Р Е Ш
Е Н И Е
№_____________
гр.Варна, ____.04.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет
и трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
т.д.№856 по
описа за 2017г. на ВОС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е с
правно основание чл. 250 от ГПК.
Образувано е по молба от
МБАЛ „Света Анна-Варна” АД, представлявана от изп.директор К.П., чрез адв.К.,
за допълване на постановеното по делото решение №93/12.02.2018г. с произнасяне
по искането на ищеца за присъждане на законната лихва върху главниците, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
Ответникът НЗОК,
гр.София, редовно призован, не е депозирал писмен отговор и не изразява
становище по молбата.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото намира
за установено следното:
За да бъде
допустима, молбата за допълване на решение по реда на чл.250 от ГПК е
необходимо същата да е подадена в определения в закона срок, а именно в
едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила, който
започва да тече за
обжалваемите актове от датата на връчването им на страната, а за необжалваемите
- от влизането им в сила /определение №598/23.09.2014 г. по ч. т. д. №
2366/2014 г., на ВКС, II т. о./. Срокът по чл.250 от ГПК е
преклузивен и за него съдът следи служебно /решение №1235/25.10.94г. по
г.д.№716/94г. на ВКС, 2-ро г.о/.
В
настоящия случай молбата, подадена на 15.02.2018г., е в срок, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
Предвидената в чл.250 от ГПК възможност по естеството си представлява процесуален
способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда и липса на
произнасяне по цялото искане на страните.
Производството по настоящото дело е образувано по предявени искове от МБАЛ «Света Анна – Варна» АД, чрез адв.Томова срещу
НЗОК, гр.София, за заплащане на дължими суми за проведено лечение по клинични
пътеки, както следва: 1/ по Договор
№030816/29.02.2012г. в размер на 22 373лв., ведно с обезщетение за забава в общ размер на 10 895,97лв., за проведените лечения на пациенти подробно
описани в приложение №1-2012г. към исковата молба; 2/ по Договор №030816/29.02.2012г. във връзка с Допълнително
споразумение от 2013г. в размер на 70 905лв., ведно с обезщетение за забавено плащане в общ
размер от 27 153,83лв., за
проведените лечения на пациенти подробно описани в приложение №2-2013г.; 3/ по Договор №030816/25.02.2014г. в
размер на 45 939лв., ведно с
обезщетение за забавено плащане в общ размер на 13 858,84лв., за проведените лечения на пациенти подробно
описани в приложение №3-2014г.; 4/ по
Договор №030816/25.02.2015г. в размер на 42 401лв., ведно с обезщетение за забавено плащане в общ
размер на 8 682,75лв., за
проведените лечения на пациенти подробно описани в приложение №4-2015г.; 5/ по Договор №030816/25.02.2015г. във
връзка с Допълнително споразумение от 25.05.2016г. в размер на 17 557лв.,
ведно с обезщетение за забавено плащане в общ размер на 1 729,90лв., за проведените лечения на пациенти подробно
описани в приложение №5-2016г.; 6/ по
Договор №030816/29.05.2017г. в размер на 3 994лв., ведно с обезщетение за
забавено плащане в общ размер на 36,69лв., за проведените лечения на пациенти
подробно описани в приложение №6-2017г.
Направено е и искане за присъждане
на законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане.
По делото е постановено решение №93/12.02.2018г., с
което исковете са уважени частично. В решението липсва произнасяне по
направеното в исковата молба искане за присъждане на законната лихва върху
главниците, считано от предявяване на иска – 03.07.2017г. до окончателното им
заплащане.
Предвид изложеното съдът намира, че при постановяване на
решението по делото е допусната непълнота в посочения от молителя смисъл – не
произнасяне по цялото искане на страната, поради което искането за допълването
му е основателно.
С оглед на изложеното и предвид акцесорния характер на
претенцията за законна лихва, съдът намира, че същата е основателна, доколкото
съдът е уважил исковете за заплащане на главниците, представляващи дължими
суми за проведено лечение по клинични пътеки, подробно описани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ДОПЪЛВА решение №93/12.02.2018г. по т.д.№856/2018г. по
описа на ВОС, в следния смисъл: „ведно със законната лихва върху главниците,
считано от подаване на исковата молба – 03.07.2017г. до окончателното им
изплащане, на основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД”, на основание чл.250 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: