Решение по дело №471/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП.

 

Образувано е по повод подадена жалба от М. Б. А. с [ЕГН] от [населено място], обл.Монтана, [улица], чрез надлежно упълномощения адв. В. И. от АК – Монтана против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0294-000130 от 24.09.2024год. издадена от Началник сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Лом, упълномощен със Заповед №301з-3824/05.09.2024г.- на Директор ОД на МВР – Монтана, с която на основание чл.171, т.1, буква „б” от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Отнето е СУ МПС №********* за установено във връзка със съставен АУАН №GA 1334932 от 20.09.2024г. административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 предложение второ от ЗДвП. В жалбата се излагат доводи, че издадената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка е неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния закон. Твърди се, че от заповедта и АУАН въз основа на които му е издадена оспорената заповед е за нарушение извършено на 19.09.2024г. около 20:00часа, а е изпробван с тест на 20.09.2024г. в 12:03часа, като през това време е бил задържан в арестните помещения на РУ – Лом и всичко което е употребил му е било давано от полицейските служители. Бил е пребит при задържането му от полицията, за което се е снабдил с медицинско. Докато е бил задържан е пил вода от пластмасова бутилка, като никога не е използвал наркотични вещества, в каквато насока са показанията на техническото средство. Сочи, че заповедта за задържане е от 20:00часа на 19.09.2024г. и е абсолютно невъзможно по същото време да е управлявал лек автомобил в землището на [населено място], обл.Монтана, като нито актосъставителя, нито свидетеля по акта са присъствали на задържането му на 19.09.2024г.

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, представлява се от надлежно упълномощения адв. В. И. от АК – Монтана, която поддържа жалбата. Подробни доводи в съответствие с наведените в жалбата развива по съществото на делото, като моли за отмяна на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0294-000130 от 24.09.2024год. издадена от Началник сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Лом. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът – Началник сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Лом издал оспорената ЗППАМ, редовно призован не се явява, представлява се от надлежно упълномощения гл. юрисконсулт К. Д., която оспорва жалбата. По съществото на делото излага доводи за издаване на оспорената ЗППАМ от компетентен орган и в предвидената форма. Твърди се, че в ЗППАМ са посочени фактически и правни основания за нейното издаване, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, като фактическата обстановка е правилно установена. Моли за отхвърляне на жалбата.

По допустимостта:

Обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0294-000130 от 24.09.2024год. издадена от Началник сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Лом, упълномощен със Заповед №301з-3824/05.09.2024г.- на Директор ОД на МВР – Монтана е индивидуален административен акт, жалбата срещу който е подадена в законовия срок по чл.149, ал.1 от АПК, тъй като ЗППАМ е връчена на 15.10.2024г., видно от разписката на л.11 по делото, а жалбата е депозирана чрез РУ – Лом на 29.10.2024г., където е заведена с УРИ 294-000-16267. Жалбата е подадена от лицето - адресат на акта, което съгласно чл.147, ал.1 от АПК има право да оспорва акта, доколкото същия пряко засяга негови лични неимуществени права и законни интереси, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА за разглеждане по същество.

Доказателствата по делото са писмени – приложени са заверени копия от административната преписка и гласни – разпитани са поисканите от ответника свидетели – Б. В. В. и А. Н. П..

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената в настоящето съдебно производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0294-000130 от 24.09.2024год. издадена от Началник сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Лом, на основание чл.171, т.1, буква "б" от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, но не повече от 18 месеца" отнето е СУ МПС №*********. От фактическа страна заповедта е мотивирана с констатациите в съставен на жалбоподателя АУАН серия GA №1334932 от 20.09.2024г. за това, че на 19.09.2024год. около 20,00часа в [населено място], обл. Монтана на [улица], като водач на МПС – лек автомобил марка „БМВ“ модел „Х5“ с английски рег. №WJ56DWZ неизвестна собственост, под въздействието на наркотични вещества установено с техническо средство Дръг тест /DRUGTEST/ 5000 с инв. номер ARМЕ-0022, който отчел положителен резултат за употреба на наркотични вещества - амфетамин. Издаден е талон за медицинско изследване №132242 и е изготвен протокол за медицинско изследване, като е дадена кръвна проба и урина за изследване. Пробата е извършена на 20.09.2024г. в 12:03часа.

Тези обстоятелства се установяват от представения АУАН серия GA №1334932 от 20.09.2024г. на л.7 от делото, с който на М. Б. А. от [населено място], обл.Монтана е повдигнато административно наказателно обвинение за извършени административно нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 предложение 2 от ЗДвП – управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. АУАН е връчен на М. Б. А. от [населено място], обл.Монтана, лично и без отразени възражения по него. Видно от АУАН същия е съставен от мл. автоконтрольор при ОД МВР Монтана, разпитаният свидетел Б. В. в присъствието на А. Н. П., за което е изготвена и докладна записка на л.15 по делото.

Видно от докладната записка проверката с техническото средство е извършена във връзка с образувано ЗМ №623/2024г. по описа на РУ – Лом относно извършено престъпление по чл.280, ал.2, т.3 и т.4 във вр. с ал.1 във вр. чл.18, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК. По повод образуваното досъдебно производство на 19.09.2024г. жалбоподателя е бил задържан на осн. чл.72, ал.1 от ЗМВР за срок от 24,00часа от 20,00часа до 15,45часа на 20.09.2024г. В срока на задържането на 20.09.2024г. в 12:03часа е бил изпробван с техническото средство Дръг тест 5000 с номер ARМЕ-0022, който отчел положителен резултат за употреба на наркотични вещества - амфетамин.

По делото е приложен протокол №*********-10000 от 30.10.2023г. за сервизна проверка на апарата Дръг тест 5000 с номер ARМЕ-0022 собственост на ОДМВР – Монтана със срок на валидност на проверката 12 месеца. Приложен е протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози от 20.09.2024г., в които е описано управление на МПС - лек автомобил марка „БМВ“ модел „Х5“ с английски рег. №* неизвестна собственост на 19.09.2024год. около 20,00часа в землището на [населено място], черен път, както и че проверката се извършва в сградата на РУ - Лом, описани са признаци при управлението на МПС-то на водача настоящ жалбоподател, с начало на проверката 11,45часа и е издаден талон за медицинско изследване, като протокола е връчен лично на жалбоподателя. Установено е, че техническото средство е отчело положителна проба за употреба на наркотични вещества – амфетамин. Издаден е и талон за медицинско изследване №132242 Приложение №1 към чл.4, ал.3 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, видно от л.14 по делото, получен лично от жалбоподателя и съдържащ уведомление за явяване във ЦСМП при МБАЛ Лом до 45мин. от връчване на талона, който е връчен на 20.03.2024г. в 12:10часа. По делото на л.20 е приложен фиш за спешна медицинска помощ, като по данни на разпитаните свидетели жалбоподателя е дал и кръвна проба, за която към настоящия момент липсват резултати, видно от приложената справка от РУ - Лом.

От приложената по делото справка за нарушител/водач се установява, че на М. Б. А. от [населено място], обл.Монтана е издадено СУМПС [номер] от 29.07.2021год. със срок на валидност до 29.07.2031год. с придобити категории „В”, „М“, което със съставянето на оспорената ЗППАМ е отнето. Има издадени и влезли в законна сила общо 6 бр. НП и 3бр. фишове.

Въз основа на така съставения АУАН, на основание чл. 22 от ЗАНН и чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр. второ от ЗДвП, Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Лом при ОДМВР – Монтана е издал оспорената в настоящото производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0294-000130 от 24.09.2024год. с която временно се отнема свидетелството за управление на МПС но не повече от 18 месеца.

Приетите по делото писмени доказателства, представляващи съдържание на административната преписка не са оспорени от жалбоподателя.

По делото устно и непосредствено са изслушани показанията на свидетелите Б. В. В. и А. Н. П., които кореспондират с отразеното в АУАН установено управление на МПС-то на 19.09.2024г., и в хода на задържането за 24,00часа по ЗМВР отчетена положителна проба за употреба на наркотични вещества – амфетамин отчетен от техническото средство Дръг тест 5000 с номер ARМЕ-0022.

С оглед компетентността на издателя на оспорената ЗППАМ по делото са приложени Заповед №301з-3824/05.09.2024г. на Директор ОД на МВР – Монтана за оправомощените длъжностни лица да издават мотивирана заповед за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, където в т.8 е посочен Началник сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Лом. Приложена е Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. относно определяне на служба за контрол по ЗДвП и длъжностните лица от МВР за издаване на фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП, да ползват технически средства и системи за измервания и контрол, както и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, както и издадено удостоверение с рег. №301р-18697 от 11.10.2022г. на Началник сектор КАПОЧР при ОД на МВР – Монтана касаещо длъжностното лице Началник сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Лом.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. Предназначението на ПАМ е с превантивен характер да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 22 и чл. 23 ЗАНН) в противовес с твърдението в жалбата. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ предхожда наложеното на адресата административно наказание с правораздавателен акт на административно наказателна юрисдикция (НП), като двата акта имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, поради което не се касае за дублиране на административна отговорност като вид юридическа отговорност за правонарушения. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. Административнонаказателната отговорност се свежда до осъществяване на санкции, предвидени за виновно неизпълнение на административно правни задължения, докато ПАМ са средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Ето защо и няма нормативна пречка за едновременното прилагане на ПАМ и налагане на административно наказание по реда на ЗАНН за констатираното нарушение на ЗДвП. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

На първо място, следва да се прецени материалната компетентност на органа издал процесния акт. Както бе посочено вече, предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0294-000130 от 24.09.2024год. издадена от Началник сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Лом, упълномощен със Заповед №301з-3824/05.09.2024г.- на Директор ОД на МВР – Монтана, с която на жалбоподателя временно е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Съобразно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От представената Заповед №301з-3824/05.09.2024г. на Директор ОД на МВР – Монтана и приложеното удостоверение с рег. №301р-18697 от 11.10.2022г. на Началник сектор КАПОЧР при ОД на МВР – Монтана се установява, че Началник сектор „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Монтана притежава по принцип материална компетентност да налага ПАМ по ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК в противовес с твърдението в жалбата.

В обжалваната заповед е посочено, че същата се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта и с оглед наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, а именно издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2, от т.1 до т.8 от АПК, включително правни и фактически основания за издаването й. Посочените в заповедта фактически обстоятелства – управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, обосновават наличието на материално правните предпоставки за налагане на процесната принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква "б" от ЗДвП.

Заповедта е постановена в съответствие с материално правните разпоредби на закона.

Съгласно чл.171, т.1, буква "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Съгласно посочената разпоредба, в хипотезата на доказана употреба на наркотични вещества или техни аналози, законът не въвежда изисквания за установяване на концентрацията им, сама по себе си констатираната употреба на такива вещества, води автоматично до необходимостта от налагане на административно наказание или прилагане на принудителни административни мерки. При употребата на наркотични вещества и техни аналози е ирелевантно обстоятелството дали и в каква степен деецът е бил обективно повлиян от употребата на наркотичното вещество/неговия аналог, като за изпълнение на признаците от състава на нарушението (престъплението) е достатъчно да бъде надлежно установена употребата им. По този начин, във всяка от горецитираните разпоредби, е заложен и намира проявление подхода на т. нар. "нулев толеранс" към управлението на МПС след употреба на наркотично вещество.

Правилно управлението на МПС от страна на М. Б. А. от [населено място], обл.Монтана на 19.09.2024г. след употреба на наркотични вещества или техни аналози установено с техническо средство Дръг тест 5000 с номер ARМЕ-0022, който отчел положителен резултат за употреба на амфетамин на 20.09.2024г. след задържане за 24,00часа в РУ - Лом е бил квалифициран от Началник сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Лом към ОДМВР - Монтана като основание за налагане на предвидената в чл.171, т.1, буква "б" от ЗДвП принудителна административна мярка.

При тази законова регламентация са изпълнени и необходимите материално правни предпоставки за прилагане на мярката от вида на процесната, а именно установено е по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Съставеният акт за нарушение се ползва с материална доказателствена сила, като фактическите констатации по него се подкрепят от показанията на разпитаните свидетели Б. В. В. и А. Н. П., които са възприели показанията на техническото средство с което е установена употребата на наркотични вещества - амфетамин. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели като достоверно дадени, без индиция за заинтересованост и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства, изясняващи в детайли релевантни по делото факти и обстоятелства по установяване на нарушението, от страна на жалбоподателя и вземането на проба с техническото средство, които водят на извода за наличие на предпоставките за налагане на ПАМ по ЗДвП.

Спазена е разпоредбата на чл.5 и чл. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието (Наредбата), като употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва от извършения тест.

Отделно от това в противовес с твърденията в жалбата техническото средство Дръг тест 5000 с номер ARМЕ-0022 собственост на ОДМВР – Монтана е преминало сервизна проверка и е със срок на валидност към датата на използването му, видно от приложения по делото протокол №*********-10000 от 30.10.2023г.

Съставеният акт за нарушение се ползва с материална доказателствена сила, като фактическите констатации по него се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, които не са оборени от страна на жалбоподателя, а изясняват в детайли релевантни по делото факти и обстоятелства по констатиране на нарушението, конкретно по управление на МПС-то от страна на жалбоподателя и съставянето на АУАН, които водят на извода за наличие на предпоставките за налагане на ПАМ по ЗДвП.

В рамките на настоящото производство не се решават въпросите за извършеното административно нарушение, неговата съставомерност, респ. административно наказателна и наказателната отговорност на жалбоподателя. Към момента на издаване на ЗППАМ по чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП е достатъчно установяване със съответния АУАН на нарушение по чл.5, ал.3, т.1 пр. второ от ЗДвП. Въпросите относно редовността на съставения АУАН, процедурата по неговото предявяване и съобщаване са такива, които следва да бъдат разрешени от административно наказващия орган при издаване на НП. Съдът намира, че материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с неговата цел.

Разглежданото в настоящото производство нарушение, сочи на висока степен на обществена опасност - засяга безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което в съответствие с приложимата правна уредба административният орган е наложил принудителната административна мярка и то за срок до решаване на въпроса с отговорността, именно с цел превенция за неизвършване на други административни нарушения. Административната принуда е държавно-властническа принуда, която се реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми, които субектът - техен адресат, не желае да изпълни доброволно. Наложената принудителна административна мярка е съобразена с целта на закона, установена както в обществен интерес, така и в интерес на самия водач - да се гарантира безопасността на движението по пътищата, като се предотвратят тежките последици при управление на МПС от водачи, които са под влияние на наркотици и представляват сериозен риск както за себе си, така и за останалите участници в движението по пътищата. По този начин точно и стриктно е спазена целта на закона - да се възпрепятства шофиране на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, с оглед защита на особено съществени обществени интереси - живота и здравето на гражданите и опазването на имуществото както на самите тях, така и на държавата и общините. Предназначението на ПАМ с превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание.

Съдът намира, че не е налице основание за отмяна на заповедта, както се иска в жалбата, тъй като безспорно са установени материално правните предпоставки за издаване на процесната ПАМ. Принудителната административна мярка е административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните обществени отношения. Поради това развиваните в жалбата съображения по същество на вмененото административно нарушение и образуваното наказателно производство касаещо извършено престъпление засягащо обществените отношения касаещи реда за управление в Раздел първи, глава осма „Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции“ от НК, са ирелевантни за конкретния правен спор. Разпоредбата на чл.171, т.1, буква "б" от ЗДвП не предвижда изключение да не бъде наложена ПАМ при наличието на наказателен процес, а само установяване на конкретното нарушение, и доколкото конкретната ПАМ е от категорията на преустановителните мерки, е достатъчно съставянето на АУАН. Такъв в настоящия случай е налице и той предхожда заповедта за ПАМ, поради което всички възражения на жалбоподателя в противния смисъл са неоснователни.

Ето защо, като издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материално правни разпоредби, процесната заповед е законосъобразен акт, а жалбата против нея е неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, първи съдебен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Б. А. с [ЕГН] от [населено място], обл.Монтана, [улица]против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0294-000130 от 24.09.2024год. издадена от Началник сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Лом, упълномощен със Заповед №301з-3824/05.09.2024г.- на Директор ОД на МВР – Монтана, с която за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, за установен АУАН серия GA №1334932 от 20.09.2024г. административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 предложение 2 от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл.171, т.1, буква „б” от ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС но не повече от 18 месеца” и е отнето СУ МПС №*********, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.

 

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.