистрирано в република България и не е
спряно от движение, не е сключило договор за застраховка ГО. Управлението
е установено с АТСС ARH CAM S1.
Посочената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:
- приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с
АТСС видеоконтрол. В тази връзка само за пълнота на изложението, следва
да се посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство ARH
CAM S1. Видно от удостоверението за одобрен тип тази камера работи с
радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС. От
изложеното е видно, че за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при
които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС,
при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени
всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването. Освен
това е налице и пълно съвпадение между посочения в ЕФ автомобил и
този който се забелязва на статичното изображение.
-приложената от по делото справка за регистрация на МПС, от която е
видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на
процесното МПС.
-приложените справки от гаранционен фонд, видно от които към дата
28.11.2020г. за процесното МПС не е имало сключена валидн а застраховка
гражданска отговорност, като последната такава е изтекла на дата
14.08.2020г.
2
ПО УСЛОВИЯТА ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА
АТСС.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението
/ след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол:
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство ARH CAM S1, представляващо преносима система за
видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в
този смисъл в Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г.
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския
институт по метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото
Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г
-приложена е снимка на техническото средство, от което е видно
временното му разполагане на участък от пътя
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата
на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни
изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г., вече е отпаднало изискването
мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за
масова информация, поради което същите не представляват изискване за
законосъобразно използване на АТСС.
Така Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 198 от
01.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3168 / 2020 г. на XXII състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 1733 от 14.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1423 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив
3
Решение № 2041 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1495 от 10.08.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1330 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1440 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
При коректно установена фактическа обстановка, правилно е приложен
и материалния закон, като са посочени:
-нормата, която създава задължение за собственика на МПС да сключва
задължителна застраховка ГО- чл. 483, ал.1, т.1 КЗ, вр. чл. 461, т.1 КЗ;
-нормата създаваща правното основание за издаване на ЕФ, при
констатирано управление на МПС с АТСС без сключена застраховка ГО-чл.
638, ал.4 КЗ;
-нормата уреждаща санкцията за собственика-чл. 631, ал.1, т.1 КЗ, към
която препраща чл. 638, ал.4 КЗ.
Наложената санкция кореспондира на фиксирания законоустановен
размер.
ПО ФОРМАТА И СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЕФ.
Изрично следва да се отбележи, че процесния ЕФ стриктно отговаря на
изискванията за реквизити по чл. 189, ал.4 ЗДвП, като за разлика от десетки
други случаи, при които електронни фишове са били отменяни, включително
и от настоящия състав, на процесуално основание в настоящия случай в
самото съдържание на ЕФ надлежно са очертани всички съставомерни
признаци на административния състав, както следва:
-наказаният субект да е собственик на процесното МПС;
-за процесното МПС да няма сключен валиден договор за
задължителна застраховка гражданска отговорност;
- да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в
страната, независимо кой е бил неговия водач;
-управлението да е установено с АТСС.
Посоченото индикира на стремеж от страна на наказващия орган за
4
корекции и подобрения в дейността и за съобразяване с указанията на съда,
което следва да бъде насърчено.
Неоснователно е възражението във връзка с непосочване срока и начина
на обжалване в ЕФ, доколкото тази информация е относима само към
реализиране правото на жалба, но не и към законосъобразността на ЕФ.
В процесния случай жалбата на нарушителя е подадена в срок, счетена е
за допустима и е разгледана по същество от настоящия състав, поради което
правата му не са ограничени по никакъв начин.
Така Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА ДВОЙНО НАКАЗВАНЕ ЗА ЕДНО И
СЪЩО НАРУШЕНИЕ.
Възражението се явява неоснователно, като това следва от особеностите
на отделните административни състави визирани в чл. 638 КЗ.
Административното нарушение по чл. 638, ал.1, т.1 КЗ се състои в
бездействие – неизпълнение от собственика на задължението му да сключи
валидна застраховка ГО за притежаваното от него МПС. С бездействието на
нарушителя се създава едно трайно /продължено/ противоправно
състояние, което трае непрекъснато до неговото преустановяване. В тази
връзка следва да се отбележи, че за да е съставомерно деянието по чл. 638,
ал.1, т.1 КЗ е ирелевантно дали МПС е било в движение или не. За неговото
извършване е достатъчно да не е сключена застраховка ГО, независимо дали
МПС е било управлявано по пътищата, отворени за обществено ползване или
е било в покой, щом то не е спряно от движение по предвидения в закона ред.
От гореизложеното следва, че независимо от срока на бездействие, със
създаденото трайно противоправно състояние нарушителят върши едно
единно административно нарушение, за което може да му се наложи едно
административно наказание. В този смисъл възраженията на жалбоподателя
биха се явили основателни, ако тя беше наказана за нарушение по чл. 638,
ал.1, т.1 КЗ.
Случаят обаче не е такъв. Действително чл. 638, ал.4 КЗ препраща към
ал.1 КЗ, но само за размера на санкцията, но не и за елементите на
фактически състав, които са самостоятелни.
5
От изричния текст на чл. 638, ал.4 КЗ е видно, че при него
изпълнителното деяние се състои в действие, а именно предприето
управление на МПС, за което не е изпълнено задължението за сключване
на задължителна застраховка ГО.
При действията като форма на изпълнителното деяние, за разлика от
бездействието, не се създава трайно противоправно състояние, а
нарушението се счита довършено със самото осъществяване на действието,
като при всяко предприето ново действие от същия вид се върши отделно
нарушение, за което на основание чл. 18 ЗАНН се носи самостоятелна
отговорност.
От посоченото следва, че при административни състав по чл. 638, ал.4
КЗ деецът следва да понесе толкова пъти отговорност, колкото пъти е
заснет да извършва управление на МПС, за което не е изпълнено
задължението за сключване на ГО.
Посоченият законодателен подход е изцяло споделим, доколкото
управлението на МПС, за което няма сключена застраховка ГО, засяга
обществените отношения в значително по-голяма степен от самото
формално несключване на застраховка, без да е предприето управление ,
доколкото при участие на МПС в пътното движение риска от съставомерни
последици (реализиране на МПС) многократно се увеличава. Именно затова и
предприетото управление на МПС се санкционира по-тежко, като за всяко
установено по надлежния ред чрез заснемане управление се налага
отделна санкция.
Да се приеме противното означава, деецът след като веднъж е бил
санкциониран по реда на чл. 638, ал.4 КЗ с глоба 250 лева да може
безпрепятсвано да управлява МПС без сключена застрахова за
неограничен период от време, което е идея чужда на законодателя.
С оглед гореизложените принципни положения възражението на
жалбоподателя при наказване по чл. 638, ал.4 КЗ за нарушаване принципа не
бис ин идем би било основателно, само ако се докаже, че действително двата
ЕФ са издадени за едно и също управление, тоест за едно и също деяние под
формата на едно и също действие.
В тази връзка следва да се съобрази азбучното правило, че деянието
/когато е под формата на действие/ представлява съвкупност от
телодвижения, извършени под контрола на съзнанието в дадено време, на
6
дадено място при единство на обстановката и в резултат на единно или
подновяващо се решение.
Така изрично Решение № 93 от 24.II.1977 г. по н. д. № 64/77 г., I н. о.
на ВС, Решение № 52 от 21.06.2002 г. по н. д. № 667 от 2001 г., I н.о., на ВКС,
Решение № 20 от 01.02.2016 г. по н. д. № 16 / 2016 г. на 3-то нак. отделение на
ВКС, Решение № 202/ 04 юни 2015 год. по н.д № 290/2015 год. на ВКС.
От цитираното определение следва, че мястото и времето на
извършване на деянието са съществен негов характеризиращ белег,
елемент от индивидуализацията на същото и отграничаващ го от
останалите деяния. Дори и да е извършена идентична система от
телодвижения, като вид и последователност, ако мястото и времето на
извършването им е различно, то би се касаело за различно деяние.
Точно такъв е и процесния случай. Макар и двете нарушения да са
заснети на една и съща дата и на един и същи път, те са отдалечени във
времево отношение с 3 часа, което индикира на съвсем различно деяние и
липса на нарушение на принципа не бис ин идем.
Още повече, че въпросният времеви интервал от 3 часа е бил
напълно достатъчен собственика да изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка гражданска отговорност. Същият обаче е
предпочел да не го направи, поради което следва да понесе и втората санкция,
за второто си заснемане през същия ден.
ПО ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 28 ЗАНН.
Доколкото съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС
преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а не по
целесъобразност, то изводът, че нарушителят следва да бъде реално
санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на
въпроса позволява ли констатираната действителна обществена опасност
да деянието ангажиране на държавна репресия спрямо дееца.
В тази връзка настоящия състав изцяло споделя трайно утвърдените в
практиката принципни съображения, че при липса на изрична законова
дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание чл. 11
ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на
който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или
7
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
По конкретното дело такива обстоятелства не само, че не са доказани, а
точно обратното извършеното нарушение се явява с по-висока степен на
обществена опасност от типичния случай предвид данните, черпени от
справките от гаранционен фонд, че периодът, през който процесното МПС
е било без ГО надхвърля 3 месеца.
По изложените съображения ЕФ следва да се потвърди.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както
и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище,
намира, че справедливият размерът, който следва да се присъди възлиза на 80
лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г, № 0024313, издаден от
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Д. А. П. е наложена глоба в размер на 250
лева.
ОСЪЖДА Д. А. П., ЕГН ********** да заплати в полза на ОДМВР-
Пловдив сумата 80 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд-
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8