Р Е Ш Е Н И Е
№ 260064
гр. Н., 06.11.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Н. в публичното заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Галина Александрова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №282 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба с правно основание по чл.108 от ЗС от страна на ищците Н.П.Б. ***, В.К.П. *** и П.К.Д. ***, действащи чрез процесуалния им представител адв. Т. М. от *АК, против ответниците М.Б.К. и И.Ж.И.,***.
В исковата молба ищците твърдят, че са наследници на К. П. Б., починал на ***г. Н.П.Б. била съпруга на Б., а В.К.П. и П.К.Д. – негови деца. Ищците били съсобственици по давност и наследство от К. Б. на следния недвижим имот, находящ се в землището на гр. Н., обл. Ш., а именно: лозе с площ от 400 кв м, в местността „***“, който имот съгласно одобрената кадастрална карта за гр. Н. представлява поземлен имот с площ от 427 кв м, с идентификатор ***, при граници: ***, ***, ***и ***. Приживе наследодателят на ищците бил признат за собственик на този имот по реда на Постановление №**на МС от ***г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, за което бил съставен нотариален акт №**, том ***, дело №***г. Преди това, обаче, през *** г., имотът бил закупен от наследодателя на страните от друго лице по време на брака му с ищцата и от тогава К. Б., заедно със съпругата си – ищцата по делото владяли имота. След смъртта на Б. наследниците продължили владението на имота до 2015 г. Този имот бил записан и в регистъра при Община – Н. на имоти по параграф 4 от ЗСПЗЗ на името на К. Б., където бил отразен и номерът на нотариалния акт. Вписването било извършено на ***г. През 2008 г. първата от ищците се снабдила с удостоверение за данъчна оценка и със скица, издадени от Община – Н.. Имотът се обработвал и ползвал от първата от ищците и покойния ѝ съпруг, които се афиширали за негови собственици. През 2019 г. ищцата Н.П.Б. разбрала, че за този имот е съставен акт за частна общинска собственост на Община – Н. №**от ***г. В този акт не бил посочен съсобственик или съставен предишен акт и от него не било видно по какъв начин имотът станал общинска собственост. С договор за покупко-продажба №***г. общината продала процесния имот на ответницата М.Б.К.. Към датата на предявяване на иска имотът бил във владение на ответниците, които нямали правно основание да го държат. Предвид така изложените обстоятелства ищците молят съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици по давност и наследство на процесния имот при квоти: 4/6 идеални части за Н.П.Б.; 1/6 идеална част за В.К.П. и 1/6 идеална част за П.К.Д., както и да осъди ответниците да предадат на ищците владението на имота. Молят също така да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В предоставения им срок за писмен отговор ответниците са депозирали такъв, като в него сочат, че оспорват предявените искови претенции и смятат исковата молба за неоснователна. Ответниците заявяват, че оспорват нотариалния акт, с който наследодателят на ищците е признат за собственик на процесния имот. Твърдят, че не е спазена процедурата по съставянето на акта, тъй като не можело да се направи извод, че тя е изцяло завършена, а и в акта се цитирали 2 бр. удостоверения и скица, които нотариусът не взел под внимание, тъй като те не били описани сред основанията, които нотариусът приел.
Ответниците оспорват заявения от ищците факт, че последните са станили собственици на имота по силата на давностно владение и наследство. Твърдят, че не ищците, а те са собственици на процесния имот по сила на договор за покупко-продажба, сключен със собственика на имота, което представлявало годно правно основание и били спазени всички изисквания на закона. Едновременно с това ответниците твърдят, че в годините назад праводателят им – Община - Н. владяла имота и никой не оспорил това владение и не заявил каквито и да са претенции относно имота, вкл. и собственически. Предвид това ответниците се явявали добросъвестни владелци, като присъединявали към собственото си владение и това на праводателя си, което продължавало за период много по-дълъг от десет години. Предвид тези обстоятелства ответниците считат, че исковите претенции следва да се отхвърлят, с всички законови последици от това.
По делото е допуснато участие на трето лице-помагач на ответниците, като подпомагащата страна е Община – гр. Н.. Подпомагащата страна не е изразила становище в хода на делото, нито по съществото на спора.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Ищците са наследници на К. П. Б., починал на ***г. Ищцата Н.П.Б. е негова бивша съпруга, а ищците В.К.П. и П.К.Д. са негови деца. Това обстоятелство е видно от представеното по делото удостоверение за наследници №***г., изд. от Община – Н..
Имотът, за който страните спорят в настоящия процес представлява, съгласно приложената по делото скица №***г. на СГКК – Ш.: поземлен имот с площ от 427 кв м, с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – лозе, при граници: ***, ***, ***и ***.
За горепосочения имот през 1997 г. наследодателят на страните се е снабдил с нотариален акт №**, том ***, дело №***г. на РС – Н. за собственост върху недвижим имот по реда на Постановление №**на МС от ***г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Във въпросния нотариален акт е отразено, че съгласно §5, ал.10 и ал.11, т.2 от постановлението; ПМС 21 от 1963 г.; протокол №**от ***г. на ИК на ОбС – гр. Н. и решение №**по силата на ПМС 26 от 1987 г., наследодателят на страните К. П. Б. се признава за собственик на следния имот, находящ се в землището на гр. Н., обл. Ш., а именно: лозе с площ от 400 кв м, в местността „***“, съставляващо имот пл. №44 по кадастралния план на местността, при съседи: Л. Д., С.Д.и Д.А.. Обстоятелството, че този имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор ***, съгласно в момента действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Н., се установява от представените служебна бележка от ***г., изд. от Дирекция ТСУ при Община – Н. и уведомление изх. №***г. от Община – Н..
Наследодателят на страните и ищцата Н.П.Б. започнали да ползват имота от *** г. Те го обработвали и стопанисвали непрекъснато до смъртта на Б. през *** г., а след това ищцата рядко го посещавала. В последните десет години мястото запустяло. Един от собствениците на съседно място разчистил процесния имот и той бил използван за терен, на който хората, пристигащи в района, обръщали автомобилите си.
На ***г. за горепосочения имот е съставен акт за частна общинска собственост №**, в който е вписано, че за имота няма по-рано съставени актове и същият се управлява от кмета на общината.
На ***г. е сключен договор за покупко-продажба №**съгласно който Община – Н. е продала процесния имот на ответницата М.Б.К.. Тъй като към този момент ответницата е в граждански брак с ответника И.Ж.И., то той също се легитимира като собственик на имота.
Преди актуването на имота като общински, същият е бил вписан в регистъра за имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ от 1999 г. при общината. В този регистър е отразено, че собственик на имота е К. П. Б., съгласно нотариален акт №**, том ***, дело №***г. Отразяването в регистъра е от ***г. В същия регистър за предишен собственик на имота е отбелязано „Кметство – гр. Н.“.
Извършена справка на ***г. в Служба по вписванията – гр. Н. е установила, че за процесния имот, за периода от ***г. до ***г., освен съставянето на акта за частна общинска собственост и последващата му продажба на ответницата, няма други вписвания, отбелязвания и заличавания.
Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно по делото от всички представени писмени доказателства (изрично посочени по-горе), както и от показанията на изслушаните по делото свидетели – Д.С.Г., Т.С.К., Ф.Ф.С.и Р. И. Р., на които показания съдът няма основание да не даде вяра изцяло, тъй като в същите не се съдържат противоречия относно съществените за казуса факти. На база на така установените факти съдът счита, че се налагат следните правни изводи:
Тъй като ищците претендират, че са собственици на спорния имот по давност и наследство, то те следва да докажат, че в продължение на период не по-малко от десет години наследодателят им и ищцата Н.П.Б. са владяли имота непрекъснато, явно, необезпокоявано, с намерение да го своят, а след смъртта на наследодателя владението са продължили ищците. По делото е безспорно (от показанията на свидетелите Д.Г. и Т.К.), че К. П. Б. и Н.П.Б. от *** г. са започнали да обработват имота и са го стопанисвали непрекъснато до смъртта на Б. през *** г., след което ищцата рядко са го посещавала мястото. Именно по тази причина и посочените от ответната страна свидетели не са виждали ищците в имота, тъй като и двамата свидетели – Ф.С.и Р. Р. са започнали да обработват своите места в същия регион основно след 2000 г.–*** г. Не се доказва, обаче по делото, че ищцата и съпругът ѝ са закупили процесния имот. Такива твърдения се съдържат в показанията на свидетелката Т.К., но те не могат да се приемат като доказателство за наличие на валидно сключен договор за покупка на имота. За да бъдат признати ищците за собственици на имота на соченото от тях основание (придобивна давност), те следва да докажат, че са получили и упражнявали именно владението на имота, а не само държането. Представените по делото писмени доказателства – нотариалният акт и извлечението от регистъра за земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ от 1999 г. при общината опровергават твърденията за владение на имота от страна на ищцата и съпруга ѝ от *** г. до 1997 г. Тези писмени доказателства сочат на извода, че процесният имот е бил общински и е бил предоставен за ползване.
С §5, ал.1 от Постановление №**на МС от ***г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е била дадена възможност на гражданите, които към 17 август 1990 г. ползват земи въз основа на основанията и условията, посочени в § 4, ал.1 и 3 и в §4а, изречение последно от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, и желаят да придобият право на собственост, да подадат молба до кмета на общината по местонахождение на имота в съответния срок. В останалите разпоредби на параграфа са регламентирани отделните случаи и процедури по изкупуване на имотите. Именно по този ред наследодателят на ищците се е снабдил с представения по делото нотариален акт. Това обстоятелство, както и фактът, че имотът фигурира в регистъра за имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, водят до извода, че процесният имот до момента на снабдяване с нотариален акт е бил общински, а и като такъв е отразен в регистъра преди вписването на наследодателя на ищците като собственик. Всъщност обстоятелството, че наследодателят на ищците се е снабдил с нотариален акт именно в процедура по изкупуване на имота, сочи, че той се е считал за ползвател, а не за владелец на имота. Вече след снабдяването с нотариален акт без съмнение от наследодателя, ищцата и другите ищци е било упражнявано владение върху имота, но те може да бъде зачетено като придобивен способ, тъй като е налице законова забрана за това.
Нотариалният акт №**, том ***, дело №***г. на РС – Н. е бил оспорен от ответниците по делото, но в настоящото производство съдът не следва да обсъжда редовността на процедурата по акта и обстоятелството дали е била завършена, или не, тъй като не това е основанието за собственост, сочено от ищците, а се претендира, че наследодателят и ищцата са придобили имота в резултат на давностно владение. Макар и да е било налице владение от страна на наследодателя на ищците, което е било факт, дори и да е имало нередовна процедура по изкупуване на имота, то това владение не е годно да направи владеещите имота негови собственици, поради неизтичане на законовия придобивен срок. Съгласно Закона за собствеността от 1951 г., не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост (чл.86 от закона). През 1990 г. тази разпоредба е изменена и е предвидено, че не може да се придобие имот, който е държавна или общинска собственост. През 1996 с приемането на Закона за общинската собственост се предвижда, че не могат да се придобиват по давност вещи общинска собственост (чл.7, ал.1). С изменението на тази разпоредба от 1999 г. се забранява придобиването по давност на вещи само публична общинска собственост, но със Закона за допълнение на ЗС в §1 са спрени давностните срокове и е наложен мораториум върху придобиването по давност на имоти държавна и общинска собственост за срок седем месеца, считано от 31.05.2006 г. С последващи изменения на тази разпоредба (ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., бр. 105 от 2011 г.), срокът на мораториума е продължен до 21.12.2014 г. Със следващите изменения (ДВ, бр. 107 от 2014 г., бр. 7 от 2018 г., бр.18 от 2020 г.) давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост е спряна до 31 декември 2022 г. Предвид това процесният имот не е могъл да бъде придобит по давност от наследодателя на ищците и от самите тях, както и в резултат на наследяване от праводател придобил имот по давност.
Предвид гореизложеното предявената искова молба се явява неоснователна и недоказана на претендираното от ищците основание и като такава следва да се отхвърли, а именно тъй като не се доказва, че ищците са собственици на процесния имот на основание давностно владение и наследство.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответниците имат право да им се присъдят разноски по делото, но за такива в хода на производството доказателства не са представени. След приключването на съдебното дирене и хода по същество на делото е депозиран договор за правна защита и съдействие, ведно с представени писмени бележки, но отразеното в договора възнаграждение не може да бъде съобразено, тъй като договорът не е представен преди приключване на съдебното дирене, а и това отнема възможността на насрещната страна да направи евентуални възражения.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявената искова молба с правно основание по чл.108 от ЗС, с искане ищците Н.П.Б., с ЕГН ********** ***; В.К.П., с ЕГН********** *** и П.К.Д., с ЕГН ********** *** да бъдат признати спрямо ответниците М.Б.К., с ЕГН ********** и И.Ж.И., с ЕГН **********,***, за собственици по давностно владение и наследство от наследодателя К. П. Б., починал на ***г., при квоти 4/6 идеални части за Н.П.Б.; 1/6 идеална част за В.К.П. и 1/6 идеална част за П.К.Д., върху следния недвижим имот: поземлен имот с площ от 427 кв м, с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – лозе, при граници: ***, ***, ***и ***; както и с искане ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху имота.
Решението е постановено при участието на Община – Н., представлявана от Кмета на общината, в качеството ѝ на трето лице – помагач на ответниците по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: