№ 647
гр. Русе, 08.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осми октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Явор Влахов
СъдебниАнтоанета Ив. Анастасова
заседатели:Миглена Т. Г.а
при участието на секретаря Десислава Ботева
и прокурора Х. Ст. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Явор Влахов Наказателно дело от общ
характер № 20254500200668 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Съдът след като взе предвид внесеният обвинителен акт, материалите по
делото и становището на страните, намира следното:
Делото е подсъдно на Окръжен съд Русе, както по отношение родовата
компетентност, с оглед предявеното обвинение на подсъдимия Д. А. А.,
турски гражданин, така и по отношение на местната компетентност, предвид
соченото в ОА място на извършване на престъплението.
Съдът намира, че понастоящем няма основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство, тъй като не е налице нито една от
предвидените в нормите на чл.24 и чл.25 от НПК хипотези.
Съдът обаче намира, че на досъдебното производство е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
Основанията за това са следните:
Съгласно чл.249, ал.4, т.1 от НПК, допуснатото на досъдебното
производство нарушение на процесуалните правила е съществено и
отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво
престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава
обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и
1
да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл.55, ал.3 от
НПК, когато не владее български език.
Доколкото, съобразно чл.55 от НПК, основно право на обвиняемия в
наказателния процес е да разбере в какво е обвинен, то и неговото нарушаване
е въздигнато от законодателя, съобразно чл.249, ал.4, т.1 от НПК, в
съществено нарушение на процесуалните правила, което накърнява правото
му на защита, но по поправим начин, тъй като може и следва да бъде
отстранено. Безспорно е, че изготвяйки обвинителния акт, според
изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, прокурорът има задължението да посочи
ясно и по един изключващ всяко съмнение начин съществените за
конкретното престъпление обстоятелства, въз основа на какви факти и по кой
текст или текстове от наказателния закон, повдига обвинение срещу
конкретното лице. Това налага словесно да опише с всичките му съставомерни
елементи престъплението, след което точно и безпротиворечиво да бъде
посочена и правната квалификация на деянието.
След запознаване със съдържанието на внесения обвинителен акт Съдът
констатира, че обвинителният акт не е изготвен съобразно изискванията на
чл.246, ал.2 от НПК, налице е неяснота в обвинението, а начинът по който е
описана фактическата обстановка на деянието и направените въз основа на
нея правни изводи, неминуемо води до ограничаване на правото на защита на
подсъдимия в наказателното производство да научи за какво престъпление е
привлечен и до неяснота в предмета на доказване, а в конкретния случай и до
затруднение у съда – да очертае предмета на доказване и да извърши преценка
относно това – налице ли е пълно съответствие между обстоятелствената част
и диспозитива на акта.
Според обстоятелствената част и диспозитива на обвинителният акт
може да се установи най-общо, че подс.Д. А. е предаден на съд по обвинение
за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК,
за това, че на 11.06.2024г. на Главен път I-5 – Русе - София, в района на км.4 –
гр.Русе, управлява автобус „Мерцедес“ с рег. № GL14JYI в населено място,
със скорост 97км./ч. при ограничение на скоростта до 60 км./ч., въведено с
пътен знак В26, при вменено нарушение на правилата за движение по
пътищата по чл. 21, ал.2 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост
причинил смъртта на мотоциклетист - А. В. К..
2
На първо място прави впечатление, че при изготвяне на обвинителния
акт механизмът на пътнотранспортното произшествие е очертан прекомерно
схематично, което не дава възможност на подсъдимото лице да разбере
фактическите рамки на повдигнатото му обвинение, а на Съда – да очертае
предмета на доказване в производството. В обстоятелствената част на
обвинителния акт е описано, че на инкриминираната дата автобусът
управляван от подс.А. се движел „…в района на бензиностанцията на Лукойл
България АД и МЕТРО България АД, конкретно в участъка на Главен път I-5,
км.4, преди излизане от град Русе, посока гр. София.“ Посочено било, че
разрешената за този участък скорост била до 60 км/ч., като ограничението
било въведено с пътен знак В26 „…видим за всички участници в движението
на стълб с осветително тяло на върха си, намиращ се от лявата част на трасето
и успоредно на дясната на същото, където бил захода-ръкава за и отвеждащ до
МЕТРО Русе.“ Според прокурора подс.А. управлявал автобуса със скорост „…
значително над разрешената, доближаваща и равняваща се почти на 100 км/ч.“
По същото време „…от ръкава за включване в движението по Главен път
I-5, км.4, тоест по трасето идващо от бул.Трети март в гр. Русе, в района на
пътния участък бил навлязъл и се движел с нормална и съобразена като
разрешена скорост мотоциклет Blazer 50 XR с рег. № Р 09 76 С. Управлявал го
водача му пострадалият А. В. К.. Същият, при поддържана скорост на
мотоциклета около 49,10 км/ч /съгласно проверка по експертиза/, предприел
маневра по двулентовия, а за кратко и трилентов /трилентов, ако се брои
ръкава за и до обратния завой за навлизане по трасето с посока гр. София – гр.
Русе /път на заход от дясна лента към лява или средна /при обсъждане на
трилентово трасе/ такава.“
По нататък било посочено в обстоятелствената част на ОА, че:
„Обвиняемият забелязал, тоест фиксирал със зрението си на разстояние
приблизително 78,08 метра/съгласно заключение за тези метри, в рамките на
проверката на вещото лице автотехнически експерт на доказателствата за
това/ от мотоциклета с шофиращия го пострадал. Едновременно с това
преценил, респективно обективно възприел създалата се обстановка, в която
се бил озовал, че била възможна колизия по траекториите на бързо движещия
се негов автобус и значително по-бавно движещия се отпред мотоциклет с
пострадалия. Така, при това отстояние около 78,8 м между застигащите се и с
3
пресичащи се траектории на движение автобус към мотоциклет, обвиняемият
започнал употреба на спирачки. Спирачките, съответно гумите на автобуса,
оставили следи върху платното, но макар и употребата им, тъкмо и
изключително защото били задействани при скорост около 97 км/ч на
автобуса, последвал непредотвратим сблъсък. С предната си дясна част
автобусът застигнал отзад и ударил странично отляво в задната му част
мотоциклета. Ударът бил предотвратим в случай и при условия, че началната
скорост на движение на автобуса при спирането му със задействани спирачки
от обв. А. би била под 88, 49 км/ч, който обаче обективно бил ускорен до около
97 км/ч, при разрешени в района на този пътен участък до 60 км/ч/.“
С това, най-общо, се изчерпва описанието в обстоятелствената част на
ОА на съществените елементи от фактическата обстановка непосредствено
преди и в момента на възникване на пътнотранспортното произшествие.
В ОА само било маркирано че „Обвиняемият забелязал, тоест
фиксирал със зрението си на разстояние приблизително 78,08 метра
/съгласно заключение за тези метри, в рамките на проверката на вещото лице
автотехнически експерт на доказателствата за това/ от мотоциклета с
шофиращия го пострадал.“ На първо място, при тази граматическа и
стилистична конструкция на изречението изобщо не става ясно какво е
„забелязал/фиксирал“ подс.А. от соченото разстояние. На второ място, няма
твърдения за това, как са били разположени един спрямо друг участниците в
движението в този момент, тоест кой от тях в коя пътна лента е бил /особено с
описанието, че платното за движение било едновременно с две и с три пътни
ленти/, дали мотоциклетистът се е намирал пред автобуса, управляван от
подсъдимия или встрани от него, на какви разстояния един от друг и от
мястото на удара се намирали и т.н. Всички тези обстоятелства са от
изключително съществено значение, за да се определи моментът на
възникване на опасността за всеки от водачите и с какви дължими действия
всеки от тях е могъл да предотврати произшествието, за които обстоятелства в
ОА изобщо не са изложени фактически твърдения, а от там и аргументирани
правни съображения. Богатата съдебна практика е утвърдила разбирането, че
това е момента на възприемане на пътното препятствие, когато то се е появило
на пътното платно или в близост до него. Самото препятствие би могло да
бъде в резултат на различни фактори, които се намират или се появяват на
4
пътното платно, дефекти и технически неизправности на автомобила, но може
да бъде породено и от неправомерно действие на друг участник в движението
или пък да е следствие от невъзприемането или несвоевременното му
възприемане от страна на водач, който не наблюдава внимателно изменящата
се пътна обстановка. Извън съмнение е обстоятелството, че водачите са
задължени да вземат посочените мерки за безопасност не само когато
възникне опасност за движението, но и когато от логическото развитие на една
пътна ситуация е видно, че ще настъпи рязка промяна в условията на
движение. В този ред на мисли, момента на възникване на опасността за
движението е фактически въпрос, който е в зависимост не от формални
критерии, а от конкретните пътни условия и пътната ситуация, като поначало
коментираната опасност има динамично съдържание, като може и стабилно да
съществува или да възникне при известни обстоятелства, които водачът на
едно МПС е длъжен да предвиди. Тези обстоятелства, отнесени към
конкретния случай, е следвало да бъдат ясно и недвусмислено изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, за да бъде обосновано, а от там и
разбираемо за подсъдимия и защитника му, защо обвинението приема, че
неспазването на ограничението от 60 км/ч е поставило подсъдимия в
невъзможност да реагира на опасността, възникнала от поведението на
мотоциклетиста, респективно, че е налице причинна връзка между
допуснатото нарушение и настъпилия вредоносен резултат, а не се касае за
хипотеза, в която при управление и с разрешената скорост внезапната и
непредвидима поява на друг участник в движението би направила неизбежен
инцидента.
Отделно, в обстоятелствената част на обвинителния акт е допусната и
друга неяснота, относно това защо прокурора приема, че максимално
разрешената скорост на движение в процесния пътен участък се определя с
пътен знак В26 „…видим за всички участници в движението на стълб с
осветително тяло на върха си, намиращ се от лявата част на трасето и
успоредно на дясната на същото, където бил захода-ръкава за и отвеждащ до
МЕТРО Русе.“, докато от описанието на място на произшествието /абзаци 4 и
5 от ОА/ се установява, че то се намирало преди мястото, на което бил
поставен цитирания знак, т.е. преди началото на неговото действие.
Освен това, в обстоятелствената част на обвинителния акт изобщо не е
5
намерил отражение въпроса дали е налице конкретното поведение, в
нарушение разпоредби за безопасност на движението от страна на
пострадалия, с което е допринесъл за настъпването на резултата. За
евентуалното наличие на такова поведение говори посоченото от прокурора,
на първо място, че мотоциклетистът навлязъл на път I-5 от бул.“Трети март“,
без да е изяснено дали това е сторено при спазване правилата за предимство
или не, а на второ - че при поддържана скорост от 49.10км/ч. същият
предприел маневра по двулентовия, а за кратко и трилентов път на заход от
дясна лента към лява или средна. Освен, че не става ясно каква е тази маневра
„на заход от лента към лента“, не е посочено и дали според обвинението при
този „заход“ пострадалият все пак е пресякъл или не съседна/и пътна лента,
като не е изяснено чие е било предимството и на какво нормативно основание,
да премине първи по съответната лента. Тези обстоятелства, макар да не
оказват влияние върху правната квалификация на твърдяното престъпление,
са от естество да рефлектират върху наказателната отговорност на обвиненото
лице, поради което те става елемент от предмета на доказване по делото,
респективно, в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът
дължи да посочи ясно и непротиворечиво тяхното наличие или отсъствие.
И на последно място, прави впечатление, че на л.3 от ОА, след излагане
на фактическата обстановка, прокурора вместо да направи собствен анализ на
установените с доказателствата факти и изложи какво е приел от фактическа и
правна страна въз основа на тях, е заключил лаконично, че: „Съгласно
обощеното крайно заключение по автотехническата експертиза, обосновано от
вещото лице по наказателното производство — .. . .,,Причина за настъпването
на произшествието е управлението от страна на водача на автобус Мерцедес
със скорост пo-висока от разрешената за пътния участък“. Очевидно е, че в
тази му част заключението на автотехническата експертиза е съдържало
отговори на правни въпроси, в която хипотеза е недопустимо да бъде ползвано
при формиране на изводите по релевантните факти. Няма спор, че
заключението на вещото лице има значение само относно фактическите
въпроси, изискващи специални знания, но
вещото лице не може да дава правна оценка на установените факти, нито да се
произнася по въпроси, свързани с виновността или правната квалификация на
деянието, както е сторено в конкретния случай. Съгласно нормите на НПК, не
е допустимо по такива въпроси да се назначава експертиза, но ако все пак, в
6
нарушение на процесуалния закон, вещите лица отговорят на правни въпроси,
тяхното заключение не може да се ползва при формиране на
доказателствените изводи. Прокурорът е този, който в хода на досъдебното
производство следва да прецени дали и доколко експертното заключение е
обосновано и относимо към предмета на доказване и да посочи ясно и точно в
обстоятелствената част на обвинителния акт кои факти се установяват
посредством това заключение, след което да изложи и собствените си правни
изводи, въз основа на него. Това, както бе посочено и по-горе не е сторено.
За да се приеме, че актът на прокуратурата е изготвен в съответствие с
чл.246 от НПК, то е необходимо да е налице пълнота на фактическото
обвинение, която да осигурява възможност на обвиняемото лице да разбере в
какво се състои обвинението, както и единство между фактическото и
юридическото обвинение. В конкретния случай се налага извод за допусната
от прокуратурата непълнота и неяснота в обстоятелствената му част на ОА.
Чрез обвинителния акт прокурорът трябва да развие в пълнота своята
обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Обвинителният акт следва
да бъде прецизен, ясен и да очертава състава на престъплението, в
извършването на което е обвинено дадено лице. Трябва да се посочат фактите,
които обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в
неговото осъществяване. Това означава, че подсъдимият трябва да знае всички
факти, които се отнасят до елементите от обективна и субективна страна на
деянието. От изложеното по-горе става ясно, че в конкретната хипотеза
обвинителната теза не е развита детайлно и недвусмислено в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Очевидно е, че отсъствието на
посочената конкретика, ведно с значителните неясноти, съществено
затруднява възможността на подсъдимия да разбере в какво е обвинен и
накърнява правото му на защита.
По изложените съображения Съдът намира, че са налице основанията
на чл.249, ал.1, вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на Окръжна прокуратура Русе.
С оглед, от една страна добросъвестното процесуално поведение на
подсъдимия, както на досъдебното, така и в съдебното производство, а от
друга – обстоятелството, че е чужд гражданин, без трайна обвързаност с
територията на Р.България, съдът намира, че мярката за неотклонение от
7
досъдебното производство – „Парична гаранция“, в пълна степен би
осигурила изпълнението на целите на мерките. Поради това същата следва да
бъде потвърдена.
При този изход на делото, по останалите въпроси на чл.248, ал.1 от НПК,
към настоящият момент не следва да бъде вземано отношение.
Поради изложеното и на основание чл.248, ал.5, т.1 вр. ал.1, т.3 НПК,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДЕЛОТО е подсъдно на Окръжен съд Русе.
НЕ СА НАЛИЦЕ предпоставки за спиране или прекратяване на
наказателното производство.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 668/2025г. по
описа на Окръжен съд Русе.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура Русе, за отстраняване на
допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, при
съобразяване на мотивите на настоящото Определение.
ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на подсъдимия Д. А. А. мярка
за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 4000.00лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта му по чл.248, ал.1, т.3 и т.6 от НПК
подлежи на обжалване и/или протестиране по реда на Глава 22 от НПК - в 7-
дневен срок от днес пред Апелативен съд – Велико Търново, на основание чл.
249, ал. 3 от НПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото след изтичане на срока по чл.248а, ал.1 от
8
НПК на Апелативен съд – Велико Търново съгласно разпоредбата на чл.249,
ал.3, пр. посл. от НПК, при постъпване на жалба и/или протест от страните в
процеса.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9