Р Е Ш Е Н И
Е
№………/2019г.
гр.Варна 21.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно
заседание проведено на девет и девети октомври две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир
Нинов
при
секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№7668/2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищеца В.Й. твърди, че се намира в договорни
отношения с ответника „Е****“ АД за
доставка на ел. енергия за обект находящ се в гр.В**** с абонатен №**** и клиентски №****. Твърди,
че ответника възоснова на извършена проверка му е
начислил допълнително дължима се сума в размер на 1 210.46лв. за времето
от 28.02.2019г. до 23.04.2019г., като корекция на сметката. Сочи се, че ищецът
не е бил уведомен и не е присъствал при извършване на проверката, СТИ отчитащо
ползваната от него ел.енергия не е било манипулирано, корекцията е извършена
без правно основание и при неясни критерии, като твърди, че не е ползвала
ел.енергия в процесния период на посочената стойност,
като корекцията е извършена възоснова на
незаконосъобразен акт ПИКЕЕ и на последно място се сочи, че ответника е основал
пренецията си на клаузи който са едностранно приети
от него във вреда на потребителите по смисъла на ЗЗП. Сочи се също така, че ОУ
на ДПЕЕ са отменени по съдебен ред с решение №***** на ВАС и се моли да се приеме за установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи на ответника прозесната
сума като и се присъдят и сторените по делото разноски.
В срока
по чл. 131 от
ГПК ответника, е подал писмен отговор, в който
възразява, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Възразява,
че за периода от 28.02.2019г. до 23.04.2019г. претендираната
от ответника сума в размер на 1 210.46лв. се дължи от ищеца на основание
чл.200, ал.1 от ЗЗД, във вр.с чл.37, вр.38 от ОУ на ДПЕЕЕМ и чл.24 от ОУ на ДПЕЕ. Твърди, че на
24.11.2017г. служители на „Е****“ АД са
извършили проверка на техническо средство за измерване в обекта на ищеца, за
която е съставен констативен протокол №****, като при проверката е констатирано че схемата на свързване на
ел.веригата е манипулирана и нарушението е отстранено, а ел.верига е
възстановена.
Твърди, че
в резултат на констатациите е са приложени разпоредбите на чл.38 от ОУ на
ДПЕЕЕМ за определяне на количеството и стойността на неотчетената ползвана от
ищеца ел.енергия при изготвяне на корекцията.
Моли да се
отхвърли предявения иск и да се присъдят разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира
правното си основание чл.124 от ГПК.
Като
писмени доказателства по делото са приети:
Копие от
констативен протокол №****; справка
за корекция от 25.04.2019г., фактура №**** и
приложение А, 2бр. писма и обратни разписки, справка за потребление към 31.05.2019г.,
извлечение за фактури и плащания към 30.05.2019г., констативен протокол №**** и е изготвена СТЕ.
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса по предявен
отрицателен установителен иск освобождава ищцата от
носенето на доказателствената
тежест и прехвърля същата върху ответника в случай, че той оспорва претенцията
чрез навеждане на противоположни на нея положителни факти. Тази промяна в страната
носител на доказателствената тежест в конкретния
случай възлага върху ответното дружество тежестта да докаже, че ищецът е
потребител на ел.енергия и че сметката е коригирана с посочената в ИМ сума
законно, верността на извършените изчисления съгласно приложената методика, че претендираната сума е за количество ел.енергия, което е
действително доставено до абоната.
Активната материалноправна легитимация на ищеца, не се оспорва от
страните. Не се спори за наличието на валидно облигационно правоотношение по
договор за доставка на ел.енергия, по силата на който ищцата се явява
потребител на доставяната от ответното дружество ел.енергия през
електроразпределителните мрежи на „Е****“ АД.
Съгласно
представената по делото копие от констативен протокол от 23.04.2019г. служители
на „Е****“ са
извършили проверка на адрес гр.Д**** ул.К**** №3 при което е констатирана намеса в схемата
на свързване на СТИ отчитащо ползваната в обекта ел.енергия, като е установена намесав схемата на СТИ, като входящия проводник на трета
токова верига е изваден от сходовата клема на СТИ,
като по този начин ползваната по трета измервателна система ел.енергия не била отчитана. Проверяващите са посочили в
същия протокол, че са възстановили правилната схема на свързване.
По
посочените констатации ответника е издал описаната по-горе фактура за сумата от
1 210.46лв. за времето от 28.02.2019г. до 23.04.2019г. представляваща
коригирана стойност на ползваната за периода ел.енергия.
Въпреки
изложеното обаче, следва да се има предвид че ответникът не е доказал, че
такова количество ел.енергия е доставено на ищеца, поради което същият да дължи
нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо,
защото ел.енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се
подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът
дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този
смисъл е решение №****,
постановено по търг. дело №**** на ВКС,
определение №****,
постановено по търг.дело №**** Следва да
се има предвид, че в конкретния случай за периода на начислението са действали
три различни ценови листи, като не е възможно да се установи, коя част от
скрито отчитаната енергия при каква тарифа е консумирана, а това от своя страна
води до невъзможност да се установи еднозначно стойността на тази енергия.
На следващо
място, като аргумент за недължимост на сумата, който
е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, е и
обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава неясна, при
липса на проверки, към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия, което от
своя страна би довело до неоснователно обогатяване на ответното дружество. В
тази връзка разпоредбата на Общите условия и на двете дружества съществено
противоречи на основни принципи на правото, както и на добрите нрави.
Задължителната
практика на ВКС се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за
вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия, както е
регламентирано в Общите условия на ответника, противоречи на регламентирания в
чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо
ангажирането й при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя,
препятствало правилното отчитане.
Вещото лице
по приетата СТЕ е посочило, че количеството ел.енергия послужило като основа
при изкчисляване на корекцията на сметката на ищеца е
било възможно да бъде консумирано от него, но то не е посочило, че тази иенергия действително е била доставена и потребена на обекта.
По
изложените съображения ответникът не е доказал при условията на пълно и главно
основание, че тази сума му се следва и предявените искове следва да бъдат
уважени.
Предвид
извода за основателност на претенцията ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищците и сторените в настоящото производство разноски възлизащи
съответно на 405лв.
Ето защо,
съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между „Е****“ АД, ***, представлявано заедно от Б.П****, П.С****, Я.Д**** и Г.К**** и ищеца В.Н.Й.
ЕГН********** ***, че ищецът В.Н.Й. ЕГН********** не дължи сумата в
размер на 1 210.46лв. на ответника на „Е****“ АД, представляваща начислена корекция от ответното дружество за
времето от 28.02.2019г. до 23.04.2019г. за обект находящ
се на адрес гр.Варна, КК Чайка №**** с аб.№**** с
клиентски номер****, на основание чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е****“ АД, ***, представлявано заедно от Б.П****, П.С****, Я.Д**** и Г.К****, да
заплати на ищеца В.Н.Й. ЕГН********** *** сумата от 405лв., представляваща
направените по делото съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Препис от настоящето
решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: