РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Ихтиман, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Надя Н. Борисова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело №
20211840100836 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Позитано“ №5, представлявано от Н. Ча. и И. Г. -
изпълнителни директори срещу Община Костенец, адрес: гр. Костенец, ул.
„Иван Вазов" № 2, представлявана от кмета Йордан Ангелов на основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 158.40 лв. – регресно вземане по щета №
470420212113557, ведно със законната лихва, считано от 26.08.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва по основание и
размер предявения иск с доводи за недоказаност. Прави възражение за
съпричиняване.
В съдебно заседание и депозираните писмени защити всяка от страните
поддържа тезата си, развита в исковата молба и отговора на исковата молба,
при подробно изложени съображения.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
1
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – Ихтиман,
намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно
съединени искове съответно с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 49 вр. чл.
45 ЗЗД.
За да възникне регресното право на застрахователя, е необходимо
кумулативното наличие на следните предпоставки:
1. Съществуването на валидно застрахователно правоотношение с
увреденото лице и заплащането на застрахователно обезщетение на същото
/настъпване на суброгацията по чл. 410 КЗ,
2. Наличие на визираните в чл. 49 ЗЗД предпоставки по отношение
на ответника: противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при
или по повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да се
установява конкретното лице-изпълнител/, настъпили вреди и причинна
връзка между противоправното поведение /изразяващо се в случая в
бездействие/ и вредите – или по-конкретно настъпване на процесното ПТП на
посочения пътен участък и по описания в ИМ начин; наличие на виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, както и вида
на описаните имуществени вреди по автомобила на сочената стойност,
настъпили вследствие на попадането му в необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно, които са били заплатени, както и посочения
механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени твърдените вреди
на автомобила и размера на обезщетението.
3. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД доказване на виновно
поведение не е необходимо.
Горните предпоставки следва да бъдат доказани от ищеца.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на тези факти.
Да докаже възражението съпричиняване, т.е. че водачът не е съобразил
поведението си с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, да докаже твърдените от
него положителни факти, а при установяването на фактическия състав на
вземането от ищеца, следва да докаже, че е погасил претендираното вземане.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че за периода
27.09.2020 г. – 26.09.2021 лек автомобил марка „БМВ“, модел „318“ с рег.
2
СН8884АТ, е застрахован по имуществена застраховка „Каско Стандард“ в
ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ с полица №
4704201000001092.
През време на действие на договора - на 21.03.2021 г., застрахованият
автомобил е увреден вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП),
настъпило при движение в гр. Костенец на ул, „Боровец“ в участъка между
газстанция „Кълвача“ и закусвалня Костенец /след пресечката с ул.
„Търговска“/, част от общинската пътна мрежа. Причина за настъпилото ПТП
е наличието на несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно,
през която автомобилът преминал, вследствие на което била спукана задна
дясна гума. За настъпване на пътно транспортното произшествие водачът и
собственик на автомобила, подал декларация за настъпване на
застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“ до ищеца, в която
описал подробно механизма на събитието.
След подаване на декларацията ищецът образувал преписка по щета №
470420212113557, изготвени са опис на претенция и доклад по щета, въз
основа на които на собственика на увредения автомобил – свид. Г.Г. е
изплатена сума в размер на 158,40 лева с преводно нареждане за кредитен
превод от 30.03.2021 г.
Предвид изложеното съдът намира за доказана първата материална
предпоставка за уважаване на иска.
В производството пред РС-Ихтиман за установяване механизма на ПТП
са ангажирани показанията на свидетелите Г.Г., П.Г., както и е изслушана
авто–техническа експертиза. Свидетелят Г. е управлявал увредения
автомобил и има преки впечателния относно механизма на настъпване на
ПТП, като няма причина да се счита за заинтересован от изхода на делото.
Показанията му са логични и последователни, отлично хармонират с
останалите събрани по делото доказателства – декларация за настъпване на
застрахователно събитие и с показанията на свид. Г.. Кореспондират и със
заключението на вещото лице по СТЕ, както и изложеното от вещото лице,
при изслушване в съдебно заседание. С оглед на това, при съобразяване
изискванията на чл. 172 ГПК, съдът възприема същите за достоверни.
Заключението следва да бъде кредитирано, като логично, мотивирано и
безпристрастно изготвено. Ответникът не е ангажирал доказателства по
3
делото, които да разколебаят или опровергаят дадените от свидетеля
показания в частта относно спорните по делото факти. При наличната
непротиворечива доказателствена съвкупност следва единствен възможен
извод, че механизмът на процесното ПТП е настъпил именно по описания в
исковата молба начин. Не се споделят доводите, развити в писмената защита,
за възможност за настъпване на увреждането от съприкосновение с бордюр,
тъй като са хипотетични и не корелират с доказателствата по делото.
Показанията на свид. Г., свид. Г., карал непосредствено зад свид. Г. и
декларацията за застрахователно събитие несъмнено установяват, че
автомобилът е преминал през несигнализирана и необезопасена дупка на
пътното платно.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че мястото на произшествието е
част от общинската пътна мрежа.
По изложените съображения съдът счита, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест, разпределена с доклада по делото, съставен по
реда на чл. 146 ГПК, да установи настъпилото ПТП, неговия механизъм,
както и настъпилите в резултат от него имуществени вреди.
Не са ангажирани доказателства от ответника за осъществяване на
някоя от регламентираните в чл. 208, ал. 1 КЗ предпоставки, при наличието на
които застрахователят може да откаже изплащането на застрахователно
обезщетение. Следва да се посочи, че в доказателствена тежест на
жалбоподателя е да установи наличието на изключен застрахователен риск,
съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, каквито доказателства не е ангажирал
по делото.
Районният съд не споделя довода на ответника, че поради липса на
протокол за ПТП, фактите по делото са недоказани. Фактическият състав на
чл. 411, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД е установен и доказан по делото с други
доказателства. В закона няма ограничение на доказателствените средства,
които могат да се използват за установяване на противоправно поведение,
вреди и причинно-следствена връзка. Освен това случаят не е сред
лимитативно изброените в чл. 125 ЗДвП хипотези, в които органите на МВР
са задължени да посетят мястото на произшествието, от което следва, че
липсва и законово основание за съставянето на протокол за ПТП. В същия
4
смисъл е и разпоредбата на чл. 6, т. 4 Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, която предвижда, че не
се посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“, и не се съставят
документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен
когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно
произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на
собствен ход.
Аргументи за липсата на нужда от протокол за ПТП могат да се черпят
и от съдебната практика, в която е установено, че обвързващата формална
доказателствена сила на протокола за пътно-транспортно произшествие не
освобождава съда от задължението му да изследва механизма на същото с
други доказателства, включително чрез служебно назначаване на
специализирана авто-техническа експертиза (решение № 110 от 04.09.2013 г.
по т. д. № 194/2012 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО).
Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП републиканските пътища се управляват от
кметовете на съответните общини, които на основание чл. чл. 31 вр. чл. 29 ЗП
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тези
пътища. В чл. 167, ал. 1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват
пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
С оглед на това следва да се приеме, че на ответника е вменено
задължение да стопанисва и поддържа процесния пътен участък, като част от
общинската пътна мрежа, включително да отстрани процесното препятствие
по пътя. Дупката на пътното платно е препятствие на пътя по смисъла на т. 37
§ 6 ПЗР на ЗДвП. Ответникът изпълнява тези свои законоустановени
задължения чрез своите служители или други лица, на които е възложил
изпълнението на тези свои задължения и носи обективна гаранционно-
обезпечителна отговорност при действия или бездействия на лицата,
натоварени с извършването на възложената работа по поддръжка.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/30.10.1975
г., т. 3, налице е отговорност по чл. 50 ЗЗД, когато при ползване на вещта не е
допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила. Когато
5
при ползване на вещта е допуснато такова нарушение, тогава отговорността е
по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД. С оглед на това собственикът на вещта
отговаря по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД, при възможност за
обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл. 50
ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, а вредите са
причинени от присъщите на вещта свойства.
В настоящия случай се установи, че автомобилът попаднал в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на
което е реализирано ПТП по смисъла на т. 30 от § 6 ПЗР на ЗДвП – събитие,
възникнало в процеса на движение на превозното средство, предизвикало
повреда на пътното превозно средство – спукана задна дясна дума. Настъпило
е на пътен участък, който е стопанисван от ответника. Последният не е
изпълнил задължението си, произтичащо от чл. 31 вр. чл. 29 ЗП вр. с чл. 167
ЗДвП своевременно да отстрани препятствието по пътя, както и задължението
си, регламентирано в чл. 13, ал. 1 ЗДвП, да предупреди участниците в
движението за опасности по пътя, като постави необходимите средства за
сигнализиране. Ето защо следва да се приеме, че с бездействието си за
отстраняване препятствието на пътя е причинил на застрахованото при ищеца
лице имуществени вреди. Предвид обстоятелството, че тези вреди не са
резултат от обективните, присъщи качества на вещта, а са резултат от
неприсъщото качество на вещта, то отговорността на ответника следва да се
ангажира на основание чл. 49 ЗЗД, а не на основание обективната и
безвиновна отговорност, установена в нормата на чл. 50 ЗЗД.
По изложените съображения районният съд счита, че е осъществен
фактическият състав на непозволеното увреждане, като вредоносният
резултат е причинен от виновното и противоправно бездействие на
служители на ответника.
Както беше посочено по делото се установи също така, че
застрахователят е изплатил на застрахования обезщетение в размер на 158.40
лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №
470420212113557по застраховка „Каско Стандарт“. Увреждане на гумите е
сред покритите застрахователни рискове, видно от т. IV, I, т. 1 (л. 7) от
общите условия.
Съгласно нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, действал към момента на
6
възникване на регресното право, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Размерът на вредите е безспорно доказан от заключението на приетата
по делото САТЕ, като дори е под средната пазарна цена от 209.62 лв. към
момента на увреждането, видно от заключението на САТЕ.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване, тъй като
водачът на автомобила се е движел със скорост, несъобразена с пътната
обстановка и атмосферните условия, в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. На
основание чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ответника е да
установи възраженията си по делото. В хода на процеса по делото не са
ангажирани доказателства, че водачът на застрахования при ответника
автомобил е допринесъл с поведението си за настъпването на вредоносния
резултат. От показанията на свидетеля Г. се установява, че същият се
управлявал процесното МПС със скорост не повече от 50 км. Показанията му
не са оборени от други доказателства. С оглед установените пътни условия –
движение в градски условия, дъжд, локви по пътното платно и липса на
обозначение за дупка, същият не е имал задължение и основание да
съобразява, че е възможно на пътното да има дълбока дупка, преминаването,
през която да доведе до унищожаване на гумата му. Не може да се очаква от
водачите да предвидят препядствие – дупка, след като същата не е
сигнализирана. С оглед задълженията за ответника, произтичащи от чл. 31 вр.
чл. 29 ЗП вр. с чл. 167 ЗДвП, следва да се очаква, че държавните органи са
добросъвестни и изпълняват законовите си задължения за поддържане и
обезопасяване на пътищата. Не е легитимно очакването, че държавен орган не
изпълнява задълженията, на които е адресат, тъй като подобно състояние е
нетърпимо в правния ред, с оглед на което правните субекти не следва да
съобразяват поведението си с такъв вид очакване за недобросъвестност.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на
застрахователя, който се е суброгирал в правата на застрахования, е
възникнало вземане в размер на изплатеното застрахователно обезщетение от
158.40 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета
7
№ 470420212113557 по застраховка „Каско Стандарт“ , за настъпило в гр.
Костенец на ул, „Боровец“ в участъка между газстанция „Кълвача“ и
закусвалня Костенец /след пресечката с ул. „Търговска“/ застрахователно
събитие ПТП. Ето защо и доколкото не се установи ответникът да е изпълнил
това свое задължение за регресно плащане, предявеният иск се явява изцяло
основателен.
По разноските:
Ищецът ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, доказва
разноски от 734 лева, от които: 50 лева държавна такса, 200 лева депозит за
автотехническа експертиза, 150 лв. депозит за свидетел и сумата 334 лева
адвокатско възнаграждение с включен в тази сума ДДС.
Мотивиран от горното, Районен съд – Ихтиман, пети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ, адрес: гр. Костенец, ул. „Иван
Вазов“ № 2, представлявана от кмета Йордан Ангелов на основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Позитано“ №5, представлявано от Недялко
Чандъров и Иво Груев - изпълнителни директори сумата от 158.40 лв. –
регресно вземане по щета № 470420212113557, ведно със законната лихва,
считано от 26.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ , ЕИК
********* сумата от 734 лв. – разноски в производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Софийския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
8