Решение по дело №178/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1675
Дата: 10 април 2023 г.
Съдия: Мария Христова Шойлекова-Маринова
Дело: 20231110200178
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1675
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-

МАРИНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20231110200178 по описа за 2023
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
С. Д. Е. чрез адв. С. е обжалвала наказателно постановление /НП/ №СО-Т-С-21-
04-256/07.09.2021г. на заместник - кмет на Столична община, с искане за отмяната му
като незаконосъобразно. Сочи, че НП не й е връчено по надлежния лед, като разбрала
за наложената й глоба от уведомление по ДОПК от ТД на НАП Варна. Оспорва да е
получавала НП по пощата с обратна разписка или за нея синът й да е получавал такава
пратка, тъй като тя има едни син и се казва М Х З, а лице с име Е., който се е подписал,
че е получил НП на адреса й в гр. Варна, тя няма. Що отнасяло до нарушението, за
което е наказана, сочи че работи като продавач-консултант при „КРИСПИ-2019“
ЕООД по трудов договор с място на работа - парк на щанд за палачинки и сладолед и
лично и за своя сметка не извършва търговска дейност. В периода от м.03 до м.07 на
2021г. многократно е била проверявана от служители на СО и винаги е съобщавала, че
работи за това дружество по трудов договор, както и при извършване на всяка от
продажбите е издавала касова бележка с данни на юридическото лице - търговец, което
извършва търговската дейност. Въпреки това, на нея като физическо лице й били
съставен общо 55бр. НП, едно от които е и обжалваното за нарушение на чл.23 от
Наредбата за условията и реда за извършване на търговска дейност на територията на
СО.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. С. поддържа жалбата и моли НП
1
да бъде отменено като незаконосъобразно по изложените в същата съображения.
Намира, че категорично от събраните по делото доказателства, включително отговора
от „Български пощи“ ЕАД, както и справката за родствени връзки се установило, че на
С. Е. не е връчвано процесното НП по надлежния ред, тъй като нито тя, нито синът й,
който не е с име Е., а М Х З е получавал НП. Категорично също се установило от
разпита на свидетелите, че при проверката те са установили, че касов бон се издава за
всяка продажба и името на търговеца е юридическо лице, както, че С. Е. им е
съобщила, че тя работи като продавач за това дружество, не е негов управител или
представляващ. Освен това, от представените от тях доказателства се установило, че
именно на „КРИСПИ-2019“ ЕООД е регистриран касов апарат, а за периода на
проверката има регистриран оборот. Така, жалбоподателят не е извършвала търговска
дейност, нито е имала качеството на търговец, за да се изисква от нея разрешение за
търговска дейност по Наредбата на СО. Претендира присъждане на адвокатските
разходи, в размер на 300 лева.
Наказващият орган чрез юрк. Каменова оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Намира, че жалбата е недопустима като
просрочена, тъй като НП е връчено на родственик на жалбоподателя по надлежния
ред. По същество, от показанията на свидетелите и приобщените по АНП
доказателства се установило, че С. Е. е извършвала търговия на открито на терен
общинска собственост, без разрешение, издадено от съответния кмет на район, като е
продавала различни стоки. Самата тя не оспорвала тази дейност. Обръща внимание на
дефиницията на търговец по смисъла на Наредбата на СО, който препращал към ЗЗП, а
жалбоподателят покривал състава на такава дейност, установено с констативния
протокол от проверката и показанията на свидетелите. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на С. Д. Е. е наложена глоба в размер на 500 лева, за това, че
при извършена проверка на 14.05.2021г., около 12:15 часа в гр. София, р-н „Оборище“,
парка „Заимов“ - централна алея е установено, че извършва търговия на открито, като
предлага за продан палачинки, безалкохолни напитки и минерална вода от метално
съоръжение - метална конструкция, заемайки около 5 кв.м., с 2бр. фризери и 2бр.
хладилни витрини, заемайки около 3 кв.м. терен публична общинска собственост -
паркова алея, без разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на р-н
„Оборище“ - нарушение на чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО или Наредбата/.
НП е издадено въз основа на АУАН №21-04-256/14.05.2021г. и констативен
2
протокол №КП-21-0029056/14.05.2021г.
Приобщени по делото са административнонаказателната преписка по издаване
на обжалваното НП, приложените към жалбата, изпратени от СО-СИ с писмо вх.
№42596/15.02.2023г., изпратени с писмо от „Български пощи“ ЕАД и представени от
страните в съдебно заседание писмени доказателства.
Разпитани по делото са свидетелите С. И. З. - актосъставител и Н. Б. Н. -
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които при
извършване на проверка в парка „Заимов“ на централната алея установили, че от
метална конструкция на колела, като количка, но с покрив и страници, С. Е. продава
палачинки, сладолед, минерална вода, за които получава парични средства и издава
касова бележка. Самите те не направили контролна покупка, но изискали и им бил
представен фискален бон с данни на юридическо лице, за което С. Е. казала, че е неин
работодател, а тя е продавачка. Мястото било публична общинска собственост, за
което в р-н „Оборище“ нямало издадени разрешения за търговска дейност, поради
което те не направили проверка на това обстоятелство, както и дали на името на
юридическото лице имало издадено такова разрешение от кмета на района. На място
съставили констативен протокол, който връчили на С. Е., както и срещу нея съставили
АУАН за нарушение на Наредбата на СО, тъй като извършвала търговия на открито
без разрешение, издадено от кмета на р-н „Оборище“.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Съдът приема подадената жалба за процесуално допустима, тъй като няма данни
за връчване на НП по надлежния ред на чл.58 от ЗАНН. Действително към АНП е
приложено известие за доставка, според което пратката - НП е получена от лице,
представило се и се подписало като Е. - син на пощенския служител, което заявило, че
ще й предаде НП, а се установи от справка по Наредба №14/2009г., че жалбоподателят
има един син - М Х З. Така, съдът приема, че С. Е. е уведомена за процесното НП на
22.11.2022г. чрез уведомление по ДОПК от ТД на НАП Варна, а при депозиране на
жалбата на 28.11.2022г. срещу него е спазила законоустановения 14-дневен срок за
обжалване. Разгледана по същество жалбата е основателна.
При служебна проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, съдът
констатира наличие на съдържание, предписано по чл.42 от ЗАНН. Спазена е
процедурата при съставяне и предявяване на акта, регламентирана в чл.40, ал.1 и чл.43,
ал.1 от ЗАНН. Актосъставителят като старши инспектор в СО-СИ е оправомощена със
заповед на кмета на Столична община №СО-РД-09-567/20.06.2013г.
При издаване на НП са спазени процесуалните изисквания за съдържание по
чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същото е издадено от компетентен орган, овластен от кмета на
Столична община със заповед №РД-09-2027/29.09.2011г.
3
Констатациите в акта и НП не се установиха от приобщените по делото
доказателства, макар показанията на свидетелите да бяха еднопосочни и хронологични,
без да са заинтересовани. Това е така, защото от описаната фактическа обстановка в
АУАН и НП, включително и от показанията на свидетелите, не се установи
жалбоподателят да е извършвала търговия на открито.
Съгласно чл.23 от Наредбата на СО /редакция към момента на проверката .-
м.05.2021г./, търговия на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на
място (по образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще се
извършва дейността.
В чл.19 от същата Наредба е регламентирано, че търговията на открито е
търговия на дребно върху терени общинска собственост - паркове, тротоари, площади,
улични платна и други. Така, за да се реализира състав на административно нарушение
на чл.23 от НРУИТДТСО /редакция към м.05.2021г./, е необходимо категорично да се
установи, че лицето, срещу което е образувано АНП и е наказано с НП, извършва
търговия или търговска дейност на открито, на терен общинска собственост.
В Наредбата на СО /редакция към м.05.2021г./, така и в настоящата редакция
няма легална дефиниция на понятието „търговия“, поради което, следва да се
съблюдава правилото на чл. 46 от ЗНА - разпоредбата да се приложи според точния й
смисъл, а тълкуването й да отговаря на смисъла, който най-много отговаря на други
разпоредби. Изхождайки от съдържанието на чл.1, ал.1 от ТЗ, където са очертани в 15
точки търговските сделки, може да се направи извод, че търговската дейност се
изразява в покупката и продажбата на стоки от едно лице към друго, каквото е и
житейското разбиране за търговия, а такова е значението на думата „търговия“ и
според Речника на българския език. Така, за да се приеме наличие на извършена
търговия, следва да е налице конкретна сделка по покупко-продажба на стоки.
В АУАН и НП не е описана търговия или търговска сделка, тъй като е посочено,
че С. Е. е предлагала за продан различни стоки. В съставения на място констативен
протокол е отразено, че проверявания обект в парка „Заимов“ е на „КРИСПИ-2019“
ЕООД, от където се извършва продажба на стоки на открито, а при поискване не е
представено разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на р-н Оборище.
Едва в съдебно заседание, от показанията на свидетелите се установи, че те са видели,
че жалбоподателят предава на клиенти стоки, получава парична сума и издава
фискален бон. Въпреки, че са констатирали тези обстоятелства, фискалният бон не е
приложен към преписката, но от показанията на свидетелите стана ясно, че
представеният им от С. Е. фискален бон е съдържал конкретната стока, цената и
търговецът - юридическо лице, чийто обект те са проверили и за което са съставили
констативния протокол. Т.е. описаната в АУАН и НП търговия на открито, както се
установи и от показанията на свидетелите или търговска дейност като продажба на
4
стоки, се е извършвала от „КРИСПИ-2019“ ЕООД, лицето, издало фискалния бон и
регистрирало оборота от продажбата. Обстоятелството се установява и от
представеното писмо от ТД на НАП Варна, Офис Добрич, че на името на същото
дружеството има регистрирано фискално устройство на адрес: гр. София, р-н
Оборище, парк „Заимов“, а в периода от м.03 до м.07.2021г. има данни за реализиран
оборот на посоченото фискално устройство, в който е и датата на проверката,
извършена на 14.05.2021г.
Въведеното задължение по чл.23 от Наредбата, действаща към м.05.2021г. е за
този, който извършва търговия на открито по смисъла на чл.19 от същата наредба.
Категорично по делото се установи, че това е „КРИСПИ-2019“ ЕООД, което
юридическо лице е извършвало продажбите на стоките и е отчитало оборотите от
търговската дейност на регистрирания фискален апарат, именно на този адрес, където е
установена търговията на открито от проверяващите.
Именно затова по чл.36, ал.1 от Наредбата е предвидено наказание глоба или
имуществена санкция, за този, който наруши разпоредбата на чл.23. Нито в чл.23, нито
в чл.36, ал.1 от наредбата се говори за търговец, а става въпрос за виновно лице, т.е.
това е задълженото лице по чл.23 или това лице, което извършва търговия на открито,
което в конкретния случай е „КРИСПИ-2019“ ЕООД. На това юридическо лице е
следвало да се състави АУАН и то да се накаже за нарушение на чл.23 от Наредбата на
СО като извършващо търговия на открито, без разрешение за ползване на място,
издадено от кмета на р-н Оборище. Жалбоподателят не е управител на дружеството, а е
негов служител на длъжност „продавач-консултант“ по регистриран в ТД на НАП
трудов договор №17/15.09.2020г., с длъжностна характеристика, място на работа гр.
София, парк- щанд за палачинки и сладолед на непълно работно време, при основно
месечно възнаграждение от 305 лева, със срок - неопределено време.
Що се отнася до пледоарията на юрк. Каменова, насочваща към дефиницията за
търговец по §3, т.3 от ДР на НРУИТДТСО, препращаща към §13, т.2 от ЗЗП, трябва да
се каже, че това понятие е използвано в чл.26 от Наредбата - при извършване на
търговия по чл.19, търговецът е длъжен да представи при поискване от контролните
органи следните документи: разрешение за ползване на място; копие от документа за
произход на стоките; документи, изискуеми от други нормативни актове и копие от
документ за платена такса за ползване на място. Безспорно, жалбоподателят е именно
лице, което действа от името на юридическо лице, което продава стоки като част от
своята търговска дейност в частния сектор и за негова сметка, т.е. тя е търговец по
смисъла на §3, т.3 от ДР на НРУИТДТСО, вр. §13, т.2 от ЗЗП. Проблемът е, че според
чл.26 от Наредбата търговците имат задължение да представят изброените документи,
част от които е разрешението за ползване на мястото. В АУАН за жалбоподателят не е
констатирано нарушение на чл.26 от Наредбата - не е представила при поискване
5
разрешението и С. Е. не е наказана по чл.36, ал.2 от НРУИТДТСО, където са
предвидени наказания за виновните лица за нарушения на чл.26, а е наказана за
нарушение на чл.23 от същата наредба, че е извършвала търговия на открито без
разрешение. Нарушаването на разпоредбите на чл.23 и чл.26 от НРУИТДТСО
представляват отделни, различни по вид административни нарушения, за които са
предвидени различни по размер санкции, посочени съответно в нормите на чл.36, ал.1
и чл.36, ал.2 от Наредбата.
При тези съображения, НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, без
да се обсъжда правилността на наложените наказания.
При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените от нея разноски, в размер на 300
лева като адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и
съдействие, като се осъди учреждението или организацията, чиито орган е издал НП,
т.е. Столична община по арг. на чл.63д, ал.4 от ЗАНН да ги заплати.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №СО-Т-С-21-04-256/07.09.2021г.
на заместник - кмет на Столична община като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на жалбоподателя С. Д. Е. с ЕГН
********** направените от нея разноски, в размер на 300 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6