Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
16.01.2020 Град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
районен съд Първи граждански състав
На седемнадесети декември Година
две хиляди и двадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Членове:
Секретар Живка Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 3425 по описа за 2019 година.
Предявен е иск с правно основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. Стара Загора твърди в
исковата си молба, че при него била открита партида с № 46216 за имот в гр.
Стара Загора, ...на името на С.Ж.Г., наследодател на ответника. С ползването на
съответните услуги между експлоатационното предприятие и потребителя възниквали
договорни отношения, по силата на които ищцовото дружество се задължавало да
доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната,
а той се задължавал да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода
през месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите били
уведомени по надлежния ред от инкасаторите. При закъснения се начислявали лихви
съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Твърди, че партидата се водела на името на
наследодателката на ответника, като последният не бил предприел действия за
промяната й след смъртта й. По
партидата на наследодателката на ответника Г.Г.Г. имало неизплатени в срок
задължения към дружеството в размер на 762,72 лева, произтичащи от предоставени ВиК услуги за периода
от 10.06.2016г. до 10.04.2017г., за което били издадени квитанции, както и лихви за забавено плащане в размер на 118,65 лева за
периода от 01.05.2017г. до 11.12.2018г. За този период не било извършвано
ежемесечно начисляване на потребените количества вода в имота на наследодателя
на ответника, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „...” № 10, тъй като не бил
осигурен достъп за това. За отчетените количествата доставена и отведена вода
бил издаден платежен документ - квитанция. Срокът за
заплащането й бил 30 дни от датата на издаване на документа /задължение
регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВиК, услуги на потребителите
- чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31, ал. 2- стара редакция на ОУ в сила
до 27.09.2014г. вр. с чл. 40 от Наредба № 4/ 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи/. В процесния случай за количеството доставена и
отведена вода за имота на потребителя била издадена квитанции №
**********/01.05.2017г., приложена към исковата молба и описана в лихвен лист,
сумите, по която не били заплатени. Срещу Г.Г.Г. от страна на ищцовото
дружество било подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК. Във връзка с него
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3686/ 20.12.2018r. пo ч.гр.д. № 6475/
2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с която на длъжника било
разпоредено да заплати на ЕООД „Водоснабдяване и канализация” - гр. Стара
Загора както следва: 762,72 лева за главница; 118,65 лева - лихва върху тази
сума за периода от 01.05.2017г. до 11.12.2018г.; законната лихва от
18.12.2018г. до окончателното заплащане на сумата. Издадената заповед била
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да признае за
установено по отношение на ответника Г.Г.Г.,***, че дължи да му заплати сумата 762,72 лева, произтичащи
от предоставени ВиК, услуги за
периода 10.06.2016г. до 10.04.2017г., за което
са издадени квитанции за дължимите суми, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението 18.12.2018г. до окончателното заплащане на сумата,
както и лихви за
забавено плащане в размер на 118,65 за периода от 01.05.2017г. до 11.12.2018г.,
претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, въз основа на
приложен лихвен лист- извлечение от сметките и компютърни извлечения за
неплатени квитанции, както и да осъди ответника да му заплати направените по
ч.гр.д. 6475/ 2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора разноски. Моли да му бъдат присъдени и
направените по настоящото дело разноски.
Ответникът Г.Г.Г., чрез
назначения му особен представител – адв. Л.Ж., счита иска за недоказан и
неоснователен. По делото липсвало доказателство относно това, че титулярът на
партида №46216 действително е починал, за да се претендира сумата от друго
лице. Не били представени доказателства и относно това, че ответникът Г.Г. е
наследник на Станка Г. - лицето, което е титуляр на процесната партида. Дори и
да се установяло, че същият е наследник, нямало данни дали същият е приел
наследството и дали няма и други наследници на Г.. Не ставало ясно дали са
издавани няколко квитанции или само една такава за процесния период, както и
как е формирана дължимата от ответника сума. Не ставало ясно било ли е
извършвано реално отчитане на водомера в жилището на адрес: гр. Стара Загора,
ул. „...“ №10 или е било извършвано служебно начисляване на определени
количества доставена и отведена вода. От твърдението, че през процесния период
не било извършвано ежемесечно отчитане, можело да се достигне и до извода, че
ответникът не живее в това жилище, като било възможно същото да не се обитава и
от други хора. От представената квитанция било видно, че за процесния период от
10 месеца е отчетено потребление от 280 м3, средно по 28 м3
на месец. Намира това потребление за изключително завишено и несъответстващо на
реалното такова, ако изобщо имотът е бил обитаем и се е потребявала вода.
Отново не ставало ясно как точно е отчетено това потребление - бил ли е осигурен
достъп до имота, кой е осигурил този достъп, били ли са направени някакви
възражения по така отчетеното потребление. Предвид посоченото по-горе намира за
недоказана претенцията на ищеца по главния иск за сумата от 762,72 лв. Предвид
неоснователността на главния иск, счита, че и акцесорният иск за лихви за
забава също следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Отделно от това,
относно иска за лихви за забавено плащане, счита, че ищецът неправилно е
посочил и периода, за който претендира лихви. Самият ищец в исковата си молба
твърдял, че срокът за заплащането на сумата по дадена квитанция е 30-дневен от
датата на издаване на документа. Процесната квитанция №********** била издадена
на 01.05.2017г., но ищцовото дружество претендирало лихвата върху главното
задължение да бъде начислена именно от датата на издаване на документа - от
01.05.2017г., вместо от 31.05.2017г. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД - гр. Стара
Загора. При условията на евентуалност, в случай че се приеме,
че искът е основателен, счита, че претенцията на ищеца за лихва следва да бъде
уважена за периода от 31.05.2017г. до 11.12.2018г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2
от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно
установяване, че вземането на кредитора
съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се
дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му
произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно от
приложеното ч.гр.д.№ 6475/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 3686/20.12.2018 г. за сумата 762,72 лева за консумирана
и незаплатена питейна вода за имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. ... 10,
за който е открита партида № 46216, за периода от 10.06.2016г. до 10.04.2017г., със 118,65 лева лихва за
забава за периода от 01.05.2017г. до
11.12.2018г. и законна лихва от 18.12.2018 г. до изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че
съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал
указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора претендира вземане по договор за доставка
на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 10.06.2016г. до
10.04.2017г. По делото е представен лихвен лист за имот в гр. Стара Загора, ул.
„...“ 10, партида № 46216 с описана една квитанция, в който лист като титуляр на
партидата е посочена С.Ж.Г.. Представена е
и самата квитанция, издадена на името на С.Ж.Г. за горепосочения период.
От представеното по делото удостоверение за наследници № 6985/12.12.2019 г. на
Община Стара Загора обаче е видно, че С.Ж.Г. е починала на 19.03.2014 г. и неин
единствен наследник по закон е ответникът Г.Г.Г.. По делото липсва твърдение и
представени доказателства, че ответникът се е отказал от наследството. От
показанията на свидетелката М. Д.К. /инкасатор/ става ясно, че тя е
няколкократно е разговаряла по телефона с ответника за отчитането на водата имота, като същият не
е възразявал по отношение на отчетените количества. Достъп до имота е
осигурявала винаги дъщерята на ответника. Заплащането на цената към доставчика
на водоснабдителните и канализационни услуги е задължение на собственика на
имота, респ. лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване – чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. С оглед на това съдът приема, че между страните в
настоящото производство е съществувало твърдяното от ищеца договорно
правоотношение за доставка на питейна и отвеждане на канална вода.
Съдържанието на спорното материално правоотношение е уредено в Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и в представените по
делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. Съгласно
чл.32, ал.1 от Наредба № 4/2014 г. В и К услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
Съобразно чл.6, т.2 от Общите условия основно задължение на потребителите е да
заплащат ползваните ВиК услуги съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия.
Посочената разпоредба предвижда, че потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че при ищеца съществуват данни за открита партида 046216 на името С.Ж.Г.
за обект с адрес: гр. Стара Загора, ул. „...“ 10. За периода от 10.06.2016г. до
10.04.2017г. ищцовото дружество е издало квитанция № **********/01.05.2017 г.
на името на С.Ж.Г. за потребени общо 280 куб.м. вода на стойност 762,72 лв. с
ДДС. По квитанцията няма осчетоводени плащания. Към датата на проверката от
вещото лице общото задължение по горепосочената квитанция е в размер на 762,72 лв.
Съдът възприема експертното заключение, тъй като същото е обосновано,
незаинтересовано и не противоречи на останалите доказателства по делото.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено
наличието на неизпълнено задължение на ответника към ищеца по договор за
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 762,72 лева. По
делото не е установена нередовност на счетоводните записвания на ищцовото
дружество досежно дължимите от ответника суми за доставена питейна и отведена
канална вода за периода 10.06.2016г. до 10.04.2017г., поради което на основание
чл.182 ГПК тези записвания могат да се ползват като доказателство в полза на
съставителя.
Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, към която препраща чл. 40, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза
е видно, че претендираната лихва е начислена от изтичането на 30 дни от издаването на квитанцията съобразно
изискването на чл.33, ал.2 ОУ. Според вещото лице размерът на начислената мораторна лихва е правилно
определен от ищеца. С оглед на това съдът намира за доказан претендираният в
заповедното производство размер на лихвата за забава, с уточнението, че лихвата
се отнася за периода 31.05.2017 г. – 11.12.2018 г.
Гореизложеното налага извода, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено по
отношение на ответницата съществуването на вземането на ищеца за сумата 762,72
лева за консумирана и незаплатена питейна вода за имот, находящ се в гр. Стара
Загора, ул. ... 10, за който е открита партида № 46216, за периода от 10.06.2016г. до 10.04.2017г., със 118,65
лева лихва за забава за периода от 31.05.2017г.
до 11.12.2018г. и законна лихва от 18.12.2018 г. до изплащане на вземането,
присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3686/20.12.2018
г. по ч.гр.д.№ 6475/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК ответникът дължи на ищеца направените разноски в заповедното
производство в размер на 25 лв., представляващи държавна такса, и в исковото
производство - в размер на 890 лв., представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение
и възнаграждение на особен представител.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Г.Г. *** съществуването на вземането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ 62, ЕИК *********,
представлявано от Румен Тенев Райков, за сумата за сумата 762,72 лева за
консумирана и незаплатена питейна вода за имот, находящ се в гр. Стара Загора,
ул. ... 10, за който е открита партида № 46216, за периода от 10.06.2016г. до 10.04.2017г., със 118,65 лева лихва за
забава за периода от 31.05.2017г. до
11.12.2018г. и законна лихва от 18.12.2018 г. до изплащане на вземането,
присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3686/20.12.2018
г. по ч.гр.д.№ 6475/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА Г.Г.Г. ***
да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора, ул.Христо Ботев 62, ЕИК
*********, представлявано от Румен Тенев Райков, сумата 25 лева, представляваща
разноски в заповедното производство, както и сумата 890 лева, представляваща
разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :