Р Е Ш Е Н И Е №..................
град Свиленград, 02.12.2020година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева
при секретар: Ренета Иванова, като разгледа докладваното от
Съдията Административно наказателно дело №584 по описа за 2020година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
Издадено е Наказателно постановление /НП/ №20-0351-000273 от 01.04.2020година
на Началник група към ОД на МВР Хасково,
РУ- Свиленград,с което на Г.М.Б.
с ЕГН ********** *** за нарушение на
чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.21,ал.1 от ЗДвП е наложено на основание
чл.182,ал.1,т.6 от ЗДвП административно наказание „ГЛОБА” в размер на 750лева
и „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 3месеца и на основание
Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки .
Жалбоподателят Г.М.Б.
моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и
неправилен . В жалбата се твърди,че неправилно било определено място на
извършване на нарушението,доколкото засечената скорост била извън населеното
място,а не както било описано в обжалваното НП в населеното място,като се
излагат подробни съображения в тази насока. Сочат се и допуснати процесуални
нарушение от категорията съществени такива,а именно на чл.42,т.5 и
чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателя
редовно призован не се явява , за нея се
явява адв.Д.,който поддържа жалбата по изложените в
нея доводи.Представя писмени бележки,в които доразвива доводите си за допуснати
съществени процесуални нарушения в адм.процедура. В
частност сочи,че имало съществено разминаване в описанието на твърдяното
нарушение и неговата квалификация. Отделно от това наказуемата скорост не била
реална , доколкото съгласно изискванията на техническите спецификации на
техническото средство измерило скоростта на МПС следвало да се редуцира с -3%,а
не с – 3км.в час,което също водело до
неправилно квалифициране на нарушението.
Претендират се разноски по
делото. Представен Списък на разноските.
Административно
наказващият орган /АНО/ - група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, не изпраща представител. В придружителното
писмо до съда е
направено възражение
за прекомерност на изплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и се иска неговото редуциране до минимално предвидения за
това размер.
Районна прокуратура – Свиленград, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 28.10.2019 година около 10.04 часа на пътя за с.Пъстрогор, област Хасково,общ.Свиленград с АТСС (радар)
№ 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение TFR 1-М е регистрирано
и заснето моторно превозно средство (МПС) марка „Мерцедес”, модел „Ц220 ЦДИ”
с държавен регистрационен номер Х 67 97 КА, движещо се със скорост 107 км/ч.
Спорно по делото е дали процесното
МПС е било заснето на влизане в село Пъстрогор от гр.Свиленград или при изхода
на село Пъстрогор в посока село Младиново,както и евентуално ако автомобила е бил заснет при влизане в
село Пъстрогор, отчетената от техническото средство скорост е заснета в рамките
на населеното място или извън него,като за целта е изискана информация от АПИ,като
видно от постъпилото писмо от АПИ се установява,че старото местоположение на
табелата за населено място при влизане в Пъстрогор от гр.Свиленград е било при
км.179+970,новото е при км.179+605,а местоположението на табелата е променена
на 09.01.2020г./т.е. табелата е преместена към с.Пъстрогор с 365м. от предходното
й местоположение/.
В тази връзка св.В.И.С. твърди,че от материалите по преписката се установявало,че полицейският автомобил се
намирал на изхода на село Пъстрогор в посока село Младиново и съответно процесната скорост била засечена в рамките на населеното
място.Св.Б.П.Р. твърди,че скоростта също била засечена в населеното място ,но
това било при влизане в село Пъстрогор от гр.Свиленград и към датата на
установяване на нарушението табелата указваща навлизане в населено място била с
500метра по напред ,от сегашното й местоположение,поради което е категоричен,че
отчетената от техническото средство скорост е в рамките на село Пъстрогор.
Свидетелят Емил Атанасов Тодоров ,съпруг на жалбоподателката
, твърди че след като се запознали с
материалите по АНПр
установил,че снимките на автомобилът на съпругата му се отнасят за влизане от
гр.Свиленград в село Пъстрогор и скоростта е била засечена в участък,който не
попада в рамките на населеното място. Сочи още,че табелата на с.Пъстрогор била
действително изместена,но дори и преди изместването й ясно се виждало,че те още
не били навлезнали в с.Пъстрогор,тъй като снимките
показвали,че след излизане от завоя била установена процесната
скорост,което безспорно означавало,че те още не били навлезнали
в рамките на селото. Отделно от това сочи,че снимката на полицейските автомобил
бил на изхода на село Пъстрогор,а снимките на техният автомобил бил при излизане от завоя от гр.Свиленград и преди
влизане в село Пъстрогор.При това положени е и съобразно доказателственият
материал по делото ,съдът намира,че отчетената от техническото средство
скорост е при влизане в село Пъстрогор
от гр.Свиленград и се касае за скорост извън населеното място,тъй като от писмото
на АПИ става ясно,че табелата е преместена с 365м. в посока с.Пъстрогор,а не
500метра,както твърди св.Р. и от там съдът изхожда,че скоростта е заснета извън
населеното място или поне липсват категорични доказателства,че в момента на
установяване на процесната скорост, МПС е било навлезнало в рамките на населеното място.
За работата и
използването на конкретното АТСС
TFR 1-M на процесната дата
- 28.10.2019 година, когато е извършено
нарушението е изготвен Протокол съгласно изискванията на
чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 година. Същият е приложен по
делото и приет като доказателство.
От съдържанието на
Протокола се установяват данни за датата на използването на
АТСС - 28.10.2019 година, времето (09.00 часа до 12.00 часа) и точното
местонахождение на мястото за контрол, където е
използвана системата – с.Пъстрогор, за общото ограничение на
скоростта, режима на измерване - стационарен, посоката на задействие, номера на
служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и други сведения,
съгласно реквизитите на образеца. Наличен е снимков
материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от
системата, общо налични са 3 броя снимки за конкретния клип,
на които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер Х 67 97 КА в процес на
приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на
движение 107 км/ч, съответно наказуема
установена скорост – 57 км/ч (преди приспадане на
допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена
такава от 50 км.ч., въведена като общо ограничение, като превишението е 54 км/ч. (след приспадане на
допустимата грешка 3 км/ч).
Аналогични данни се съдържат и в
приложената извадка - разпечатка от системата на
регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от TFR за
конкретното нарушение, заснето в 10.04 часа, при съвпадение на цифровата стойност на наказуемата скорост (54 км/ч), наред с отразената и реално
измерената, 107 км/ч.
От представения Протокол № 6-50-19/11.10.2019 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената
дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M №
656/14, според който съответства на одобрения тип.
Посочено е,че допустимата грешка
при измерване на скоростта до 100км в
час е 3км.в час,а над 100км.в час е
3%.
В публичния Регистър на БИМ,
който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт,
след извършена служебно от Съда справка, се установява, че
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен
тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година. Издаденото за
одобряването му Удостоверение (,
приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и
е валидно до 24.02.2020 година.
След обработване на информацията
от заснемането, включително клип № 10326, е изискана от собственика на проц.автомобил,съгласно справка за собственост/приложена по
АНПр/ да представи информация по нарушението във
връзка с разпоредбите на чл.189,ал.5 от ЗДвП.
Такава е постъпила в регистратурата на АНО на
11.03.2020г.,като видно от декларацията,жалбоподателя е декларирал,че лично е
управлявал МПС на процесният ден и час.
Поради установяване на нарушителя на
същата дата -11.03.2020г., предвид
констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят В.И.С. – Полицейски инспектор, ІІІ степен в отдел –
звено „Пътен контрол” в Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към
ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставил против жалбоподателя в нейно присъствие АУАН серия АА с бланков № 180123.
Това процесуално действие извършва и с участието на
свидетеля Б.П.Р..
В изготвения АУАН актосъставителят
излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с управление на
МПС с превишена скорост, както и на обстоятелствата по извършването
и откриването им, като посочва, че ограничението от 50 км/ч в населеното място
е въведено с пътен знак В26. А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, която вписва за нарушена.
АУАН е предявен и връчен срещу
подпис на жалбоподателя - нарушител на същата
дата 11.03.2020г., която не сочи възражения против констатациите в Акта.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с
него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград
към ОДМВР – Хасково е издал процесното НП.
В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации,
изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от
контролния орган – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
и налага на жалбоподателя административни
наказания „Глоба” в размер на 750 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 3 месеца.
НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 17.09.2020 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия
документ и надлежно оформена – датирана и подписана.
Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят
в настоящото съдебно производство.
Материалната
компетентност на актосъставителя и на Началника на Група
„Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че В.И.С.
заема длъжността в Полицейски инспектор, ІІІ степен в
отдел „Пътен контрол” в Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към
ОДМВР – Хасково и от Писмо с рег.№ 351000-5857 от 25.09.2020 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността
„Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР –
Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му
в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка за нарушител.
Налична по АНПр
е и снимка на разположението на полицейският автомобил .
Видно от приетата като доказателство
по делото Заповед с рег
№8121з-172 от 29.02.2016г.на Министъра
на Вътрешните работи е утвърдил образци на електронни фишове/приложен екземпляр
от него по преписката/.
При така
установената фактическа обстановка и при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до
следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата
за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а”
от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1,
б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл.
189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон,
се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон,
които съгласно чл.
165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи.
Видно от т. 1.3 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената
категория. В процесния казус е установено, а и не е
спорно между страните, че към 11.03.2020
година актосъставителят В.И.С. е заемал длъжността Полицейски инспектор, ІІІ
степен в отдел - звено „Пътен контрол” в Група „Охранителна полиция” при РУ -
Свиленград към ОДМВР – Хасково, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по
контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Предвид изложеното актосъставителят В.И.С.
безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП,
което има правомощията по чл.
189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват
нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му
длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково”. Деянието е извършено в
зоната на отговорност на РУ – Свиленград.
При издаването на Акта и НП са
спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН
срокове.
Преценена по
същество, Жалбата е основателна,
за което Съдът излага следващите правни
съображения:
В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е въведена
забрана на водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение
да не превишава определените в нормата стойности, а в ал. 2 е предвидено, че
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Видно от
данните в АУАН и в НП, представляващи описание на фактическата обстановка,
става ясно, че лицето се е движело в населено място при предвидено ограничение
на скоростта от 50 км/ч, въведено с пътен знак В26, но деянието е квалифицирано
като нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (т.е. общо ограничение на
скоростта). Същевременно
в Протокола за използване на АТСС е посочено, че на мястото на нарушението има
общо ограничение от 50 км/ч и няма въведено с пътен знак В26 ограничение на
скоростта. В съдържащите се в кориците на делото документи дори не се споменава
за наличие на въведено с пътен знак ограничение на скоростта в дадения пътен
участък. В конкретния случай Съдът констатира противоречие между изложената в
АУАН и в НП фактическа обстановка и дадената правна квалификация; което
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване
правото на защита на санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване
между фактите, изложени в АУАН и в НП и дадената правна квалификация съставлява
процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства
възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и
правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно
основание за отмяна на НП.
Отделно от това,както се посочи
по горе, липсват категорични доказателства относно мястото на извършеното
нарушение, Събраните по делото гласни и писмени доказателства са в противоречие
помежду си,относно дали процесният автомобил е бил
заснет при изхода на с.Пъстрогор в посока с.Младиново, или при навлизане от
гр.Свиленград в с.Пъстрогор.
По същественото в случая,че
липсват безспорни и категорични доказателства дали, когато е отчетена скоростта
,лекият автомобил е бил в рамките на населеното място или извън него,както се
посочи по горе,което обстоятелство
съобразно това би очертало правилната адм.наказателна
норма,тъй като ако скоростта е била извън населено място,то общото ограничение
за водача ,управляваща пътно превозно средство от категория В би било да не
надвишава 90км.в час и при това положение надвишаването би било от 24км.в час и
би следвало да се санкционира на основание чл.182,ал.2 , т.3 с глоба в размер
на 100лева.
От друга страна се споделя
доводът на защитата,че неправилно е била приета за нарушена стойността на
скоростта ,доколкото е отчетена скорост над 100км.в час /107км/ч./,а е
приспадната грешка от -3км/ч,вместо -3%,която
в случая се равнява на 3,21км/ч.
По изложените по горе
доводи,съдът намира обжалваното НП за неправилно и незаконосъобразно,поради
което следва да бъде отменено.
По разноскитепо
делото:
По делото се констатираха
действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие ,а от страна на АНО не се
претендира присъждане на юрисконсулство
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се
възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
В случая е представен
Договор за правна защита и съдействие, видно от които е заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Основанието
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на
заплатеното адвокатско възнаграждение се
свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и
фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е неоснователно искането на АНО,
направено на основание чл. 78, ал. 5 от
ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен
от жалбоподателя. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата
(ЗА). Според чл. 36 от ЗА,
размерът на възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента.
Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният (нормативният) размер,
определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7,
ал. 2, т. 1 е 300 лв. ,т.е същото е в минимален
размер,поради което е невъзможно съдът да намали същият под предвидения от
Наредбата минимум.
По отношение на Решението в частта за
разноските АНО не може да иска изменение, тъй като по делото не би представен Списъкна разноските от негова страна.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като неправилно и
незаконосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №20-0351-000273 от 01.04.2020година на Началник група
към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград,с
което на Г.М.Б. с ЕГН ********** *** за нарушение на
чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.21,ал.1 от ЗДвП е наложено на основание
чл.182,ал.1,т.6 от ЗДвП административно наказание „ГЛОБА” в размер на 750лева
и „Лишаване от право да управлява МПС”
за срок от 3месеца и на основание
Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки .
ОСЪЖДА
на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОДМВР - Хасково с адрес: град Хасково,
бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.Б. с ЕГН ********** ***, сумата от 300 лв., представляваща
извършени от последния разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото
производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:............................................
/Добринка Кирева /