№ 24859
гр. София, 17.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110149753 по описа за 2022 година
Ищцата Т. *** П., с ЕГН **********, чрез упълномощения си и процесуален представител
адв. И. Р. Р. от САК, с личен № ********** е направила искане за допълване на решение №
7666/25.04.2024г., постановено по настоящото гр. дело 49753/2022г. по описа на СРС, ГО, 30
състав, в частта за разноските. Искането е администрирано. Изпратено е на ответната страна,
която не е взела становище.
Искането е подадено в срок, а разгледано по същество е основателно, поради следното:
С решение № 7666/25.04.2024 г. съдът е уважил предявените искове - вторият от които
частично, но не се е произнесъл по отговорността за разноските в производството.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78. ал. 1 ГПК.
Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на 100
лв. - държавна такса, 400 лв. депозит за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ и 1500 лв.
договорен и заплатен адвокатски хонорар - по 750 лв. за всеки от двата иска - за
прогласяване на нищожност за двата договора за кредит, както и за иска по чл.55, ал. 1 от
ЗЗД.
Съобразно Тълкувателно решение №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г., в случай
на направено възражение от ответната страна при определяне минималния размер на
адвокатските възнаграждения, то не се определя от сбора на цената на исковете и съответно
адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 7, ал.2 от НМРАВ, а съобразно цената на всеки
от защитаваните интереси по обективно съединените искове и това е минималният размер,
под който съдът не може да намали следващото се възнаграждение за осъществена
адвокатска защита при направено възражение в срока, предвиден в чл.78, ал. 5 от ГПК- в
този смисъл е и определение 146/04.04.2022 г. по ч. т. д. № 358 по описа на ВКС за 2022 г.
Съгласно определение № 366 от 16.08.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1085/2022 г., с оглед
частично отхвърления иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, не следва да се присъждат разноски в
полза на ответното дружество, които да бъдат възложени в тежест на потребителя - ищец.
1
Следователно на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1843,40 лв., от
които 87,47 лв. държавна такса; 349,89 лв. за ССЧЕ; 656,04 лв. възнаграждение за един
адвокат по отношение на договор за кредит № МАХ_500027822 от 13.03.2020 г., изчислени
съобразно отхвърлителната част на иска и 750,00 лв. възнаграждение за един адвокат по
отношение на изцяло уважените искове за договор за кредит № МАХ_500027823 от
13.03.2020 г. Съобразно отхвърления иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, във връзка
с прогласяване нищожност на договор за кредит, по който ищцата се явява потребител,
юрисконсултско възнаграждение за ответното дружество не следва да бъде присъждано.
Воден от горното и на осн. чл. 248, ал. ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение № 7666/25.04.2024г. като
ОСЪЖДА „***" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Незабравка № 25, ет. 5 да плати на Т. П. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Вършец, ул. Серафим Георгиев № 9, вх. Б, ет. 1, ап. 3 сума в размер на 1843,40 лв.,
представляваща разноски в производството.
Определението подлежи на обжалване от страните пред СГС в 2-седмичен срок, считано
от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2