Решение по дело №20698/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260987
Дата: 2 ноември 2020 г. (в сила от 2 ноември 2020 г.)
Съдия: Моника Любчова Жекова
Дело: 20193110120698
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

№260987/2.11.2020г.

Гр. Варна, 02.11.2020 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII – ри СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на втори октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 20698 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

Производството по делото е образувано по предявена искова молба заведена във ВРС на дата 16.12.2019 г., заведена с рег.вх.№ 93869 от ищцовото дружество „В. И. К.“ Варна - ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В. В., чрез юрисконсулт В. Я. против ответника Н.В.И.,ЕГН ********** ,с адрес *** *. Предявеният с исковата молба иск е специален положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, заведен в рамките на преклузивния срок по повод указанията на заповедния съд по реда на чл. 415 ГПК дадени до ищцовото дружество по частно гр.дело № 10972/2019 год. по описа на ВРС ХХ – ти състав, като исковата молба е уточнена с допълнителна писмена молба от дата 09.01.2020 г. С предявените в условията на обективно,кумулативно съединяване специални положителни установителни искове ищцовото дружество цели да бъде установено със СПН съществуването на парични вземания за които заповедният съд по цитираното по –горе частно гр.дело е издал в полза на „*„ООД заповед за изпълнение на парично задължение.Видно от исковата молба и уточнителната, с уточнителната молба ищцовата страна в точка 1 и 2 е уточнила ясно начина по който се образува сбора от главни и акцесорни вземания в табличен вид а именно – сбора от вземанията по изброите по-долу фактури: Фактура 11383132211/14.12.17 г. издадена за отчетен период 15.3.10 – 12.12.17 г. с главница 12,92 лв., лихва 1,95 лв. за периода 14.1.18 – 10.7.19 г.Фактура **********/11.1.18 г., издадена за отчетен период 12.17 – 11.1.18 г. с главница 14,71 лв.,лихва 2,10 лв., за периода от 10.2.18 – 10.7.19 г.Фактура **********/8.2.18 г., издадена за отчетен период 11.1.18 - 6.2.18г., с главница 29,74 лв., лихва 4,02 лв. ,за периода 8.3.18 – 10.7.19 г.Фактура **********/13.3.18 , издадена за отчетен период 6.2.18 -12.3.18 г., с главница 29,74 лв., лихва 3,75 лв.за периода 11.4.18 -10.7.19 г.Фактура **********/16.4.18 г.издадена за отчетен период 12.3.18- 10.4.18 г. с главница 29,74 лв., лихва 3,47 лв.за периода 10.5.18 – 10.7.19 г.Фактура *********/17.5.18 г.издадена за отчетен период 10.4.18 -15.5.18 г., с главница 31,19 лв. лихва 3,37 лв. за периода 14.6.18 – 10.7.19 г.Фактура **********/18.6.18 г. издадена за отчетен период 15.5.18 – 14.6.18 г., с главница 16,28 лв., лихва 1,61 лв. за периода 14.7.18 -10.7.19 г. Фактура **********/23.7.18 г. издадена за отчетен период 14.6.18 – 17.7.18 г. , с главница 32,42 лв. , лихва 2,90 лв. за периода 16.8.18- 10.7.19 г.Фактура **********/20.8.18 г. издадена за отчетен период 17.7.18 – 14.8.18 г. с главница 37,07 лв., лихва 3,03 лв. за периода от 13.9.18 -10.7.19 г.Фактура *********/13.9.18 г. , издадена за отчетен период от 14.8.18 – 11.9.18 г., с главница 141,73 лв. , лихва 10,63 лв. за периода 11.10.18 – 10.07.19 г.Фактура **********/19.10.18 г. издадена за отчетен период 11.9.18-17.10.18 г. , с главница 16,37 лв., лихва от 1,06 лв. за периода 16.11.18- 10.7.19 г.Фактура **********/15.11.18 г. издадена за отчетен период 17.10.18 – 13.11.18 г. с главница 21,76 лв.,лихва 1,25 лв. за периода 13.12.18 – 10.7.19 г. Фактура **********/13.12.18 г. издадена за отчетен период 13.11.18 – 11.12.18 г. , с главница 17,84 лв. , лихва 0,89 лв. за периода 10.1.19 – 10.7.19 г. Фактура **********/14.2.19 г., издадена за отчетен период 11.12.18 – 10.1.19 г., с главница 21,07 лв., лихва 0,68 лв. за периода 9.2.19 – 10.7.19 г.; Фактура **********/14.2.19 г. издадена  за отчетен период 10.1.19 – 12.2.19 г. ,с главница 18,58 лв., лихва 0,60 лв. за периода 14.3.19 -10.7.19 г. Фактура **********/15.5.19 г. издадена за отчетен период 9.4.19 – 14.5.19 г. с главница 16,57 лв., лихва от 0,12 лв. за периода 13.6.19 – 10.7.19г. и Фактура **********/12.6.19 г. издадена за отчетен период 14.5.19 – 11.6.19 г. за главница 16,91 лв. /общо сбор от главници 504,64 лв. и общо сбор от лихви 41,43 лева. Видно от т.4 от уточнителната молба ищцовото дружество поддържа иска за сбора от главници от 504,64 лева, представляваща остатък от главница за ползвана и неплатена вода за периода 15.3.2010 г. до 11.6.2019 г.и сума в размер на 41,43 лева , представляваща остатък от законна лихва за забава върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.7.19 г., до окончателното изплащане на вземането, като оттегля иска както следва: за сумата от 17,25 лева представляваща главница за периода от 14.1.2010 г. до 14.3.2010 г. и за сумата от 12,70 лева представляваща законна лихва за забава върху тази главница за периода от 15.3.2010г. до 10.7.2019 г. В последната точка пета от уточнителната молба процесуалният представител на ищцовото дружество е прецизирал петитума на специалния положителен установителен иск с оглед изложеното по-горе. При тези цитирани по-горе ясни фактически твърдения е виден размера и основанията на паричните вземания за които се води настоящото исково производство, представляващо продължение на заповедното . При направените уточнения от *ООД и частично оттегляне на исковете с Определение № 477/9.1.2020 г. настоящият исков съд е прекратил частично образуваното по сезиращата ВРС молба производството по гр.д. № 20 698 /2019 г. по описа на ВРС, ХLII – ри състав, само за: за сумата от 17,25 лева представляваща главница за периода от 14.1.2010 г. до 14.3.2010 г. и за сумата от 12,70 лева представляваща законна лихва за забава върху тази главница за периода от 15.3.2010г. до 10.7.2019 г. на основание чл. 232 ГПК поради частично оттегляне на исковата претенция. Със същото Определение исковият съд е обезсилил частично издадената по частно гр.дело № 10 972 / 2019 г. по описа на ВРС ХХ- ти състав Заповед № 5466/16.7.2019 г. г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, САМО ЗА ЧАСТТА в която ищцовата страна е оттеглила исковата претенция а именно: за сумата от 17,25 лева представляваща главница за периода от 14.1.2010 г. до 14.3.2010 г. и за сумата от 12,70 лева представляваща законна лихва за забава върху тази главница за периода от 15.3.2010г. до 10.7.2019 г., на основание чл. 415, ал. 5 ГПК. На последно място исковият съд е обявил на страните, че производството по предявения специален положителен установителен иск продължава развитието си по отношение на претендираните общо 504,64 лв. сбор от главници и общо 41,43 лв.сбор от лихви, ВЕДНО със законната лихва върху сбора от главници 504,64 лв.

Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните фактически твърдения:В депозираната пред ВРС искова молба ищцовото дружество релевира, че в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги предоставял В и К услуги на отв.Н.И.  на адрес *** *, която в качеството си на потребител ги била получавала и ползвала на същия адрес .Ползваните от ответника  И. В и К услуги на този адрес се отчитали по партида с абонатен номер *, водена на името на отв.И..Съгласно чл. 5,т. 6 от ОУ на дружеството, сочи ищцовата страна, потребителите били длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът  в заповедното производство и ответник в настоящото не бил направил . Посочено е още, че съгласно чл.33,ал.2 от ОУ, ответникът бил длъжен за заплаща сумите за ползваните В и К услуги в 30-ет дневен срок, след датата на фактуриране , след изтичане на който срок потребителят на Ви К услуги изпадал в забава. Твърди се, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.7.2019 по искане на „В и К“ ООД било образувано ч.гр.д. № 10972/2019по описа на ХХ-ти състав на ВРС срещу Н.И. .В полза на кредитора (сега ищец) била издадена на 16.07.2019 Заповед № 5466 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Н.И. *** разпоредил длъжникът да заплати на кредитора (ищец в исковото производство) СУМАТА от 521,89 лв.- стойност на ползвани и незаплатени ВИК услуги за периода от 14.1.2010 – 11.6.2019 г., СУМАТА  от 54,13 лв. лихва за забава върху тази главница за периода от 15.3.2010 – 10.07.2019 г., законната лихва  върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.7.2019г., вкл. и разноските сторени от заявителя за платена д.т. от 25 лева и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Твърди се по същество че на дата 9.9.2019 г. ответникът депозирал възражение срещу заповедта на основание чл. 414 ГПК, като на 25.11.2019 г. заявителят сега ищец получил указания от заповедния съд на основание чл. 415 ал.1 ГПК че може да предяви положителния си установителен иск за установяване съществуването на паричните вземания по заповедното производство – оспорени от длъжника. Претендираните от ищцовата страна суми за главници и лихви, сочи ищцовото дружество били подробно описани в Справка за недобора на частен абонат № * до 10.07.2019 г. Предвид изложеното ищцовата страна ясно е обосновала правния си интерес още в исковата молба за водене на производството по специалния положителен установителен иск сумите за които е била снабдена със Заповед за изпълнение на парично задължение, като в съответствие с изложеното и по-горе е формулирала и искането си по см.на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК.Видно от исковата молба ищцовата страна в подкрепа на твърденията си е направила доказателствени искания за приемане като писмени доказателства на приложените с исковата молба заверени за вярност с оригинала документи; прилагане на частното дело, образувано по заявлението по чл.410 ГПК, формулирала е и искане за допускане на Съдебно - счетоводна експертиза със задачи формулирани в исковата молба (въпроси с номера от 1 до 4 -/страница 2-ра от исковата молба - лист 3 - ти от делото).

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал становище по иска.Отговор въпреки обявеното в страната от 13.03.2020 г. извънредно положение, спиране и възобновяване на сроковете не е депозиран и до края на съдебното дирене.

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество юрисконсулт Я.е направила искане съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с Решение по реда на чл.238 ГПК.По същество процесуалният представител на” В и К Варна „ ООД желае съдът да уважи исковата молба като претендира заплащане на сторените от ищцовата страна съдебно - деловодни разноски и в исковото и в заповедното производство съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.По отношение на обективираното искане от процесуалния представител на ищеца, видно от протокола от проведеното о.с.з. на 02.10.2020 г., настоящият съдебен състав е намерил искането за постановяване на Неприсъствено решение за основателно. Това е така, защото съгласно чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на искова молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.В настоящия казус е налице именно фактическия състав на чл. 238, ал. 1 ГПК, поради което и искането на ищцовата страна е било уважено,съдебното дирене прекратено.

При изложеното по-горе, при наличието на всички предпоставки визирани в нормата на чл.238 ГПК ,СЪДЪТ уважава изцяло предявената искова молба като присъжда на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищцовото дружество сторените по делото съдебно - деловодни разноски.

Видно от л.80 –ти от делото, юрисконсулт Я.точно и хронологично е посочила сторените от „*” ООД разноски а именно : сумата от общо 75 лв. съдебно деловодни разноски за платена държавна такса в заповедното производство и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение/установени и присъдени в същия размер от заповедния съд /.С оглед гореизложеното, в полза на „*” ООД, исковият съд присъжда сумата от общо 75,00 лв. сторените от ищцовото дружество в качеството му на заявител съдебно -деловодни разноски в заповедното производство – ч.гр.д. № 10972/2019 г. по описа на ВРС ХХ –ти състав .

Размера на разноските сторени от ищцовото дружество в исковото производство възлиза на сбора от заплатената /доплатена / държавна такса от 75 лв. плюс 120 лева за депозит за допусната и проведена съдебно –счетоводна експертиза.На осн.чл. 78 ал.1 и ал. 8 ГПК съдът следва да определи и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство – възнаграждение което е посочено в минимален размер от самия процесуален представител на ищцовото дружество -50 лв. Сборът от разноските сторени от ищцовата страна в исковото производство е 245,00 лв.,разноски които на осн.чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК исковият съд присъжда в полза на ищцовата страна в исковото производство .

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 238, ал.1 от ГПК и чл.239 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните ищцовото дружество „В. И. К.“ Варна - ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В. В., чрез юрисконсулт В. Я. и ответника Н.В.И., ЕГН **********, с адрес ***, че в полза на ищцовото дружество съществуват дължими от ответника парични вземания, за които по ч.гр.д № 10972/2019 г.по описа на ВРС, ХХ –ти състав е издал Заповед № 5466/16.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК  както следва : СУМАТА от 504,64 лева ( петстотин и четири лева и шестдесет и четири стотинки )представляваща остатък от главница за ползвана и неплатена вода за периода 15.03.2010 г. до 11.06.2019 г.,СУМАТА в размер на 41,43 лева (четиридесет и един лева и четиридесет и три стотинки ) , представляваща остатък от законна лихва за забава върху тази главница, за периода от 14.01.2018 г. до 19.07.2019 г.ведно със законната лихва върху главницата от 506,64 лв. считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 12.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, дължими суми за потребени и неплатени ВиК услуги на адрес * , отчитани по партида с абонатен номер *, водена на името на отв.И., на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД

 

ОСЪЖДА ответника Н.В.И., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество„В. И. К.“ Варна - ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В. В. СУМАТА от общо 75,00 лева (седемдесет и пет лева ) сторените от ищцовото дружество в качеството му на заявител съдебно - деловодни разноски в заповедното производство – ч.гр.д. № 10972/2019 г. по описа на ВРС ХХ –ти състав, както и СУМАТА от общо 245,00 лева (двеста четиридесет и пет лева)- сторените по делото от ищцовото дружество съдебно -деловодни разноски в исковото производство, пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните .

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :