РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Разград, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело №
20253300500038 по описа за 2025 година
Постъпила е въззивна жалба от Районен съд Тутракан, представляван от председателя
Г.Г., против решение № 571/10.09.2024г., постановено по гр.д. № 1381/2023г. по описа на РС
Силистра, в частта, с която е осъден да заплати на О. К. М. сумата 528,92 лв.,
представляваща разлика в основното му трудово възнаграждение за длъжност за месеците
февруари и март, 2023г. и процент за прослужено време за същия период. Жалбоподателят
излага оплаквания за недопустимост съдебния процес по общия ред и неправилност на
решението на РС Силистра. Моли въззивния съд да отмени съдебния акт в обжалваната част
и да отхвърли предявения иск в цялост.
Не е постъпил писмен отговор от О. К. М..
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка: ищецът – сега въззиваем, заема длъжност съдия
в Районен съд Тутракан. От представените с исковата молба фишове за работна заплата се
установява, че за месеците февруари и март, 2023г. на същия е начислена основна заплата в
размер 3244лв., а възнаграждението за стаж е определено на 16,5%.
С решения по т.4.1. и т.4.2. от Протокол №22/17.08.2023г. Пленумът на ВСС е
утвърдил таблица №1 за определяне на максималните основни месечни работни заплати на
съдии, прокурори и следователи, в сила от 1.04.2023г. Максималните основни месечни
работни заплати на младши съдии, младши прокурори и младши следователи – ред 7 от
1
таблицата, са утвърдени, считано от 1.01.2023г. и са в размер 3471лв.
Така за процесния период разликата между основната заплата на младши магистрат и
основната заплата на въззиваемия е в размер 227лв. за месец, а с прилагане на
възнаграждението за стаж от 16,5% разликата е 264,46лв. Разликата за двата месеца
февруари и март, 2023г. е в общ размер 528,92лв.
Страните не спорят по горните факти. Спорът е по правилното приложение на
правото. Във връзка с въпросите, поставени в жалбата и очертаващи въззивния контрол,
съдът направи следните правни изводи: неоснователно е възражението на РС Тутракан, че
предметът на спора по съществото си е за вреди от бездействие на административен орган –
Пленума на ВСС, и че претенцията следва да се предяви пред административния, а не пред
общия съд. В тази насока следва да се отчете, че отговорността на жалбоподателя за
процесните вземания поизтича от препращащата разпоредба на чл. 229 ЗСВ към чл.128 КТ и
се реализира посредством иск, основан на задължението работодателят да изплаща
дължимото възнаграждение, независимо дали го е начислил или не го е начислил /в този см.
определение №772/18.02.2025г. по гр.д. № 1351/2024г. на ВКС, III г.о., постановено по
съдебен спор между ищеца и ОСВ, в който е упражнявал дейност като мл.съдия/. По своя
характер магистратското възнаграждение е за положен труд и въпреки, че правоотношението
по заемане на магистратска длъжност е специфично, различно от трудовото и от служебното
правоотношение, магистратът полага труд в съответния орган на съдебна власт, съгл. чл.161
ал.3 т.1 ЗСВ, който носи отговорност за изплащане на възнаграждението, а не органът по
назначението – ВСС. Изложените съображения налагат извод, че искът е допустим като
заведен пред общия съд с предмет изплащане в цялост на дължимото възнаграждение за
положен труд и ответникът – сега жалбоподател е процесуално легитимиран да отговаря по
него.
Следващото възражение е относно неправилното прилагане на материалния закон.
Твърди се неотносимост на разпоредбата на чл.218 ал.2 ЗСВ към исковата претенция, както
и че не е завършен фактическият състав, пораждащ правото на увеличено възнаграждение,
защото за процесния период липсва административен акт по чл.30 ал.2 т.10 ЗСВ за
увеличение на трудовото възнаграждение на съдиите в районните съдилища. Съдът не
споделя оплакванията във въззивната жалба. За периода м.февруари – март, 2023г.
въззиваемият е получавал по-ниско възнаграждение от предвиденото в закона за най-ниската
съдийска длъжност – младши съдия. Спорният въпрос е дали при липса на решение на
Пленума на ВСС по реда на чл. 218 ал. 3 ЗСВ на ответника може да се вмени отговорност за
изплащане на по-високо трудово възнаграждение на районния съдия в рамките на размера,
определен за младши съдия. Отново в посоченото по-горе решение на ВКС е изведен
принципът, че законово правомощие на ВСС е да определя възнагражденията на
магистратите, но при условията, посочени в ЗСВ. След като условията на закона не са
спазени, причините за начисляване на трудово възнаграждение на съдия в районен съд по-
ниско от това на младши съдия, са без значение за дължимостта на разликата в трудовото
възнаграждение на ищеца.
2
Със ЗСВ е утвърден принципът, според който магистратите от по-високостояща
длъжност получават по-високо възнаграждение от магистратите от по-нискостояща
длъжност. В подкрепа на този извод са разпоредбите на чл. 227 ал. 5 и чл. 234 ЗСВ. Ето защо
възнагражденията на останалите длъжности в органите на съдебната власт, каквато е и
длъжността съдия в районен съд, не могат да бъдат по-ниски от възнаграждението за най-
ниската съдийска длъжност – тази на младши съдия. Ако се възприеме обратно разбиране,
че възнагражденията на останалите длъжности в органите на съдебната власт се определят
извън ограниченията на размерите, посочени в чл. 218, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ, ще се стигне до
положение, в което всяко възнаграждение под тези размери е в съответствие с останалите
норми от ЗСВ, което е в очевидно противоречие с констатирания принцип за по-високо
заплащане на горестоящите длъжности спрямо долустоящите.
Ищецът претендира за разликата до изравняване на трудовото му възнаграждение
поне в размера, определен от Пленума на ВСС за най-ниската съдийска длъжност – тази на
младши съдия. Претенцията му е основателна. Като е достигнал до същия правен извод,
районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 571/10.09.2024г., постановено по гр.д. № 1381/2023г. по
описа на РС Силистра, в частта, с която е осъден да заплати на О. К. М. сумата 528,92 лв.,
представляваща разлика в основното му трудово възнаграждение за длъжност за месеците
февруари и март, 2023г., увеличена с процент за прослужено време за същия период.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3