Решение по дело №148/2023 на Административен съд - Ловеч

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211, вр. чл. 197, ал. 1, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от Р. Л. П., с [ЕГН], адрес: [населено място], [жк], бл. № 322, вх. Е, ет. 1, ап. 3, чрез адв. Ц. А. от ЛАК, със съдебен адрес: [населено място], [улица], срещу Заповед № 8121К-3682/12.04.2023 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение в МВР на държавен служител в ОДМВР Ловеч.

С обжалваната Заповед № 8121К-3682/12.04.2023 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, т. 5 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното ѝ правоотношение в МВР.

В жалбата се сочи, че воденото дисциплинарно производство е незаконосъобразно, в противоречие със законовите разпоредби в ЗМВР. Според оспорващата, е било нарушено правото ѝ на защита. Сочи се още, че същата не е била изслушана от дисциплинарно наказващия орган /ДНО/, както и че органът е издал процесната заповед без да изясни основния въпрос, обусловил дисциплинарната отговорност на служителката, а именно законосъобразността на Експертно решение № 1539 от 29.11.2022 г. от заседание № 198 на НЕЛК. В жалбата се сочи също, че при определяне на дисциплинарното наказание ДНО не е съобразил нито формата на вината на П., нито цялостното ѝ поведение по време на службата, както и тежестта на твърдяното нарушение. В заключение се иска отмяна на обжалваната заповед.

Съобразявайки, че спорният въпрос по настоящето адм. д. № 148/2023 г. по описа на АдмС Ловеч е дали е налице уважителна причина за П. за неявяването ѝ на работното място, респективно дали към този момент същата е била в състояние на временна неработоспособност, което е наложило отсъствието ѝ, както е указано и в Определение № 10328/30.10.2023 г. по адм. д. № 9649/2023 г. по описа на ВАС, и като съобрази изложеното в жалбата и данните в административната преписка, с Определение № 1245/10.11.2023 г. съдът е съобразил, че в АдмС - Ловеч е образувано и адм. дело № 445/2022 г. по описа на съда, чийто предмет е Експертно решение № 1539 от 29.11.2022 г. от заседание № 198 на НЕЛК /л. 157/, имащо отношение към периода на временната неработоспособност на П.. Доколкото оспорваната в настоящото съдебно производство заповед е обоснована с неявяването на гл. инспектор П. на работа без уважителни причини в продължение на повече от два последователни дни, то решаването на въпроса за законосъобразността на Експертно решение № 1539 от 29.11.2022 г. от заседание № 198 но НЕЛК се явява преюдициален по отношение на въпроса, който следва да бъде разрешен по настоящото дело, а именно – законосъобразността на уволнението.

Поради това със същото Определение № 1245 от 10.11.2023 г. съдът на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е изискал от деловодството на АдмС - Ловеч удостоверение за предмета, страните и висящността на адм. дело № 445/2022 г. по описа на АдмС Ловеч, като на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК производството по настоящото дело е спряно до приемането на влязло в сила решение по адм. дело № 445/2022 г. по описа на АдмС – Ловеч.

Видно от служебно справка на л. 480 от делото, Решение № 1856 от 14.10.2024 г., постановено по адм.д № 445/2022 г. по описа на Административен съд – Ловеч, е влязло в сила на 15.11.2024 г., поради което с Определение № 2146/29.11.2024 г. производството по настоящото дело е възобновено, като са конституирани страните и им е указана доказателствената тежест и делото е насрочено.

В съдебно заседание оспорващата се явява лично, като поддържа жалбата на заявените в нея основания и моли съдът да отмени процесната заповед. С молба с вх. № 377/03.02.2025 г. в АдмС Ловеч упълномощеният от жалбоподателката адвокат Ц. А. също поддържа жалбата и прави искане за присъждане на разноски съгласно приложен списък на л. 490-гръб от делото, както следва: 10,00 лв. – заплатена държавна такса, 25,00 лв. – държавна такса за частна жалба, 15,00 лв. – държавна такса за частна жалба, 1 500,00 лева – адвокатски хонорар.

Ответникът – министърът на вътрешните работи, в съдебно заседание се представлява от упълномощен юрисконсулт Р., която оспорва жалбата и излага доводи по същество.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Жалбата е основателна.

Липсва спор между страните, а и видно от приложената към административната преписка кадрова справка /л. 278-279/, към момента на издаване на обжалваната заповед оспорващата гл. инспектор Р. Л. П. е заемала длъжността началник РУ Луковит, като е била временно преназначена на тази длъжност със Заповед № 8121К-3638/20.04.2022 г. на министъра на вътрешните работи /л. 442/.

Със Заповед № 8121К-12601/28.10.2022 г. на министъра на вътрешните работи /л. 54-55 и л. 173-174/ във връзка с предложение № 295р-16558/19.10.2022 г. на директора на ОДМВР Ловеч /л. 423-424/ е образувано дисциплинарно производство срещу главен инспектор Р. Л. П. за това, че в повече от два последователни работни дни, без уважителни причини, служителката не се е явила на работа, с което е нарушила чл. 187, ал. 1 от ЗМВР и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР. Със същата заповед е бил определен и ДРО. Видно от отбелязването върху заповедта, същата е връчена на служителката на 31.10.2022 г. /л. 55/.

С покана рег. № 295р-17134/31.10.2022 г. на П. е била предоставена възможност да даде писмени обяснения и да представи доказателства. Поканата е връчена на служителката на 01.11.2022 г. /л. 99/.

Заповедта за образуване на дисциплинарното производство е била изменена със Заповед № 8121К-13774/06.12.2022 г. на министъра на вътрешните работи /л. 56-59/, като е сменен председателят на ДРО във връзка с депозирано от П. искане с № 297000-8004/01.11.2022 г. за отвод на ДРО. Заповедта е връчена на гл. инспектор П. на 16.12.2022 г. /л. 59/. На същата дата ѝ е връчена и покана с рег. № 316р-43411/13.12.2022 г. /л. 100/ за даване на писмени обяснения и представяне на доказателства.

Със Заповед № 8121К-14419/23.12.2022 г. и Заповед № 8121К-1744/28.02.2023 г. министъра на вътрешните работи /л. 62-67/ два пъти е бил удължен срокът за разследване по дисциплинарното производство, като служителката е била запозната срещу подпис с всяка от двете заповеди /л. 63 и л. 67/, като са ѝ били връчени и нарочни покани с рег. № 316р-45527/29.12.2022 г. и с рег. № 316р-8257/01.03.2023 г. /л. 102-103/.

От събраната в хода на дисциплинарното производство медицинска документация се установява, че на 28.09.2022 г. главен инспектор П. била приета в клиника по кардиология на Университетска болница „Лозенец“ - [населено място], с оплаквания гръдна болка и повишено кръвно налягане. На 30.09.2022 г. била дехоспитализирана. При изписването ѝ бил издаден болничен лист № Е20223033435 за временна неработоспособност за периода от 28.09.2022 г. до 28.10.2022 г. включително /л. 241-245/.

Видно от Справка за постъпили данни от издадени/анулирани болнични листове, издадена от Националния осигурителен институт /НОИ/, БЛ № Е20223033435 е бил анулиран /л. 167/.

На 13.10.2022 г. ТЕЛК за общи заболявания към Медицински институт - МВР е издал Решение № 0403 от 152/13.10.2022 г. /л. 307/, с което признал временната неработоспособност на главен инспектор П. до деня на явяването ѝ за освидетелстване - 13.10.2022 г.

Това решение било обжалвано от П. пред НЕЛК, като било постановено Експертно решение № 1458 от заседание № 189 от 15.11.2022 г. на НЕЛК, с което е отменено ЕР № 0403 от 152/13.10.2022 г. на ТЕЛК при МИ - МВР и е приета временната неработоспособност на главен инспектор П. за целия период на отменения болничен лист - до 28.10.2022 г. /л. 210-211/.

По реда на чл. 113, ал. 2 от Закона за здравето в НЕЛК е извършено преразглеждане на ЕР на НЕЛК № 1458/15.11.2022 г. НЕЛК - специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ, с председател: д-р Н. Павчински и членове: д-р Н. Й. и д-р К. Габраков се произнесла с ЕР № 1539 на заседание № 198 от 29.11.2022 г. /л. 157/ като потвърдила ЕР на ТЕЛК по оценка на работоспособността на Р. Л. П. и приела временна неработоспособност от 28.09.2022 г. до 13.10.2022 г.

Установено е, че ЕР № 1539/29.11.2022 г. на НЕЛК е било обжалвано от главен инспектор Р. П. пред Административен съд – Ловеч, като било образувано административно дело № 445/2022 г. по описа на този съд, което към периода на воденото дисциплинарно производство не е било приключило.

В хода на дисциплинарното производство били снети сведения от И. Й. - младши оперативен дежурен в РУ - Луковит, П. И. - младши оперативен дежурен в РУ - Луковит, С. М. - младши оперативен дежурен в РУ - Луковит, Й. Г. - младши оперативен дежурен в РУ - Луковит, Д. Т. - младши оперативен дежурен в РУ – Луковит /л. 195-199/, в които се сочи, че в периода от 14.10.2022 г. до 30.10.2022 г. главен инспектор П. не се е явявала на работа, като в този период началник на РУ - Луковит е бил главен инспектор Г., на когото са докладвали оперативната обстановка и са изпълнявали неговите разпореждания.

Видно от писмо peг. № 295р-17567/07.11.2022 г. на началник сектор КАПОЧР при ОДМВР Ловеч и приложените към него разпечатки от АИС „Документооборот“ /л. 365-369/, в периода от 14.10.2022 г. до 30.10.2022 г. не са открити изготвени или подписани документи от главен инспектор П., като началник на РУ - Луковит.

С оглед на това ДРО приел, че в периода от 14.10.2022 г. до 30.10.2022 г., главен инспектор П. не се е явила на работа без уважителни причини в повече от два последователни работни дни, с което е нарушила чл. 187, ал. 1 от ЗМВР и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г., като приел, че е налице дисциплинарно нарушение, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР „неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни“, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“.

В хода на дисциплинарното производство служителката е депозирала искания № 295р-17281/01.11.2022 г. /л. 182/ и № 316р-2245/17.01.2023 г. /л. 188/ да ѝ бъдат предоставени заверени копия от всички събрани материали по дисциплинарното производство. Исканията на служителката са уважени, за което са съставени протоколи № 297р-25356/16.12.2022 г. /л. 396/, № 316р-2241/17.01.2023 г. /л. 394-395/, № 316р-3707/27.01.2023 г. /л. 393/ и № 316р-9108/09.03.2023 г. /л. 391-392/. С писмо peг. № 316р-3725/27.01.2023 г. /л. 189-190/ главен инспектор П. е уведомила ДРО, че считано от 27.01.2023 г. желае да бъде подпомагана в защитата си по дисциплинарното производство от адвокат Ц. В. А. от АК - Ловеч.

Г. инспектор П. е депозирала обяснение с рег. № 297р-3498/15.02.202 г. /л. 120-128/.

От ДРО е изготвена обобщена справка с рег. № 316р-5750/09.02.2023 г. /л. 91-98/, с която П. се е запознала срещу подпис на 09.03.2023 г. /л. 98-гръб/.

На служителката е връчена покана с рег. № 316р-8816/07.03.2023 г. /л. 108-109/ за запознаване с обобщената справка и материалите от воденото дисциплинарно производство.

Запознаването на главен инспектор П. с обобщената справка и всички материали е осъществено на 09.03.2023 г. /л. 98-гръб/.

На 10.03.2019 г. гл. инспектор Р. П. е депозирала в деловодството на ОДМВР - Плевен допълнително обяснение № 316000- 9237/10.03.2023 г. до министъра на вътрешните работи /л. 88-90/.

В протокол № 316р-11302/27.03.2023 г. /л. 398-409/, ДРО е обсъдил сигнал № 489700-811/07.02.2023 г,, обяснение № 297р-3498/15.02.2023 г. и обяснение № 316000- 9237/10.03.2023 г. от главен инспектор П.. Изложил е мотиви за всяко от исканията, възраженията и бележките на служителката, поради което е счел, че не са относими към предмета на производството. Приел е, че искането ѝ за извършване на проверка на начина на събиране на доказателства следва да бъде оставено без разглеждане. ДРО не е установил наличието на обстоятелства в сигнала и обясненията на главен инспектор П., които да променят фактическата обстановка установена в хода на разследването или да налагат промяна в квалификацията на вмененото на служителката дисциплинарно нарушение.

След запознаване с протокол № 316р-11302/27.03.2023 г. гл. инспектор П. е представила възражение peг. № 297р-6927/31.03.2023 г. /л. 45-46/.

След изготвяне на обобщена справка № 316р-5750/09.02.2023 г. не са събирани нови доказателства по случая, не са постъпвали документи, с които служителката да не е запозната и да не е получила копия от тях. Служителката е запозната срещу подпис с протокол № 316р-11302/27.03.2023 г., като е получила и екземпляр от него /л. 409/.

От страна на ДРО е изготвено становище до ДНО с рег. № 316р-11459/28.03.2023 г. /л. 68-87/, в което са възпроизведени констатациите от обобщената справка и е направено предложение за налагане на П. на дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено от нея тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, представляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1 от ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР, с което ДРО е приел, че П. е осъществила състава на чл. 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР – неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни.

На служителката е връчена покана с рег. № 8121р-7256/03.04.2023 г. за даване на обяснения или възражения /л. 47-48/.

В определения срок главен инспектор П. е предоставила обяснение рег. № 297р-7682/06.04.2023 г. /л. 37/.

На 12.04.2023 г. министърът на вътрешните работи издал обжалваната в настоящото съдебно производство Заповед № 8121К-3682/12.04.2023 г. /л. 11-20 и л. 27-36/, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, т. 5 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното ѝ правоотношение в МВР.

В мотивите на заповедта ДНО възприел установената от ДРО фактическа обстановка, обсъдил възраженията на служителката, като не е приел същите.

Според ДНО, главен инспектор П., спазвайки необходимата субординация, е следвало да уведоми за намеренията си да не се яви на работа на 14.10.2022 г., като приел, че поведението ѝ е израз на некоректно отношение към ръководството на ОДМВР Ловеч и за това подлежи на дисциплинарна санкция.

В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание ДНО е изложил съображения, че не са били налице предпоставки за спиране на производството поради образуваното адм. дело № 445/2022 г. по описа на АдмС Ловеч, по което се обжалвало ЕР на НЕЛК № 1539 от заседание № 198 от 29.11.2022 г., доколкото такава възможност по отношение на производствата по ангажиране дисциплинарната отговорност на служителите не била предвидена в ЗМВР.

Въз основа на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства ДНО приел, че главен инспектор П. за периода от 14.10.2022 г. до 30.10.2022 г. включително /общо 11 работни дни/ неправомерно не се е явила на работа в ОДМВР Ловеч или РУ Луковит.

При определяне вида и размера на наказанието в заповедта се сочи, че ДНО взел предвид: тежестта на нарушението - нарушението е тежко - главен инспектор П. не се е явила на работа в период от 11 последователни дни, значително превишаващ двудневния срок в нормата на чл. 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, без да има уважителна причина за това; настъпилите последици - служителката не се е явявала на работа и не е изпълнявала служебните си задължения, което е наложило да бъде замествана на нейната длъжност от друг служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението - служителката не се е явявала на работа през продължителен период от време, въпреки, че е била наясно, че представеният от нея документ - болничен лист е отменен и в решение на ТЕЛК при МИ - МВР е определена временната ѝ неработоспособност до 13.10.2022 г. - датата на явяването на П. пред експертната лекарска комисия, като това решение ѝ е връчено лично в момента на издаването му. Според ДНО, тези обстоятелства сочат, че при липса на документ, в който да са посочени уважителни причини за продължителното отсъствие на служителката от работа и неявяването ѝ за изпълнение на служебните ѝ задължения, е вследствие на нейното виновно поведение; форма на вината - деянието на главен инспектор П. е непредпазливо. Според ДНО, служителката ясно е съзнавала, че за времето на отсъствие от работа не разполага с необходимите медицински документи, сочещи, наличието на уважителни причини за това. За продължителното си отсъствие тя не е уведомила ръководителите си, но е разчитала да се сдобие с оправдаващ документ, за да оправдае отсъствието си от работа. ДНО е счел, че тя е била длъжна и е могла да предвиди последиците от това свое поведение или да направи искане да ползва правото си на друг вид законоустановен отпуск след 13.10.2022 г.; цялостното поведение на главен инспектор П., обективирано в кадрова справка peг. № 295р-17158/31.10.2022 г. - главен инспектор Р. П. е назначена на държавна служба в МВР на 01.11.2003 г. на длъжност районен инспектор в „Териториална полиция“ към сектор „Охранителна полиция“ в РПУ Ловеч при РДВР Ловеч. Заемала е различни изпълнителски длъжности. От 09.03.2016 г. е преназначена на длъжност ВПД Началник I степен на РУ - Ловеч при ОДМВР Ловеч; От 20.06.2016 г. е ВПД началник I степен на РУ Троян при ОДМВР - Ловеч; От 02.03.2021 г. ВПД началник на сектор „Охранителна полиция“ към РУ Габрово при ОДМВР Габрово; От .20.04.2022 г. началник I степен на РУ Троян към ОДМВР Ловеч; От 21.04.2022 г. ВПД началник III степен на РУ Луковит към ОДМВР Ловеч, която заема и към настоящия момент. По време на службата си е награждавана 18 пъти с „Писмена похвала“; 2 пъти с „Обявяване на благодарност“ с 2 дни допълнителен платен отпуск; „Обявяване на благодарност“ с парична награда в размер на 200 лв.; с „Почетен знак“ на МВР - III степен през 2017 г. и с „Почетен знак“ на МВР II степен през 2018 г.; 2 пъти с „Колективна парична награда“ в размер на 500 лв.; с „Колективна парична награда“ в размер [рег. номер].; с „Индивидуална парична награда“ в размер на 650 лв. от министъра на вътрешните работи. По време на службата на главен инспектор П. не са налагани дисциплинарни наказания.

В заключение ДНО е направил извод, че с деянията си главен инспектор П. е изпълнила състава на нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2 т, 1, пр. 1 и 2 от ЗМВР „неизпълнение разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове...“, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР „ неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни“, с предвидено за налагане дисциплинарно наказание „уволнение“.

Обжалваната заповед е връчена на П. на 12.04.2023 г. /л. 36/.

Към настоящото дело е приложено и адм. дело № 445/2022 г. по описа на Административен съд – Ловеч. Видно от същото, с Решение № 1856/14.10.2024 г. е отменено Експертно решение /ЕР/ № 1539 от заседание № 198 от 29.11.2022 г. на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, Специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови болести /ССЗ/.

Видно от служебна справка на л. 480 от настоящото дело както и от приложеното адм. дело, това решение е влязло в законна сила на 15.11.2024 г.

При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същия за незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с приложимия материален закон и целта на същия – отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

Обжалваната заповед е издадена от министъра на вътрешните работи, който съгласно чл. 204, т. 1 от ЗМВР налага наказания със заповед за всички наказания по чл. 197 за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието „уволнение“ за главния секретар на МВР. Видно от Указ № 27 от 31.01.2023 г. за назначаване на служебно правителство от 3 февруари 2023 г., издаден от Президента на РБ, oбнародван в ДВ, бр. 11 от 02.02.2023 г., издателят на оспорваната заповед И. Д. е назначен за министър на вътрешните работи, а от приложената по делото кадрова справка с рег. № УРИ 295р-17158/31.10.2022 г. /л. 278-279/ се установява, че жалбоподателката Р. П. е заемала длъжността началник III степен РУ Луковит, като е била временно преназначена на тази длъжност със Заповед № 8121К-3638/20.04.2022 г. на министъра на вътрешните работи /л. 442/ и която длъжност е ръководна съгласно раздел IX.1, т. 3а от Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР, утвърден със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр. ДВ, бр. 13 от 07.02.2017 г., в сила от 01.02.2017 г., с последващи изменения и допълнения/.

Ето защо, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата материалноправна компетентност и липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповед № 8121К-3682/12.04.2023 г. на министъра на вътрешните работи е издадена в изискуемата писмена форма, мотивирана е с излагане на фактически и правни основания /доколко последните са съответни следва да се прецени при изследване на материалната законосъобразност на акта/, подписана е от нейния издател.

Ето защо, съдът намира, че липсва отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

Дисциплинарното производство е започнало с издаване на заповед, връчена за запознаване на наказаното лице. ДРО е събрал сведения от служителя. Преди да бъде наложено дисциплинарно наказание, ДРО е запознал жалбоподателката с изготвената обобщена справка с предложение за наказание, както и със събраните по дисциплинарната преписка доказателства, и ѝ е дал възможност да представи писмени обяснения и възражения, т.е. предоставена е възможност на служителката да се защити /арг. чл. 207, ал. 8, т. 1 и ал.10 от ЗМВР/. На гл. инспектор П. е била връчена покана да депозира писмени обяснения, като в поканата изрично ѝ е била указана възможността да се запознае със събраните по дисциплинарната преписка до момента доказателства. Самият закон /чл. 205, ал. 3 от ЗМВР и чл. 34, ал. 1 от АПК/ предоставя право на служителя да участва в производството и да преглежда документите по преписката, като липсват доказателства органът да е отказвал на оспорващата такова участие или предоставяне на документи.

Съдът намира за неоснователно изложеното в жалбата оплакване, че доколкото не е била изслушана от ДНО, то е било нарушено правото на защита на П.. Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Видно от цитираната норма, законодателят е използвал съюза „или“, а именно ДНО е длъжен или непосредствено и устно да изслуша служителя или да му предостави възможност и да приеме писмените му обяснения, като и с двата приети начина се гарантира правото на защита на държавния служител. В случая, това право не е нарушено, тъй като на жалбоподателката е предоставена възможност да представи своите писмени обяснения, което тя е и сторила. В този смисъл е и Решение № 11340 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5967/2024 г., II о.

Заповедта е издадена в преклузивния срок на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно нормата на чл. 196 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Заповедта е издадена в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. ДНО се е запознал с материалите от воденото дисциплинарно производство, както и обобщената справка и становището на 12.04.2023 г., видно от поставените резолюции – л. 91, л. 68, като обжалваната заповед е издадена в същия ден – 12.04.2023 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от ЗМВР, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на гл. инспектор П. срещу подпис и на нея е отбелязана датата на връчване /л. 36/.

Съдът намира обаче, че процесната заповед е издадена при отменителното основание на чл. 146, т. 3 от АПК, като са допуснати следните съществени нарушения на административнопроизводствените правила:

Съобразно разпоредбата на чл. 35 от АПК, административният орган следва преди издаване на акта да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Въпросът дали временната неработоспособност на гл. инспектор П. е до 28.10.2022 г. или до 13.10.2022 г. безспорно има решаващо значение за спора и се явява преюдициален въпрос по отношение на дисциплинарната отговорност на наказаното лице. Така и Определение № 4957/18.04.2024 г. по ч.адм.д. № 3608/2024 г. по описа на ВАС, както и Определение № 10328/30.10.2023 г. по ч.адм.д. № 9649/20223 г. по описа на ВАС.

За да изследва обективно случая, ДРО е следвало безспорно да изясни дали неявяването на работа на П. се дължи на обективни причини, което в случая не е сторено. Дисциплинарната отговорност на жалбоподателката е била ангажирана, като при това ѝ е било наложено най-тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение“ без да е изяснено по безспорен начин дали е налице уважителна причина за неявяването на гл. инспектор П. на работа.

На ДРО и на ДНО е бил известен фактът, че ЕР на НЕЛК № 1539 от заседание № 198 от 29.11.2022 г., с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК по оценка на работоспособността на Р. Л. П. и е приета временна неработоспособност от 28.09.2022 г. до 13.10.2022 г., е било обжалвано и във връзка с това е било образувано адм. д. № 445/2022 г. по описа на АдмС Ловеч, приложено към настоящото дело. Съгласно чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето /ЗЗ/, обжалването по реда на ал. 1 - 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им. През периода на обжалване на експертното решение за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане лицето ползва произтичащите права от обжалваното експертно решение, като при намаляване на вида и степента на увреждане, водещи до намаляване или отпадане на отпуснатата подкрепа, преосвидетелстваното лице не възстановява получената в повече сума. В случая обаче, определената с ЕР на НЕЛК неработоспособност на оспорващата не е била трайна, за да е приложима сочената от органа разпоредба, а временна, като това обстоятелство се установява от приложените ЕР на ТЕЛК и НЕЛК /л. 210-211, л. 157, л. 307/.

Отделно от горното, дисциплинарното производство е образувано на 28.10.2022 г., видно от приложената с административната преписка заповед /л. 54-55/, а в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание ДНО е обосновал процесното дисциплинарно нарушение, вменено на П., с неявяването ѝ на работа в периода от 14.10.2022 г. до 30.10.2022 г., т.е. с период, включващ два дни след образуването на дисциплинарното производство.

На следващо място, в заповедта за образуване на дисциплинарно производство, органът е посочил като дни, в които П. не се е явила на работа без уважителна причина – 14.10.2022 г., 17.10.2022 г. и 18.10.2022 г., като по този начин е определил времевия период, за който би трябвало да се изследва от ДРО дали е извършено дисциплинарното нарушение. С оглед на това, съдът намира, че е било нарушено правото на защита на наказаното лице, доколкото на оспорващата е наложено дисциплинарно наказание за нарушение, включващо времеви период, различен от този, посочен в заповедта за образуване на дисциплинарно производство /29.10.2022 г. и 30.10.2022 г./ и който не е бил настъпил към датата на образуване на дисциплинарното производство /28.10.2022 г./, като по този начин служителката е била лишена от възможността да организира адекватно защитата си.

Оспорената заповед се явява и материално незаконосъобразна и е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване.

В случая, материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 203, ал. 1, т. 5 ЗМВР, не са осъществени. Според цитираната разпоредба, най-тежката дисциплинарна санкция се налага за неявяване на работа без уважителна причина в два последователни работни дни. В случая, заповедта за налагане на процесното дисциплинарно наказание е издадена, без да е установено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла, посочен по-горе.

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗЗ, медицинската експертиза включва експертиза на временната неработоспособност, експертиза на вида и степента на увреждане и експертиза на трайно намалената работоспособност. В чл. 110 от ЗЗ е посочено, че контрол върху медицинската експертиза се осъществява от Националния съвет по медицинска експертиза, от министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика, НЗОК, НОИ, регионалните съвети и от регионалните здравни инспекции. В чл. 112 от ЗЗ е детайлизирана процедурата по оспорване и контрол на медицинската експертиза, като право на оспорване принадлежи и на работодателят - осигурител.

Действително, по делото е установено, че през периода 14.10.2022 г. – 28.10.2022 г. /датата на образуване на дисциплинарното производство/ гл. инспектор П. не се е явила на работа. Констатирано е също, че същата е представила Експертно решение № 1458 от заседание № 189 от 15.11.2022 г. на НЕЛК, с което е отменено ЕР № 0403 от 152/13.10.2022 г. на ТЕЛК при МИ - МВР и е приета временната неработоспособност на главен инспектор П. от 28.09.2022 г. до 28.10.2022 г. /л. 210-211/.

След извършено преразглеждане на ЕР на НЕЛК № 1458/15.11.2022 г., НЕЛК - специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ, с председател: д-р Н. Павчински и членове: д-р Н. Й. и д-р К. Габраков се произнесла с ЕР № 1539 на заседание № 198 от 29.11.2022 г. /л. 157/ като потвърдила ЕР на ТЕЛК по оценка на работоспособността на Р. Л. П. и приела временна неработоспособност от 28.09.2022 г. до 13.10.2022 г.

Установено е обаче също, че ЕР № 1539/29.11.2022 г. на НЕЛК е било обжалвано от главен инспектор Р. П. пред Административен съд – Ловеч, като е било образувано административно дело № 445/2022 г. по описа на този съд, което към периода на воденото дисциплинарно производство не е било приключило.

Видно от влязлото в законна сила Решение № 1856/14.10.2024 г. по административно дело № 445/2022 г. по описа на АдмС Ловеч е отменено Експертно решение № 1539 от заседание № 198 от 29.11.2022 г. на НЕЛК, определящо временната неработоспособност на оспорващата от 28.09.2022 г. до 13.10.2022 г. Предвид това, ЕР № 1458 от заседание № 189 от 15.11.2022 г. на НЕЛК, с което е приета временната неработоспособност на главен инспектор П. от 28.09.2022 г. до 28.10.2022 г. /л. 210-211/, запазва действието си.

При тези факти, настоящият съдебен състав приема, че неявяването на жалбоподателката на работа през посочения в заповедта за налагане на наказание период, не е без уважителна причина, а поради заболяване, установено по съответния ред – с ЕР № 1458 от заседание № 189 от 15.11.2022 г. на НЕЛК, с което е приета временната неработоспособност на главен инспектор П. от 28.09.2022 г. до 28.10.2022 г. /л. 210-211/. Това ЕР на НЕЛК се ползва с материална доказателствена сила и удостоверява вписаните в него обстоятелства, включително, че здравословното състояние на служителката не е позволявало явяване на работа в периода от 28.09.2022 г. до 28.10.2022 г. Поради това, съдът намира, че от страна на жалбоподателката не е допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР и условията за санкциониране на гл. инспектор П. не са изпълнени.

Изложеното до тук обуславя изводът, че жалбоподателката в сочения период от време не се е явявала на работа по уважителна причина - отпуск поради временна неработоспособност, надлежно установена с ЕР № 1458 от заседание № 189 от 15.11.2022 г. на НЕЛК, с което е приета временната неработоспособност на главен инспектор П. от 28.09.2022 г. до 28.10.2022 г. /л. 210-211/.

Отделно от горното, в обжалваната заповед се сочи, че главен инспектор П., спазвайки необходимата субординация, е следвало да уведоми за намеренията си да не се яви на работа на 14.10.2022 г., като ДНО приел, че поведението ѝ е израз на некоректно отношение към ръководството на ОДМВР Ловеч и за това подлежи на дисциплинарна санкция.

Съобразявайки и изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че ДНО е допуснал вътрешно противоречие в издадената от него заповед за налагане на дисциплинарно наказание, доколкото не става ясно какво конкретно нарушение на служебната дисциплина се вменява на П. – за неуведомяване за намеренията си да не се яви на работа на 14.10.2022 г., или за неявяване на работа без уважителна причина в два последователни работни дни.

На следващо място, съдът намира, че от страна на ДНО в обжалваната заповед е извършена и неправилна правна [жк], доколкото неявяването на работа без уважителна причина в два последователни работни дни само по себе си представлява дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, а не дисциплинарно нарушение по на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Сочените в обжалваната заповед текстове на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г. единствено регламентират продължителността на работното време на държавните служители в МВР и не са относими към състава на дисциплинарно нарушение „неявяване на работа без уважителна причина в два последователни работни дни“.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че актът противоречи на материалния закон и следва да бъде отменен на основание чл. 146, т. 4 от АПК.

Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност. Тя е лична – съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР, и следва да се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, а не за други цели. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие, което то е извършило. От обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, че е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. От субективна страна следва да е налице вина на дееца – умисъл или непредпазливост. За определяне на размера на наказанието трябва да се прецени цялостното поведение на служителя. За да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях. Това в случая не е направено.

Допълнително основание за незаконосъобразност на заповедта е издаването ѝ в нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, според която при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.

Видно от представената по делото кадрова справка /л. 278-279/, налице са данни за безупречно изпълнение на служебните задължения от страна на гл. инспектор П., като същата не е била наказвана дисциплинарно и е била многократно награждавана. При съобразяване на последното актът можеше да не бъде издаден или да бъде в различен обем – например с налагане на по-леко по вид и размер наказание, още повече, че както вече се посочи, не е бил безспорно изяснен въпросът за периода на временната неработоспособност на П.. Ето защо, оспореният административен акт не отговаря на изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, което също представлява основание за отмяна на същия.

Оспорената в настоящото производство заповед не съответства и на целта на закона – дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение.

Съдът намира, че административният орган е нарушил и разпоредбата на чл. 6 от АПК. Оспорената заповед засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която би следвало да се издава актът. Предоставената от закона възможност да се наложи определено дисциплинарно наказание трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, прави акта несъответен на целта на закона, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК.

Предвид гореизложеното, обжалваната заповед е незаконосъобразна, като издадена при наличието на отменителните основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и по правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК, на оспорващата следва да бъдат присъдени направените по делото и своевременно заявени разноски в общ размер на 1 550,00 лева /съгласно списък на разноски на л. 490-гръб от делото/, от които: 1 500,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 491 от делото, 10,00 лв. – внесена държавна такса за образуване на настоящото дело /л. 22-23/, 15,00 лв. – внесена държавна такса за образуване на ч. адм. д. № 3608/2024 г. по описа на ВАС /л. 6 от ч. адм. д. № 3608/2024 г. по описа на ВАС/, 25,00 лв. - внесена държавна такса за образуване на ч. адм. д. № 9649/2023 г. по описа на ВАС /л. 7 от ч. адм. д. № 9649/2023 г. по описа на ВАС/, които са доказани и своевременно претендирани.

На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Р. Л. П., с [ЕГН], адрес: [населено място], [жк], бл. № 322, вх. Е, ет. 1, ап. 3, чрез адв. Ц. А. от ЛАК, със съдебен адрес: [населено място], [улица], Заповед № 8121К-3682/12.04.2023 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, т. 5 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на Р. Л. П. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното ѝ правоотношение в МВР.

ОСЪЖДА основание чл. 143, ал. 1 от АПК Министерство на вътрешните работи, адрес: [населено място], [улица], да заплати на Р. Л. П., с [ЕГН], адрес: [населено място], [жк], бл. № 322, вх. Е, ет. 1, ап. 3, направените по делото разноски в размер общо на 1 550,00 лв. /хиляда петстотин и петдесет лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез АдмС Ловеч пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните.