Р
Е Ш Е Н И Е
№1060
гр. Перник, 05.07.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ПЕРНИК, гражданско отделение, IV-ти състав,
в открито съдебно заседание проведено на шести юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА
БЛАГОЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1649 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано след по иск предявен
От
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, ЕИК *********, представлявано от
пълномощника адв. Янислава Нанкова - Дочева, САК
против:
О.Х.И.,
ЕГН **********,***,
с искане
на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 430 от ТЗ да бъде осъден - О.Х.И.,
ЕГН **********,***, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, ЕИК
*********, сумата по Договор за покупка на недвижим имот № HL 11290 от
11.07.2006 г. в размер на: 18 167,94 лв., от които: 17 159,78 лв. - главница за
периода 28.11.2018 - 26.02.2019 г.; 916,16 лв. - мораторна лихва върху
главницата за периода 14.12.2018 - 26.02.2019г.; 68,00 лв. - договорни такси за
периода 17.12.2018 - 26.02.2019г.; 24,00 лв. - договорни разноски за периода
17.12.2018 - 26.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на исковата молба до погасяването на задължението, както и
направените по делото съдебни разноски, включително за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство в размер на 1290,05 лв. с включен ДДС.
Съдът намира, че е сезиран
иск с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Ищеца твърди, че с Договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL 11290 от 11.07.2006г. „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД (сегашно наименование
„Юробанк България“ АД), в качеството й на Кредитор, е разрешила и отпуснала на
ответника - О.Х.И., банков кредит в размер на 20 300 лева, от които 9800 лв. -
за покупка на недвижим имот, описан в процесния Договор /чл. 1, предл. първо/ и
10 500 лв. - за други разплащания /чл. 1, предл. второ/, като
Кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите
лихви, в сроковете и при условията на цитирания договор. Страните са уговорили
краен срок на погасяване 360 (триста и шестдесет) месеца, считано от датата на
откриване на заемната сметка по кредита - 14.07.2006г. /чл. 5 от Договора за
кредит/. За уговорения и отпуснат кредитен ресурс, Кредитополучателя се е
задължил да плати на банката възнаградителна лихва, съгласно чл. 3 от Договора.
Кредитополучателят се е задължил да плати на Банката такси, съгласно
уговореното в чл. 4 от Договора - 1/ такса за управление в размер на 1,5% върху
размера на кредита, платима при отпускане на кредита и 2/ годишна такса за управление
в размер на 0,1% върху непогасената главница от кредита. Кредитополучателят,
съгласно договора следва да погасява кредита на равни /анюитетни/ месечни
вноски, включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска /към момента на
сключване на Договора/: 56,39 лв. - през първата година от срока за издължаване
на кредита - вноски включващи само главница и 143,85 лв. - за всяка следваща
година до крайния срок на издължаване на кредита /чл. 6 от Договора за кредит/.
На 03.08.2006 г. е подписан Договор за цесия за прехвърляне на
вземания по договори за кредит, между „Бългериън ритейл сървисиз“ АД, с ЕИК
********* („БРС“), в качеството му на цесионер и „Българска Пощенска Банка“ АД,
в качеството й на цедент („Договора за цесия1). По силата на същия Договор за
цесия, вземанията на „Българска Пощенска Банка“ АД по договорите за кредит,
посочени в Приложение № 1, Приложение № 2 и Приложение № 2а към Договора за
цесия, заедно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности,
включително начислените до датата на прехвърлянето лихви и правата на
„Българска Пощенска Банка“ АД спрямо солидарните длъжници, считано от
28.07.2006 г., са прехвърлени от „Българска Пощенска Банка“ АД на Бългериън
Ритейл Сървисиз АД. Процесният Договор за потребителски кредит № HL 11290 от
11.07.2006 г. е включен под № 437 в Приложение № 2 към Договора за цесия.
На 06.04.2009 г. между Бългериън Ритейл Сървисиз АД, като Цедент и
Юробанк И Еф Джи България АД, като Цесионер, е подписан Договор за прехвърляне
на вземания по договори за кредит („Договора за обратна цесия“). По силата на
същия Договор за обратна цесия, вземанията на Бългериън Ритейл Сървисиз АД по
договорите за кредит, посочени в Приложения №1-3 към Договора за обратната
цесия, заедно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности,
включително начислените лихви и правата на Бългериън Ритейл Сървисиз АД спрямо
солидарните длъжници и поръчители, считано от 27.03.2009 г., са прехвърлени от
Бългериън Ритейл Сървисиз АД на Банката. Процесният Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 11290 от 11.07.2006 г. е посочен в позиция № 857
на Приложение № 1 към Договора за обратната цесия.
Съгласно чл. 18, ал. 1 на Договора за кредит, при непогасяване на
която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от Кредитополучателя
на което и да е задължение по Договора за кредит, Банката може да направи
кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Поради неплащане от страна на
ответника на задълженията по Договор за № HL 11290 от 11.07.2006г., с
Уведомление до О.Х.И., чрез ЧСИ С.Б., per. № 753, с район на действие ОС
Перник, връчено на 28.11.2018 г., същият е уведомен за това, че кредитът е
обявен за предсрочно изискуем, за неговия актуален размер и за Договора за
обратна цесия. Уведомлението е връчено лично на ответника - О.Х.И., за което
същият се е подписал собственоръчно.
Ответникът, чрез пълномощника си, в законоустановения срок от един
месец, е подал отговор, в който изцяло оспорва исковата претенция като сочи, че
не са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, тъй като към момента на получаване на уведомлението за обявяването му
за предсрочно изискуем, ответникът е бил изплатил всички вноски с настъпил
падеж.
В
открито съдебно заседание ищеца
редовно
призован, чрез процесуални си представител, изразява становище, да бъде уважена
изцяло исковата претенция и бъдат присъдени направените по делото разноски за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, чрез
упълномощения си адвокат изразява становище, че не е настъпила автоматична
предсрочна изискуемост.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
Видно
от представените по делото писмени доказателства на 11.07.2006г. е сключен
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 11290 между „БЪЛГАРСКА
ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД (сегашно наименование „Юробанк България“ АД), в качеството й
на Кредитор и ответника - О.Х.И., с който е отпуснат на последния банков кредит
в размер на 20 300 лева, от които 9800 лв. - за покупка на недвижим имот,
описан в процесния Договор /чл. 1, предл. първо/ и 10 500 лв. - за други
разплащания /чл. 1, предл. второ/. Кредитополучателят, съгласно чл. 6, ал. 1 от
договора следва да погасява кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски,
включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска /към момента на сключване
на Договора/: 56,39 лв. - през първата година от срока за издължаване на
кредита - вноски включващи само главница и 143,85 лв. - за всяка следваща
година до крайния срок на издължаване на кредита.
Ответника
не е погасил в срок месечните си вноски с падежи 14.08.2018г., поради което и
кредитора на 05.10.2018г. е обявил целия кредит за предсрочно изискуем, за
което е изпратено уведомление до ответника. Същото му е връчено на
28.11.2018г. Ответника след 14.08.2019г.
е извършил следните плащания по кредита на 22.10.2018г. – 400,00 лв., на
13.12.2018г. – 190,00 лв., 21.01.2019г. – 400,00 лв., 22,02,2019 – 200,00 лв. и
29,03,2019г. – 200,00 лв.
Качеството
на кредитор на ответника, предвид повторната цесия не се оспорва от страните.
При така установените
фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявени
са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 ТЗ, чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
претендира вземанията за заплащане на главница и лихви по договор за банков
кредит, уреден в чл. 430 от ТЗ. Съгласно ал.1 на същия, с договора за банков
кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Ал. 2 урежда
задълженето на заемателя за плащане на лихва по кредита, уговорена с банката. В
ал. 3 е предвидена форма за действителност на договора за банков кредит, а
именно- писмена форма. В настоящия случай е безспорно сключването на договор
между банката и кредитополучателя в писмена форма. Същият е породил задължения
за заплащане на главница и лихви.
Ответникът
възразява, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, тъй като към
момента на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост, а именно на
29.11.2018г. той е бил погасил двете вноски, сочени в уведомлението.
С
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
в т. 18 бе прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото
си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. С оглед на така дадените разрешения моментът, в който настъпва
предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката,
че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника –
кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент целият или
неплатеният остатък по кредита е изискуем.
Касателно
настоящия случай уведомлението за предсрочната изискуемост е получено от
ответника на 28.11.2018г., към този момент на 20.10.2018г., той е бил превел на
банката-кредитор сумата от 400,00 лв., с която е бил погасил двете вноски с
падеж 14.08.2018г., сочени в уведомлението за предсрочна изискуемост. С тази
сума обаче той не е погасил изцяло останалите падежирали вноски с падежи
14.09.2018г. и 14.10.2018г. и 14.11.2019г. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Договора
за кредит при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски –
изцяло или частично, целия остатък от кредита се превръща в предсрочно
изискуем. На следващо място обаче съгласно чл. 19 от Договора за кредит „При
непогасяване изцяло или частично, на която и да е вноска по главницата и/или
лихвата по кредита … вземането на Банката за отпуснатия кредит става изцяло
предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора.“ В настоящия
случай към момента на получаване на уведомлението за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем е налице видно от заключението на приетата и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза наличие на непогасени вноски, предвид на
това настоящия състав намира, че именно към този момент са били налице и трите
предпоставки, съгласно цитираната съдебна практика, а именно наличие на
непогасени падежирали вноски /изцяло или частично/ към момента на получаване на
уведомлението за обявената от банката предсрочна изискуемост. Предвид на това и
настоящия състав намира възраженията на ответника, че не са били налице
предпоставките за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост за
неоснователни, поради което и иска следва да бъде изцяло уважен.
Предвид
уважаване на главния иск следва да бъдат уважени и акцесорните искове за
заплащане на лихви и разноски. Видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза те са дължими в размерите, в които се претендират с исковата молба.
По
разноските:
С оглед
изхода на делото, основателно се явява и искането на страните за присъждане на
разноски. В случая на основание чл. 78, ал. 1 заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, следва да се заплатят
от ответника изцяло предвид цялостното уважаване на исковата претенция. Видно
от приложения по делото списък по чл. 80 ГПК ищеца е реализирал следните
разноски: 726,72 – държавна такса, 150,00 лв. – депозит за съдебно-счетоводна
експертиза и 1290,05 лв. – възнаграждение за един адвокат, или общо 2166.77
лв. Предвид посоченото ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2166.77 лв..
По
изложените мотиви съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА О.Х.И., ЕГН **********,*** да заплати на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша,
ул. „Околовръстен път” № 260, ЕИК *********, сумата по Договор за покупка на
недвижим имот № HL 11290 от 11.07.2006 г. в размер на: 18 167,94 лв., от които:
17 159,78 лв. - главница за периода 28.11.2018 - 26.02.2019 г.; 916,16 лв. -
мораторна лихва върху главницата за периода 14.12.2018 - 26.02.2019г.; 68,00
лв. - договорни такси за периода 17.12.2018 - 26.02.2019г.; 24,00 лв. -
договорни разноски за периода 17.12.2018 - 26.02.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 01.03.2019г. до
погасяването на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА О.Х.И., ЕГН **********,***
да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД” АД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, ЕИК ********* сумата
от 2166.77 лв. /две хиляди сто шестдесет и шест
лева и 77 ст./ за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пернишки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: