О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1279/31.8.2022г.
гр.
Пазарджик
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, I
състав, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Шотева административно дело № 212 по описа на
съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248, ал. 3 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във връзка
с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано
е по молба на Й.С.П., ЕГН **********, подадена чрез адв. Н.Б., и по молба на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив,
подсадена чрез юрк. П. Б., за допълнение на Решение № 653 от 21.07.2022 г.,
постановено по административно дело № 212 от 2022 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик, в частта му досежно разноските.
С молба
на Й.П. се иска допълване на процесното решение в частта му досежно разноските
със сумата от 1063 лева – разноски в производството, съразмерно на уважената
част на жалбата.
В срока
по чл. 248, ал. 2 от ГПК ответната страна – Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, не изразява становище по молбата за
разноските.
С молба
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив
се иска допълване на процесното решение в частта му досежно разноските със
сумата от 669,72 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В срока
по чл. 248, ал. 2 от ГПК ответната страна – Й.П., не изразява становище по молбата
за разноските.
Административен
съд - Пазарджик намира молбите за подадени от надлежни страни, имащи правен
интерес от исканото допълнението, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на
основание чл. 144 от АПК. Разгледано по същество, искането на Директора на
Дирекция ОДОП е основателно, а искането на Й.П. е частично основателно по
следните съображения:
С Решение № 653 от 21.07.2022 г., постановено по адм. д. № 212/2022 г. по
описа на Административен съд – Пазарджик е отменен Ревизионен акт
/РА/ № Р-16001321002014-091-001/11.11.2021г., издаден от Началник на сектор
„Ревизии“ и главен инспектор по приходите, с който са определени вноски за ДОО,
ЗО и ДЗПО-УПФ на Й.С.П., както следва:
• Вноски за ДОО |
2016 г. |
796,68 |
366,50 |
• Вноски за ДОО |
2017 г. |
782,8-; |
280,77 |
• Вноски за ДОО |
2018 г. |
745,44 |
191,76 |
• Вноски за ДОО |
2019 г. |
5 358.24 |
833,57 |
• Вноски за ЗО |
2016 г. |
391,01 |
179.88 |
• Вноски за ЗО |
2017 г. |
362,02 |
129.83 |
• Вноски за ЗО |
2018 г. |
325,88 |
83,83 |
• Вноски за ЗО |
2019 г. |
2 342.40 |
364.40 |
• Вноски за ДЗПО - УПФ |
2016 г. |
244.38 |
112,42 |
• Вноски за ДЗПО - УПФ |
2017 г. |
226.27 |
81,15 |
• Вноски за ДЗПО - УПФ |
2018 г. |
203.67 |
52,39 |
• Вноски за ДЗПО - УПФ |
2019 г. |
1 464.00 |
227.75 |
и е потвърден Ревизионен акт /РА/ №
Р-16001321002014-091-001/11.11.2021 г., издаден от Началник на сектор
„Ревизии“ и главен инспектор по приходите, с който са определени задължения за
Данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ на Й.С.П., както
следва:
|
Задължения: |
Период |
Размер |
Лихви |
• Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от
ЗДДФЛ |
2015 г. |
155,54 |
87.33 |
|
• Данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ |
2016 г. |
701,88 |
322.89 |
|
• Данък върху годишната данъчна |
2017 г. |
700,16 |
251.11 |
|
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ |
|
|
|
|
• Данък върху годишната данъчна |
2018 г. |
700,29 |
180,14 |
|
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ |
||||
• Данък върху годишната данъчна |
2019 г. |
3 197,70 |
497,46 |
|
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ |
|
|
|
Право да иска допълване на постановения
съдебен акт в частта му за разноските има страната, за която този акт е
благоприятен, сторил е разноски и е представила доказателства за това.
В случая и двете страни в производството,
в проведеното на 27.06.2022 г. открито съдебно заседание, са направили
искане за присъждане на сторените в производството разноски.
Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК на
жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един
адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата.
По делото са представени доказателства за
заплащането от страна на жалбоподателя на съдебни разноски в общ размер на
510,00 (петстотин и десет) лева, от които 10,00 (десет) лева – държавна такса и
500,00 (петстотин) лева – депозит за вещо лице. Относно тези суми искането за
допълване на решението е основателно, като решението следва да бъде допълнено и
ответникът бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски
в размер на 358,95 лева, определена при
интерес 16 147,04 лева, съразмерно на уважената част от жалбата.
С молбата за допълване на решението в
частта за разноските жалбоподателят е поискал в негова полза да бъде присъдена
и сумата в размер на 1 000,00 (хиляда) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на
плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
В настоящия случай в представения по
делото договор за правна защита и съдействие (л. 182) е посочен само размерът
на уговореното между страните възнаграждение за правна защита и съдействие. В
договора не е посочен начинът на плащане, съответно по делото не е представено
доказателство за извършено плащане по банков път, а липсата на отбелязване, че
сумата е заплатена в брой, прави невъзможно да се приеме, че е налице извършено
плащане.
С оглед на това искането на жалбоподателя
за допълнение на решението досежно частта за разноските по отношение на
претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК на
администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция
юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един
адвокат. По силата на тази разпоредба и на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в процесния случай следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за една инстанция в размер на 669,72 лева, определено при
интерес 6 794,50 лева, съобразно отхвърлената част от жалбата.
С оглед на гореизложеното решението на
съда следва да бъде допълнено в частта му досежно разноските като Й.С.П.,
ЕГН ********** бъде осъден да заплати на ТД на Национална агенция за приходите –
Пловдив разноски в размер на 669,72 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, а ТД на Национална
агенция за приходите – Пловдив бъде осъдена да заплати на Й.С.П., ЕГН **********
сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 358,95 лева.
По
изложените съображения Административен съд - Пазарджик, I състав,
О
П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА Решение
№ 653 от 21.07.2022 г. постановено по административно дело № 212 от 2022 г. по
описа на Административен съд – Пазарджик, в частта му за разноските като:
ОСЪЖДА ТД на Национална агенция за
приходите – Пловдив да заплати на Й.С.П., ЕГН ********** сторените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на 358,95 лева.
ОСЪЖДА Й.С.П., ЕГН ********** да
заплати на ТД - Национална агенция за приходите -Пловдив сума в размер на 669,72 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ:/п/