№ 256
гр. гр. Димитровград, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пепа Д. Жекова
при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова
като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело №
20255610100606 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД във връзка с
чл. 22 ЗПК за обявяване на недействителен на целия договор за потребителски
кредит № 2302209/28.10.2020 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД.
Предявен е иск с правно основание чл. чл. 26, ал.1, предл. 1, предл. 2,
предл. 4 ЗЗД за обявяване на нищожност на договора за предоставяне на
поръчителство от 28.10.2020 г., сключен с "Ай Тръст" ЕООД.
При условията на кумулативно обективно и субектиено съединяване е
предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на
платена сума в размер на 175,03 лева, като платена без основание по договор
за кредит № 2302209/28.10.2020 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на
окончателно й заплащане.
При условията на кумулативно обективно и субективно съединяване е
предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на
платена сума в размер на 1 193,15 лева, частична претенция от 1 397,28 лв.,
като платена без основание по договора за предоставяне на поръчителство от
28.10.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й
1
заплащане.
В исковата молба се твърди, че на 28.10.2020 г. между Т. Т. Ч. и
ответното дружество "Кредисимо" ЕАД бил сключен договор за
потребителски кредит № 2302209/28.10.2020 г., за сумата от 1500 лв. за срок
от 12 месеца. Посочените в договора Годишен процент на разходите (ГПР) бил
в размер на 18.19 %, годишен лихвен процент 19.80 %. В чл. 4, ал. 1 от
договор за потребителски кредит било предвидено приоритетно разглеждане
на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е
посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита. Посочено
било това да стане в срок от 24 часа след предоставяне на обезпечението.
В чл. 4, ал. 1 били определени и вида на обезпеченията, които
кредитоискателят следва да представи, а в ал. 2 на чл. 4 била предвидена
санкция за потребителя при непредоставяне на обезпечение, която се изразява
в неодобряване на заявлението от "Кредисимо" АД и непораждане на
действие на договора между "Кредисимо" и кредитополучателя. В чл. 4, ал. 3
било предвидено, че когато кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни, а ако заявлението не бъде
одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие между страните.
Във връзка с чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит и на датата на
неговото сключване, на кредитополучателя се предоставяло Договор за
предоставяне на поръчителство с "Ай Тръст" ЕООД, като по така посочения
договор за предоставяне на поръчителство от кредитополучателя се изисква
заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер на 4242.84 лв.
Съгласно раздел IV "Възнаграждение" от договора за предоставяне на
поръчителство е предвидено "Кредисимо" АД да приема вместо поръчителя
изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението
по този договор и всички вземания на поръчителя по този договор, както и че
в случай че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на
изискуемите задължения на потребителя към "Кредисимо" АД и на
задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената
сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя. В резултат на
всичко това за кредит с главница 1500 лв. задълженията само към кредитора
възлизат на 1651.92 лв., като когато към тази сума се добави
възнаграждението за поръчителство в размер на 1397.28 лв., сочената сума
нараствала до 3,049.20 лв.
2
Кредитополучателят е физическо лице, което при сключване на договора
е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. I.
Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон –
Законът за потребителския кредит.
Така посоченият договор бил нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във
връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД тъй като противоречи на законоустановените
императивни правила, както и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Аргументите
за това били следните:
Процесният договор за кредит бил сключен в нарушение на правилата
на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Наред с изложеното счита, че процесният договор е
сключен в разрез с правилата за форма на договора за кредит, в същия липсват
волеизявленията на страните, както и не отговаря и на изискванията на Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и
Закона за потребителския кредит). Договорът не е сключен нито на хартия,
нито на „друг траен носител“ по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като в същия
липсват както саморъчни, така и електронни подписи. Соченото
обстоятелство водело нищожността на целия договор на основание чл. 10, ал.
1 във вр. чл. 22 от ЗПК.
Процесният договор за кредит бил недействителен на основание чл. 22
ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК във
връзка с чл. 19 ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил единствено с
посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР.
Липсва посочване на останалите компоненти от лихвения процент, записани в
чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Липсвало ясно разписана методика на формиране на
ГПР, в това число кои компоненти, точно са включени в него и как се формира
посочения с договор размер, кои са допусканията, които са използвани при
изчисляването. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК се дава дефиниция, на "Общ разход по кредита
3
за потребителя", а това са именно: са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит.
В настоящия случай дължимото по договора за предоставяне на
поръчителство възнаграждение за гарант не е включено при изчисляването на
годишния процент на разходите. Предвид обстоятелството, че договорът за
паричен заем и договорът за предоставяне на поръчителство са сключени в
един и същи ден, двете дружества са „свързани лица“, както и че кредиторът е
включил размера на възнаграждението за гарант в погасителния план, който
визуализира в потребителския профил на клиента, безспорно сочат, че
разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на
договора за кредит. В тази връзка счита, че кредиторът е нарушил
императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е
включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР (въпреки че го е
включил в погасителния си план). При условие, че същото е включено,
действителният ГПР би възлизал на повече от 200 %. Ето защо считам, че е
налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до
нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил
потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията по
договора. С тези си действия кредиторът е заобиколил изискванията на ЗПК за
точно посочване на финансовата тежест за длъжника. Цитира съдебна
практика.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилаганият в отношенията между страните представлява „заблуждаваща
търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1, и ал.2 т. 1 от ЗЗП, както и по
смисъла на правото на ЕС. Цитира съдебна практика.
Когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита
за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност
да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
4
предоставената в заем главница. В тази връзка и неправилното посочване на
ГПР води до нищожност на договора в цялост
Клаузата на чл. 4 от договора била нищожна и самостоятелно основание,
а именно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, като заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4
от ЗПК. представлява скрито възнаграждение към кредитора по договора за
кредит.
Уговореното възнаграждение за гарант било част от възнаграждението за
предоставения кредит, но е обособена отделно със цел заобикаляне
ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния
процент на разходите.
Клаузата на чл. 4 от процесния договор за кредит била неравноправна и
нарушава изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, поради противоречие с добрите
нрави, като не била формулирана по ясен и недвусмислен начин съгласно
чл.147, ал. 1 от ЗЗП. Посочването в договора за кредит на по-нисък от
действителния ГПР, представлявал невярна информация и следвало да се
окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Т
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК в договора за кредит следвало да бъде
посочен лихвеният процент на ден. Посочените в договора лихвени проценти
са на годишна база. Чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК изрично предвиждал при
посочване на условията за упражняване на право на отказ на потребителя от
договора, да е посочен лихвения процент на ден, което липсва в процесния
договор за кредит. Поради това и следвал и изводът, че е налице
недействителност на договора поради неспазването на изискване на член 11,
ал. 1, т. 20 от ЗПК.
В процесния случай се явявала неприложима хипотезата на чл. 26, ал. 4
от ЗЗД по отношение на нищожността на частта от договора, в която се
уговарят годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, тъй
като същите са незаместими по право от повелителните правила на закона,
като сделката не би била сключена при годишен процент от разходите,
надвишаващ изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и договорът за потребителски
кредит се явявал изцяло недействителен. Цитира съдебна практика.
Предвид горнотонамира, че процесният договор бил недействителен на
5
основание чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не е спазено
изискването за съдържането в договора на дори на един от посочените
елементи, какъвто е размерът на годишния процент на разходите съгласно чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен.
Счита, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство е
нищожен на основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Договорът за предоставяне на поръчителство също е сключен в
нарушение на правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР). Същият е сключен в разрез с правилата за форма на
договора, в него липсват волеизявленията на страните, както и не отговаря и
на изискванията на Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и Закона за потребителския кредит. 2.
Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, чл.
19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, както и на основание чл. 68е, чл.
143, ал. 1 и чл. 147 от ЗЗП. Договорът противоречал на добрите нрави
съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. С
В настоящия случай за кредит в размер на 1500 лв. и срок за ползване от
12 месеца, от кредитополучателя се изисква да заплаща за допълнителна
услуга по поръчителство в размер на 1397.28 лв., която сума е съизмерима с
усвоената по договора главницата и надвишавала многократно размера на
договорната лихва (възлизаща на 151.92 лв.). Видно е, че от
кредитополучателя се изисква да заплати около 9 пъти повече възнаграждение
по обезпечителната сделка, сравнено с разхода по главната сделка, а именно
по договора за кредит. Поради накърняване на принципа на „добрите нрави“
се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорно съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцовата страна с
цел извличане на собствена изгода за кредитора и поръчителя. Нарушаването
на императивно поставените корективи водело до нищожност на сделката.
Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен и на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, като нарушаващ и заобикалящ
изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сключването на договор за предоставяне
на поръчителство срещу възнаграждение със свързано с кредитодателя лице е
6
способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК по
отношение на заложения лимит на разходите. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен и на
основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗДД поради липса на основание /кауза/.
Предвид обстоятелството, че договорът за предоставяне на поръчителство е
каузален и акцесорен договор, с основание гарантиране на изпълнението на
длъжника към кредитора, същият е нищожен поради липсата на основание
/кауза/ по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД предвид акцесорния му
характер спрямо главния договор – договорът за паричен заем. В случая в
разрез с нормите за добросъвестност на страните, търговецът, който е
икономически посилната страна в правоотношението, се е възползвал от
своето правно положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в
своя полза, чрез осигуряване на поръчител срещу възнаграждение. Този извод
се подкрепя и от погасителния план, в който е установено, че
възнаграждението по договора се заплаща ведно с месечните погасителни
директно по банковата сметка на кредитора „Кредисимо“ ЕАД или в офисите
на последния. В случая срещу заплащането на възнаграждението по договора
за предоставяне на поръчителство, потребителят не е получил никаква услуга,
а единствено задължението му се прехвърля от едното дружество на другото,
които са свързани помежду си. Следователно този договор за предоставяне на
поръчителство е изначално лишен от основание.
Клаузите на договора за предоставяне на поръчителство нарушавали
изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 19 от Закона за защита на потребителите
(ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. Така посочените клаузи противоречали на
добрите нрави. Цитира съдебна практика.
Моли съда да прогласи за нищожен договора за потребителски кредит
№ 2302209/28.10.2020 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД, като противоречащ на
закона.
Моли съда да прогласи за нищожен договора за предоставяне на
поръчителство от 28.10.2020 г., сключен с "Ай Тръст" ЕООД във връзка с
7
обезпечаването на договора за потребителски кредит № 2302209/28.10.2020 г.,
като противоречащ на закона, както и като заобикалящ изискванията на чл. 11
и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и нарушаващ добрите нрави.
Моли съда да осъди "КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, р-н „Триадица“, бул.
"Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България" да заплати на Т. Т.
Ч., ЕГН: ********** сума в размер на 175,03 лева, представляваща
недължимо платени суми във връзка с договор за потребителски кредит №
2302209/28.10.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
08.04.2025 г. до датата на окончателно й изплащане.
Моли съда да осъди "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, р-н „Триадица“, бул. "Витоша"
146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България" да заплати на Т. Т. Ч., ЕГН:
********** сума в размер на 1 193,15 лева като частичен иск от 1 397,28 лева,
представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за
предоставяне на поръчителство от 28.10.2020 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 08.04.2025 г. до датата на окончателно й заплащане.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от
процесуалния представител на ответника ,,Кредисимо‘‘ ЕАД, с който
оспорва исковете по основание.
Не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит № 2302209/28.10.2020 г., като и че ответникът продосатвил на ищацата
сума в размер на 1500 лв. и че ищацата е заплатила изцяло дължимите суми
по него в размер на 1651,92 лв.
Оспорва, че по сметка на ответника е постъпила сумата от 151,92 лв., с
която да са били погасени задължения различни от главница. В подкрепа на
твърденията си прилага и моля да приемете по делото счетоводна справка,
видно от която за възнаградителна лихва е отнесена сумата от 141,08 лв.
Относно начинът на формиране на ГПР:
Изложени са доводи, че договор за потребителски кредит страда от
пороци, водещи до неговата недействителност, доколкото не били спазени
законовите изисквания на чл.22 от 3ПК. Твърди се, че проуесният договор не
8
отговаря на посоченото в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК съдържание, а именно, че не
било посочено по ясен и несъмнен начин съдържанието на годишния процент
на разходите, както и формирането на последния към момента на сключване
на Договора за потребителски кредит. Подобни твърдения не могат да бъдат
споделени, доколкото видно от Приложение №1 към процесния договор, по
ясен и недвусмислен начин са посочени ГПР (т.8) и общата дължима сума
(т.9), както и е упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на
ГПР, са посочени в Общите условия. По-конкретно допусканията са подробно
описани в т.11 от Раздел V11. КРЕДИТНИ ПРОДУКТИ. ГОДИШЕН
ПРОЦЕНТ НА РАЗХОДИТЕ на приложимите към договора Общи условия.
Предвид изложеното договора имал необходимото съдържание съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, където е предвидено да бъде посочен размерът на ГПР
и допусканията, които са взети предвид при изчисляването му, без да е
необходимо да се разписва формулата, по която е изчислен.
Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на
„Ай Тръст" ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.
Единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен при
изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.
На следващо излага твърдения, че възнаграждение за поръчител не е
включено като разход по кредита, тьй като не отговаря на легалната
дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в 6 1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сключването на договор за предоставяне
на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за
предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с
договора за кредит услуга, не са задължително vсловие за полVчаване на
кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаvзи и
цсловия между „Кредисимо" ЕАД и Ай Тръст" ЕООД.
На следващо място размерът на възнаграждението за поръчител не е
известен на доверителя ми към момента на сключване на договора за кредит,
като по-конкретно моля да приемете следното:
Оспорва, че за ищецът било задължително да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с другия ответник. Съгласно раздел 111, чл. 12
от приложимите към договора за кредит Общи условия кредитополучателят
9
има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита.
Видовете обезпечение, които „Кредисимо" ЕАД като кредитор приема са
посочени в цитираната разпоредба и те са (1) банкова гаранция в 10 дневен
срок от кандидатстването и (2) предоставяне на поръчител. Кредитоискателят
може и да не предостави обезпечение, като в този случай ,Кредисимо" ЕАД
ще разгледа заявлението мv, ще направи оценка на кредитоспособността мv и
ще прецени дали да предостави кредит съгласно вътрешните си правила за
оценка и управление на риска. Обезпечените и необезпечените кредити на
Кредисимо не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни
продукта на „Кредисимо" ЕАД, условията да договора за кредит (ГПР, ГЛП,
срок на погасяване и др.) не са поставени в зависимост от избора на кпиента да
предостави или не обезпечение.
Във връзка с горното следвало да бъде разгледана и клаузата на чл. 4, ал.
1 от договора за кредит във връзка с чл. 4, ал. 3 от договора за кредит. Двете
клаузи регламентират различни хипотези и избор от кредитоискателя при
кандидатстване за кредит.
Твърди, че договорът за кредит предвижда изричната възможност (чл. 4,
ал. 3 от договора за кредит) потребителят да си избере необезпечен кредит -
т.е. потребителят има избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен
кредит.
С оглед гореизложеното, счита, че не е налице в договора за
потребителски кредит задължение или да е регламентирано задължително
условие за отпускане на кредита последния да бъде обезпечен.
Не на последно място, дори и кредитоискателят да е заявил кредит с
обезпечение „поръчител", то той има правото, закрепено в раздел 111, чл. 13
от приложимите към договора за кредит Общи условия, съгласно което преди
подписване на договора за кредит първоначално заявените условия на кредита
могат да бъдат едностранно промени от кредитоискателя в телефонен
разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулира и
клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с Кредисимо ЕАД.
Т.е. клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит,
обезпечен с поръчителство, което е още един арryмент в подкрепа на
твърдението ми, че предоставянето на поръчител не е задължително условие
за отпускане на кредита.
10
По съображения, подробно изложени по-горе, договорът за
предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен не попадал в
хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се
включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от 3ПК.
Оспорва, че към момента на сключване на договора за кредит
доверителят ми е знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за
предоставяне на поръчителство.
На следващо място „Кредисимо" ЕАД към датата на сключване на
договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно
размера на дъпжимото възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство. договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде
избран такьв), се сключва след сключването на договора за кредит с
,,Кредисимо ЕАД. "Кредисимо" ЕАД не знае и няма как да узнае
предварително какео възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между
кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст" ЕООД, по който бъдещ договор
„Кредисимо" ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст"
ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на
сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не
попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за
потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
Процедурата по отпускане на кредит започвала с попълване на заявка в
електронен формат в системата на "Кредисимо" ЕАД на („Сайта").
Кредитоискателят попълва свои лични данни и данни относно желания кредит
(размер на главница и период), както и избира свободно и по свое желание
допълнителни услуги към договора (предоставено обезпечение иlили
сключване на застраховка). На база подаденото заявление автоматично се
генерира кредитната документация (СЕФ, договор за потребителски кредит,
общи условия, приложение №1 и др.), които са предоставят на клиента на
посочения от него адрес на електронна поща и като pdf. документи в Сайта,
достъпни чрез активни връзка. Следва стъпка, в която кредитоискателят
подписва договора за потребителски кредит и общите условия към него чрез
маркиране на първоначално празни полета и натискане на бутона "Вземи
парите сега"(както вече посочихме самите документи са достъпни чрез
активни връзки,при натискането на които същите се визуализират с пълния си
11
текст на клиента). Едва след подписването на договора за кредит по описания
начин и в случай че клиентът е избрал да предостави обезпечение в полза на
доверителя ми, същият се препраща към платформата на „Ай Тръст ЕООД,
кьдето се преминава към процедура по сключване на договор за предоставяне
на поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство се сключвал в
среда, над която ответникът няма контрол, нито има достъп, като "Ай Тръст"
ЕООД и клиентът уговарят условията по него (в това число и размерът на
дължимото възнаграждение), в момент когато договорът за кредит вече е
подписан и неговите параметри (в това число и ГПР) са договорени и не могат
да бъдат променяни. Действително „Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик
на капитала на "Ай Тръст" ЕАД, въпреки това двете дружества са
самостоятелни юридически лиуа, със собствен предмет на дейност,
служители, информауионни системи и правила на дейност.
В този смисъл „Кредисимо" ЕАД нямал достъп до договора за
предоставяне на поръчителство, съответно няма данни за размера на
паричните задължения на кредитополучателя по същия.
Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и
,,Ай Тръст" ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и
уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по
кредита. По силата на договора за предоставяне на поръчителство "Ай Тръст"
ЕООД се задължава да извърши за сметка на доверителя (ищцата)
възложените от нея действия, а именно да отговаря пред кредитора
"Кредисимо" ЕАД солидарно с нея за изпълнението на всички нейни
задължения по договора за кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията по кредита.
Вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство възникват в полза на „Ай Тръст" ЕООД, а не в полза на
кредитодателя ,,Кредисимо" ЕАД. ,,Кредисимо" ЕАД не е страна по договора
между ищеца и аАй Тръст" ЕООД.
На следващо място, счита, че дори и да бъдат споделени доводите на
насрещната страна за свързаност на двете дружества-ответници по
производството и наличие на скрито обогатяване на доверителя ми, то това не
влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на
поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за
12
предоставяне на поръчителство, сыласно която ищецът дължи
възнаграждение на дрvгия ответник „Ай Тръст" ЕООД. Това е така, тъй като
сам по себе cu договорът за поръчителство, по силата на който другият
ответник „Ай Тръст" ЕООД се е задължил по отношение на доверителя ми да
отговаря за задължението на ищеца по процесния договор за потребителски
кредит поражда за ищеца единствено права и поставя същия в по-
благоприятно положение, отколкото би бил, ако същият не беше сключен.
Чрез договора за поръчителство е повишена кредитоспособноспа на ищеца и
същият е получил кредит, който иначе не би му бил отпуснат. При
изпълнение от страна на поръчителя по отношение на доверителя, ищецът ще
дължи на поръчителя връщане на суми в еднакъв размер със сумите, които е
следвало да плати на кредитодателя (главница и лихва), като задължението му
няма да бъде увеличено с вземания, възникнали на основание, различно от
договора за потребителски кредит.
В този смисъл може да се приеме, че единствено уговорката за
заплащане на възнаграждение за услугите на „Ай Тръст" ЕООД противоречи
на закона и добрите нрави, сьответно само тя следва да бъде обявена за
недействителна, без да е това да доведе до нищожност на договора за кредит и
договора за предоставяне на поръчителство.
Не на последно място дори и да се приеме, че процесният договор за
предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит е
нищожен (което изрично оспорва), неговата евентуална недействителност на
основанията изложени в исковата молба би довела единствено до отпадане на
задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя
възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на
самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със
същия договор за поръчителство. В този смисъл вземането на доверителя по
договора за потребителски кредит е действително и предявените срещу
доверителя ми искове следва да бъдат отхвърлени.
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Претендира разноски. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
С уточняваща молба не оспорва, че към дата на подаване на исковата
молба задължението по процесния договор е изцяло доброволно погасено. По
сметка на ответника е постъпила сумата от 2868,18 лв., с която са били
13
разпределени задължения, както следва: - 1500 лв. за главницата; - 141,07 лв.
за възнаградителна лихва; - 33,96 лв. за обезщетение за забава; - 1193,15 лв. са
били разпределени към Ай Тръст ЕООД, за погасяване на вземането му за
предоставено поръчителство.
С оглед гореизложеното не оспорва, че по сметка на ,,Кредисимо" ЕАД е
постъпила сумата от 2868,18 лв.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от
процесуалния представител на ответника „Ай Тръст" ЕООД, с които не
оспорва твърдените от ищеца факти, че на 28.10.2020 г. бил сключен договор
за потребителски кредит № 2302209/28.10.2020 г. между Т. Т. Ч. от страна,
като кредиполучател, и ,,Кредисимо ЕАД, в качеството на кредитор, във
връзка с обезпечаването на който е сключен договор за предоставяне на
поръчителство с поръчител ,,Ай Тръст‘‘ ЕООД и потребител Т. Т. Ч..
Главницата по договора за кредит възлиза в размер на 1 500 лв.
Кредитьт следва да бъде върната в срок от 12 месеца при годишен лихвен
процент (ГЛП) по кредита в размер на 18,19 % и годишен процент на
разходите (ГПР) в размер на 19,80 %. Общият размер на плащанията възлиза
на 1 651,92 лв., видно от Приложение №1 и погасителния план към него,
които са неразделна част от процесния Договор.
,,Ай Тръст‘‘ ЕООД е сключил с ,,Кредисимо ЕАД договор за
поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител
описаното в предходния абзац задължение на ищеца. За така описаната услуга
е дължимо възнаграждение в размер на 1397,28 лв., погасяването на което е
разсрочено на 12 месечни вноски сыласно погасителен план към договора за
предоставяне на поръчителство. Възнаграждението се дължи само за периода,
за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно
погасяване на задължението на кредитополучателя, сьщият не дължи
възнаграждение на доверителя ми за периода след пълно изплащане на
кредита.
Предвид изложеното счита, че възнаграждението за поръчител има
характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие
предоставя услуги по гарантиране на sадължения на контрагенти (дейносг,
която не е забранена от закона), като е размерът му е съобразен с риска, който
доверителят ми поема — възнаграждението е дължимо само за периода на
14
предоставяне на углугите.
Към настоящият момент задължението по процесния договор било
изцяло погасено. Оспорва, че по сметка на ответника е постъпила сумата от
1397,28 лв., с която да е било погасено задължението за предоставеното
поръчителство. Прилага счетоводна справка за извършени плащания по
договора. Видно от приложената справка ищцата била заплатила по сметка на
„Ай Тръст" ЕООД сумата от 1164,40 лв., с която задължението за
предоставеното поръчителство е било погасено.
Сочи, че е необходимо да бъде описан механизма на сключване на
договора за кредит и този за предоставяне на поръчителство, като по този
начин на сьда ще се изясни механизма на оценка на кредитоспособността и
формирането на параметрите на договорите. Кандидатстването за кредит
започва чрез попълване от страна на кредитоискателя на заявка в страницата
на кредитодателя „Кредисимо" ЕАД. При подаване на sаявката
кредитоискателя посочва размерът на главницата и периодът на кредита, като
системата на кредитодателя автоматично генерwра примерен погасителен
план спрямо посочените параметри. На този етап кредитоискателя посочва
желае ли кредитът да бъде обезпечен и какво обезпечение може да
предостави, като в случай че избере опцията за предоставяне на
поръчителство от страна на „Ай Тръст" ЕООД на кредитоискателя се
визуализира месечна вноска, чиято стойност е сбор от вноската по
потребителския кредит и вноската за възнаграждението на поръчителя. В
следващата стъпка кредитопоискателят въвежда свои лични данни — имена,
ЕГН, адрес, прикача свое селфи, необходимо за идентификацията му като
клиент и др. Следва стьпка, в която кредитоискателят подпwсва договора за
потребителски кредит и общите условия към него чрез маркиране на
първоначално празни полета и натискане на бутона „Вземи парите сега"
(самите документи са достъпни чрез активни връзки, при натискането на
които същите се визуализират с пълния си тексг на клиента, т.е. на този етап
кредитоискателят има възможност да се запознае с конкретните параметри на
договора за кредит — главница, лихва, период, размер на месечната вноска и
др.). След подписване на договора за кредит по описания начин и в случай че е
избрал кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство от „Ай Тръст" ЕООД
кредитоискателят се прехвърля автоматично към електронната система на
доверителя ми, кьдето се визуалиsира договора за предоставяне на
15
поръчителство и клиентьт има възможност да го подпише чрез въвеждане на 6
цифрен уникален код, изпратен на мобилния му телефонен номер. Предвид
иsложеното сключването на договора за предоставяне на поръчителство става
след сключването на договора за кредит, към момент, в който основиите
параметри на кредита вече са договорени между страните. Сключването на
договора става в рамките на независимата електронна среда на „Ай Тръст"
ЕООД, до която „Кредисимо" ЕАД няма достъп. Впоследствие доверителят
ми предоставя на „Кредисимо" ЕАД данни относно размера на дължимото
възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му,
но това е единствено с целите на улесняване на плащането от страна на
потребителя,за което по-долу подробно ще изложа твърдения. . „Кредисимо”
ЕАД предоставя потребителски кредити при условия, които индивидуално се
уговарят с кредитополучателя, част от тези условия е обезпечаването на
договора. В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита", чл. 4, ал. 3 от
договора за кредит изрично е вписано, че кредитополучателят има право да
заяви кредит без обезпечение. Т.е. обезпечението, в това число
предоставянето на поръчител в лицето на „Ай Тръст" ЕООД е единствено
възможност, но не и sадължение за кредитополучателя. Кредитополучателят
има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен
кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще
премине през процес на оценка и одобрение сыласно вътрешните правила на
кредитодателя „Кредисимо" ЕАД. Обезпечените и необезпечените кредити на
„Кредисимд` ЕАД не се отпускат по различен начин и не са два отделни
кредитни продукта на „Кредисимо" ЕАД, не са пряко свързани с размера на
отпускания кредит и условията му за погасяване. Предвид изложеното
възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като
сьщото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на
Член 3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО. Съгласно въпросната дефиниция, за
да бъде включено едно парично задължение в ГПР, то трябва да има следните
три характеристики: трябва да е (1) разход за кредитополучателя, който е (2)
свързан с договора за кредит и е (3) известен на кредитора към датата на
сключване на договора. В случай, че разходът представлява възнаграждение за
допълнителна услуга, то той се включва в ГПР само когато „сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита". Както
вече посочихме, предоставянето на обезпечение, в това число и поръчител е
16
изцяло доброволно и зависи от избора на конкретния клиент. В този смисьл
сключването на този договор не е ,,задължително условие за получаване на
кредита", като възнаграждението за поръчителя не следва да бъде включено в
ГПР. На следващо място § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисква разходите, пряко
свързани с договора за кредит да са „известни на кредитора" към сключване
на договор за кредит, за да се считат общ разход по кредита за потребителя.
Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв),
се сключва след подписването от кредитоискателя на Договора за кредит с
,,Кредисимо ЕАД. ,,Кредисимо‘‘ ЕАД не sнае и няма как да узнае
предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между
кредитоискателя и поръчителя ,,Ай Тръст‘‘, по който бъдещ договор
„Кредисимо" ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст"
ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на
сключването на договора за кредит от кредитоискателя, респективно не
попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита за
потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Претендира разноски. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
С протоколно определение от 16.07.2025 г. по делото на основание чл.
214, ал. 1 ГПК е допуснато увеличение на размера на предявения частичен
иск, с който моли съдът да осъди „КРЕДИСИМО“ ЕАД да заплати на Т.
Чанкова Ч. сумата от 50 лева на сумата от 175,03 лева, представляваща
недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № 2302209 /
28.10.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.04.2025 г. до
датата на окончателното й изплащане и увеличение на размера на предявения
частичен иск, с който моли съдът да осъди „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да заплати на
Т. Чанкова Ч. сумата от 50 лева на сумата от 1193,15 лева, като частичен от
обща претенция от сумата 1397,28 лева, представляваща недължимо платени
суми във връзка с договор за предоставяне на поръчителство от 28.10.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от 08.04.2025 г. до окончателното й
изплащане.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
17
По делото не е спорно, а и видно от представения по делото договор
потребителски кредит № 2302209/28.10.2020 г., сключен между ищцата Т. Т.
Ч. като заемател и ответното дружество "Кредисимо" ЕАД, като заемодател,
ответникът е предоставил на ищцата заемна сумав размер на 1500 лв. за срок
от 12 месеца при фиксиран годишен процент на разходите (ГПР) в размер на
18.19 %, и годишен лихвен процент 19.80 %, всяка вноска в размер на 1367,66
лева и посочена в Приложение № 1 към договора обща сума за връщане
1651,92 лева. В чл. 4 от договора страните са уговорили, че в 10 дневен срок от
сключването му, заемателят се задължава да предостави на заемодателя едно
от следните обезпечения: 1. две физически лица – поръчители, които трябва
да отговарят на посочени от заемодателя условия; 2. банкова гаранция или в
48 часов срок да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя
гаранционни сделки.
Между страните не е спорно, че при изчисляване на ГПР
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на
„Ай Тръст" ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК и че
всички дължими суми по двата договора са заплатени.
По делото е представен и погасителен план към договора за паричен
заем, видно от който всяка една от погасителните вноски е в размер на 137,66
лева, включваща главница и договорна лихва с падеж на първа погасителна
вноска – 10.12.2020 г. и падеж на последна погасителна вноска – 10.11.2021 г.
Не е спорно, че по договор за потребителски кредит №
2302209/28.10.2020 г. ищцата е заплатила сума в размер на 2868,18 лева, за
което е представена счетовдна справка, от ковто се установява заплатена сума
в размер на 1500 лв. за главницата; 141,07 лв. за възнаградителна лихва; -
33,96лв. за обезщетение за забава; 1193,15 лв. са били разпределени към Ай
Тръст ЕООД, за погасяване на вземането му за предоставено
поръчителство;като сумата от 92,92 лева представлява „неразпределена
сума“- същата е неразпределена по договора, поради погасяване на
задължение, респ. същата остатък след извършено погасяване на
задължението.
По делото не е спорно, че в изпълнение на чл. 4 от горепосочения
договор за заем, е сключен договор за предоставяне на поръчителство от
18
28.10.2020 г., (също приет като писмено доказателство), между "Ай Тръст"
ЕООД, като поръчител и Т. Т. Ч., като потребител, с който страните са
уговорили ответникът "Ай Тръст" ЕООД отговаря солидарно с потребителя
пред "Кредисимо" ЕАД за изпълнението на всички задължения по договора за
паричен заем. Съгласно чл. 8, ал. 1 от този договор потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя в размер на 1 397,28 лева, платимо разсрочено
на 12 вноски, всяка от които в размер на 116,44 лева, падежните дати на които
съвпадат с тези на вноските по договора за паричен заем.
Представено и Приложение № 1 към договор за поръчителство, видно
от който към всяка погасителна вноска по договор за потребителски кредит №
2302209/28.10.2020 г. се включва и сумата от 116,44 лева месечно
възнаграждение за поръчител.
Не е спорно, че по договор за поръчителство е заплатена сума в размер
на 1 193,15 лева от ищцата, което се установя от предсатвена счетоводна
справка от ответника "Ай Тръст" ЕООД.
По делото е представен и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация на потребителски кредити.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Ответникът "Кредисимо" ЕАД представлява финансова институция по
смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Това определя дружеството като кредитор по смисъла
на чл. 9, ал. 4 ЗПК. В този случай е безспорно, че процесния договор за
паричен заем попада в дефиницията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и по отношение на
него са приложими разпоредбите на ЗПК и чл. 143- чл.148 ЗЗП.
Основанията за недействителност на договора за потребителски кредит
са изброени в чл. 22 ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът за
потребителски кредит е необходимо същият да отговаря на предвидените
изисквания в разпоредбите на чл. 10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2
ЗПК.
В исковата молба е направено главно възражение за недействителност
на процесния договор за паричен заем поради противоречие с чл. 11, ал.1, т.
19
10 ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. Видът на разходите, от които се формира ГПР са посочени в чл. 19,
ал. 1 ЗПК, а именно: настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
Действително е налице противоречива съдебна практика относно
въпроса – дали за да е изпълнена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК следва
да е посочен годишния процент на разходите по кредита като цифрово
изражение и общата сума, дължима от потребителя, както е в случая или
следва да бъдат посочени всеки един отделен разход по чл. 19, ал.1 ЗПК и § 1,
т.1 от ДР към ЗПК, който се включва. Настоящият съдебен състав счита, че от
тълкуването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК не следва извода, че
всеки един разход следва да бъде посочен, който се включва в ГПР. Вече
когато в хода на производството се установи, че неправилно е посочен този
процент и че в него не са били включени разходи, които е следвало да бъдат
включени, тогава в зависимост от конкретиката на случая следва да се
преценява дали е налице недействителност на договора - чл. 22 ЗПК или на
клаузата, с която е уговорен ГПР – чл. 19, ал. 5 ЗПК.
За да бъде извършена преценка дали в конкретния случай
възнаграждението за поръчител, следва да бъде включено в годишния процент
на разходите по процесния договор за кредит, следва първо да се анализира
функцията и характера му. Съдът намира, че възнаграждението за поръчител,
няма самостоятелен характер, тоест то може да бъде предоставено само във
връзка с договора за паричен заем и се калкулира в месечните погасителни
вноски. От изложеното може да се направи извод, че възнаграждението за
поръчител (такса гарант) спада в изброените в чл. 19, ал.1 ЗПК разходи и като
такова следва да бъде включено при определянето на годишния процент на
разходите за съответния потребителски кредит. В случая договорът за
20
предоставяне на поръчителство има за цел да обезщети вредите от фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи,
при неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на
получените гаранции. Освен това, договорът води до значително оскъпяване
на ползвания заем като утежнява финансовото състояние на длъжника. На
следващо място, обвързването на възможността за отпускане на кредит с
възмезден договор за поръчителство с избрано и посочено от кредитора лице,
на практика прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за
изпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, за което на
кредитора не се дължат такси по силата на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК. По този
начин всъщност се заобикаля и трайно установената съдебна практика да се
обявяват за нищожни клаузите от договорите, с които се предвижда
задължение за потребителя в 3 – дневен срок да представи обезпечение, като
се начислява неустойка в случай на неизпълнение на това задължение. По този
начин се заобикаля и законово определения максимален размер на ГПР
съгласно чл.19, ал.4 ЗПК и последиците от това нарушение съгласно ал.5 от
същата разпоредба. Следва да се отбележи още, че страни по договора за
поръчителство са кредитора и поръчителя – чл. 138 и сл. ЗЗД и по правило
този договор е безвъзмезден (без да има забрана за възмездност), но в случая
се касае за възмезден договор, сключен между гаранта (поръчителя) и
длъжника, за който се твърди, че е договор за поръчителство, без да има
характеристиките на такъв.
С решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, по преюдициални
въпроси от значение за спора, което, с оглед задължителния си характер,
следва да бъде съобразено при разрешаването на поставения правен въпрос за
последиците от установяване недействителността на съществен елемент от
императивно уреденото съдържание на договорите за потребителски кредити,
в частност това по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, предвид разпоредбата на чл.
22 ЗПК, че липсата на някой от посочените задължителни реквизити на
договора за кредит води до недействителност на целия договор.
Съгласно даденото от СЕС разрешение, чл. 3, б. Ж от Директива
21
2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги,
които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия
тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за
отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума,
както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски, попадат
в обхвата на понятието "общи разходи по кредита на потребителя" по смисъла
на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения чл.
3, б. И, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за
получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. С оглед
съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски
кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и
задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се посочат всички разходи по чл. 3, б. Ж от Директива 2008/48,
следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички
тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на
своето задължение по същия договор както непосочването на този процент.
При тези съображения е прието, че чл. 10, пар. 2, б. Ж и чл. 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски
кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. Ж от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита
за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност
да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница. Освен това СЕС е постановил, че чл. 4, пар. 2
от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че клаузите относно
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават право на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, по
принцип не спадат към основния предмет на този договор по смисъла на тази
разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност.
От горните задължителни указания по тълкуването на Директива
2008/48, както и от цитираната в решението по дело С-714/22 предходна
практика на СЕС следва, че преценката за неравноправност и поради това – за
22
нищожност по смисъла на чл. 146, вр. чл. 143 ЗЗП на посочените ГПР и ГЛП в
договор за потребителски кредит е релевантна и за преценката относно
нищожността на целия договор съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК.
Установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от
императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит,
попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените
в договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до
недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване
на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им. -
Решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., ТК,
Следователно, макар формално процесният договор за паричен заем да
покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри на
ГПР не кореспондират на изискуемото съдържание по т.10 - годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, т.е.
настоящият съд приема, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която
възпроизвежда текста на чл. 10(2) на Директива 2008/48 /ЕО е нарушена
поради некоректното посочване на ГПР, в който не е включена таксата
(възнаграждението) за гарант (поръчител), а е следвало да бъде сторено това.
Целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договора – чл. 26, ал.1, предл. ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.1, т.
10 ЗПК.
Неоснователно е възражението на ответника за индивидуално уговорени
клаузи – касае се за изготвени от същия типове бланки.
Предвид изложеното, съдът намира, че договорът за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД, във вр.
чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което предявеният главен
23
иск за прогласяване на неговата недействителност следва да бъде уважен
изцяло.
След като договорът е недействителен, то на основание чл. 23 ЗПК,
ищецът, като потребител, като заемополучател, следва да върне само чистата
стойност на кредита. Тя се намира за изискуема в пълния си размер, както за
непогасения остатък, така и за вноските, за които не е настъпил падеж преди
предявяване на настоящия иск, предвид недействителността на кредитното
правоотношение. Това налага връщане на всичко неоснователно платено по
него както от длъжника, така и от кредитора. Въпросната сума би се дължала в
пълнота дори и при действителност на правоотношението. До този извод се
достига при съобразяване с приетото в ТР № 8/2017 г. по т. д. № 8/2017 г. на
ОСГТК на ВКС.
Следователно заплатената от ищцата сума в общ размер на 267,95 лева
/141,07 лева за възнаградителна лихва; 33,96 лева за обезщетение за забава и
92,92 лева, представляваща „неразпределена сума“/ е платена без основание
/над сумата от 1 500 лева за главница/, като с оглед дипозитивното начало иска
с правно основание е чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен за сумата от 175,03
лева, поради ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
За сумата от 92,92 лева, представляваща „неразпределена сума“ съдът
напътва страните да уредят извънсъдебно връщането й, с оглед изявена воля
от ответника с молба вх. № 5889/27.06.2025 г.
По отношение на процесния договор за предоставяне на
поръчителство, то същият няма характеристики на договор за поръчителство
по смисъла на чл. 138 ЗЗД - последният се сключва между кредитора и
поръчителя (както бе посочено и по - горе). Представеният договор има
правните характеристики на възмезден договор за мандат, тъй като едната
страна поема задължение да извърши едно правно действие – да сключи
договор за поръчителство, а другата да й заплати възнаграждение за това. И
предвид обвързаността му с договора за кредит, на практика ищцата се явява
потребител съгласно § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП, съответно и разпоредбите на ЗЗП
следва да се приложат по отношение на този мандатен договор. Така
сключеният договор за предоставяне на поръчителство, както също бе
посочено по – горе, има за цел да обезщети вредите от фактическа
24
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи
при неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на
получените гаранции. Обвързването на възможността за отпускане на кредит
с възмезден договор за предоставяне на поръчителство със свързано с
кредитора лице (от служебно направена справка в търговския регистър се
установява, че кредиторът-заемодател "Кредисимо" ЕАД е едноличен
собственик на капитала на дружеството поръчител "Ай Тръст" ЕООД, на
практика поставя ищцата в положение, в което е била принудена от
икономически по-силна страна да сключи договор с "Ай Тръст" ЕООД и води
до значително увеличаване на дълга. Стига се до нарушаване интереса на
потребителя да участва в условията на равнопоставеност в гражданския
оборот при встъпване в облигационно отношение. Следователно договорът за
предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите
нрави. Същият е нищожен и на други основания, но доколкото
противоречието с добрите нрави е изведено от ищцата като главно
възражение за нищожност, то останалите не следва да бъдат разглеждани.
Предвид гореизложеното, основателен се явява и този иск на ищцата за
прогласяване на нищожност на договора за предоставяне на поръчителство, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
След като договорът е недействителен, то на основание чл. 23 ЗПК,
ищецът, като потребител, като заемополучател, следва да върне само чистата
стойност на кредита. Тя се намира за изискуема в пълния си размер, както за
непогасения остатък, така и за вноските, за които не е настъпил падеж преди
предявяване на настоящия иск, предвид недействителността на кредитното
правоотношение. Това налага връщане на всичко неоснователно платено по
него както от длъжника, така и от кредитора. Въпросната сума би се дължала в
пълнота дори и при действителност на правоотношението. До този извод се
достига при съобразяване с приетото в ТР № 8/2017 г. по т. д. № 8/2017 г. на
ОСГТК на ВКС.
Следователно заплатената от ищцата сума в размер на 1 193,15 лева е
платена без основание, поради което иска с правно основание е чл. 55, ал. 1,
25
пр. 1 ЗЗД е основателен, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК всеки един от
двамата ответника следва да заплати на ищцата направените от нея разноски
за държавни такси, а именно "Кредисимо" ЕАД следва да заплати сумата от
116,08 лева за заплатена държавна такса за исковете против него /66,08 лева по
установителния иск и 50 лева по осъдителния/, а отвеникът "Ай Тръст" ЕООД
сумата от 105,90 лева заплатена държавна такса за исковете против него /55,90
лева по установителния иск и 50 лева по осъдителния.
Ищцата е надвнесла държавна такса в размер на 5 лева, която
подлежи на връщане по молба на същата.
Пълномощникът на ищцата е поскал определяне и присъждане на
възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие, в който е обективирано изявление, че
договореното възнаграждение е съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. В конкретния
случай са налице всички предпоставки за възникване на право в полза на
процесуален представител на ищцата да претендира и да получи
възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие, на
основание чл. 38 от ЗА - реално осъществена безплатна правна помощ и
основание за ангажиране на отговорността на насрещната страна - ответник за
разноски за процесуално представителство на ищеца.
Предвид решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C-
438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски
за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и
при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., съдът не е обвързан от
посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения. Възнаграждението на адвоката следва да бъде определено
при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и
съобразно действително извършената работа.
Съгласно съществуващата съдебна практика на ВКС, приетата от
Висшия адвокатски съвет НМРАВ, към която чл. 38 ЗА препраща, не намира
приложение в никоя част, тъй като противоречи на правото на ЕС.
Задължителни остават разясненията в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012
26
от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС за процесуалните правомощия на съда и
критерия за упражняването им, израз на основното начало в гражданския
процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Съчетано се
прилагат принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за
достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на
разумно и пропорционално възнаграждение /чл. 38, ал. 2 ЗА, чл. 36, ал. 2 ЗА/ и
правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото
в гражданския процес /чл. 78 ГПК/. Отчита се разумната връзка на
пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да
бъдат постигнати-за справедливо възмездяване на положения от адвоката
труд, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и
действително извършената работа, без за съда да са обвързващи диктуваните
минималните размери по приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба №
1/2004 г. /в този смисъл – определение № 1640/04.04.2024 г. по ч. гр. д. №
3549/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 409/26.06.2024 г. по гр. д. №
1857/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение от 15.02.2024г. по т.д.1990/2023г. на
ВКС, определение от 16.02.2024г. по т.д.1908/2022 г. на ВКС и др.
Само за пълнота следва да се посочи, че липсва законово основание за
ограничаване размера на адвокатския хонорар за оказаната безплатна правна
защита до размера на цената на предявените искове. По реда на чл. 38, ал. 2
ЗАдв., а и съобразно цитираната по-горе практика на СЕС, съдът не е длъжен
във всички случаи да присъжда адвокатско възнаграждение в размер – по-
нисък от цената на иска, като за определяне дължимото на адвоката
възнаграждение е необходимо извършването на съвкупна преценка на всички
обстоятелства от значение за фактическата и правна сложност на делото и
реално извършената от процесуалния представител работа.
В определение № 150 от 16.01.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2767/2024 г.,
II т. о., ТК е прието, че съгласно тълкувателните разяснения по т. 3 от ТР №
6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, когато съдът е сезиран с
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, той следва да изложи мотиви относно
фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените
факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно
разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност
при всеки отделен случай - например задължителната практика, разрешаваща
основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази
27
преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и
усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът
намалява договорения адвокатски хонорар.
Следователно, при определяне на действителната правна и фактическа
сложност на делото съдът следва да се ръководи от следните примерно
изброени критерии: броя на страните и тяхното процесуално качество (дали са
ищци или ответници; главни или подпомагащи; типични или процесуални
субституенти; дали другарството е обикновено или необходимо); предмета на
правния спор (дали са предявени един или няколко искове, вкл. при начално и
последващо обективно и субективно съединяване на исковете; броя и вида на
релевираните материалноправни възражения; дали е налице отклонение от
типичното развитие на гражданския процес с усложнения в страните или
предмета на делото); константата, вкл. и задължителната съдебна практика;
вида и обема на търсената съдебна защита (какви субективни материални
права се защитават – лични или имуществени из областта на различните
клонове на частното право, вкл. дали исковете са неоценяеми или
защитаваното право е оценяемо в пари – в този случай релевантен би бил и
размерът на материалния интерес); вида и броя на извършените процесуални
действия, вкл. и броя и вида на съдебните заседания, в които процесуалният
представител на страната е участвал; действително вложените процесуални
усилия за защита на поддържаната от страната теза, респ. за опровергаване на
правното съждение на ответната страна; броя и вида на фактическите
твърдения, оспорвания, възражения, реплики и дуплики; когато се обжалва
въззивно решение, трябва да се съобразят както броят и смисълът на
поставените правни въпроси, обосноваващи допускането на въззивното
решение до касационно обжалване, така и релевираните касационни доводи за
неправилност на обжалваното решение и пр.
В случая ищецът е предявил два субективно и обектино кумулативно
съединени установителни иска /установителният – с цена 1 651,92 лева и
установителен с цена 1 397,28 лева/ и два осъдителни субективно и обективно
кумулативно съединени иска /единият с цена 175,03 лева и вторият с цена
1 193,15 лева след изменение по чл. 214 от ГПК/. С оглед фактическата и
правна сложност на делото (касае се за еднотипни дела с еднотипни доводи),
по делото са събрани писмени доказателства, ответниците са предсатвили
28
справки за патените суми от ищцата, като не оспорват този факт, за
разглеждане на исковете е проведено едно открито съдебно заседание, в които
адвокатът на ищцата не се яви, както и с оглед разрешенията, дадени в
решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С – 438/22 г., определение от
15.02.2024г. по т.д.1990/2023г. на ВКС, определение от 16.02.2024г. по
т.д.1908/2022г. на ВКС и др., които са в насока, че Наредба 1/2004г. не следва
да бъде прилагана, тъй като не съответства на правото на ЕС, а посочените в
нея размери на адвокатски възнаграждения могат да служат само като
ориентир на съдебния състав.
Защитата и по четирите иска е идентична – с обосноваване
недействителност на сключените между страните договори за потребителски
кредит и договор за поръчителство при недоказване на основание за
получаване на сумите от страна на ответника, ще се доведе до уважаване и на
четирите претенции.
В случая съдът намира, че адвокатското възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ на ищеца е в размер на 465,19 лева – по агрумент
от разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за възнагражденията за
адвокатската работа.
По отношение на направеното от ответника възражение относно
материалното положение на ищеца и неприсъждане на възнаграждение на
процесуалния му представител, тъй като ищецът не бил материално
затруднено лице, следва да се посочи, че същите биха били относими
единствено при преценката на съда за освобождаване на ищец от държавна
такса по смисъла на чл. 83, ал. 2 от ГПК. При осъществяване на безплатна
правна помощ според чл. 38 от ЗА такова изискване за събиране на
информация от съда за икономическото положение на клиента на адвоката не
съществува.
Преценката дали да се окаже безплатна правна помощ и дали лицето е
материално затруднено, или не, се извършва от самия адвокат и е въпрос на
договорна между адвоката и клиента. Посочването на конкретно основание от
изброените в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. не е условие нито за валидността на договора
за правна помощ и съдействие, нито е предпоставка за присъждането на
възнаграждението по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Нито адвокатът, оказващ
безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да
29
доказват наличието на основанието, а именно, че лицето на което се оказва
помощта попада в една от изброените в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. категории лица.
Достатъчно е да се представи договорът за правна помощ, защото писмената
форма е един от способите за доказването му и в него да е отбелязано, че
помощта се оказва безплатно при условията на чл. 38 ЗАдв., какъвто е и
настоящият случай, за да може съдът да присъди на адвоката на страната
възнаграждение, когато изгубилата спора пред него насрещна страна е
осъдена за разноски. Действително е въпрос на договорна свобода между
клиент и адвокат, когато се отнася за материално затруднени лица, като
именно адвокатът преценява дали конкретното лице е материално затруднено
или не и дали ще го представлява безплатно. В този смисъл е налице трайна
съдебна практика на ВКС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание 26, ал.1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК, договор за потребителски кредит
№ 2302209/28.10.2020 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица",
бул. „Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България" и Т. Т. Ч.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Димитровград, 6400, бул. ,,Трети Март‘‘, бл. 16,
вх. В, ет. 3, ап. 12.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание 26, ал.1, предл. трето
ЗЗД, договор за предоставяне на поръчителство от 28.10.2020 г., сключен
между "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул. "Витоша" № 146 (сграда
А), ет. 4, Бизнес център "България" и Т. Т. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.
Димитровград, 6400, бул. ,,Трети Март‘‘, бл. 16, вх. В, ет. 3, ап. 12.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Триадица", бул. „Витоша" № 146 (сграда А),
ет. 4, Бизнес център „България" да заплати на Т. Т. Ч., ЕГН **********, с
30
адрес: гр. Димитровград, 6400, бул. ,,Трети Март‘‘, бл. 16, вх. В, ет. 3, ап. 12,
сумата в размер 175,03 лева, като платена без основание по договор за
кредит № 2302209/28.10.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано
от 08.04.2025 г. до окончателно й изплащане.
ОСЪЖДА "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул. "Витоша" № 146
(сграда А), ет. 4, Бизнес център "България" да заплати на Т. Т. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр. Димитровград, 6400, бул. ,,Трети Март‘‘, бл. 16, вх. В,
ет. 3, ап. 12, сумата в 1 193,15 лева, като частичен иск за сумата от 1 397,28
лв., като платена без основание по договор за предоставяне на поръчителство
от 28.10.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.04.2025 г.
до окончателно й изплащане.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Триадица", бул. „Витоша" № 146 (сграда А),
ет. 4, Бизнес център „България" да заплати на Т. Т. Ч., ЕГН **********, с
адрес: гр. Димитровград, 6400, бул. ,,Трети Март‘‘, бл. 16, вх. В, ет. 3, ап. 12,
сумата в размер на 116,08 лева, представляваща дължима държавна такса по
делото.
ОСЪЖДА "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул. "Витоша" № 146
(сграда А), ет. 4, Бизнес център "България" да заплати на Т. Т. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр. Димитровград, 6400, бул. ,,Трети Март‘‘, бл. 16, вх. В,
ет. 3, ап. 12, сумата в размер на 105,90 лева, представляваща дължима
държавна такса по делото.
ОСЪЖДА Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Триадица", бул. „Витоша" № 146 (сграда А),
ет. 4, Бизнес център „България" и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1463, р-н Триадица, бул.
"Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България" да заплатят
31
солидарно на адвокат П. П. - САК, сумата в размер на 465,19 лева -
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на Т. Т. Ч..
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка IBAN:
BG45UBBS81551014243060 -"Обединена Българска банка" АД, титуляр: адв.
П. С. П. - клиентска сметка на основание чл. 39 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред ОС –Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
32