РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. Павликени, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
при участието на секретаря Магдалена Панова
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА Гражданско дело №
20254140100374 по описа за 2025 година
Постъпила е молба от „***” ООД гр.В.Т. по предявени обективно
съединени искове по чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.422от ГПК. Посочва се, че въз
основа на заявление от „***” ООД гр. В.Т. е образувано Чгр.д.№***/2025г на
ПРС и е издадена заповед № ***03.01.2025г., в която е разпоредено
длъжникът да заплати на заявителя 616.59лв главница и 130.16лв. мораторна
лихва, считано 30дни след падежа на всяка от 13бр фактури до 02.12.2024г. за
получени, но незаплатени доставки на питейна вода и пречистване за периода
07.03.2019г.-11.01.2024г. , ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане и
75лв. направени разноски. В исковата молба се посочва, че ищцовото
дружество осъществява търговска и експлоатационна дейност по извършване
на водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води и канализация
на територията на област В.Търново За отчетния период са приложими ОУ за
предоставяне на *** услуги на потребителите от „*** ***“ В.Т., одобрени от
ДКЕВР с решение №ОУ-09/11.08.2014г и публикувани в централен
ежедневник „***“ бр.196/21.08.2014г и местен ежедневник „***“
бр.178/18.09.2014 Съгласно чл.33 от ОУ ***операторът издава фактури за
количеството доставена питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на
1
отпадни води, а съгласно ал.2 на чл.33 потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми в 30-дневен срок от датата на фактуриране. Твърди, че
ответникът не е заплатил дължимите суми по посочените в исковата молба
фактури . Заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от ГПК. След
разпореждане от съда, ищецът е предявил установителен иск за установяване
съществуването на вземане на ищеца срещу длъжника. Претендира за
направени разноски.
В хода на производството е постъпила молба за частично оттегляне на
исковите претенции поради заплащане от ответника частично на сумите и
делото е прекратено по отношение на оттеглената част от исковите претенции.
Остава претенция за осъждане на ответника да заплати сума за
потребявана предоставени от ищцовото дружество водоснабдителни и
канализационни услуги по доставка на питейна вода,отвеждане на отпадни
води и пречистване по партида с абонатен №*** за обект в гр. В. Т. ул.“***
за периода -7.03.2019г-10.10.2022г по издадена фактура № ***/31.10.2022г за
353.85лв. главница и 85.19лв. мораторна лихва от 30 дни след падежа на
фактурата -31.11.2022г до 12.11.2024г. . Претендира за направени по делото
разноски.
В дадения на ответника срок е постъпил писмен отговор.Сочи, че
оспорва претендираната сума за главница в размер на 437.87лв. като погасена
по давност до 02.01.2025г на основание чл.111 б „в“ от ЗЗД-изтекла 3 годишна
погасителна давност за периодичните плащания. Сочи, че тази сума, за която е
издадена фактура от 31.10.2022г се отнася за период м.март 2019г-м.10.2022г
и че неправилно не се отчита потреблението ежемесечно, а в случая за дълъг
период. Сочи, че цялото потребление на вода е било от 2019г до м декември
2021г. Счита, че не следва да се дължи и законна лихва върху тази сума.По
отношение на останалата сума от 331.76лв., представляваща главница и лихва
към 10.07.2025г я е заплатил след получаване на исковата молба и за нея не
следва да се дължи лихва. Моли съда да отхвърли иска след направеното
частично прекратяване на производството по делото.
Като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Предявените обективно съединени искове са допустими. Останалия
след прекратяването на оттеглената претенция установителен иск е допустим.
2
Безспорно е, че ищцовото дружество осъществява търговска и
експлоатационна дейност по извършване на водоснабдяване, отвеждане и
пречистване на отпадни води и канализация на територията на област В.Т. .
Ответникът е абонат по партида с абонатен №*** за обект в гр. В. Т. ул.“***
за периода -7.03.2019г-10.10.2022г и се явява потребител. Съдът обявява за
служебно известни одобрените от ДКЕВР с решение №ОУ-09/11.08.2014г т.9
на ОУ на договорите за предоставяне на *** услуги и публикуването им във
вестник „***“ бр.196/21.08.2014г и вестник „***“бр.178/18.09.2014г.
Предявен е установителен иск по чл.415 ал.1 вр.чл.422 от ГПК,вр.чл.79
от ЗЗД,вр чл.86 от ЗЗД.
Съгласно чл.33 от ОУ В и К операторът издава фактури за количеството
доставена питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на отпадни
води, а съгласно ал.2 на чл.33 потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми в 30-дневен срок от датата на фактуриране.Ответникът не е
заплатил дължимите суми по посочена в исковата молба фактура №
***/31.10.2022г за 353.85лв. главница и 85.19лв. мораторна лихва от 30 дни
след падежа на фактурата -31.11.2022г до 12.11.2024г. Доколкото ответникът
не е заплатил дължимите суми, ищецът начислява лихва за забава. Ищецът
няма задължение да изпраща на потребителите фактури на хартиен носител.
Неполучаването на фактура не освобождава потребителя от заплащането на
услугата в 30 дневен срок от фактурирането., тъй като съгласно чл.33 от ОУ
Ви К операторът издава ежемесечни фактури за консумация и/ или служебно
начисляване. Ищцовото дружество от м. септември 2019г е преминало на
отчет по електронен карнет, при който потребителят не се подписва. Данните
от таблета се извличат автоматично и въз основа на показанията се издава
съответната фактура.
Видно от представена фактура от 31.10.2022г отчетния период е
07.03.2019г-10.10.2022г, начислени са служебно 369 куб м вода с обща сума за
плащане 437.87лв.,от които платени 90лв. и останала неплатена сума 347.87лв.
Съдът намира, че останалата исковата претенция се явява
неоснователна и недоказана. Неясно е как са изчислени и начислени
посочените във фактурата куб м вода. Неясно е точно за коя част от отчетния
период е консумацията. От друга страна за тази сума е изтекла погасителната
давност . Вземанията за В и К услуги са такива за периодични плащания по
3
смисъла на чл.111 б „в“ от ЗЗД, тъй като касаят повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, без да е необходимо тези плащания да
са в еднакъв размер, тъй като същите зависят от консумацията на абоната. В
този смисъл е ТР №3/18.05.2012т на ВКС, ОСГК. В случая ищцовото
дружество е потърсило вземанията си от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК- 02.12.2024г. Задължението по фактурата е с изтекла
погасителна давност.Следва да бъде отхвърлен главния иск и акцесорния за
мораторна лихва като неоснователни и недоказани.
По отговорността за разноски с оглед изхода на настоящото дело ,
съдът намира, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане
на делото, съдът намира, че именно неплащането на ответника на дължими
суми на ищцовото дружество в качеството му на потребител, е причина за
водене на настоящото дело. Следва ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски по представения списък по чл.80 от
ГПК съразмерно в прекратителната част / ответникът е заплатил частично
суми по задължението си след завеждане на делото, довело до оттегляне на
претенцията на ищеца в тази част./ Общия размер на претенцията на ищеца е
била 746.75лв., производството е прекратено поради плащане и оттегляне на
претенцията за 307.71лв., а за сумата от 439.04лв. искът е отхвърлен. Ищецът
е направил разноски от 81.74лв. по гражданското производство . Съдът
определя възнаграждение за юрисконсулт по делото в размер на 150лв. по
ЗПП . Следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
95.49лв. съразмерно за прекратената част поради вина на ответника за
незаплащане на дължимите суми преди завеждане на делото.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи
произнасяне по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т. 12 от цит. ТР това следва да стане с осъдителен
диспозитив. По ЧГрД№ ***/2025г на ПРС са направени 75лв. разноски, от
които 25лв. платена ДТ и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. Следва
ответникът да заплати на ищеца и разноски с оглед изхода на делото в размер
на 30.90лв.
Водим от горното съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „***“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.В.Т. ул.“***, представлявано от управителя И. Б. И. за приемане
за установено по отношение на Б. М. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес
гр. В. Т., ул.*** и настоящ адрес гр. П. ул.“***, че същият дължи на „***“
ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.В.Т. ул.“***,
представлявано от управителя И. Б. И. сумите 353.85лв. главница и 85.19лв.
мораторна лихва от 30 дни след падежа на фактурата -31.11.2022г до
12.11.2024г. за абонатен №*** за обект в гр. В. Тъ ул.“*** за периода -
7.03.2019г-10.10.2022г по издадена фактура № ***8/31.10.2022г , като
неоснователен и недоказан поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА Б. М. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. В. Т.,
ул.“*** и настоящ адрес гр. П. ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ООД с ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр.В.Т. ул.***. представлявано от
управителя И. Б. И.сумата от 95.49лв./деветдесет и пет лева и четиридесет и
девет стотинки/ направени разноски по настоящото дело съобразно изхода на
делото.
ОСЪЖДА Б. М. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. В. Т.,
ул.“*** и настоящ адрес гр. П. ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ на „*** с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.В.Т. ул.*** представлявано от управителя
И. Б. И. сумата от 30.90лв./ тридесет лева и деветдесет стотинки/ по
ЧГрД№***2025г на ПРС съобразно изхода на делото.
Решението подлежи на обжалване пред ***ОС в двуседмичен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
Вярно с оригинал ММ
5