О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 41
Бургас, 09.01.2019г.
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в
състав:
Окръжен съдия: Диляна Йорданова
като разгледа докладваното от
съдията Йорданова гражданско дело № 1523 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба, подадена от Национална спортна академия “Васил Левски“ гр.София, с адрес Студентски град, ул.“Акад.Стефан Младенов“ №21 против „Глисада 2010“ ЕООД, ЕИК201232719, със седалище гр. Несебър, кв. Акротирия, к-с Акротирия, бл.1, вх.А, ет.3, ап.2, с която е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС да бъде прието за установено по отношение на ответника, че държавата е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.510.118.1.30 по КК на гр.Несебър, обл.Бургас, „Акротирия“, вх.А, ет.3,ап.3-1 с площ 77,31 кв. м., при съседи самостоятелни обекти на същия етаж с идентификатор 51500.510.118.1.29, 51500.510.118.1.31, 51500.510.118.1.16 и 51500.510.118.1.42, ведно с 8,12 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, с обща разгърната площ 85,43 кв.м., състоящ се от две спални, дневна - столова, две бани, коридор и две тераси, ведно с 22,760/2400 ид. части от терена, върху който е построена сградата, а именно поземлен имот с идентификатор 51500.510.118 по КККР на гр. Несебър, както и да бъде осъден ответника да предаде на владението върху процесния имот на държавата.
Ищецът твърди, че в качеството му на държавно висше учебно заведение с АДС №382/20.01.1974г., който е съставен на основание чл.6 ЗС и чл.21 от Правилника за държавните имоти му е предоставена държавна земя в гр. Несебър с конкретно посочени граници, в рамките на които е било проведено мероприятие на държавата по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ, състоящо се в изграждане на учебна водна спортна база на НСА на територията на гр.Несебър, в м.“Акротирия“ върху площ от около 150 дка, границите на която са заснети в кадастрален план на гр.Несебър, одобрен със заповед №РД-14-02-1394/30.12.1985г. на МССУ. Посочва, че с последващ АПДС №4744/17.09.2009г. са отразени осъществените мероприятия, включително изградени сгради, асфалтова и бетонна пътна мрежа, озеленяване, инженерна инфраструктура-подземна и надземна, игрища и др. Изнася данни, че в акта изрично се съдържа описание на сградите и съоръженията, със забележка за предоставянето им за ползване на ВИФ “Г.Д.“, чиито правоприемник е НСА, както и, че осъщественото мероприятие представлява учебна спортна база на ищеца. Навежда доводи, че академията управлява предоставените й имоти и движими вещи по силата на чл.14 от ЗДС от свое име и за своя сметка, в пределите на закона. Основава активната си процесуална легитимация на факта, че с предоставянето на правото на управление публичното тяло, което упражнява правото на държавна собственост, се явява процесуален субституент на държавата, който може да брани това право чрез иск от свое име. В тази връзка се позовава на нормата на чл.89 ал.2 ЗВО, съгласно която недвижимите имоти, предоставени на висшите училища са публична държавна собственост. Счита, че предвид нормата на чл.47а ал.1, 3 и 4 ЗФВС се касае са изграждане на спортен обект и съоръжения с национално значение, които служат за трайно задоволяване на общонационални потребности в областта на физическото възпитание и спорта, като тези обекти са включени в приложение №3 към закона, където под т.19 е вписана учебната база на НСА. В исковата молба се твърди, че ПИ с идентификатор 51500.510.118 по КК на гр.Несебър, съставляващ УПИ 1-794, в кв.1 по ПУП на м.“Акротирия“ в гр.Несебър, попада в границите на спортната база на НСА. Според ищеца през 2004г. в процесния имот са започнали строителни работи от „Спектър“ ООД, като по този начин е нарушено владението на академията. Заявява, че в защита на правата си е предявил искове с правно основание по чл.108 от ЗС и по чл. 109 от ЗС срещу това дружество и с влязло в сила решение на БОС по в.гр.д.706/2007г. “Спектър“ ООД е осъдено да му предаде спорния имот, както и да го разчисти от всички строителни и други материали. Ищецът посочва, че в мотивите на съдебния си акт е прието, че дружеството не е придобило на валидно правно основание имота - предмет на сделката за покупко-продажба, обективирана в НА №24/25.04.2002г., нито това е станало с констативен нотариален акт №121/03.06.2002г. Твърди, че в изпълнение на съдебното решение, след образуване на изпълнително дело №20138010400148/2013г. на 14.08.2013г. е бил въведен във владение на процесния имот. Уточнява се в исковата молба, че по време на висящността на спора по горепосоченото гражданско дело “Спектър“ ООД е изградило в процесния имот жилищна сграда с идентификатор 51500.510.118.1 по КК на гр.Несебър, която по силата на чл.92 ЗС е станала държавна собственост по приращение. Ищецът поддържа, че спорният недвижим имот, находящ се в същата сграда и подробно индивидуализиран в исковата молба, е бил продаден от горното дружество първоначално на А.Х.А. и О.А.А., след което последните са се разпоредили в полза на ответното дружество с последващ договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №64 по нот.дело№ 1001/2010г. на нотариус М. *** действие НРС. Развива съображения, че лицата, които са придобили последователно владението на процесния апартамент от “Спектър“ ООД по време на висящ процес са обвързани от силата на присъдено нещо на решението, с което искът на академията срещу това дружество е уважен. В тази връзка посочва, че задължителното действие на решението произтича от разпоредбата на чл.226 ал.3 ГПК и не е обусловено от вписването на исковата молба по чл.108 ЗС. Според ищеца ответникът не е придобил валидно собствеността върху апартамента, тъй като праводателите му не са собственици. С исковата молба е направено искане за привличане на министъра на регионалното развитие и благоустройството като трето лице-помагач на страната на ищеца. Ангажирани са писмени доказателства. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Възразява, че искът е недопустим, като оспорва процесуалната легитимация на ищеца като процесуален субституент. В тази връзка навежда доводи, че процесният имот не е бил предоставен за управление и не е налице процесуална суброгация по смисъла на чл.14 ЗДС. По същество оспорва претенцията като неоснователна. Възразява, че е придобил имота на законно основание от предишния му собственик, като при условията на евентуалност се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност. Посочва, че исковата молба въз основа на която е образувано гр. дело №332/04г. по описа на НРС не е вписана, поради което и постановеното въззивно решение по в.гр.д. №706/2007г. на БОС не съставлява сила на присъдено нещо спрямо него. Счита, че въведеното от закона изключение от правилото за обвързващата сила на решението по спора, предвидено в нормата на чл.226 ал.3 ГПК, касае именно спорове, свързани с право на собственост, по които исковите молби подлежат на вписване. С посочените мотиви оспорва материалноправната легитимация на държавата като собственик на терена, върху който е изградена сградата. Възразява, че ищецът не представя доказателства за правото на собственост на държавата върху терена, като не е уточнил границите на целия имот, върху който се разпростира базата му, както и обстоятелството дали поземленият имот с идентификатор 51500.510.118 по КККР НА гр. Несебър попада в рамките на същия. Ответното дружество поддържа, че „Спектър“ ООД се легитимира като собственик на една част от поземления имот с площ от 600 кв.м. съгласно констативен нотариален акт №121/03.06.2002г., издаден на основание сключен приватизационен договор, по силата на който са му прехвърлени 100% от дяловете на „Агрострой“ ЕООД Несебър, в чиито активи е включен този имот. Това обстоятелство не се коментирало въобще в решението на БОС, поради което и е останал неизяснен въпросът относно придобиването на останалата част от тези общо 1000 кв.м. Възразява, че действията на ищеца противоречат на чл.1 от Допълнителен протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, предоставящ възможност да упражнява правото на собственост върху законно придобит от него имот. Направено е при условията на евентуалност възражение за изтекла в полза на ответника придобивна давност, в качеството му на добросъвестен владелец на процесното жилище, включително чрез присъединяване владението на праводателите му. Твърди, че фактическата власт върху спорния имот е упражнявана от праводателите му и от него постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено, считано от влизане в сила на решението №214 от 15.01.2009г. по в.гр.д.№706/2007г. на БОС в продължение на над осем години. С отговора на исковата молба е направено искане за привличане на праводателите на ответното дружество в качеството им на трети лица-помагачи на страната на ответника, както следва: А.Х.А. и О.А.А.,*** Павел Грамадов №26. Ангажират се доказателства.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.108 от ЗС.
БОС счете за неоснователно възражението на ответника за
недопустимост на производството по следните съображения:
Предявеният иск от НСА "Васил Левски", със
седалище гр. София е в качеството й на процесуален субституент на държавата, като се претендира да бъде
прието за установено, че държавата е собственик
на процесния имот. Съдебната практика е константна, че организациите, включително висши
учебни заведения, на които са предоставени за стопанисване и управление
държавни имоти, разполагат с процесуална легитимация да предявяват, включително
и от свое име искове за собственост. В този смисъл ищецът, в качеството му на
висше училище, което твърди, че процесният имот му е предоставен от държавата за стопанисване и управление има
правен интерес като процесуален субституент по смисъла на чл.26 ал.2 ГПК да предяви от свое име пред
съда иск за защита на правото на собственост на държавата,
като поиска осъждане на ответника да му предаде държането на процесния имот,
собственост на държавата, по силата на предоставеното му
право да стопанисва и управлява същия. Конкретно процесуалната легитимация на
ищеца в случая произтича от твърдението, че са му предоставени за управление в качеството му на висше училище и
юридическо лице държавни имоти, представляващи публична държавна собственост,
върху които впоследствие са проведени мероприятия за изграждане на учебна водна
спортна база, включваща освен сгради и съответната инфраструктура, както и от
твърдението, че в границите на тези държавни имоти попада процесният имот. Ето
защо правният интерес за предявяване на иска е налице доколкото се
твърди наличието на накърнено право на държавата,
което се нуждае от защита.
В тази връзка въпросът дали един имот е предоставен за
стопанисване и управление от държавата по повод на възражението за издаден
междувременно акт за частна държавна собственост от 09.03.2018г. не е такъв по
допустимост на претенцията, а по същество на делото.
По доказателствените искания на страните:
Съдът намира направените от страните доказателствени искания -за приемане на представени при предварителната размяна на книжата писмени доказателства за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се заявява, че ще се установява наличието на посочените по-горе факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяването на тези обстоятелства, а без приобщаването им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.
По конституирането на страните:
Държавата
следва да бъде конституирана като страна по делото с оглед разпоредбата на
чл.26 ал.4 ГПК. Доводите в подкрепа на това становище вече бяха изложени
по-горе-касае за предявяване на иск от нейно име, а решението по делото
несъмнено ще я обвърже с последиците си, предвид твърдението, че е носител на
спорното право.
Ищецът е поискал като трето лице помагач да бъде привлечен министъра на регионалното развитие и благоустройството. Мотиви и аргументи в подкрепа на молбата не са изложени. В конкретния случай твърдението, че държавата е собственик на процесния имот не обосновава само по себе си правния интерес от привличането на трето лице помагач. Правният интерес на държавата в производството за защита на имуществените и интереси е защитен от една страна от ищеца, който твърди, че имотът върху който е реализирано строителството му е предоставен за управление и брани именно нейните права, а от друга страна самата държава в качеството и на главна страна в процеса се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Последният обаче има качество на законен представител на държавата и също действа от нейно име и за нейна сметка, а не от свое име и за своя сметка, бранейки свои права. Следователно ищецът няма правен интерес от исканото привличане, защото с мотивите на решението няма да подчини министъра на установителното му действие.
Искането за привличане на А.Х.А. и О.А.А. като трети лица-помагачи е основателно, тъй като едно евентуално положително решение несъмнено ще се отрази на правното положение на последните, предвид възможността срещу тях след съдебно отстранение да бъде насочена претенция на ответника по реда на чл.189 и сл. ЗЗД.
Молбата на ответната страна за допускане на съдебно-техническа експертиза трябва да се уважи, като освен на поставения от ответника въпрос вещото лице следва да отговори на въпроса осъществено ли е на територията, предоставена за ползване на НСА мероприятие на държавата, както и дали процесният имот попада именно в границите на това твърдяно от ищеца осъществено мероприятие на държавата.
Молбата за допускане на двама свидетели на страната на ответника за установяване владението на имота и периода на упражняването му е основателна, поради което и следва да се уважи.
На ответника следва да бъдат издадени, поисканите в отговора на исковата молба удостоверения, включително и такива по силата на които да се снабди с копия от документите, съдържащи се в архивираните дела на НРС.
По доказателствената тежест:
На основание чл. 146 ал.1 т. 5 и чл. 146 ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и чл.154 ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че теренът, върху който е построен спорния имот му е предоставен за стопанисване и управление от държавата, която е собственик на процесния недвижим имот на соченото в исковата молба придобивно основание-проведено мероприятие по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ, състоящо се в изграждане на учебна база към влизане в сила на реституционната норма, както и че същият се владее или държи именно от ответника. Следва да докаже твърденията си за наличие на влязло в сила съдебно-решение, с което със сила на присъдено нещо е било признато правото на собственост на носителя на спорното материално право – държавата, респективно отречено правото на собственост на праводателя на ответника. По отношение на факта дали исковата молба по това дело е била вписана и дали задължителното действие на решението спрямо лицето, придобило владението върху имота по време на висящия процес по иска по чл.108 от ЗС, е обусловено от исковата молба, доколкото се касае за правен извод по същество на делото, с оглед проведеното оспорване от ответника, ищецът следва да докаже положителния благоприятен за него факт на вписване на исковата молба. В тежест на ответника е да докаже, че упражняваното от него владение или държане се основава на наличието на правно основание. В тежест на ответника е да докаже възражението си, че е придобил имота по давност чрез упражнявано от него и праводателите му трайно и непрекъснато и необезпокоявано влядение, в периода, считано от влизане в сила на решението №214 от 15.01.2009г. по в.гр.д.№706/2007г. на БОС в продължение на над осем години. По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154 ал. 2 и чл. 155 ГПК.
Мотивиран от горното, на основание чл.140 вр. чл.146 ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА представените от ищеца и от ответника писмени доказателства при предварителната размяна на книжата.
КОНСТИТУИРА Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството като главна страна в производството по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за конституиране на министъра на регионалното развитие и благоустройството като трето лице- помагач на страната на ищеца по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.
КОНСТИТУИРА А.Х.А. и О.А.А.,*** Павел Грамадов №26като трети лица помагачи на страната на ответника по делото.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза вещото лице по която, след оглед на място, запознаване с доказателствата по делото, проследяване на всички кадастрални, застроителни и регулационни планове за местността и на одобрената КК на гр. Несебър, да даде заключение осъществено ли е на територията предоставена за ползване на НСА мероприятие на държавата, както и дали процесния имот попада именно в границите на това твърдяно от ищеца осъществено мероприятие на държавата, както и на поставения въпрос от ответника в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ предварителен депозит в размер на 600 лева, платими от ищеца и ответника по равно/300 лева/, в едноседмичен срок по сметка на Бургаски окръжен съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.Р.Г..
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на страната на ответника.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад на делото съобразно мотивната част на настоящото определение.
Определението в частта, в която е оставено без уважение искането за привличане на министъра на регионалното развитие и благоустройството като трето лице помагач, подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Бургас в едноседмичен срок от съобщаване на определението.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца и ответника в тридневен срок да представят по три преписи от исковата молба и отговора на исковата молба за връчването им на конституираната главна страна и двете лица помагачи на ответника.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 01.02.2019г. от 10,45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на ответника.
Съдия: