№ 106
гр. Средец, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20252170100292 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В. М. В., с адрес: с.Светлина,
общ.Средец, срещу Д. И. Ж., с адрес: с.Светлина, общ.Средец, с която се иска постановяване
на решение по реда на чл. 127, ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителски права
по отношение на малолетното дете С. В. В., родено на 13.09.2022г. от съвместното
съжителство на страните, на бащата, като се определи местоживеене при бащата, режим на
лични контакти на майката и детето, както и ответницата да бъде осъдена да заплаща
месечна издръжка на детето чрез бащата в размер на 300лв., считано от завеждане на
исковата молба до настъпване на причини и условия, водещи до изменението или
прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от момента на
падежа до окончателното и изплащане. Претендират се разноски.
В законоустановения срок ответницата не е депозирала отговор на исковата молба.
Производството е с правно основание по основния иск по чл. 127, ал.2 от СК вр. чл.59,
ал.2, във вр. с чл.143 от СК .
В открито съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител
поддържат исковата молба.
Ответницата не се явява в открито съдебно заседание и не се представлява.
Средецкият районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
От представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че страните са
родители на малолетното дете – С. В. В., родено на 13.09.2022г.
1
Видно от приложения по делото социален доклад Д. И. Ж. и В. М. В. са
съжителствали съвместно 4 години. По време на това съжителство е родено малолетното
дете С. В. В., родено на 13.09.2022 г. То е единствено дете и за двамата родители. Отглежда
се в семейна среда от раждането. До края на м.04.2025 г. детето е отглеждано от двамата
родители. По техни данни, след раздялата им първоначално грижите за детето е поела
майката, която е взела детето със себе си и се е установила при нейна приятелка в гр. Бургас,
но два дни по-късно г-жа Ж. се е обадила на г-н В. да отиде да вземе сина им. На няколко
пъти през два дни майката се е обаждала на бащата да води и взима сина им от
бензиностанция в к.к. Слънчев бряг, като последния път, когато е взел детето, е решил
малолетният С. да остане при него.Бащата твърди, че по никакъв начин не възпрепятства
контактите между майката и детето. Родителите поддържат комуникация помежду си.При
срещата с детето С., същото е видимо спокойно в присъствието на своя баща и във видимо
добро здравословно състояние, в добър външен вид, спокойно е, храни се добре. Облечено е
в подходящи за възрастта и сезона дрехи. За С. има избран личен лекар , който следи за
здравословното му състояние и общо развитие. Поставени са нужните имунизации до
момента. Бащата споделя, че детето рядко боледува. По данни на г-н В., детето е записано и
от два месеца посещава ДГ "Снежанка" гр. Средец. Детето няма специален режим на
отглеждане. Познава и поддържа контакти с роднините по б.л., които живеят в с. Светлина и
имат ежедневни контакти.При разговора с Д. И. Ж. в ОЗД Бургас, същата споделя, че с В.
В. са се запознали през 2020 г. чрез общи приятели. През 2021 г. са заживели на семейни
начала в гр. Средец в жилище под наем. През 2022 г. се е родил синът им С.. Ж. заявява, че
в началото са се разбирали с бащата на детето и са нямали конфликти. Твърди, че В. се е
влияел много от мнението на семейството си, които не са я харесвали и са искали да ги
разделят. По нейни думи споровете са били на етническа основа, като се има предвид, че Ж.
е българка, а В. е от ромски произход. Майката на С. споделя, че с времето с бащата на
детето са започнали много да се карат, като в края на месец април 2025 г. В. й е посегнал.
Същата си е събрала багажа и си е тръгнала с малолетното дете. Ж. казва, че са се
установили в к.к. Слънчев бряг, където по това време тя е работила като касиер на
бензиностанция "ОМВ" в гр. Несебър. Майката казва още, че до края на месец май 2025 г.
детето е било с нея, след което бащата го е взел. Ж. твърди, че е дала доброволно момчето,
защото В. постоянно я е притеснявал на работното й място, отправял е заплахи, че ще й
запали автомобила. Споделя, че й е било трудно да се раздели със сина си, но е взела
решението то да бъде при баща си, за да не го стресират допълнително. Посочва, че месец
юли е напуснала работното си място на бензиностанцията, за да направят опит да заживеят
заедно с бащата на С.. Същият я е подозирал в изневяра, след което я е ударил по лицето и я
е насинил. След това Ж. си е тръгнала и към настоящия момент живее при своя
братовчедка в гр. Бургас, ж.к. *****. Твърди, че бащата на С. не спира да я притеснява по
телефона, въпреки че детето е при него. По нейни думи В. не може да приеме раздялата
между тях. Ж. посочва, че към настоящия момент не работи и е в процес на търсене на
работа, поради което трудно се справя финансово. Разчита на помощта на близки, приятели
и настоящия си партньор. За него казва, че са отскоро в отношения и не живеят заедно.
Споделя, че родителите й са починали, има по-малък брат на 20 години, който живее в
общинско жилище в ж.к. *** Бургас.Понастоящем грижи за малолетното дете С. полага
бащата, който твърди, че получава подкрепа от своите близки, които живеят в същото
населено място. Към момента бащата живее в къща под наем, за която твърди, че заплаща
сума в размер на 100 лв. месечно. Къщата се състои от четири стаи и баня. Бащата и детето
ползват спалня, салон, дневна с кухня и банята. В спалнята на бащата има обособен кът с
кошара за детето, бащата твърди, че то спи при него на спалнята. Една от стаите не се
използва. Санитарният възел е навън. При срещата и разговор с майката на детето, същата
заявява, че живее в дома на своята братовчедка на адрес: гр. Бургас, ж.к. ***, ****. След
многократни опити за уговаряне на ден и час за посещение на дома, в който живее Ж.,
същата многократно е възпрепятствана и жилището не е посетено.В. притежава ЕР на ТЕЛК
с 58% т.н.р. с поставена диагноза: Неинсулинозависим захарен диабет. Същият е обект на
подпомагане от страна на ДСП Бургас по чл.70 от ЗХУ в размер на 50 лв. месечно. Получава
пенсия по болест в размер на 530 лв. месечно. Г-н В. работи като тракторист във фирма
"Нелима" ООД гр. Бургас и заявява доходи от трудова дейност в размер на 1000 лв. месечно,
както и премии за летния сезон в размер на 1000 лв. Д. Ж. заявява, че към настоящия момент
е безработна. Казва, че последно е работила като касиер на бензиностанция "ОМВ" в гр.
Несебър. Споделя, че разчита на финансовата помощ на братовчеди и приятели, докато си
намери работа. Роднините по б.л. живеят в същото населено място. В. споделя, че има
подкрепата на баща си, сестрите си и племенницата си, на чиято помощ може да разчита при
2
нужда. Детето изразява привързаност към баща си. С майката емоционалните взаимовръзки
не са проследени предвид факта, че живее в друго населено място. Майката споделя, че
детето й липсва, но поради факта, че е безработна, както и че няма собствено жилище е по-
добре за синът й да полага грижи бащата, докато тя се устрои и е финансово независима.
Видно от показанията на свид.Цонка Жекова същата е семейна приятелка на ищеца.
Величко се грижел добре за детето след раздялата с майката, а тя идвала само 1-2 пъти за
четири месеца. Бащата на Величко му помага в отглеждането на детето. Детето посещава
детска градина.
Според критериите за грижи и отношение на родителите към детето, желанието на
родителите да отглеждат и възпитават детето и неговата привързаност според ППВС №1/
1974г., които обуславят интереса на детето, съдът приема, че бащата има по-голям
потенциал, по следните съображения:
Действително, както е изяснено в цитираното постановление, майката е по-пригодна от
бащата за отглеждане на деца в ниска възраст, но настоящият случай не е такъв.
Видно от доказателствата по делото майката е изоставила детето в невръстна възраст
на грижите на бащата и не го е посещавала повече от три месеца. За липсата на интерес към
детето говори и поведението и в хода на процеса-същата не взима отношение и не се явява в
открито съдебно заседание. От социалния доклад и свидетелските показания явства, че
бащата притежава добър родителски капацитет и възпитателски качества за отглеждане и
възпитание на детето с възможности за задоволяване на базисните му потребности по
отношение на посещение на детска градина, здравни грижи, хигиена, външен вид, сигурност
и топло отношение, подпомаган от своя баща. Недоказани останаха твърденията пред ДСП
Бургас от страна на майката за упражнено насилие и заплахи спрямо нея от страна на
бащата, тъй като същата не е ангажирала абсолютно никакви доказателства.
Предвид всичко гореизложено настоящата инстанция намира, че към настоящия
момент бащата има предимство пред майката при преценката за най-добрия интерес на
детето, кой от двамата да упражнява родителските права, както с оглед ниската възраст на
детето, така и от гледна точка на наличните възпитателски качества на родителите, като
бащата е този, който е заинтересован от грижите за детето и неговото възпитание и
притежава необходимия ресурс за отглеждане на детето.
При предоставяне упражняването на родителски права в пълен обем на единия
родител, съдът следва да определи и режим на лични контакти с другия родител. Той следва
да е такъв, че в максимална степен да задоволи потребността на детето и от двамата
родители и да не се прекъсва добрата емоционална връзка между майката и детето, която
връзка е необходима за правилното му развитие и възпитание. Възможността за по-
продължителен контакт с майката не трябва да е за сметка на здравето и удобството на
детето, нито да го лишава от достатъчно време с бащата през свободното му време в
почивните дни.
Режимът на лични отношения между майката и малолетното дете следва да е: майката
да има право да вижда и да взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, считано от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване; един месец през
лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; както и правото да взема
3
при себе си детето всяка четна календарна година пет дни за Коледа и всяка нечетна
календарна година пет дни за Нова година, от 10,00 ч. в първия ден до 18.00 часа в
последния; както и последните два дни от Великденските празници от 10,00 ч. в първия ден
до 18.00 часа във втория ден.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на
ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си и следва да осигуряват условията на живот, необходими за
развитието на детето.
Конкретният размер на тази издръжка е функция от потребностите на самото дете и
възможностите на родителите му, съгласно чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде по-малък
от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК, т.е една четвърт от размера на
минималната работна заплата - или за 2025 г. – 269,25 лева (1/4 от 1077лева). Предвид
неоспореното обстоятелство, че няма данни по делото за получаваното трудово
възнаграждение от майката към настоящия момент , съдът намира изразеното от ищеца по
исковата молба становище за заплащане на издръжка в размер, близък до минималия
размер, за основателно, като определя такава в размер на 300 лв месечно.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на делото и уважаването изцяло претенциите на ищеца по исковата
молба, на основание чл.78, ал.1 ГПК, право на разноски се пораждат за него. Ищецът доказа
следните разноски - 30 лева - платена държавна такса и 400 лева - платено адвокатско
възнаграждение, които суми следва да му бъдат присъдени.
В тежест на ответника е заплащането на държавна такса в размер на 432 лева,
изчислена върху присъдените издръжки, съгласно чл.69, ал.1, т.7 ГПК, във вр. с чл.1 от
Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето С. В.
В., с ЕГН **********, на бащата В. М. В., ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето С. В. В., с ЕГН **********, при бащата В.
М. В., ЕГН: **********, в дома му в с.Светлина, общ.Средец.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Д. И. Ж., ЕГН **********, с
детето С. В. В., с ЕГН **********, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 10.00 часа в събота до 18.00
часа в неделя, с преспиване; един месец през лятото, който да не съвпада с платения
4
годишен отпуск на бащата; както и правото да взема при себе си детето всяка четна
календарна година пет дни за Коледа и всяка нечетна календарна година пет дни за Нова
година, от 10,00 ч. в първия ден до 18.00 часа в последния; както и последните два дни от
Великденските празници от 10,00 ч. в първия ден до 18.00 часа във втория ден.
ОСЪЖДА Д. И. Ж., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето С. В. В., с
ЕГН **********, чрез неговия баща В. М. В., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер
на 300 /триста лева/, считано от завеждане на исковата молба на 05.06.2025г. до настъпване
на причини и условия, водещи до изменението или прекратяването й, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска от момента на падежа до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Д. И. Ж., ЕГН ********** , ДА ЗАПЛАТИ на В. М. В., ЕГН: **********,
сумата в общ размер на 430 лв. - разноски в производството.
ОСЪЖДА Д. И. Ж., ЕГН ********** , ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Средецкия
районен съд сумата в размер на 432лв. /четиристотин тридесет и два лева/ , представляваща
държавна такса върху присъдената издръжка .
Постановява предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС -Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
5