№ 412
гр. Русе , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина Ив. Илиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520200709 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Й.И. против Наказателно постановление № 20-1085-
0003369/20.10.2020 г., издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-
Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 178д от ЗДвП е наложено
административни наказание „Глоба“ в размер на 200, за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4
от ЗДвП.
В жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се моли неговата отмяна. В подкрепа на тези твърдения се
навеждат доводи, че жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението, за
което е ангажирана неговата отговорност, тъй като не е паркирал посоченото в НП
МПС на място, определно за паркиране на хора с трайни увреждания, а е извършвал
маневра.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и чрез
своя процесуален представител – адв. Т.Б., която поддържа изложените в жалбата
фактически и правни доводи, доразвивайки ги в хода на съдебната прения. Претендира
направените разноски за процесуално представителство.
1
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – постановлението е получено от жалбоподателя на 10.11.2021
г., а жалбата е подадена на 16.11.2021 г., касае подлежащо на обжалване наказателно
постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 15.08.2020 г. около 11:20 часа жалбоподателят Й.И. управлявал лек
автомобил „БМВ 530 И“, с регистрационен номер Р6066КМ, негова собственост, в гр.
Русе, по Алея Възраждане. В автомобила се намирала и свидетелката Ж.И. – негова
съпруга. Достигайки до блок „Простор“, И. паркирал управляваното от него МПС на
място, определено за хора с трайни увреждания, сигнализирано с пътен знак „Д-21“,
след което напуснал МПС-то заедно със свидетелката И..
По това време свидетелят К.К. се намирал в близост до блок „Простор“ и решил
да провери дали МПС-то е обозначено със съответния стикер, че автомобилът се
използва от лице с увреждания. След като се убедил, че МПС-то не разполага с такъв
стикер, свидетелят К. направил няколко снимки и подал сведение до интернет
платформата „Гражданите“, в което описал констатираното и приложил заснет от него
фотокадър. След около час-два жалбоподателят И. напуснал паркомястото с
управляваното от него МПС.
Впоследствие сигналът бил препратен на ОД на МВР-Русе, като проверката била
възложена на свидетеля К.Д. – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР-Русе. След като прегледал фотокадъра, свидетелят Д. издирил собственика
на лек автомобил „БМВ 530 И“, с регистрационен номер Р6066КМ – жалбоподателят
И.. Последният бил поканен в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, където в
писмена декларация по чл. 188 от ЗДвП декларирал, че на 15.08.2020 г., около 11:20
2
часа, процесният автомобил бил управляван лично от него. Съобразвайки изложеното,
свидетелят Д. приел, че с поведението си И. - за това, че паркирал процесното МПС на
място, определено за хора с трайни увреждания, сигнализирано с пътен знак „Д21“,
извършил нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. В тази връзка свидетелят Д.
съставил АУАН № 20-1085-003369/08.09.2020 г. (Бланкетен номер 841059), като
същият бил подписан от И. с бланкетно отбелязване, че има възражения без да ги
посочва. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН И. представил подробни възражения, в които
изложил своята версия за случилото се, а именно, че снимката била направена, докато
извършвал маневра.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното
постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на
жалбоподателя на основание чл. 178д от ЗДвП било наложено наказание „Глоба“ в
размер на 200 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – АУАН № 20-1085-003369/08.09.2020 г., който по силата на чл. 189, ал.
2 от ЗДвП има доказателствена сила, НП № 20-1085-0003369/20.10.2020 г., декларация
за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП,
препратен сигнал от интернет платформата „Гражданите“ и сведение от К.К., ведно с
приложена към него снимка, възражение от Й.И., обяснение от К.К., докладна справка
с № 1085р-8478/25.09.2020 г. и справка за нарушител/водач, както и гласни
доказателства, събрани чрез разпит на свидетелите К.Д., К.К. (частично) и Ж.И.
(частично).
Съдът кредитира показанията на свидетеля К.К. относно мястото на паркиране,
времето на престой и индивидуализацията на МПС-то, доколкото същият се явява
незаинтересована страна, очевидец на случилото се и изложеното от него се
потвърждава от приложената фотоснимка. От показанията на този свидетел се
установява, че на автомобила на жалбоподателя не е имало поставен стикер за
паркиране на инвалидно място. Що се касае до твърдението му, че МПС е било
паркирано от две момчета, съдът не кредитира показанията му в тази им част,
доколкото видно от приложената декларация, показанията на свидетелката Ж.И. и
изложеното в жалбата по делото не е налице спор, че на 15.08.2020 г. около 11:20 часа
лек автомобил „БМВ 530 И“ с регистрационен номер Р6066КМ е бил управляван от
Й.И..
Съдът кредитира частично показанията на свидетелката Ж.И. касателно
3
обстоятелствата, че на посочената дата и място жалбоподателят е управлявал
процесното МПС, доколкото така изложеното се потвърждава от приложената
декларация по чл. 188 от ЗДвП. Съдът не дава вяра на изложеното от свидетелката И.,
че по време на заснемането управляваното от И. МПС е било в състояние на покой за
един кратък период от време, с оглед извършване на маневра. Посоченото не намира
потвърждение в останалата доказателствена съвкупност и преповтаря защитната теза
на жалбоподателя. В тази насока следва да се отчете, че свидетелката И. е съпруга на
жалбоподателя, поради което се явява и заинтересована страна от изхода на делото.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията
по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в
този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават
от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. Тоест в
процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител
– служител на ОД на МВР-Русе, а НП е издадено от компетентен АНО – началник
Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР, упълномощен съз Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
4
На следващо място съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна
и субективна страна нарушението на разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за
което е ангажирана отговорността му.
Съгласно чл. 55, ал. 10 от ППЗДвП пътният знак „Д21“ указва мястото или
местата, определени за паркиране на ППС, обслужващи инвалиди. Съгласно
разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП престоят и паркирането са забранени на
места, определени за хора с трайни увреждания. По делото не е налице спор, че
заснетото на снимката МПС - лек автомобил „БМВ 530 И“, с регистрационен номер
Р6066КМ, е собственост на Й.И. и че на на 15.08.2020 г. около 11:20 часа последният го
е управлява, както и че И. не е лице с трайни увреждания. Не налице и спор, че
заснетото паркомясто, находящо се в гр. Русе, по Алея Възраждане, в близост до блок
„Простор“, е сигнализирано със знак „Д21“. Спорът се ограничава около въпроса, дали
при заснемането МПС-то е било паркирано или е било ситуирано моментно с оглед
извършване на обратен завой по ул. „Алея Възраждане“. Съдът счита, че от
доказателствената съвкупност по безспорен начин се установи, че към момента на
заснемането МПС-то е било паркирано. Така от показанията на свидетеля е видно, че
МПС-то е престояло на паркомястото повече от един час преди да бъде преместено. В
тази насока съдът не споделя изложеното от жалбоподателя, че снимката е заснета,
докато е извършвал маневра.
Нарушението е извършено от жалбоподателя умишлено при форма на вината
пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
заемайки място, определено за хора с трайни увреждания. По делото не са установени
изключващи отговорността и/или вината обстоятелства.
Правилно е издирена и приложена санкционната разпоредба на чл. 178д от
ЗДвП, предвижда административно наказание „Глоба“, като същата е определена в
абсолютен размер – 200 лева, поради което обсъждането на въпроса за нейната
справедливост е безпредметен.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за квалифицирането на
нарушението като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото то
разкрива типичната обществена опасност на нарушенията от този вид.
С оглед на гореизложеното и при така констатираното нарушение при
ангажиране на отговорността на жалбоподателя, съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да се потвърди като законосъобразно.
По разноските:
5
С оглед изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане за разноски
следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1085-0003369/20.10.2020
г., издадено от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на
Й.И. на основание чл. 178д от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6