Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 02. 07. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на четиринадесети юни през двехиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 469 по описа за 2019 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Т.-
П. ” ЕАД гр. П. , в която се твърди, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника М.В.М. *** за сумата от 467, 49 лв., от
които 402, 06 лв. главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода
от 01. 01. 2016 год. до 30. 04. 2018 год. и сумата 65, 43 лв.,
представляваща лихва за забава за
периода от 02. 03. 2016 год. до
17. 10. 2018 год., ведно
със законната лихва върху главницата
до окончателното изплащане на задължението,
както и направените по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Твърди се, че с определение,
постановено по ч. гр. д. № 7645/ 2018 год. по описа на П. ския районен съд е било уважено искането
на ищеца и е била издадена заповед
за изпълнение срещу ответника. Твърди се, че в срока
по чл. 414 от ГПК същият е депозирал възражение срещу така издадената заповед. Твърди се, че в законоустановения
срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК ищецът е предявил иск за установяването
на съществуване на вземането му
за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу ответника за негов топлоснабден
имот- апартамент, находящ се в гр. П. , ***, с аб. № ***. Твърди се, че
основанията, обстоятелствата
и фактите, от които произтича вземането на ищеца
са следните: като собственик /ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в гр. П. , ответникът е клиент на топлинна
енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./. Твърди се, че
всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Твърди се, че за ответника важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди се, че съгласно
чл. 150 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към Министерски
съвет. Твърди се, че съгласно ал. 2 същите влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване в един централен и един местен ежедневник
и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие
и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане на клиентите. Твърди се, че Общите условия от 2007 год. са публикувани във вестник „Нощен
труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год. и във
вестник „Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год. Твърди се, че
с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че
в раздел VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане
на топлинна енергия”, е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия /в т. ч. и ответника/, са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Твърди се, че задължението на ответника за заплащане
на дължимите от него суми
в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най- късно до края
на текущия месец, следващ месеца на доставката
на топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането
на последния ден от месеца
ответникът е изпаднал в забава за тази сума,
като на основание
чл. 31 ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума. Твърди се, че ответникът е ползвал
доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия през периода от
01. 01. 2016 год. до 30. 04. 2018 год. и не е погасил задължението си. Твърди се, че сградата,
етажна собственост на адрес гр. П. , ***, в която се намира абонатната
станция, от която се доставя
топлинна енергия до имота
на ответника, е сключила договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
с фирма „Н.” ЕАД. В заключение ищецът моли
съда да признае за установено по отношение на ответника вземането за сумата 467, 49 лв.,
от които
402, 06 лв.
главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01. 01. 2016 год. до 30. 04. 2018 год. и сумата 65, 43 лв.,
представляваща лихва за забава за
периода от 02. 03. 2016 год. до 17. 10. 2018 год., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане
на направените деловодни разноски.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е
неоснователна.
Третото лице „Н.” ЕАД *** не е взело становище.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена
в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 7645/
2018 год. по описа на П. ския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като
във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледана по същество, исковата
молба е основателна. Не се спори
между страните, а и видно от приложения
нотариален акт за продажба на право на строеж /суперфиция/ № 78, том ХХ, дело №
3878/ 1997 год.
по описа на нотариуса при П. ския районен съд, че ответникът М.В.М. е собственик на ***, находящ се в гр. П. , ***, с аб. № ***. Разпоредбата на чл. 150 ал. 1 от ЗЕ предвижда
възникването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата
на публикувани общи условия, без да е необходимо изрично писмено
съгласие на потребителите. В случая е безспорно,
че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.- П. ” ЕАД на потребители в гр. П. са публикувани в броя на вестник „Нощен труд” от
13- 14. 12. 2007 год. и същите обвързват ответника като собственик на процесния топлоснабден имот. Съгласно разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от Общите
условия месечните дължими суми за топлинна енергия следва да се заплащат в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при
неизпълнение на това задължение купувачът заплаща на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
топлинната енергия /ал. 6 на същия
член/. За установяване на задълженията на ответника към ищцовото
дружество по делото е представена справка за разпределение на топлинна енергия
за процесния период, издадена от „Н.“ ЕАД ***. Назначена е и съдебно- счетоводна експертиза, която е изготвила заключение, което не е оспорено от страните.
От същото е видно, че ответникът
дължи на „Т.- П. ” ЕАД гр. П. сумата
от 402, 06 лв. за неплатена топлинна енергия за периода от 01. 01. 2016 год.
до 30. 04. 2018 год., като лихвата за
забава върху тази сума възлиза
на 65, 43 лв. В хода на съдебното дирене е
назначена и съдебно- техническа експертиза, която е дала заключение, че
дяловото разпределение е извършвано съгласно Наредба за топлоснабдяването № 16-
334 от 06. 04. 2007 год., като начислените на ответника суми за топлинна
енергия са за дял на имота за сградна инсталация. Както в първоначалното, така
и в допълнителното му заключение вещото лице инж. Й.Й. аргументирано и
изчерпателно е отговорило на всички поставени му от страните въпроси, като няма
основание професионалната компетентност и обективността му да бъдат поставени
под съмнение. Тук е мястото да се отбележи, че с оглед
на обстоятелството, че се касае за сграда- етажна
собственост и обща сградна инсталация следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 153 ал. 6 от Закона за енергетиката, според която клиентите, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела
в общите части на сградата. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна
енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от ползвателите
в сградата, а следва от факта, че инсталацията е обща
част по предназначение и всеки отделен ползвател трябва да поеме съобразно дела
си частта от разходите, свързани с експлоатацията на тази обща част. Наистина фактическото положение понастоящем е
такова, че част от собствениците не желаят и не ползват топлинна енергия за
отопляване на индивидуалните си имоти, с което нарушават правилното
функциониране на инсталацията за топлинна енергия в сградата, защото тя е
проектирана по начин за ползване на топлинна енергия от всички съсобственици.
Това право не може да бъде развито до степен да се счита, че не следва да
заплащат за топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни
права на конкретни имоти те са съсобственици на сградната
инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат припадащата им се
част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях. В тази хипотеза
гражданите имат правото да преустановят подаването на топлинна енергия към
имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия за общите части на
сградата- етажна собственост, и на отдадената от сградната
инсталация, която също е обща част. В тази
насока са подробните и
аргументирани разяснения, дадени в решение № 5 от 22. 04.
2010 год. на Конституционния съд на Република България
по к. д. № 15/ 2009 год., с което е отхвърлено
искането на омбудсмана за обявяване противоконституционността на чл. 153 ал.
1 и 6 от Закона
за енергетиката. Аналогични са и
съображенията, изложени в тълкувателно решение № 2 от 25. 05. 2017 год., ОСГК.
Последният въпрос, който
следва да бъде разгледан в настоящото производство, е поставеният от ответника
в депозирания отговор на исковата молба и касае отмяната на методиката за
разпределение на топлинна енергия от ВАС на РБ. Действително, налице е решение №
4777/ 13. 04. 2018 год., постановено по адм. дело № 1372/ 2016 год., с което
тричленен състав на ВАС на РБ е отменил формулата, приета в т. 6.1.1 от
Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради- етажна
собственост в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба за топлоснабдяването № 16- 334 от 06. 04. 2007 год., обн. ДВ бр. 94 от
2013 год., представляваща Приложение към чл. 61 ал. 1 от наредбата /обн. ДВ,
бр. 34/ 24. 04.
2007 год., изм. и доп. ДВ бр. 42/ 09. 06. 2015 год./. Тричленният състав на ВАС
на РБ е изразил становище, че методиката е приета в резултат на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, не е ясна по
отношение на част от параметрите в нея и не се постига законовата цел, заложена
в чл. 155 ал. 2 от ЗЕ, според който на потребителите се фактурира консумираната
топлинна енергия въз основа на действителното им потребление. С решението са отменени правилата, определящи
формулата за изчисление на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация. Цитираното по- горе решение обаче не е окончателно, същото е обжалвано
пред петчленен състав на ВАС на РБ и е
образувано адм. дело № 1318/ 2019 год. По това дело с определение № 9312/ 18.
06. 2019 год. производството е спряно до постановяване на решение по съединени
дела С-708/17 и С-725/17 на
Съда на Европейския
съюз. Още по- съществено обаче е друго: решението на тричленния състав на ВАС на
РБ за отмяна на методиката няма обратно действие по силата на чл. 195 ал. 1 от АПК, поради което до отмяната му подзаконовият нормативен акт поражда правни
последици и следва да бъде прилаган. Казано с други думи, независимо от
решението съдът е длъжен да съобрази и приложи действащата към процесния период
на доставка на топлинна енергия нормативна уредба и по- конкретно методиката-
приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването № 16- 334 от 06.
04. 2007 год., както е сторено и в конкретния случай.
В заключение може да
се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен в размер на 467, 49 лв., от
които 402, 06 лв. главница и 65, 43 лв. лихва за забава.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество направените в хода на заповедното производство
деловодни разноски в размер на 75 лв., както и направените в настоящия процес
деловодни разноски в размер на 415 лв., от които 75 лв. внесена държавна такса,
240 лв. внесен депозит за вещи лица и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения П. ският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М.В.М. ***,
ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „Т.- П. ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Й. В.В. , сумата от 467, 49 лв., от които 402, 06 лв. представляващи стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01. 01. 2016 год. до 30. 04. 2018 год. и 65, 43 лв. представляващи лихва за забава за
периода от 02. 03. 2016 год.
до 17. 10. 2018 год., ведно
със законната лихва върху главницата от 402, 06 лв., считано от 24. 10. 2018 год. до изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА М.В.М. ***, ЕГН **********, да заплати на „Т.- П. ” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й. В.В. , сумата от 75, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство, и сумата
от 415, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото
производство.
Настоящото решение е постановено при участието
като трето лице на „Н.” ЕАД ***.
Решението подлежи на
обжалване пред П. ския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: