№ 1393
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Д. Въззивно гражданско дело №
20231100512822 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 13438/02.08.2023 г., постановено по гр. д. № 1025/2023 г. на СРС, 31
състав, са частично уважени частично предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове с
правна квалификация чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД и е
признато за установено, че Е. Д. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. София, бул. „*******
ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Ястребец“ №13, сумите, както следва: 3257,52 лв. - главница за
топлинна енергия за периода м.07.2019-м.04.2021г., ведно със законната лихва от 15.09.2022
г. до изплащане на вземането; 498,51 лв. - мораторна лихва за периода 15.06.2020 г. -
01.09.2022г.; сумата от 45,68 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.08.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 15.09.2022г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 50439/2022 г. на
СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете по: чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за топлинна
енергия - за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 3444,58 лв. и за
периода м. 05- 06.2019 г. поради погасяване по давност; чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за 9,67 лв. -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2019г.-
01.09.2022г. като неоснователен, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 50439/2022 г. на СРС.Отговорността за разноски е разпредЕ. съобразно уважената и
отхвърлената част от исковете.
1
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като помагач на
страната на ищеца.
В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба подава ответника, с
която оспорва решението в частта, с която са уважени исковете и е признато за установено,
че дължи процесните суми. Обжалва решението като неправилно, незаконосъобразно и
постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че присъединяването на сградата
към етажната собственост е незаконосъобразно, аргумент за което е липсата на представени
годни доказателства от дружеството ищец, които да установят възникването на валидно
правоотношение между сградата в режим на етажна собственост и дружеството ответник,
респ. дружеството, предоставящо услугата за дялово разпределение. Поддържа, че
разпоредбите от ОУ на дружеството ищец противоречат на закона, както и на приложимото
европейско право. Оспорва да е сключван и договор с ответника за предоставяне на
топлинна енергия. Твърди нарушение на принципите на състезателност, равнопоставеност
между страните и на диспозитивното начало, доколкото в производството не е предоставена
достатъчна възможност за ответника да се запознае с доказателствата, доводите и
твърденията на ищеца, като по този начин изгради защитата си, като съдът се е произнесъл и
по нередовна искова молба, оставяйки без обсъждане възраженията на ответника в тази
насока за конкретизиране и индивидуализиране на претенцията си, като посочи конкретна
сума за всеки отделен месец. Възразява, че по делото в условията на пълно и главно
доказване е доказано количеството доставена енергия, както и законосъобразното й
начисляване и отчитане, поради което и основателността на претенцията остава неясна.
Оспорва компетентността на изготвената експертиза, както и съобразяването й с останалия
доказателствен материал по делото. Моли съда да отмени решението в обжалваната част,
като постанови друго, с което да отхвърли изцяло претенциите срещу него. Претендира и
разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна, с която оспорва въззивната жалба, като необоснована, недоказана и неоснователна.
Според въззиваемия, съдът е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва
да бъде потвърдено. Въззиваемият – ищец, изпълнявайки разпредЕ.та му доказателствена
тежест, доказва по несъмнен начин съществуването на облигационно правоотношение
между страните, изпълнение на задълженията си, като страна по последното и размера на
дължимите му се суми. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение. Претендира
разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл.263,
2
ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или
представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.
Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд
намира следното:
Предявени са искове от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу Е. Д. Б., ЕГН: **********,
адрес: гр. София, бул. „*******, по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания за имот, находящ се в гр. София,
бул. „*******: сумата от 3 444,58 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 15.09.2022 г. до
изплащане на вземането; мораторна лихва от 498,51 лв. за периода 15.06.2020 г. - 01.09.2022
г.; сумата от 45,68 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.08.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 15.09.2022г. до изплащане на
вземането; мораторна лихва от 9,67 лв. за периода 01.10.2019 г. - 01.09.2022 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 50439/2022 г. на СРС. Ищецът твърди, че
ответникът в качеството си на собственик на процесния имот е клиент на топлинна енергия
за битови нужди за процесния период, поради което дължи суми за топлинна енергия и
дялово разпределение (ТЕ и ДР). Представя писмени доказателства и прави искане за
допускане на експертизи и привличане на трето лице помагач.
В срока по чл. 131 ГПК Е. Б. оспорва иска. Сочи нередовности на исковата молба,
както и че не е доставяна ТЕ с качество и параметри съгласно разпоредбите на чл. 14 и чл.
15 от Общите условия на ищеца, незаконосъобразно отчитане на подаваната ТЕ, липса на
облигационна връзка между страните, незаконосъобразно присъединяване на потребителите
в процесния вход, невалидно избран топлинен счетоводител, неправилно извършено дялово
разпределение без приспадане на задължителните технологични разходи, нарушения на
ЗЗП. Прави възражение за погасителна давност. Заявява оспорвания на верността и
автентичността на съответни доказателства, по които следва произнасяне с акта по същество
на спора. Прави доказателствени искания.
Ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното
количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на
вземането.
Законодателната уредба предвижда правоотношението по продажба на топлинна
3
енергия да възниква, съществува и да се прекратява при законовоустановените
предпоставки, без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията, респ. да
отдава правно значение на наличието или липсата им. Събраните по делото доказателства
установяват възникналите договорни отношения между ищеца и ответника за доставка на
топлинна енергия. Съгласно чл. 153 от Закон за енергетиката /ЗЕ/ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия, легално определение за което се съдържа в чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(в приложимата за периода редакция). Потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия
през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Следователно, купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване, което именно е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е страна по облигационните отношения с ищцовото дружество.
В настоящия случай, установено е, че процесния топлоснабден имот се намира в
сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните периоди в
процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия, включително и до процесния
топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на
ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сградна
инсталация и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от него право на
собственост. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот в сграда на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на
сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за доставка
на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна
собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно
същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на
придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за
този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран),
преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г. на СРС по гр. д. № 168/2023 г.).
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в
4
сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона
между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание
на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. (Решение №
4846 от 20.09.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 10142/2021 г., Решение от 24.10.2019 г. на ОС -
Ямбол по в. гр. д. № 172/2019 г.).
Въззивният съд намира, че е спазена процедурата за присъединяване на етажната
собственост към топлопреносната мрежа след законосъобразно взето решение от ОС на ЕтС,
видно от подписания между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение
„Техем Сървисис“ ООД Договор №4893 от 02.01.2003 год., и от протокола от проведеното
общо събрание от 26.12.2002 год., на което е взето решение за сключване на договора.
Установява се по делото, а и не се оспорва от ответника в производството пред
първата инстанция, че същата е собственик на процесния недвижим имот, поради което
последната има качеството собственик по отношение на имота, а от там и на потребител по
смисъла на приложимите нормативни актове. На името на ответницата служебно е открита
партида, което се установява и представената от дружеството – ищец молба-декларация за
откриване на партида за процесния имот, която представлява предложение по смисъла на чл.
13 ЗЗД, поради което титуляр на партидата за имота, водена от ищеца, е именно ответната
страна. Следователно, до служебно откриване на партида се стига, когато собственикът или
ползвателя е в неизпълнение на задължението си да открие или прехвърли партидата на свое
име.
Основното възражение на въззивника е относно сумите по фактури, издадени на
прогнозни отчитания, респ. включването им в общия размер на задължението на
ответниците.
Настоящият състав намира, че преценката на районния съд да кредитира съдебно-
техническа експертиза по въпроса за размера на задължението е правилна, въпреки че не
излага мотиви в тази насока. Последната установява, че третото лице – помагач е
извършвало дялово разпределение на консумираната от абонатите топлинна енергия в края
на всеки отоплителен сезон, като е изчислявало реално потребеното количество топлинна
енергия, съгласно действащата нормативна уредба. Отбелязано е, че пресмятанията са
извършени в съответствие с нормативните документи, актуални през процесния период, че
отчитането на постъпилата топлинна енергия в абонатната станция се извършва по
електронен път в началото на всеки месец, като от отчетеното количество енергия са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата е разпредЕ. между всички потребители в сградата. Експертът
заявява, че монтираният в абонатната станция общ топломер е преминал първоначална и
последващи метрологични проверки съобразно изискванията на Закона за измерванията.
5
По възражението, че част от начислените суми не следва да се дължат от крайния
потребител, като противоречащи на ЗЗП и европейското законодателство. Начисляването на
топлинна енергия за сградна инсталация, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 и 3 ЗЕ се
осъществява при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители и той е топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части на сградата - етажна собственост, да се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по
проект. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи от вида и
топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация и от външната
температура на населеното място за отчетния период, а не от потребеното количество
топлинна енергия в различните имоти. Сградната инсталация в сграда - етажна собственост,
топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти,
включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела
в имотите си или са затворили термостатните им вентили. Топлинната енергия за отопление
на сграда - етажна собственост, е опредЕ. от закона като разлика между общото количество
топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща
вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за
отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна
енергия за отопление на общите части (чл. 142. ал. 1 и 2 ЗЕЕ като последните два вида
топлинна енергия съгласно чл. 143. ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно чл. 140. ал. 3 ЗЕ сградните инсталации за отопление и горещо
водоснабдяване са обща етажна собственост. Инсталацията за отопление в сградата не е
собственост на топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата -
етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно отдава топлинна
енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и повишава температурата в
цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Вътре в
сградата в режим на етажна собственост отношенията по повод ползване, разпределение и
заплащане на постъпилата топлинна енергия са само между потребителите. Какви суми те
ще заплащат за общите части на сградата не зависи от интересите на топлофикацията, чиято
граница на собственост е абонатната станция, към която е присъединена сградата.
Общите части в сграда - етажна собственост, не може да се делят (чл. 38. ал. 3 ЗС) и
всеки собственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от вещта, като всеки съсобственик може да си служи с нея съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
вещта според правата им. Аналогични норми се съдържат и в чл. 6, ал. 1, т. 1, 9 и 15 от
6
Закона за управление на етажната собственост. След като е взето решение от общото
събрание с квалифицирано мнозинство от две трети от всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, по реда на чл. 133. ал. 2 ЗЕ за
присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки съсобственик придобива правото да
ползва постъпилата в сградата топлинната енергия. Наред с това всички съсобственици
следва да участват и в разпределение на тежестите, свързани с общата вещ, като заплащат
топлинната енергия за отопление на общите части на сградата и отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия. Заплащането на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от
собствениците и носителите на вещни права, а от характера й на обща част по
предназначение и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.
Въззивният състав, също както и районния съд, изцяло кредитира приетата съдебно-
техническа експертиза, тъй като същата е изготвена въз основа на подробен анализ на
представените по делото документи от вещо лице, притежаващо необходимите
професионални знания и квалификация. Възражението е неоснователно, доколкото и
ответникът не оспорва пред първата инстанция депозираните експертизи.
Предвид изложеното, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото, „Топлофикация София“ ЕАД има право на разноски в
размер на 200 лева, представляващи заплатено юрисконсултско възнаграждение.
Предвид цената на исковете, настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12.
2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13438/02.08.2023 г., постановено по гр. д. № 1025/2023
г. на СРС, 31 състав, са частично уважени частично предявените от „Топлофикация София“
ЕАД искове с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД и е признато за установено, че Е. Д. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. София, бул.
„******* ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Ястребец“ №13, сумите, както следва: 3257,52 лв. - главница за
топлинна енергия за периода м.07.2019-м.04.2021г., ведно със законната лихва от 15.09.2022
г. до изплащане на вземането; 498,51 лв. - мораторна лихва за периода 15.06.2020 г. -
01.09.2022г.; сумата от 45,68 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.08.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 15.09.2022г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 50439/2022 г. на
СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете по: чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за топлинна
7
енергия - за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 3444,58 лв. и за
периода м. 05- 06.2019 г. поради погасяване по давност; чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за 9,67 лв. -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2019г.-
01.09.2022г. като неоснователен, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 50439/2022 г. на СРС.
ОСЪЖДА Е. Д. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. София, бул. „******* да заплати на
основание чл.78,ал.3 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул.“Ястребец“ №13 сумата от 200 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, трето лице-
помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8