№ 106
гр. ЛЕВСКИ, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20254410100067 по описа за 2025 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове както следва:
иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 във връзка с чл.
11 ал.1 т.10 от ЗПК, а при условията на евентуалност иск с правно основание
чл. 146 от ЗЗП във връзка с чл. 26 ал.1 от ЗЗД; и иск с правно основание чл. 55
ал.1 пр.1 от ЗЗД;
В исковата молба се твърди, че на 23.01.2023 г. ищецът е сключил с
ответното дружество договор № ***** за предоставяне на потребителски
кредит, по силата на който е получил кредит в размер на 5100 лв, със срок на
връщане на кредита от 18 месеца, при лихва в размер на 1785 лв. и посочени в
договора ГПР 49,66% и лихвен процент 23,33%. Твърди се, че съгласно чл. 5
от Договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от
„*****” в полза на ***** ЕООД, по който Договор за
гаранция(поръчителство), Б. Н. следва да заплати сумата от 5151 лева. Твърди
се, че ищецът е заплатил по процесния кредит общо сумата от 5490 лв., с което
е заплатил дължимата се сума по договора за предоставяне кредит.
Твърди се, че процесния договор е недействителен, тъй като в същия не
е посочен действителния годишен процент на разходите, тъй като в посочения
в договора ГПР не е включена сумата за поръчителството, която сума е била
известна на кредитора още към момента на сключване на договора и която е
задължително да бъде включена при изчисляване и посочване на ГПР.
Моли се съда да постанови решение, с което:
1.Да прогласи сключения между страните договор за предоставяне на
потребителски кредит № ***** от 23.01.2023 г., а при условията на
евентуалност да прогласи за нищожна клаузата на чл. 5 от Договора за кредит,
изискваща предоставяне на поръчителство от кредитополучателя.
1
2.Да осъди ответника на основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД да заплати на
ищеца сумата от 390 лв., представляваща недължимо платени суми по
Договор предоставяне на потребителски кредит № ***** от 23.01.2023 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на делото,
до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил
отговор на исковата молба и е оспорил предявените искове, като заявява, че
същите са неоснователни и недоказани. Оспорва се твърдението, че
поръчителството на ***** /*****/ е задължително условие за сключване на
договора за кредит, тъй като кредитополучателят може да избере свой
поръчител или този, предложен от кредитора. Заявява се, че според сайта на
*****, потребителят сам избира обезпечението и следователно сключването
на договор за гаранция не е задължително.
Счита, че исковете за нищожност или унищожаване на Договора за
гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна
— *****, а не ***** ЕООД. Заявява се, че ***** е самостоятелно юридическо
лице, банкова институция, лицензирана в *****, която предоставя услуги на
територията на Република България по силата на свободата на предоставяне
на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е
вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Твърди се, че договорът за
гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което Фератум
България не е страна, че прогласяването на Договора за гаранция за нищожен,
съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство
няма да произведе сила на присъдено нещо по отношение на ***** и така
няма да настъпи промяна в патримониума на Ищеца.
Счита се, че Ищецът е завел исковете за прогласяването на
нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу
ненадлежна страна по делото, поради което същите следва да бъдат оставени
без разглеждане като недопустими. Заявява се, че ищецът сам е избрал *****
(*****) като поръчител.
Относно твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, се посочва, че
договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не
се включва в ГПР, тъй като не е задължителна. Твърдението на ищеца за
допълнителни разходи счита, че е неоснователно, тъй като обезпечението е
резултат от оценка на кредитоспособността по закон. Заявява се, че ***** е
предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е
имал време да избере обезпечение и правото да се откаже от договора в 14-
дневен срок, но не е упражнил това си право.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Претендират се направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от представения по делото договор № ***** за предоставяне на
потребителски кредит е, че между ***** ЕООД като кредитор и Б. М. Н. като
2
кредитополучател на 23.01.2023 г. е сключен договор за предоставяне на
кредит № *****, съгласно който кредиторът е отпуснал на Н. кредит в размер
на 5100 лв., а Н. се е задължил да върне сумата на 18 вноски, с първа падежна
дата 22.02.2023 г., с начин на плащане: съгласно погасителния план, който е
неразделна част от Договора, че общата сума, която следва да бъде върната от
кредитополучателя за целия период на кредита е 6885 лв., представляваща
сбор от следните суми: сумата на отпуснатия кредит в размер на 5100 лв. и
лихва в размер на 1785 лв. при Лихвен процент 23,33%. В договора е
посочено, че общият разход по кредита е 1785 лв., а годишният процент на
разходите по кредита е в размер на 49,66.
В договора изрично е посочено, че кредитът се обезпечава с
Поръчителство, предоставено от ***** и предоставеното обезпечение се
одобрява от Дружеството, т.е. кредитора още към момента на сключване на
договора е знаел, че кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от
*****.
Видно от представената към исковата молба и договора преддоговорна
информация /стандартен европейски формат, е че на л. 8 от делото на гърба, в
преддоговорната информация в т.4 „Свързани с договора разходи“ – в 4.3. е
посочено, че очакваните разходи за Кредитополучателя, за сключения договор
за гаранция са в размер на 5151 лв. и тези разходи не се включват в ГПР по
кредита.
Предвид посоченото, съдът приема, че още към момента на сключване
на договора, кредиторът е знаел, че кредитополучателя освен посочените и
включени в ГПР разходи за връщане на главницата от 5100 лв. и посочената
лихва от 1785 лв. ще направи и допълнителен разход от 5151 лв., който разход
също е свързан с договора за кредит, и представлява заплащане на
възнаграждение на дружеството гарант, но не го е включил при изчисляване
на ГПР.
Съгласно чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Спрямо процесния договор за потребителски кредит са приложими
особените изисквания за действителност по ЗПК и общите правила за
валидност на договорите, съгласно чл. 26-33 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 ал.1 т. 10 от
ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не е посочен
ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение №1 начин. Посочването на размера на ГПР в
договора за потребителски кредит е необходимо, тъй като дава на потребителя
ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да
прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това
посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за
потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на
3
договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.
Според параграф 1 т.2 от ДР на ЗПК „общата сума, дължима от
потребителя“ представлява сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В този смисъл е и Решение на СЕС от 13 март 2025г. по дело С-337/23.
Един от най-важните изводи на СЕС, който е задължителен не само за
съдилищата, но и за фирмите за бързи кредити, е, че „Член 3, букви ж) и и) от
Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че разходите по договор за
поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в
подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия
размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на
разходите“. В същото решение съдът в Люксембург напомня, че за да осигури
по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел
широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“,
което означава всички разходи, които потребителят следва да заплати във
връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора. В цитираното
решение се посочва, че в случая с платените поръчителства по бързи кредити,
на потребителя е наложено да сключи договор за поръчителство, за да получи
кредита. В решението СЕС приема: „Така по силата на последния договор
осигуряването на поръчителство представлява услуга, свързана с договора за
кредит по смисъла на чл. 3 буква ж от Директива 2008/48, и доколкото
сключването на договора за поръчителство е задължително за самото
получаване на кредита, свързани с този договор разходи са част от „общите
разходи по кредита за потребителя“ съгласно тази разпоредба. Следователно
съгласно буква и) от същия член те трябва да се вземат предвид при
изчисляването на ГПР“ И заключава, че с оглед съществения характер на
посочването на ГПР в договора, следва да се приеме, че ГПР, който не
отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването
на този процент. „Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на
кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не
включва всички споренати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и
има възпиращ и пропорционален характер“ заявява съдът в Люксембург.
В случая, както бе посочено по-горе от съдържанието на договора е
видно, че кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от „*****“, а
от преддоговорната информация посочена в 4.3. се установява, че
кредитополучателят е сключил договор за гаранция с гарант, предложен от
4
Кредитора, в изпълнение именно на условията на кредитора, както и че
кредиторът предварително е знаел, че въпреки принципа, че поръчителството
е безвъзмездно, в настоящия случай на дружеството гарант ще се дължи
възнаграждение и че същото възнаграждение е в размер на 5151 лв. – която
сума е по-висока от главницата по договора за кредит. Въпреки това си знание
и изрично посоченото, че това са свързани с договора разходи /видно и от
посоченото в т.4/, кредиторът не е включил този разход при изчисление на
ГПР.
Че кредиторът не е включил този разход при изчисление на ГПР се
установява и от заявеното с отговора на исковата молба, че сумата за гарант не
е включена в ГПР, тъй като заявява, че договорът за гаранция е отделно
облигационно правоотношение, по което Фератум България не е страна и
счита, че не следва да се включва в ГПР.
Предвид изложеното, съдът приема, че в сключения между страните
договор е уговорен ГПР, чийто размер не отговаря на действителните разходи,
които потребителят ще направи във връзка с кредита, тъй като в него не е
включено дължимото възнаграждение за гарант в размер на 5151 лв.
Заплащането на възнаграждение за гарант представлява разход за
потребителя, който е свързан с кредита и увеличава цената му. Тя води до
възникване на допълнителни разходи за потребителя, които са били известни
на кредитора към момента на сключване на договора и е трябвало да бъдат
включени в ГПР на основание чл. 19 ал.1 и ал.2 от ЗПК. В случая това не е
сторено. По този начин отразената в договора стойност на ГПР се оказва
невярна и много по-ниска от действителната такава. Не са необходими
специални знания, за да се установи, че при отпуснат кредит в размер на 5100
лв. и посочено възнаграждение за гарант в размер на 5151 лв. стойността на
възнаграждението за гарант оскъпява кредита със 100%, като дори го
надвишава с 51 лв. Като се прибави и размерът на ГПР от 49,66% /посочен в
договора и изчислен без включване на възнаграждението за гарант/ се оказва,
че действителният размер на разходите по кредита е значително над
посочения. Към делото е приложена разпечатка от общодостъпен в интернет
калкулатор, в която е посочено, че при изплатена сума по кредита 12036,06 лв.
ГПР е в размерна 255,88%. Посочената сума от 12036 лв. представлява сбор от
главница в размер на 5100 лв., дължима сума като възнаграждение за гарант в
размер на 5151 лв. и договорена лихва по кредита в размер на 1785 лв.
/5100+5151+1785=12036/. С непосочване на действителния ГПР, освен че се
заблуждава потребителят за реалната икономическа тежест на кредита, се
заобикаля императивното изискване на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК за
максималния допустим размер на разходите по кредита. Противоречи и на
задължителното изискване на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК за посочване на размера
на ГПР в договора за потребителски кредит. Това води до недействителност на
договора, съгласно чл. 22 от ЗПК.
С оглед на изложеното, съдът приема, че сключеният между страните
договор за кредит е недействителен и не е породил правно действие.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата
5
стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на
кредитополучателя сумата по договора за потребителски кредит от 5100 лв.
Затова кредитополучателят дължи на кредитора връщане на чистата стойност
на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК, а именно сумата от 5100 лв.
По делото са представени копия от преводни нареждания от Б. М. Н. към
***** ЕООД с посочено основание на преводните нареждания „вноска по
кредит“ и изписано ЕГН на ищеца. От преводните нареждания, се установява,
че ищеца е заплатил на ***** ЕООД общо сумата от 5490 лв.
Тъй като, както бе прието по-горе на ответното дружество се дължи
само чистата сума по кредита – главницата от 5100 лв., то разликата над тази
сума до преведената сума от 5490 лв. – равняваща се на 390 лв. се явява сума,
която се явява недължимо платена сума по недействителния договор за
предоставяне на потребителски кредит и подлежи на връщане от кредитора.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че следва да бъде признат за
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 ал.1 т.10 от
ЗПК сключения между страните договор за предоставяне на потребителски
кредит № ***** от 23.01.2023 г. и да бъде осъдено дружеството да заплати на
Б. М. Н. сумата от 390 лв., представляваща недължимо платена сума по
договор за предоставяне на потребителски кредит № ***** от 23.01.2023 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване
на настоящия иск, до окончателното й изплащане.
При този изход на делото, съдът приема, че не следва да се произнася по
предявения евентуален иск за прогласяване недействителност на отделни
клаузи по договора.
По претенциите за разноски:
С оглед изхода от настоящия спор, следва да бъде осъден ответника
***** ЕООД да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски
включващи: сума в размер на 451,72 лв. – заплатени като държавна такса за
образуване на делото, сумата от 2,70 лв. – заплатена такса за преписи на
основание чл. 102з ал.3 от ГПК, както и сумата от 1300 лв. заплатена като
възнаграждение за 1 адвокат – или общо деловодни разноски в размер на
1754,42 лв..
Съдът счита, че следва да бъде оставено без уважение искането на
ответника за редуциране на адвокатското възнаграждение по следните
съображения: Предявени са два обективно и субективно съединени иска, по
които е осъществена обща защита, обема на осъществената защита, факта, че
адвоката се е явил в съдебно заседание, изложил е устни изводи във връзка с
твърденията на страните и доказателствата по делото, представил е подробна
писмена защита. Съдът е преценил, че не договореното адвокатско
възнаграждение не е прекомерно и съобразявайки цената на предявените
искове и ползвайки за база определените размери на адвокатските
възнаграждения в Наредба № 1 от 09.07.2024 г.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 от ЗПК във
връзка с чл.10 ал.1 и чл.10 от ЗПК сключения между ***** ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от
управителите Д.В.Н. и И.В.В. – кредитодател и Б. М. Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***** – кредитополучател, договор за предоставяне на
потребителски кредит № ***** от 23.01.2023 г.
ОСЪЖДА ***** ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *****, представлявано от управителите Д.В.Н. и И.В.В. да
заплати на Б. М. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***** сумата от
390 лв. – представляваща недължимо платена сума по приетия за
недействителен договор за предоставяне на потребителски кредит № ***** от
23.01.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
17.01.2025 г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ***** ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *****, представлявано от управителите Д.В.Н. и И.В.В. да
заплати на Б. М. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***** направените
деловодни разноски в настоящото производство в размер на 1754,42 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
7