Р Е Ш Е Н И Е
№
10.1.2020 г. град Велико Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски районен съд VІ-ти граждански
състав
на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги
Георгиев
при секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско
дело № 914 по
описа за
Производството е образувано по искова
молба на „Е.” ЕООД, с адрес
на управление: гр. Варна, ул.
„Никола Симов” № 3, представлявано от Лалю Радулов, чрез
адв. Р.Т., срещу „Е.” ЕООД,
с адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Димитър Благоев”
№ 9, Вх. Б, представлявано от Иванка Събева,
с която се иска да бъде
прието за установено съществуването на вземане на
ищеца за сумата от 1 277.22 лева – главница по неформален договор
за покупко-продажба на стоки, по
повод на който е издадена фактура № **********/15.1.2016 г., ведно
със законната лихва от подаване
на заявлението, както и за сумата
от 379.62 лева – мораторна лихва за периода от
30.1.2016 г. до 3.1.2019 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължения по ЧГД № 30/2019
г. на ВТРС.
Ищецът твърди, че с ответника
са били в облигационни отношения по покупко-продажба на бързооборотни стоки за бита,
по които е предал е стоката, предмет на продажба,
за което е издадена фактура №
**********/15.1.2016 г. на стойност
1 277.22 лева с вкл.
ДДС. Заявява, че ответникът не е заплатил сумата по така издадената
фактура, която претендира понастоящем, ведно с мораторната лихва за периода
от падежа на същата.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът оспорва да е получил стоката,
описана в процесната фактура, както и самата фактура. Заявява, че фактурата
не е осчетоводена от него, че
не е включвана в дневниците за покупки
и че по повод
на нея не
е ползван данъчен кредит.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба,
като заявява, че от съвкупния анализ на материалите
по делото може да се
направи единствен правилен и обоснован извод за реалност
на доставките.
Процесуалният
представител на ответника оспорва изложеното в исковата молба, като заявява, че
по делото е останало недоказано осъществяването на доставката по процесната фактура.
Великотърновският районен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства
и съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за реално
изпълнение на задължение за заплащане
на цена по
неформален договор за
покупко-продажба, по който ищецът следваше да установи наличието
на валидно облигационно правоотношение между страните, породено на соченото от него основание, по което е изпълнил задълженията си да предаде на ответника посочените в исковата молба стоки, както и наличието на възникнало в негова полза изискуемо
вземане срещу ответника за заплащане
на претендираната парична сума.
По
делото е отделено като безспорно обстоятелството, че между страните са били налице
трайни търговски отношения, по силата
на които ищецът, като продавач,
е доставял на ответника, като купувач, бързооборотни стоки за бита. За установяване твърденията си относно наличието на
конкретното облигационно правоотношение, по повод на което е възникнало процесното задължение, ищецът ангажира писмени
доказателства – фактури, свидетелстващи за трайните търговски отношения между
страните, платежни нареждания и изпълнителни листи, издадени по образувани в
Районен съд – Велико Търново частни граждански дела, гласни доказателства чрез разпит
на един свидетел, като по негово искане бяха изготвени заключения по първоначална
и допълнителна счетоводна експертиза.
Според
съда, от събраните по делото доказателства не може да бъде направен извод за наличието на валидно облигационно
правоотношение, породено на
соченото от ищеца основание, по което последният
е изпълнил задълженията си за
предаване на посочените в исковата молба стоки.
На
първо място, съдът съобразява, че представената фактура №
**********/15.1.2016 г., издадена от „Е.” ЕООД, не е
подписана от представител на купувача, че същата не е осчетоводена в
счетоводството на ответното дружество и не е включвана в дневника за покупки на
„Е.” ЕООД. Т.е. сама по себе си процесната фактура не
удостоверява наличието на твърдяното от ищеца
конкретно облигационно правоотношение по договор за продажба и доставка на
описаните във фактурата стоки, както и факта на извършена доставка и приемането
на стоките от ответника.
От
друга страна, горепосочените обстоятелства не се установяват и при съпоставка
на данните по фактурата с останалите събрани по делото доказателства, а именно:
Извод
за наличие на осъществена доставка не може да бъде направен и въз основа
показанията на св. Р. Л., призован по искане на ищеца. Така, в своите показания
св. Л., в противоречие със заявеното от ангажирания от ответника св. Д.
Борисов, заявява, че е имало случаи, при които, както оригиналният екземпляр,
така и копието от дадена фактура са оставяни в държане на ответника и са
вземани при последваща доставка или са връщани по куриер. В тази връзка, дори съдът
да даде вяра на показанията на св. Л. и да приеме, че е имало случаи, при които
всички екземпляри от дадена фактура са оставяни в държане на ответника, това не
означава, че и случаят с процесната фактура е именно такъв.
Това е така, доколкото в показанията на св. Л. липсват твърдения, че всички
екземпляри именно от фактура №
**********/15.1.2016 г. са били задържани от представител на ответника. Т.е.
изложеното от въпросния свидетел касае една принципна възможност (че е възможно
всички екземпляри от фактурата от 15.1.2016 г. да са били задържани от ответника), но дали тази
възможност се е реализирала и дали при ответника действително са останали
всички екземпляри от фактурата на практика остана недоказано. Тук следва да се
обърне внимание и на това, че според изложеното от св. Л. дори да бъдат
задържани всички екземпляри от дадена фактура, впоследствие се е връщало
подписаното копие, а не оригиналът на документа. Т.е. при цялостно кредитиране
показанията на св. Л. остава открит въпросът защо понастоящем оригиналният
екземпляр на процесната фактура е в държане на ищеца.
Извод
за наличие на осъществена доставка не може да бъде направен и въз основа
заключенията по първоначалната и допълнителната счетоводна експертиза. Това е
така, доколкото от същите е видно, че процесната
фактура не е осчетоводена при ответника, същата не е включена в дневника за
покупки и за нея не е ползван данъчен кредит. От друга страна, вещото лице е
извършило съпоставка на закупените и продадените от „Е.” ЕООД стоки в периода
м. октомври
В обобщение
съдът намира, че от събраните доказателства не може да се направи категоричен извод,
за доставянето на стоките по процесната фактура, за
да се приеме, че ответникът дължи насрещна престация.
Т.е. при липсата на други доказателства, от които да се установява по несъмнен
начин факта на доставката на стоките по фактурата, както и приемането им от
ответника, не може да се направи извод за наличието на облигационно
правоотношение между страните по договор за продажба на въпросните стоки,
поради което и за ответника не е възникнало задължение за заплащане на продажна
цена.
С
оглед на гореизложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за установяване
дължимостта на сумата от 1 277.22 лева остана
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С
оглед извода за неоснователност на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция за присъждане на мораторна
лихва.
По разноските:
С оглед становището на съда за
неоснователност на предявените искове и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на направените в исковото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева, заплащането
на които следва да се
възложи в
тежест на ищеца.
В
полза на ответника следва да се присъдят и направените от последния в
производството по ЧГД № 30/2019 г. на ВТРС разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева.
Така мотивиран, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Е.” ЕООД, ЕИК
*********, с
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Никола
Симов” № 3, представлявано от Лалю Радулов,
срещу „Е.” ЕООД, ЕИК ***, с адрес
на управление: гр. Велико Търново,
ул. „Димитър Благоев” № 9, Вх. Б, представлявано от Иванка Събева, с
които се иска да бъде прието за установено съществуването
на вземане на ищеца за
сумата от 1 277.22 лева – главница по неформален договор
за покупко-продажба на стоки, по
повод на който е издадена фактура № **********/15.1.2016 г., ведно
със законната лихва от подаване
на заявлението, както и за сумата
от 379.62 лева – мораторна лихва за периода от
30.1.2016 г. до 3.1.2019 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължения по ЧГД № 30/2019
г. на Районен
съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА „Е.” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Никола Симов”
№ 3, представлявано от Лалю Радулов, да
заплати на
„Е.” ЕООД, ЕИК ***, с адрес на
управление: гр. Велико Търново, ул. „Димитър Благоев”
№ 9, Вх. Б, представлявано от Иванка Събева, сумата от 360.00 (триста и шестдесет) лева,
представляваща направените в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 360.00 (триста и шестдесет) лева,
представляваща направените в производството по ЧГД № 30/2019 г. на Районен съд – Велико Търново разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: