Номер 74405.10.2020 г.Град Ловеч
Окръжен съд – ЛовечII състав
На 05.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20204300500499 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413,ал.2 от ТЗ.
Постъпила е частна жалба от „**** ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София,р-н „*****“,бул.“*****, представляван от управителя
Ю.Б.Ц.,чрез пълномощник адв.В.Герова-САК, срещу Разпореждане
№722/07.08.2020г.,пост.по ч.гр.д.№281/2020г. по описа на РС-Луковит.Твърди, че то е
неправилно и незаконосъобразно,тъй като е постановено в явно противоречие с
процесуалния и с материалния закони. Моли да се отмени и вместо него се дадат
задължителни указания на първостепенния съд за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение против длъжника.
Излага от фактическа страна, че е образувано заповедно производство по реда на
чл.410 от ГПК, със заявител „****"ЕООД с ЕИК *********, с искане за издаване на заповед
за изпълнение против М. В. М. за сумата 297,88 лв.,представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга по договори с клиентски № 12156514002, от дата 11.07.2016 г.,
14.03.2017 г, 2.05.2017 г. сключени между длъжника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД с ЕИК *********. Счита,че е изпълнил дадените с
Разпореждане от 7.07.2020г. на РС-Луковит указания за отстраняване на нередовности-
посочване на вид на услугите, период на предоставянето им и стойността поотделно с
уточнителна молба. Сочи, че в обжалваното разпореждане съдът твърди, че становището не
съответства на целта на закона, а именно да има пълна индивидуализация на вземането,
въпреки, че е посочено на няколко места в заявлението и в уточнителната молба към него.
Не се съгласява с тези мотиви,тъй като не отговарят на смисъла и целта на закона. Позовава
се на развитието в нормативната уредба по критериите за редовност на заявлението и
твърди,че е изпълнил всички изисквания –вкл. и въведените със ЗИДГПК,обн.„ДВ“-бр.100
1
от 20.12.2019г. - въведената нова ал.3 на чл. 410 ГПК, която предвижда, че когато вземането
произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в
писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите
общи условия, ако има такива. Сочи, че в точка 2б от TP № 4 от 2014 на ОСГТК на ВКС
също е прието, че заявлението по чл.410 ГПК не отговаря на изискванията, когато в него не
са посочени подробно обстоятелствата, от които произтича вземането, независимо дали те
могат да се извлекат от представените към заявлението документи. Поставя въпроса защо
след като законодателят предвижда в чл.7,ал.3 от ГПК съдът да следи служебно за
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, то защо първостепенният съд
твърди в разпореждането си, че няма задължение да анализира представените със
заявлението доказателства, за да извлича от тях твърдения на заявителя. Счита, че
заповедният съд е длъжен да прочете и анализира представените му договори, тъй като това
е целта и смисълът на закона. Твърди, че т.1 от TP № 4 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС
може да се счита за изгубила значение след измененията в ГПК от 2017г., в същия смисъл и
т.2б от същото не следва да се тълкува толкова стриктно, след като през 2019г.
законодателят е регламентирал задължение на заявителя да представи договор, сключен с
потребител, когато вземането му произтича от това. Сочи, че това задължение е свързано със
задължението на заповедния съд да прочете представените от заявителя доказателства. Не
твърди, че заповедният съд трябва да извлича от представените доказателства твърдения на
заявителя, но счита, че както в подаденото заявление по чл.410 ГПК, така и в уточнителната
молба, а и в представените договори, които явно не са изследвани от съда, е описано всичко,
което се твърди да е неясно, а именно посочени са вид на услугите, период на доставянето
им и стойността им.
Твърди, че съдът, в първоначалните си указания цитира разпоредбата на чл.260,
ал.2,вр.ал.3 от ЗЕС, където е определено какво следва да съдържа подробната справка и
изтъква, че след като информацията се дължи на потребителя месечно, то същата следва да
му бъде предоставена и когато се претендира чрез съда плащане на задължения. Сочи, че в
отхвърлителното си разпореждане заповедният съд твърди, че пълната и точна информация
за претенцията следва да е на разположение на длъжника и въз основа на нея той да направи
избор- дали да оспори заповедта, дали да плати или да изчака нейното стабилизиране.
Излага, че съдът не отчита, че съгласно чл.260,ал.1 от ЗЕС абонатите, когато го заявят
изрично, имат право да не получават детайлизираната сметка. Според него е посочено от
заявителят, че се претендира сума в размер на 297,88 лв.,представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга по договори с клиентски № 12156514002, от дата 11.07.2016 г.,
14.03.2017 г, 2.05.2017 гг по които договори абонатът е предпочел услуги, изброени изрично
в уточнителната молба. Според него услугите могат да се установят и при прочитането на
договора- VIVACOM Net Slim 20, VIVACOM Smart L, Smart L+, както и от телевизионна
услуги VIVACOM TV L r TV GO Start, посочен е и периодът, за който се твърди, че не са
заплатени далекосъобщителните услуги- от 16.04.2017 г, до 14.07.2017. В този смисъл, след
като заявителят прилага договорите с абоната към заявлението по чл. 410 ГПК, след като
2
излага в заявлението и в уточнителната молба от кои дати са договорите, какви
далекосъобщителни услуги е предпочел абонатът по тях, каква сума се претендира за
незаплатените далекосъобщителни услуги, за какъв период се претендира, то счита,че не
може да бъде споделен изводът, че длъжникът не може да направи своя избор как да
процедира.
На следващо място възразява,че в напълно идентични случаи,
първоинстанционният състав постановява актове, които противоречат един на друг. Сочи
производството по ч.гр.д.№281/2020г. по описа на РС-Луковит, което е инициирано отново
по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „****"ЕООД.
Искането е длъжникът да заплати на „****" ЕООД сума в размер на
69.27лв.,представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договор с клиентски
номер 12156514002 от дата 11.07.2016 г., 14.04.17 и 2.05.2017 г. сключени между длъжника
и мобилния оператор, за което са издадени фактури за периода от 16.04.2017г. до
14.07.2017г. Твърди, че всичко, което е било неясно на съда, е уточнено в допълнителната
молба,а именно- източник на задължението, вид и размер, период. Твърди, че няма
основание да не се уважи заявлението.
Моли да се отмени обжалваното Разпореждане №720/07.08.2020г., постановено
по ч.гр.д.№297/2020г. на РС-Луковит, като неправилно и незаконосъобразно и вместо това
да се разпореди издаването на заповед за изпълнение против длъжника.
По допустимостта.
Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 19.08.2020г., а
жалбата е подадена на 27.08.2020г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от
легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът
приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По същество.
Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 281/2020г.по описа на РС-Луковит
писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено
следното:
На 15.07.2020г. пред РС-Луковит е подадено заявление, по което е образувано
ч.гр.д.№281/2020г. по описа на съда. Заявителят „****”ЕООД е предявило вземане срещу М.
В. М. с ЕГН **********, от гр.Луковит,ул.“Йсиф Йосифов“ №19, в размер на - главница от
297,88 лв. и мораторна лихва в общ размер на 80,58 лв., за периода от 3.08.2017г. до
01.04.2020 г. Посочено е,че паричното вземане представлява неплатени суми по договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 12156514002 от дата
11.07.2016 г. 14.03.2017 и 2.05.2017 г., сключени между длъжника и мобилния оператор,
обективирано във фактури с №**********/16.07.2017 г, №**********/15.06.2017 г, №
3
**********/15.07.2017 г. за периода от 16.04.2017 г. до 14.07.2017 г. Излага се, че вземането
е прехвърлено на „****“ЕАД с ЕИК ********* с договор за цесия от 16.10.2018г.,а то го е
прехвърлило на „****“ЕООД с ЕИК ********* с договор за цесия от 01.10.2019г. Сочи,че
длъжникът е бил уведомен и за двете цесии на 1.11.2019 г. В претенцията са включени и
направените разноски за държавна такса от 25лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
180лв.
Към заявлението за приложени цитираните договори с приложенията им,
доказателства за пълномощията на представителя на заявителя и документ за внесена
държавна такса.
С Разпореждане №618/17.07.2020г. РС-Луковит е оставил заявлението без
движение с указания за въвеждане на твърдения какъв е видът на предоставените услуги,
стойността на всяка услуга и периода,за който се отнася. Заявителят е предупреден, че при
неизпълнение в срок на дадените указания,заявлението ще бъде отхвърлено.
От „****“ЕООД е подадена уточнителна молба с вх.№3329/31.07.20 г. в срок, с
която е посочено, че далекосъобщителните услуги са по цитираните 3 договора, посочени са
ползваните пакети от услуги на „БТК“ЕАД- мобилна далекосъобщителна гласова услуга и
телевизионна услуга. Главницата е за периода от м.май на 2017г. до м.юли на 2017г. и е
формирана от незаплатени абонаментни такси за описаните услуги и потребление,
фактурирано извън тях изразяващо се в проведени вътрешни и международни разговори,
изпращани СМС-всички на основание сключените договори, като в главницата не е
включена неустойка или друго обезщетение, а отделните ползвани услуги. Изрично е
заявено, че начислена и мораторна лихва върху главницата в размер на 80,58 лв. както и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане. Моли съда да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
С обжалваното Разпореждане №722/07.08.2020г.,РС-Луковит е приел,че не са
отстранени нередовностите, тъй като не е представена пълна и точна информация за
претенцията във вида,изискван съгласно чл.228,ал.1 от ЗЕС,не са използвани термините на
специалния закон,не е представена детайлна сметка за претендираните задължения по
отделните договори. Съдът е посочил,че част от исканата информация се съдържа в
приложените към заявлението доказателства,но съдът няма задължение да ги анализира,за
да извлича твърденията на заявителя. По изложените съображения РС-Луковит е отхвърлил
заявлението.
Настоящата инстанция, като се запозна с писмените доказателства и становището
на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.
Следва да се има предвид, че по отношение критериите за редовност на
заявлението, разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към чл.127,ал.1 и ал.3 от
ГПК. В тази връзка и с оглед характеристиката на едностранното и формално заповедно
4
производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на
индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите
обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му, като съгласно
чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка дали искането
не противоречи на закона и добрите нрави.
Съдът счита, че в така подаденото заявление не са изпълнени изискванията за
индивидуализиране на претенцията. Въпреки дадените конкретни указания в какъв вид
следва да се извърши уточнението, заявителят се е задоволил единствено да посочи типа
услуга- мобилна далекосъобщителна гласова услуга и телевизионна услуга и периода-от
м.май .2017 г. до м.юли 2017 г. и за какъв период се отнася, имайки предвид, че се касае за
няколко посочени в заявлението отделни договори. В указанията си съдът изрично е
посочил кои конкретни данни следва да се посочат- вид и стойност на всяка услуга. Изрично
е мотивирал указанията си със законовите разпоредби, регламентиращи специфичната
дейност на предприятията, предоставящи телефонни услуги и предоставящите обществени
електронни съобщителни услуги чрез електронни съобщителни мрежи. Не се касае за нови
или неясни изисквания, а за такива, предвидени в специалния за тази дейност закон,
предварително известни на страните. Съгласно цитираните норми операторът е длъжен при
поискване да предоставя детайлизирана сметка за ползваните телефонни услуги- чл.260,ал.3
от ЗЕС, а за ползваните обществени електронни съобщителни услуги чрез електронни
съобщителни мрежи-съгласно чл.260а, от ЗЕС- ежемесечно да и безвъзмездно да
предоставя на абонатите си подробна писмена информация за ползваните услуги заедно с
първичен счетоводен документ. Касае са за информация,която вече следва да е събрана и
налична,а не за генериране на нови данни или анализи.
Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, че е отстранил нередовностите
с уточнителната молба. С нея единствено става ясно,че главницата е формирана от
стойността на ползваните и незаплатени далекосъобщителни услуги, както и от месечните
абонаменти, но отново липсва конкретизация в изисквания съгласно цитираните норми от
ЗЕС – вид на ползваните услуги, какъв е конкретният размер на задължението по всяка от
издадените общо 3 бр. фактури и за какво вземане се отнасят по всеки един от договорите
поотделно. Не конкретизирана и мораторната лихва по всеки един от договорите. Не на
последно място в заявлението и в уточняващата го молба заявителят определя неправилно
претенцията си като общо понятие„далекосъобщителни услуги“, а не с понятията на ЗЕС в
сила от 2007 г, където се тези услуги се назовават както следва: телефонни разговори, кратки
съобщения, мултимедийни съобщения, телевизия, интернет и др. и по този начин пълно,
точно и ясно могат да бъдат отграничени една от друга.
Освен това заявителят твърди, че е придобил вземането си по силата на цесия, а
за да се установи в това качество, съотв.,че е налице изискуемо и ликвидно вземане срещу
този длъжник, е нужно да изложи твърдения изпълнени ли са изискванията на чл.99,ал.3 от
ЗЗД. В случая той излага в заявлението си, че длъжникът е уведомен за двете цесии на една
5
и съща дата-1.11.2019 г., но не сочи по какъв начин е станало това. Съгласно изискването на
чл.410,ал.3 от ГПК следва да се приложат и договорите за цесия, като част от относимите
към претенцията документи, обосноваващи легитимацията на заявителя на титуляр на
вземане, придобито по силата на сочените договори за цесия.
По тези съображения настоящият състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд, че в този вид заявлението не изпълнява изискванията за редовност
и макар част от нужната информация да може да се извлече от приложените документи, с
оглед спецификите на заповедното производство по чл.410 от ГПК, съдът няма
право,съотв.задължение да ги анализира и извлича от приложенията. В този смисъл според
ЛОС не е налице превишаване на рамките на съдебен контрол от страна на ЛРС.
Твърди, се, че има противоречиво решаване на идентични казуси, като се цитира
ч.гр.д.№281/20 г. на същия съд, което е предмет на настоящето производство, но не се
посочват други дела и не се представят доказателства към частната жалба, поради и което
съдът не следва да се произнася по това възражение.
По тези съображения въззивната инстанция приема, че Разпореждане №
722/07.08.2020г., пост.по ч.гр.д.№281/2020г.на РС-Луковит е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди изцяло.
По изложените съображения ОС-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като правилно Разпореждане № 722/07.08.2020 г.,
постановено.по ч.гр.д.№281/2020г.на РС-Луковит.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6