Определение по дело №212/2022 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1279
Дата: 31 август 2022 г.
Съдия: Мариана Димитрова Шотева
Дело: 20227150700212
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

   1279/31.8.2022г.

 

гр. Пазарджик

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, I състав, в закрито съдебно заседание в състав:                                  

           

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Шотева административно дело № 212 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по молба на Й.С.П., ЕГН **********, подадена чрез адв. Н.Б., и по молба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, подсадена чрез юрк. П. Б., за допълнение на Решение № 653 от 21.07.2022 г., постановено по административно дело № 212 от 2022 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, в частта му досежно разноските.

С молба на Й.П. се иска допълване на процесното решение в частта му досежно разноските със сумата от 1063 лева – разноски в производството, съразмерно на уважената част на жалбата.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК ответната страна – Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, не изразява становище по молбата за разноските.

С молба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив се иска допълване на процесното решение в частта му досежно разноските със сумата от 669,72 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК ответната страна – Й.П., не изразява становище по молбата за разноските.

Административен съд - Пазарджик намира молбите за подадени от надлежни страни, имащи правен интерес от исканото допълнението, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Разгледано по същество, искането на Директора на Дирекция ОДОП е основателно, а искането на Й.П. е частично основателно по следните съображения:

С Решение № 653 от 21.07.2022 г., постановено по адм. д. № 212/2022 г. по описа на Административен съд – Пазарджик е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-16001321002014-091-001/11.11.2021г., издаден от Началник на сектор „Ревизии“ и главен инспектор по приходите, с който са определени вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ на Й.С.П., както следва:

 

• Вноски за ДОО

2016 г.

796,68

366,50

• Вноски за ДОО

2017 г.

782,8-;

280,77

• Вноски за ДОО

2018 г.

745,44

191,76

• Вноски за ДОО

2019 г.

5 358.24

833,57

• Вноски за ЗО

2016 г.

391,01

179.88

• Вноски за ЗО

2017 г.

362,02

129.83

• Вноски за ЗО

2018 г.

325,88

83,83

• Вноски за ЗО

2019 г.

2 342.40

364.40

• Вноски за ДЗПО - УПФ

2016 г.

244.38

112,42

• Вноски за ДЗПО - УПФ

2017 г.

226.27

81,15

• Вноски за ДЗПО - УПФ

2018 г.

203.67

52,39

• Вноски за ДЗПО - УПФ

2019 г.

1 464.00

227.75

 

и е потвърден Ревизионен акт /РА/ № Р-16001321002014-091-001/11.11.2021 г., издаден от Началник на сектор „Ревизии“ и главен инспектор по приходите, с който са определени задължения за Данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ на Й.С.П., както следва:

 

 

 

Задължения:

Период

Размер

Лихви

• Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ

2015 г.

155,54

87.33

• Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ

2016 г.

701,88

322.89

• Данък върху годишната данъчна

2017 г.

700,16

251.11

основа по чл. 17 от ЗДДФЛ

 

 

 

• Данък върху годишната данъчна

2018 г.

700,29

180,14

основа по чл. 17 от ЗДДФЛ

• Данък върху годишната данъчна

2019 г.

3 197,70

497,46

основа по чл. 17 от ЗДДФЛ

 

 

 

 

Право да иска допълване на постановения съдебен акт в частта му за разноските има страната, за която този акт е благоприятен, сторил е разноски и е представила доказателства за това.

В случая и двете страни в производството, в проведеното на 27.06.2022 г. открито съдебно заседание, са направили искане за присъждане на сторените в производството разноски.

Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата.

По делото са представени доказателства за заплащането от страна на жалбоподателя на съдебни разноски в общ размер на 510,00 (петстотин и десет) лева, от които 10,00 (десет) лева – държавна такса и 500,00 (петстотин) лева – депозит за вещо лице. Относно тези суми искането за допълване на решението е основателно, като решението следва да бъде допълнено и ответникът бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 358,95 лева, определена при  интерес 16 147,04 лева, съразмерно на уважената част от жалбата.

С молбата за допълване на решението в частта за разноските жалбоподателят е поискал в негова полза да бъде присъдена и сумата в размер на 1 000,00 (хиляда) лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

В настоящия случай в представения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 182) е посочен само размерът на уговореното между страните възнаграждение за правна защита и съдействие. В договора не е посочен начинът на плащане, съответно по делото не е представено доказателство за извършено плащане по банков път, а липсата на отбелязване, че сумата е заплатена в брой, прави невъзможно да се приеме, че е налице извършено плащане.

С оглед на това искането на жалбоподателя за допълнение на решението досежно частта за разноските по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно.

Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. По силата на тази разпоредба и на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в процесния случай следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за една инстанция в размер на 669,72 лева, определено при интерес 6 794,50 лева, съобразно отхвърлената част от жалбата.

С оглед на гореизложеното решението на съда следва да бъде допълнено в частта му досежно разноските като Й.С.П., ЕГН ********** бъде осъден да заплати на ТД на Национална агенция за приходите – Пловдив разноски в размер на 669,72 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, а ТД на Национална агенция за приходите – Пловдив бъде осъдена да заплати на Й.С.П., ЕГН ********** сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 358,95 лева.

 

По изложените съображения Административен съд - Пазарджик, I състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПЪЛВА Решение № 653 от 21.07.2022 г. постановено по административно дело № 212 от 2022 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, в частта му за разноските като:

ОСЪЖДА ТД на Национална агенция за приходите – Пловдив да заплати на Й.С.П., ЕГН ********** сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 358,95 лева.

ОСЪЖДА Й.С.П., ЕГН ********** да заплати на ТД - Национална агенция за приходите -Пловдив сума в размер на 669,72 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

СЪДИЯ:/п/