Р Е
Ш Е Н
И Е № 1909
гр. Бургас, 03.08.2020 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 7751 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1, чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86, ал.1 и чл.99, ал.1 от ЗЗД, а при
условията на евентуалност – и осъдителни такива, предявени от ”Агенция за
събиране на вземания” EAД против Ю.А.К. ***.
Ищецът твърди, че е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата, въз
основа на което е било образувано ч. гр. дело № 5293/2019г. на РС Бургас. По
него е била издадена такава за сумата 2 066.91 лв. – глав-ница по 40 броя
неплатени погасителни месечни вноски за периода от
28.12.2017г. до 28.02.2020г. дължими по Договор
за стоков кредит № 314075, сключен на 14.12.2017г. с
“Банка ДСК” ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени от банката на дружество-то с Приложение № 1 от 11.07.2018г. към Рамков договор
за покупко-продажба на взе-мания /цесия/ от 11.04.2018г., ведно със законната лихва върху нея – от 03.07.2019г. до окончателното
плащане; сумата 327.90 лв. – договорна
лихва за периода от 28.12.2017г. до 11.07.2018г.; сумата 180.77 лв. – обезщетение
за забавено плащане за периода от 28. 12.2017г. до 03.07.2019г., както и за деловодните разноски 51.51 лв. за
държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Твърди също, че заповедта за изпълнение е би-ла
връчена на длъжницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е
било указано да предяви иск за вземането си. Моли Съда да постанови решение, с
което да се признае за установено по отношение на К., че му дължи горните суми,
а евентуално – да я осъди да му заплати същите. Претендира разноски.
Ответницата, чрез назначения й
особен представител – адв. В., оспорва ис-ковете. Излага съображения, че
договорът не е подписан от нея, както и евентуално, че не са й били обявени
надлежно предсрочната изискуемост на кредита и цесията. Моли Съда да отхвърли
претенцията.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказател-ства, намира за установено следното:
По заявление на ”Агенция за събиране на вземания” EAД е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против К. за исковите суми
по ч. гр. дело № 5293/2019г. на РС Бургас, приложено към настоящото.
Същата е връчена на ответницата при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от воденето на
предяве-ните установителни искове.
Съобразно разпоредбите на чл.146, ал.1, т.5 и чл.154, ал.1 от ГПК, в
първото по делото съдебно заседание Съдът е указал на ищеца, че следва да докаже
наличието на твърдяния договор на “Банка
ДСК” ЕАД с К.,
придобиването на вземанията по него, надлежното обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, уведомяване на ответницата за цесията, както и размера на
претенциите си.
По делото е представен процесният договор за стоков
кредит № 314075 от 14.12. 2017г., за който ищецът твърди да е бил сключен от К. с
“Банка ДСК” ЕАД. Ответни-цата го е оспорил, досежно истинността /автентичността/ на
положените за нея подписи в него, поради което в съдебното заседание на 26.02.2020г.
е открито производство по реда на чл.193 от ГПК. В тази връзка е допуснато и
извършването на СГЕ. От заключе-нието на вещото лице Щ.Н., което като обективно
и компетентно изготвено и неоспорено от страните Съдът изцяло кредитира, се
установява, че подписите за Ю.К. в документа не са изпълнени от нея.
При това положение, съгласно чл.194, ал.3, вр. с
ал.2 от ГПК, следва да се прие-ме, че договорът, на който основава претенциите
си ищецът, е неистински документ и същият следва да бъде изключен от
доказателствения материал по делото.
От друга страна след като фактически липсва съгласие на К. за сключването
на процесния договор, то въз основа на него не са се породили за нея валидно
нито права, нито задължения, включително и тези, предмет на иска.
Или в крайна сметка, налага се изводът, че ищецът не е ангажирал надлежни
до-казателства, относно възникването на твърдяното облигационно правоотношение
меж-ду праводателя му и ответницата, респективно – за наличието на вземания на
цедента в претендираните размери, които да могат да му бъдат валидно
прехвърлени.
Обсъждането на останалите юридически факти, включени в предмета на
доказ-ване по делото, не е необходимо.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че предявените от ”Аген-ция
за събиране на вземания” EAД установителни, а при условията на евентуалност – и
осъдителни, искове, следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Бургас сумата 200
лв. разноски по делото за СГЕ.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на ”Агенция за събиране на вземания” EAД, седалище
и адрес на управление: гр.С, бул.”” № , офис-сграда “Л”, ет., офис , с ЕИК: *********, за установяване по отношение на Ю.А.К., ЕГН: **********,***, че същата дължи сумите: 2 066.91 лв., представляваща
главница – 40 броя неплатени погасителни месечни вноски,
за периода 28.12.2017г. – 28.02.2020г., по Договор
за стоков кредит № 314075, сключен на 14.12.2017г. с
“Банка ДСК” ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени от последното на дружеството – с Приложение № 1 от 11.07.2018г. към Рамков договор за покуп-ко-продажба
на вземания /цесия/ от 11.04.2018г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.07.2019г. до
окончателното плащане; 327.90 лв. – договорна
лихва за периода от 28.12.2017г. до
11.07.2018г. и 180.77 лв. – обезщетение
за забавено плащане за периода от 28.12.2017г.
до 03.07.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
– по ч. гр. дело № 5293/2019г. на РС Бургас, както и предявените при ус-ловията на евентуалност осъдителни искове – за
същите суми, като неоснователни.
ОСЪЖДА ”Агенция за събиране на вземания” EAД да заплати по сметка на РС
Бургас сумата 200 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.