№ 28
гр. В., 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20241320201162 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от К. П. П.,
ЕГН: ********** с адрес за призоваване гр. В., ул. „К.Б.П.“ №11а, против
Наказателно постановление № 24 – 0953 – 000699/ 17.06.2024 г. на Началник
група в сектор ПП - ОДМВР В., с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 177, ал. 3, т.2 ЗДвП „глоба“в
размер на 500 лв. за нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява в
зала, представлява се от адв. И. от АК-В.. Излагат се съображения относно
несъставомерност на нарушението както от обективна, така и от субективна
страна, поради липса на възбранителен знак за движение на товарни
автомобили по маршрута на управляваното ог жалб. П. МПС.
Претендира се адвокатско възнаграждение.
Представител на ответната страна се явява в съдебно заседание. По
същество моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление
като правилно и законосъобразно.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 29.04.2024г. в 01.35ч. мл. автоконтрольор В. А. установил, че в гр. В.,
по бул. „Панония“ с посока на движение от кръстовище с ул. „Широка“ към
бензиностанция „Г.“, жалб. К. П. управлявал състав от ППС влекач „В.“ с рег.
№ ЕН****АМ с прикачено към него ремарке, собственост на фирма
„Б*******“ЕООД с БУЛСТАТ ***** Според А., водачът нарушил пътен знак
В18 – забранено влизането с маса с товар по - голяма от 8 т. поради и което
бил АУАН за нарушение по чл. 6, т.1. Актът бил предявен на жалб. П., който го
1
подписал с възражения и получил препис от него.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с
констатираното нарушение.
В хода на съдебното следствие обаче, с оглед изясняването фактическите
положения, относими към предмета на доказване по делото и с оглед
защитната теза на жалбоподателя, че е навлязъл на бул. „Панония“ от ул.
„Пета“, където не бил поставен забранителен знак „В 18“, без изискана
справка от Община В. с оглед изясняването на въпросните обстоятелства. От
предоставената и приобщена към доказателствата по делото писмена справка
е видно, че действително на кръстовището на ул.“Пета“ и бул. „Панония“ в
гр.В. няма поставен такъв знак.
Изложената фактическа обстановка Съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства -
административнонаказателната преписка, надлежно приобщена към
доказателствения материал по делото, показанията на свид. А. и от
предоставената справка от Община В..
Съдът, кредитира изцяло писмените доказателства по делото.тъй като ги
намери за относими към изясняването на обстоятелствата по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката
АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица съгласно ЗДвП и цитираната заповед № 8121з – 1632 от
02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи. Двата акта са
издадени и в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП са посочени дата и място на извършване на
нарушението. В НП са посочени и данни, позволяващи индивидуализацията
на нарушителя в достатъчна степен - посочени са три имена, ЕГН, адрес, както
и процесния автомобил, които безспорно данни позволяват да се
индивидуализира жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, "Участниците в
движението: съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка".
В обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него НП е
посочено, че жалбоподателят, управлявайки товарен автомобил „Волво‘‘ с
2
прикачено полуремарке е навлязъл на бул. „Панония“ след пътен знак "В18",
забраняващ влизането на МПС с размери, маса или натоварване на ос над
означените.
Настоящият съдебен състав намира, че за да е осъществен състава на
административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, следва да се установи по
безспорен и категоричен начин както неспазване от страна на водача на
въведена с пътен знак забрана, така и обстоятелството, дали същата е била
сигнализирана по начин, съобразен с нормативните изисквания на Наредба №
18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
На първо място, от събраните по делото писмени доказателства не се
установяват по безспорен и категоричен начин съставомерните признаци от
обективна страна на вмененото нарушение. На процесната дата е установено,
че. жалбоподателят, управлявайки товарния автомобил посочен по-горе е
навлязъл на бул. „Панония“ в гр.В., за което е бил санкциониран от
контролните органи, без да се събрани нужните доказателства, които да
удостоверят по един категоричен и недвусмислен начин, че това е станало
след пренебрегване от страна на жалб. П. на забранително действие на пътен
знак В 18. Жалбоподателят, чрез своя проц представител твърди пред Съда, че
ППС е навлязло на бул. „Панония“ от ул. „Пета“, за която бе установено , че
няма поставен знак „В18“ на кръстовището с бул. „Панония“.
Предвид съображенията, изложени до момента, Съдът обуславя извода,
че жалбоподателят не е осъществил състава на административното
нарушение, за което е наказан по административен път, санкционираното
дружество не може да бъде административно наказателноотговорно лице по
смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗАНН и чл. 6, ал. 1 ЗАНН. Настоящото производство е
от административно наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение (по смисъла на чл. 6 ЗАНН), дали това деяние е извършено от
лицето посочено в акта и НП и дали е извършено от него виновно. Тези
предпоставки следва да бъдат установени и доказани от административно
наказващия орган като представител на административно наказателното
обвинение. Следва да се подчертае, че отразеното в акта за административно
нарушение не се счита за безспорно доказано със самия факт на неговото
съставяне, а именно в тежест на административно наказващия орган е с
установените доказателствени средства, да докаже отразеното в акта и че
претендираното административно нарушение е извършено именно от лицето,
срещу което е образувана административно- наказателната преписка.
Съдът намира, че в конкретния казус по безспорен начин се установи,
че жалбоподателят К. П. П. не е извършил описаното в АУАН и НП
нарушение, предвид събраните по делото писмени доказателства, обсъдени
по-горе от съда.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че за да гарантират
в пълна степен правото на нарушителя на защита, както актосъставителят,
така и административно – наказващият орган имат задължението да дадат
конкретно, ясно и точно описание на допуснатото нарушение, по начин, че то
3
да може да се сведе до конкретна правна норма, която се твърди, че е
нарушена. Нещо повече - законосъобразното издаване на наказателното
постановление изисква пълно съответствие между описанието на
нарушението, дадено в АУАН и това, отразено в НП. Цитираната като
нарушена законова норма на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП обхваща широк спектър от
дължимо поведение на водача и затова може да има най - разнообразни
конкретни проявни форми. Същото вменява няколко задължения за
участниците в движението, а именно да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. Наличието на такива алтернативни
хипотези изисква при квалификация на деянието да се навлезе в конкретика от
една страна, по отношение на предложението от закона, което се сочи за
нарушено. И доколкото подобно нарушение на материалния закон би било
отстранимо посредством обстоятелствената част на наказателното
постановление и АУАН, то от друга страна, следва в тези части на двата акта
да е налице коректно изписан фактически състав на нарушението. В
настоящия казус не е посочена конкретното предложение, а е визиран чл. 6,
ал. 1 от ЗДП, където се съдържат съставите на няколко отделни задължения за
водачите на МПС.
С оглед изложените по-горе съображения Съдът счита, че
административно- наказващият орган не е изпълнил задължението си,
визирано в разпоредбата на чл. 52, ал.4, от ЗАНН, като е трябвало да прецени
събраните доказателства, а при необходимост да извърши и разследване на
спорните доказателства.
От изложеното до момента, съдът счита, че НП е издадено в пълно
противоречие с процесуалните правила и като такова следва да бъде
отменено, поради което и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН В.ският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24 – 0953 – 000699/
17.06.2024 г. на Началник група в сектор ПП - ОДМВР В., с което на
жалбоподателя К. П. П., ЕГН: ********** с адрес за призоваване гр. В., ул.
„К.Б.П.“ №11а е наложено административно наказание на основание чл. 177,
ал. 3, т.2 ЗДвП „глоба“в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП.
На основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН Съдът ОСЪЖДА ОДМВР-В. да
заплати на К. П. П., ЕГН: ********** с адрес за призоваване гр. В., ул.
„К.Б.П.“ №11а сумата от 300/триста /лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд гр. В.
4
по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5