Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 10.06.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти първоинстанционен състав, в закрито
заседание на 10.06.2021 год., в състав:
СЪДИЯ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 465/2018
год. по описа на СОС, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
С
решение от 20.07.2020 год. СОС е прогласил за нищожни следните клаузи от сключените
между ответника по делото „Б.Д.“ ЕАД, *** и ищцата С.Д.Г. с ЕГН ********** ***
договор
за кредит за покупка на недвижим имот от 16.11.2004 год. и допълнителни
споразумения към него, както следва: чл. 6, изр. 3 от договора за кредит от 16.11.2004 год., чл. 1.2 от
допълнително споразумение от 20.10.2009 год., т. 25.3 от Раздел VIII от Общите условия към
допълнителното споразумение от 20.10.2009 год., чл. 2 от допълнително
споразумение от 30.09.2010 год., т. 9.1 и т. 9.2 от Общите условия към допълнителното споразумение от
30.09.2010 год. и чл. 5 от допълнително споразумение от 17.11.2011 год., по
предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1
вр. чл. 143 от ЗЗП; ОСЪДИЛ е „Б.Д.“ ЕАД, *** да заплати на С.Д.Г. сумата 3 358,51 лв. –
възнаградителна лихва по договор за кредит за покупка
на недвижим имот от 16.11.2004 год. и допълнителни споразумения към него за
периода от 29.11.2004 г. – 18.08.2017 год., заплатена от ищцата на ответника
въз основа на проглА.ите с настоящото решение неравноправни клаузи, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 34 от ЗЗД, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
18.05.2018 год. до окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; ОТХВЪРЛИЛ е предявените
искове от С.Д.Г. срещу „Б.Д.“ ЕАД за прогласяване нищожността на следните клаузи на
сключения между страните договор за кредит за покупка на недвижим имот от
16.11.2004 год. и допълнителни споразумения към него, както следва: чл. 21 и чл. 24 от договора от 16.11.2004 год.; чл. 3.2, чл. 10 и чл. 11 от
допълнителното споразумение от 20.10.2009 год.; чл. 1.3, чл. 11 и чл. 12 от
допълнителното споразумение от 30.09.2010 год.; чл. 1.1, чл. 6, чл. 13 и чл. 14
от допълнителното споразумение от 17.11.2011 год.; раздел III т. 5 от договора за кредит от
16.11.2004 год. и „невписана падежна дата“ в допълнителните споразумения от
20.10.2009 год. и 30.09.2010 год.; б. Г от допълнителното споразумение от
20.10.2009 год., както и т. 7 от допълнителните споразумения от 20.10.2009 год.
и 30.09.2010 год. и т. 10 от допълнителното споразумение от 17.11.2011 год. и
др.; ОТХВЪРЛИЛ е исковете
на С.Г. срещу „Б.Д.“ ЕАД, *** за
осъждане на ответника да върне на ищцата следните суми, заплатени на
основание договор за кредит за покупка
на недвижим имот от 16.11.2004 год. и допълнителни споразумения към него,
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1010/2017 г. по
описа на РС-С. и изпълнително производство по изп. дело № 20177930400536 по
описа на ЧСИ Наталия Дангова с рег. № 793 с район на действие – гр. С., както
следва: възнаградителна лихва
за периода 01.01.2012 год. – 17.08.2017 год. за разликата над 3 358,51 лв.
до пълния предявен размер от 29 311,93 лв., сумата 1092,11 лв. – лихва за забава за периода
16.02.2012 год. – 17.08.2017 год.; 828,19 лв. – заемни такси; 1 165,26 лв.
– разноски в заповедното производство и
сумата 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 55, ал. 1
вр. чл. 34 от ЗЗД; ОТХВЪРЛИЛ е предявените искове от С.Г. срещу „Б.Д.“ ЕАД, *** за унищожаване на допълнително споразумение от 17.11.2011 год. към договор за
кредит за покупка на недвижим имот от 16.11.2004 год. поради това, че същото е сключено
от ищцата при грешка, измама, заплашване и крайна нужда при явно неизгодни
условия, на основание чл. 27, чл. 33, чл. 29 и чл. 30 от ЗЗД; ОТХВЪРЛИЛ е предявените искове от С.Д.Г. срещу „Б.Д.“ ЕАД за осъждане на ответника да заплати
на ищцата сумата 124 180 лв. – обезщетение за имуществени вреди в размер
на пазарната стойност на недвижим имот – УПИ XX-2131 в кв. 105 по плана на гр. С.,
заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, изнесен на публична
продан по изп. дело № 20177930400536 по описа на ЧСИ
Наталия Дангова с рег. № 793 с район на действие – Софийски окръжен съд, гр. С.,
образувано въз основа на заповеда за изпълнение № 916/05.09.2017 год. по
ч.гр.д. № 1010/2017 год. по описа на РС-С., както и за заплащане на сумата 32 447,49
лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, на
основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; ПРЕКРАТИЛ е производството по делото в ЧАСТТА по предявения
от С.Д.Г. *** срещу „Б.Д.“ ЕАД отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че ищцата не дължи на ответника сумата 64 867,30 лв. на
основание договор за кредит за покупка
на недвижим имот от 16.11.2004 год. и допълнителни споразумения към него,
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1010/2017 г. по
описа на РС-С. и образуваното изпълнително производство по изп. дело №
20177930400536 по описа на ЧСИ Наталия Дангова с рег. № 793 с район на действие
– гр. С., както следва: сумата 27 031,04 лв. – главница, сумата
29 311,93 лв. – договорна лихва за периода 01.01.2012 год. - 17.08.2017
год., сумата 1092,11 лв. – наказателни лихви за периода 16.02.2012 год. -
17.08.2017 год., сумата 828,19 лв. – такси по кредита, сумата 1165,26 лв. –
разноски в заповедното производство, сумата 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, сумата 4 360,90 лв. - разноски в полза на ЧСИ, сумата
154,32 лв. – разноски по изпълнителното дело, сумата 825,95 лв. – законна лихва
върху главницата по кредита, считано от 18.08.2017 год. до датата на изпращане
на поканата за доброволно изпълнение и 47,60 разноски, съгласно покана за
доброволно изпълнение от 06.12.2017 год. по изп. дело № 20177930400536 по описа
на ЧСИ Наталия Дангова с рег. № 793 с район на действие – гр. С., като
НЕДОПУСТИМО; ПРЕКРАТИЛ е производството по делото в ЧАСТТА по предявения от С.Д.Г. ***
срещу „Б.Д.“ ЕАД иск за унищожаване на договор за поръчителство, сключен на 17.11.2011 год.
между ответника „Б.Д.“ ЕАД и майката на ищцата Е. И. Г. за обезпечаване на
вземанията по сключения с ищцата договор за кредит от 16.11.2004
год. поради принуда, на
основание чл. 27 от ЗЗД, както и в ЧАСТТА по предявения от С.Д.Г. иск за осъждане на „Б.Д.“ ЕАД да заплати обезщетение за
неимуществени вреди на непълнолетната дъщеря на ищцата Д. С. Г. и на майката на
ищцата Е. Г. в размер по 32447,49 лв. на всяка от тях, предявен с уточняваща
молба вх. № 9243 от 05.12.2018 год., на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, като НЕДОПУСТИМО.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата вх. №
262833/04.12.2020 год. до САС. С разпореждане от 07.12.2020 год. съдът е указал
на ищцата в едноседмичен срок от съобщението за уточни в кои от посочените
по-горе части обжалва постановеното решение, както и да конкретизира искането си във връзка с
оплакването в жалбата, че липсва отхвърляне или приемане на иск за забава на
кредитора, като посочи дали твърди непълнота на съдебния акт или изразява
несъгласие с мотивите на съда, както и да посочи в какво се състои порочността
на съдебното решение и какво е искането й до съда. С молба от 01.02.2021 год.
ищцата е посочила, че в обжалваното решение липсва произнасяне от съда по иска
за установяване забавата на кредитора. Поддържа също така, че съдът не се е
произнесъл по иска й за признаване за установено, че между ответника „Б.Д.“ ЕАД
и „О.Ф.“ ЕАД няма договор за цесия, касаещ сключения между страните договор за
жилищен кредит № 17/8720500 от 16.11.2004 год. Моли въззивният съд да се произнесе
и по тези въпроси.
С
определение № 1066 от 16.04.2021 год. САС е прекратил производството по в.гр.д.
№ 707/2021 год. по описа на АС-София, образувано по подадената от С.Д.Г.
въззивна жалба и е върнал делото на СОС за произнасяне по инкорпорираната в нея
молба на ищцата за допълване на постановеното решение по реда на чл. 250 от ГПК
За да се
произнесе по молбата, Софийският окръжен съд прецени следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на С.Д.Г. *** срещу „Б.Д.“ ЕАД, ***, с която са
предявени искове за прогласяване
нищожността на клаузи на договора и допълнителните споразумения, с правно
основание чл.
26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.
146, ал.1 ЗЗП, вр. чл. 143
ЗЗП; искове за признаване за установено, че ищцата не дължи посочените в
исковата молба суми по договора за кредит, с правно основание чл.
124, ал. 1, пр. 3 от ГПК; искове за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата 32 447,49
лв., заплатена въз основа на договора за кредит и издадената заповед за
изпълнение – с правно основание чл. 55,
ал.1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 34 от
ЗЗД; исковете за унищожаване на
допълнителното споразумение от 17.11.2011 год. – по чл. 27 и чл. 33 от ЗЗД, чл.
29 и чл. 30 от ЗЗД и искове за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата
имуществени и неимуществени вреди – по чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Съдът е
направил доклад по делото на така предявените искове, съгласно определението от
22.03.2019 год. по чл. 146, ал. 1 от ГПК. Съдът не се е произнесъл по „искове“
на ищцата за прогласяване забавата на кредитора и липсата на сключен договор за
цесия.
Съдът намира за недопустими
твърдяните от ищцата искове за установяване забавата на ответника-кредитор,
както и за признаване за установено, че между ответника „Б.Д.“ ЕАД и „О.Ф.“ ЕАД
няма сключен договор за цесия за вземанията по сключения между страните договор
за жилищен кредит № 17/8720500 от 16.11.2004 год. Становището на съда по тези
въпроси следва да намери отражение в мотивите на съдебния акт, в случай че същото
обуславя извода за основателността на предявените искове, но не и в диспозитива
на съдебното решение. Установителни искове за факти са
допустими по изключение, в изрично предвидените от закона случаи – тези,
посочени в чл. 124, ал. 4 и 5, както и други факти, предвидени в различни
нормативни актове – чл. 60-73 от СК, иск за установяване на трудов стаж и др. Посочените
по-горе претенции за установяване на забава на кредитор и липсата на сключен
договор за цесия, не са предвидени в закона и не попадат в посочените по-горе
изключения, при които е допустимо предявяването на самостоятелни искове за
установяване на факти. С оглед това съдът намира, че не е бил сезиран с
допустими искове за установяване на факти с правно значение, поради което същите
следва да бъдат оставени без разглеждане, а молбата на ищцата за допълване на
постановеното по делото решение по реда на чл. 250 от ГПК следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на С.Д.Г. с ЕГН
********** *** за допълване на решение от 20.07.2020 год. по гр.д. № 465/2018 год. на
СОС, като съдът се произнесе по предявени от ищцата искове срещу „Б.Д.“ ЕАД, *** за установяване забавата на
ответника-кредитора по сключения между страните договор за жилищен кредит №
17/8720500 от 16.11.2004 год., както и за признаване за установено, че между
ответника „Б.Д.“ ЕАД и „О.Ф.“ ЕАД не е сключен договор за цесия на вземанията
по същия договор за жилищен кредит, с правно основание чл. 250 от ГПК, като
НЕОСНОВАТЕЛНА и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
така предявените искове, като НЕДОПУСТИМИ.
Решението може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: