№ 174
гр. Разград, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20243300500242 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И. К. З. против решение №
201/03.04.2024г., постановено по гр.д. № 1713/2023г. по описа на РС Разград, с
което е отхвърлен предявеният от него иск против “Топлофикация
Разград“АД, ЕИК ********* за присъждане на обезщетение за причинени му
от служители на ответника имуществени вреди в размер на 1 300 лв., явяващи
се заплатено адв. възнаграждение по ИД № 2323/2020г. по описа на ЧСИ Л. С.,
рег. № 895 на КЧСИ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.11.2020г. Жалбоподателят навежда твърдения за незаконосъобразност на
съдебното решение и моли съда да го отмени.
Постъпил е писмен отговор от “Топлофикация Разград“ЕООД,
представляван от изп. директор М. К., подаден чрез пълномощника му
младши юрисконсулт Х.Х., в който се съдържа становище за неоснователност
на въззивната жалба. Въззиваемият моли съда да потвърди обжалваното
решение.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на
страните, констатира следната фактическа обстановка, идентична с
установената от районния съд: На 24.02.2014г. в производство по чл.410 ГПК
е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 333/2012г. на РРС в полза на
“Топлофикация Разград“ЕАД против И. З. за сумата 2299,75лв. незаплатена
цена на топлинна енергия за периода 1.12.2009г.-2.08.2011г., ведно със
законната лихва,считано от 7.03.2012г. до окончателното й изплащане, сумата
1
338,14лв. лихва за забава за периода 1.01.2010г.-1.02.2012г. и 52,26лв. разноски
по делото.
С молба с изх. № ТР-Д-1230/19.12.2014г. и входящ № 13491 от
23.12.2014г. “Топлофикация Разград“ЕАД е поискало и е образувано изп. д.
№769/2014г. по описа на ЧСИ Д.Д.. Извършени са справки за имуществото и
банковите сметки на длъжника З.. Със запорно съобщение от 24.03.2016 г.,
заведено в ОД на МВР - Варна – Пътна полиция, с УРИ:819000-9590 от
30.03.2016г., е наложен запор върху три МПС. На 4.05.2017г. е наложен запор
върху банкови сметки в „ЦКБ“АД. С писмо от с изх. № 808-Е-800-197751 от
06.11.2017 г. и вх. № 11550 от 09.11.2017г. „ЦКБ“ АД е уведомила ЧСИ, че по
банковите сметки на длъжника няма наличност. На 18.04.2016 г. е връчена
покана за доброволно изпълнение на длъжника. С постановление от
29.04.2020 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство по молба на
взискателя, а с решение Решение № 113 от 12.10.2020 г. на ОС - Разград по в.
гр. д. № 232/2020 г. съдът е обезсилил постановлението, като е констатирал, че
липсва такова искане от взискателя.
С разпореждане от 5.11.2020г. изпълнителното дело е прехвърлено на
ЧСИ Л. С., при когото е продължило с номер 2323/2020г.
С молба с вх. № 17115 от 10.11.2020г. длъжникът, чрез пълномощник
си адвокат Д. П. от АК – Варна, е поискал прекратяване на делото по реда на
чл.433 ал.1 т.8 ГПК и присъждане на сторените разноски за адвокат. Към
молбата си от 10.11.2020г. приложил и Договор за правна защита и съдействие
от 10.11.2020г., сключен между длъжника и адвокат Д. П. П. от АК – Варна, за
процесуално представителство и защита по изп. д. № 2323/2020г. по описа на
ЧСИ Л. С., рег. № 895. В договора е отразено, че е договорено и заплатено в
брой възнаграждение в размер на 1 300 лв. Приложено е и Пълномощно от
същата дата, с което длъжникът е упълномощил горепосочения адвокат да го
представлява по цитираното изпълнително дело, както е и приложен Списък
по чл. 80 ГПК.
С постановление от 10.11.2020г. ЧСИ Л. С. е прекратил изп.д.
№2323/2020г. и е оставил без уважение искането за присъждане на разноски.
С молба с вх. № 17473 от 16.11.2020г. ответникът е поискал връщането
на изпълнителния лист и същият да бъде приложен към Молба за
присъединяване по изп. д. № 2373/2018г. на ЧСИ Л.С..
С разпореждане от 16.11.2020г. ЧСИ Л.С. разпоредил оригинала на
изпълнителния лист да се върне на взискателя, като се приложи към молба за
присъединяване входирана по изп. дело № 2373/2018г.
С молба с вх. № 19281 от 09.12.2020г. длъжникът, чрез пълномощник
си адвокат Д. П. от АК – Варна, отново е поискал прекратяване на делото по
реда на чл.433 ал.1 т.8 ГПК /към този момент все още не му е било връчено
постановлението за прекратяване/.
На 17.02.2021г. И. З. е предявил иск по чл.439 ГПК за установяване по
отношение на “Топлофикация Разград“ЕАД, че вземането по изпълнителния
2
лист, издаден по ч.гр.д.№333/2012г. на РРС, е погасено по давност. За датата
на завеждане на иска съдът извърши проверка в ЕИСС. По образуваното гр.д.
№348/2021г. по описа на РРС е постановено решение, с което е прието за
установено, че задължението на И. К. З. за заплащане на 2299,75 лв., ведно със
законната лихва от 7. 03. 2012 г., както и сумата 338,14 лв. обезщетение за
забава за периода 1.01.2010 г.-1.02.2012 г. и сумата 52,26 лв. разноски, за които
е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 333/ 2012
г. по описа на РС Разград и е образувано изп.д. № 769/2014г., е погасено по
давност. Решението е потвърдено с решение №160/22.11.21г. по в.гр.д.
№287/21г. по описа на ОС Разград и е влязло в сила.
При така установената фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи: въззивната жалба е неоснователна.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 в.в. с 45 ЗЗД.
Отговорността на възложителя на работата е гаранционно-обезпечителна и се
ангажира при извършен от изпълнителя деликт. Ищецът следва да докаже
възлагане на работата, извършено от изпълнителя деяние и неговата
противоправност, вреди и причинна връзка между деянието и вредите.
Ответникът е задължен с оборване на презумпцията за вина.
По делото е безспорно между страните, че в полза на “Топлофикация
Разград“ЕАД е издаден изпълнителен лист против И. К. З., въз основа на
който е образувано изп.д. № 769/2014г. на ЧСИ Д., прехвърлено под №
2323/2020г. на ЧСИ С. и впоследствие вземането по изп.лист е присъединено
към изп.д. № 2373/2020г. на същия ЧСИ, както и че с влязло в сила решение по
гр.д.№348/2021г. по описа на РРС е постановено решение, с което е прието за
установено, че задължението на И. К. З. по изпълнителния лист e погасено по
давност. Действията по изпълнението са предприети от “Топлофикация
Разград“ЕАД чрез упълномощен процесуален представител, поради което се
налага извод и че оспорваните действия са извършени от лице, на което
ответното дружество е възложило работата.
Спорно по делото е налице ли е противоправно поведение от страна на
лицата, на които ответникът е възложил изпълнението на работата. Ищецът
счита, че направените в изп.дело № 2323/2020г. разноски за адвокатско
възнаграждение му се дължат, тъй като с влязлото в сила решение по чл.439
ГПК се установява, че същото е било изначално неоснователно образувано и
както действията по образуването, така и последващите предприети действия
от служители на ответника по изпълнението са противоправни.
Погасителната давност представлява период от време, през който
кредиторът на задължението е бездействал, поради което се е погасило
правото му да търси защита за упражняването на това му право. Погасяването
на правото на кредитора обаче не настъпва с изтичане на предвидения в закона
период, а е необходимо длъжникът да направи волеизявление, с което да се
позове на изтеклата погасителна давност, като това изявление следва да се
направи с иск или възражение. В резултат на направеното възражение за
3
изтекла погасителна давност се погасява само правото на кредитора да търси
правата си по съдебен ред, но не и правото му да получи изпълнение на
задължението. Ако длъжникът не възрази и изпълни задължението, той не
може да иска връщане на това, което е изпълнил.
Ищецът в качеството си на длъжник по изпълнението е сключил
договор за правна защита и е заплатил процесното адв. възнаграждение от 1
300 лв. на 10.11.2020г. Същият е възразил относно погасяване на
задълженията по давност за първи път на 17.02.2021г. с подаване на исковата
молба по гр.д. № 348/2021г. на РРС, т.е. след като длъжникът е направил
разноските за адвокатско възнаграждение. Въпреки, че погасителната давност
настъпва със задна дата, действията по изпълнението биха били
неоснователни единствено след позоваване на погасителната давност от
длъжника на 17.02.2021г. Това е така, защото както бе посочено по-горе,
последиците на давността ще настъпят само в случай на направено
възражение от длъжника. Изводът следва и от разпоредбата на чл.433 ал.1 т.7
ГПК – изпълнителното производство ще се прекрати само след представяне на
влязлото в сила на решение по чл.439 ГПК. Следователно „Топлофикация
Разград“АД не е станал причина за плащане на посочените разноски, което
плащане е извършено преди позоваване на длъжника на погасителна давност.
Поради тази причина съдът приема, че не е налице противоправно поведение
на служители на ответното дружество в изпълнителното производство, довели
до вреда за ищеца.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен.
Като е достигнал до същия извод, съдът е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Страните претендират за присъждане на разноските във въззивното
производство. С оглед изхода от правния спор, такива се дължат на
въззиваемата страна, която е представила списък с разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер 150лв. Представлявана е от
юрисконсулт, който е подал писмен отговор на жалбата и писмено становище
във връзка с насроченото с.з. И. З. следва да бъде осъден да заплати на
“Топлофикация Разград“АД 150лв. за юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство във въззивното производство.
В същия смисъл е и формираната вече практика на Окръжен съд –
Разград по сходни и/или идентични казуси – Решение № 173 от 27.09.2024 г.
по въззивно гражданско дело № 20243300500230 по описа за 2024 година.
Водим от горното, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 201/03.04.2024г., постановено по гр.д. №
1713/2023г. по описа на РС Разград.
4
ОСЪЖДА И. К. З., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Разград, п.к. 7200, индустриална зона, ул. Черна № 7,
представител: М.Н. К. – изпълнителен директор, сумата 150 лв. /сто и
петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5